За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
подкрепям инициативата още повече познавам системата
това хем ме впечталява, хем не толкова - и на мен ми се е случвало да се държа по подобен начин със сина си 
Редактирано от автора , 18.11.2006 15:18:08
Безсилието да спрем насилието над децата
Според изследване за миналата година малките са по-щастливи в многодетни семейства
Ноември е черен месец за децата. В разстояние на няколко дни майка преби от бой двете си мъничета, деветгодишен уби по особено жесток начин свой връстник, момиченце бе намерено изнасилено и изхвърлено в контейнер за боклук. Оня ден пък четирима малолетни бабаити строшиха от бой свой връстник и го оставиха без далак. Ужасяващата картина се допълва от още по-ужасяващия факт, че деветгодишният убиец от Хасково Асен едва не отнел живота на двегодишната Кичка, когато е бил само седемгодишен.
Според правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, който бе приет през 2003 г. "насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието и достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна или социална среда". Така е на книга, но все повече случаи ни уверяват, че законът не се спазва и няма кой да защити децата от посегателство. Само през миналата година Агенцията за закрила на детето е регистрирала общо 1429 случая на детско насилие, което е със 752 по-малко от предходната година. През 2001 г. случаите на насилие са били едва 500. Социолозите сочат, че бумът от издевателства над малките през последните години се дължи на промените, които настъпват в обществото, липсата на достатъчно време за общуване в семейството, икономическа несигурност и социална изолация, както и отслабеният капацитет на училищата да се справят с проблемите на подрастващите.
През миналата година най-много са регистрираните случаи на насилие над деца в София, Варна и Силистра. В столичните общини "Красно село", "Младост" и "Слатина" са отчетени 201 случая. Във варненските общини Варна и Провадия - 128, а в силистренските общини Дулово и Силистра - 100 инцидента с деца. Тенденцията тези три града да държат първенство по детско насилие се е запазила и през предходната година.
Социологическите данни показват, че броят на случаите, в които децата са пренебрегвани, за 2004 година е най-голям - 586, което е 40% от всичките регистрирани инциденти с тях. От миналата година Агенцията за закрила на децата вече отчита и средата, в която се проявяват те. В 46% от случаите децата растат само с един родител, 32% са пренебрегвани от майките, които сами ги отглеждат, а 35% е броят на пренебрегваните малки, които се отглеждат от двамата родители. 18% от децата биват пренебрегвани от семействата на роднини и близки, които са поели грижи да ги отгледат. Интересно е, че само 5% от малките, които растат в многодетни семейства, са занемарени от родителите.
След оставянето без грижи на второ място се нарежда физическото насилие.
За миналата година са отчетени 486 случая, което е 35% от общия брой случаи. За предходната година са били бити 24% от децата, подложени на насилие. Близо половината от случаите са регистрирани в семейства с двама родители, 32% са в непълни семейства а 6,2% от децата са били физически малтретирани в многодетни семейства. 2,3% от малките са били бити от близки и роднини, които ги отглеждат в своите семейства.
Емоционалното насилие над децата заема трето място за миналата година. Статистиката отчита общо 257 случая, което съставлява 18%. Данните от 2004 г. сочат, че емоционално са били пренебрегвани 30% от насилените деца. Най-много потискат децата в семействата с двама родители - почти половината от случаите на емоционално насилие са именно в такива общности. Само 7% от децата са пренебрегвани от многодетните семейства.
Общият брой на случаите на сексуално насилие над деца за миналата година е 100, или 7% . За 2004 г. случаите съставляват 6% от общото насилие над децата. Близо половината са се случили в семейства само с един родител, а една трета в семейства с двама родители. 8% от децата, които се отглеждат в домове, са станали жертва на този вид престъпление.
Изводите, които могат да се направят от цялата статистика, са, че най-висок брой на насилие сред децата се отбелязва в нормална семейна среда. Случаите на насилие в семейството за миналата година са водещи по брой - 77,2%, в училище - 8%, а на обществено място едва 3%. Какво ли ще покаже изследването на детското насилие през тази година - със сигурност, че то многократно се е увеличило. А възрастните са безсилни да го спрат.
Според изследване за миналата година малките са по-щастливи в многодетни семейства
Ноември е черен месец за децата. В разстояние на няколко дни майка преби от бой двете си мъничета, деветгодишен уби по особено жесток начин свой връстник, момиченце бе намерено изнасилено и изхвърлено в контейнер за боклук. Оня ден пък четирима малолетни бабаити строшиха от бой свой връстник и го оставиха без далак. Ужасяващата картина се допълва от още по-ужасяващия факт, че деветгодишният убиец от Хасково Асен едва не отнел живота на двегодишната Кичка, когато е бил само седемгодишен.
Според правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, който бе приет през 2003 г. "насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието и достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна или социална среда". Така е на книга, но все повече случаи ни уверяват, че законът не се спазва и няма кой да защити децата от посегателство. Само през миналата година Агенцията за закрила на детето е регистрирала общо 1429 случая на детско насилие, което е със 752 по-малко от предходната година. През 2001 г. случаите на насилие са били едва 500. Социолозите сочат, че бумът от издевателства над малките през последните години се дължи на промените, които настъпват в обществото, липсата на достатъчно време за общуване в семейството, икономическа несигурност и социална изолация, както и отслабеният капацитет на училищата да се справят с проблемите на подрастващите.
През миналата година най-много са регистрираните случаи на насилие над деца в София, Варна и Силистра. В столичните общини "Красно село", "Младост" и "Слатина" са отчетени 201 случая. Във варненските общини Варна и Провадия - 128, а в силистренските общини Дулово и Силистра - 100 инцидента с деца. Тенденцията тези три града да държат първенство по детско насилие се е запазила и през предходната година.
Социологическите данни показват, че броят на случаите, в които децата са пренебрегвани, за 2004 година е най-голям - 586, което е 40% от всичките регистрирани инциденти с тях. От миналата година Агенцията за закрила на децата вече отчита и средата, в която се проявяват те. В 46% от случаите децата растат само с един родител, 32% са пренебрегвани от майките, които сами ги отглеждат, а 35% е броят на пренебрегваните малки, които се отглеждат от двамата родители. 18% от децата биват пренебрегвани от семействата на роднини и близки, които са поели грижи да ги отгледат. Интересно е, че само 5% от малките, които растат в многодетни семейства, са занемарени от родителите.
След оставянето без грижи на второ място се нарежда физическото насилие.
За миналата година са отчетени 486 случая, което е 35% от общия брой случаи. За предходната година са били бити 24% от децата, подложени на насилие. Близо половината от случаите са регистрирани в семейства с двама родители, 32% са в непълни семейства а 6,2% от децата са били физически малтретирани в многодетни семейства. 2,3% от малките са били бити от близки и роднини, които ги отглеждат в своите семейства.
Емоционалното насилие над децата заема трето място за миналата година. Статистиката отчита общо 257 случая, което съставлява 18%. Данните от 2004 г. сочат, че емоционално са били пренебрегвани 30% от насилените деца. Най-много потискат децата в семействата с двама родители - почти половината от случаите на емоционално насилие са именно в такива общности. Само 7% от децата са пренебрегвани от многодетните семейства.
Общият брой на случаите на сексуално насилие над деца за миналата година е 100, или 7% . За 2004 г. случаите съставляват 6% от общото насилие над децата. Близо половината са се случили в семейства само с един родител, а една трета в семейства с двама родители. 8% от децата, които се отглеждат в домове, са станали жертва на този вид престъпление.
Изводите, които могат да се направят от цялата статистика, са, че най-висок брой на насилие сред децата се отбелязва в нормална семейна среда. Случаите на насилие в семейството за миналата година са водещи по брой - 77,2%, в училище - 8%, а на обществено място едва 3%. Какво ли ще покаже изследването на детското насилие през тази година - със сигурност, че то многократно се е увеличило. А възрастните са безсилни да го спрат.
http://ladyvera.wordpress.com/
Редактирано от автора , 23.11.2006 06:34:06
az sum ot drugata strana na monetata 
nqmam deca, no sum go izpitala na svoi grub-ujasno e.......
nqmam deca, no sum go izpitala na svoi grub-ujasno e....... 
Още възпитаваме децата с шамари
Затвор за родители побойници искат 66% от българите
Лора Божинова агенция АФИС
Случаите на детско насилие у нас станаха ежедневие. Ескалацията на жестокостта между хлапета втрещява дори лекари и полицаи. Започваме да си задаваме въпроса: Защо българските деца проявяват такава агресия помежду си, а и не само между тях?
Малко странно, но сякаш всичко това се случва с огромно закъснение. Нима досега не е имало подобни случаи? Или едва когато медиите започнат да обръщат по-голямо внимание на този проблем, превърнал се
в кървава рана на обществото
.
се сещаме, че децата са оставени на произвола на съдбата. И едва сега се замисляме кой е виновен за агресията им и какви мерки трябва да бъдат взети.
С настъпването на демократичните промени у нас като че ли борбата за оцеляване стана приоритет за българина. Агресията на "силните" е навсякъде около нас. Парите се превърнаха в основна движеща сила, защото те са равни на сила и власт. А децата копират всичко! Как бихме могли да очакваме те да растат и да се развиват като добри и достойни личности, след като
цялото общество е болно
а ценностната система е изградена изцяло върху материалното благополучие.
Стремежът за оцеляване води до много проблеми в българското семейство. Неслучайно 40% от анкетираните смятат, че именно икономическите и финансовите проблеми са причина за зачестилите случаи на домашно насилие. Стресът и различните психически разстройства пък са обяснението според 46% от хората. Именно при безработните и нискоквалифицираните работници се забелязва най-високият процент на прилагане на по-агресивни методи на възпитание.
А когато се упражнява насилие в семейството, в психиката на децата се формира съзнание, че именно това е правилният модел на поведение. Това рефлектира на по-късен етап и в отношенията в техните собствени семейства. Според данните хора, чиито родители са упражнявали физическо насилие върху тях, впоследствие възпроизвеждат същите методи на наказание и върху своите деца.
38% от анкетираните са на мнение, че физическите наказания са в интерес на детето и са от полза за неговото развитие. Тези практики се срещат доста по-рядко сред българите, отколкото при другите етнически групи. Колкото по-образовани са хората, толкова по-силно заклеймяват подобно поведение спрямо децата.
На въпроса "Какви мерки трябва да бъдат предприети спрямо родители, които системно малтретират децата си?", 91% от анкетираните заявяват: трябва незабавно да им бъдат отнети родителските права. 66% смятат, че такива родители трябва да бъдат лишавани от свобода или да им бъдат налагани по-съществени икономически санкции. За съжаление според 2% от анкетираните децата са собственост на своите бащи и майки и те могат да правят с тях каквото пожелаят. Много спорно е какви точно възпитателни методи са допустими спрямо деца, които проявяват "непослушание". Повечето хора смятат, че повишеният тон и лишаването от игри или различни придобивки са най-правилният подход. 20% обаче са на мнение, че добър резултат при възпитанието на децата може да бъде постигнат единствено и само с много разговори, общуване и разбиране на детските проблеми. 10% казват, че без бой едно дете не може да бъде "научено" на послушание.
Но именно липсата на разбирателство, доверие и разговори в семейството, както и нехайството по отношение на възпитанието на родителите, са едни от основните причини за жестокостта на децата спрямо връстниците им. Разбира се, немалко влияние оказва абсолютната анархия и заниженият контрол на учителите в училищата. Не бива да се забравя като фактор и очевидното и нерядко демонстрирано по арогантен начин икономическо неравенство на учениците, както и непрекъснатата агресия, с която се сблъскват децата ежедневно. Малчуганите копират образци на поведение, създавани от филмите, музиката, булевардната литература и интернет.
Тази тема е изключително болезнена и като че ли безкрайна.
Финал едва ли ще има скоро
ако не се вземат остри мерки. Те обаче трябва да са адекватни на реалността и адаптирани към съвременните възприятия на децата. Трябва да разберем, че проблемът е обществено значим и ако цялото общество, всички държавни и неправителствени институции не се заемат с него, действителността ще става още по-ужасяваща. И ще продължи да създава агресивни и жестоки индивиди и примери на домашно и детско насилие, запълващи черните полицейски хроники.
Но още по-опасно за обществото ще бъде, ако липсата на адекватни мерки срещу насилието се съчетае с обществен навик, с примирение и безразличие към всеки стар или нов случай на агресия срещу децата или между тях. Днешните деца са утрешни възрастни и ако нищо не се промени, бъдещото ни общество ще изглежда по начина, по който сега изглежда в детските очи.
Затвор за родители побойници искат 66% от българите
Лора Божинова агенция АФИС
Случаите на детско насилие у нас станаха ежедневие. Ескалацията на жестокостта между хлапета втрещява дори лекари и полицаи. Започваме да си задаваме въпроса: Защо българските деца проявяват такава агресия помежду си, а и не само между тях?
Малко странно, но сякаш всичко това се случва с огромно закъснение. Нима досега не е имало подобни случаи? Или едва когато медиите започнат да обръщат по-голямо внимание на този проблем, превърнал се
в кървава рана на обществото
.
се сещаме, че децата са оставени на произвола на съдбата. И едва сега се замисляме кой е виновен за агресията им и какви мерки трябва да бъдат взети.
С настъпването на демократичните промени у нас като че ли борбата за оцеляване стана приоритет за българина. Агресията на "силните" е навсякъде около нас. Парите се превърнаха в основна движеща сила, защото те са равни на сила и власт. А децата копират всичко! Как бихме могли да очакваме те да растат и да се развиват като добри и достойни личности, след като
цялото общество е болно
а ценностната система е изградена изцяло върху материалното благополучие.
Стремежът за оцеляване води до много проблеми в българското семейство. Неслучайно 40% от анкетираните смятат, че именно икономическите и финансовите проблеми са причина за зачестилите случаи на домашно насилие. Стресът и различните психически разстройства пък са обяснението според 46% от хората. Именно при безработните и нискоквалифицираните работници се забелязва най-високият процент на прилагане на по-агресивни методи на възпитание.
А когато се упражнява насилие в семейството, в психиката на децата се формира съзнание, че именно това е правилният модел на поведение. Това рефлектира на по-късен етап и в отношенията в техните собствени семейства. Според данните хора, чиито родители са упражнявали физическо насилие върху тях, впоследствие възпроизвеждат същите методи на наказание и върху своите деца.
38% от анкетираните са на мнение, че физическите наказания са в интерес на детето и са от полза за неговото развитие. Тези практики се срещат доста по-рядко сред българите, отколкото при другите етнически групи. Колкото по-образовани са хората, толкова по-силно заклеймяват подобно поведение спрямо децата.
На въпроса "Какви мерки трябва да бъдат предприети спрямо родители, които системно малтретират децата си?", 91% от анкетираните заявяват: трябва незабавно да им бъдат отнети родителските права. 66% смятат, че такива родители трябва да бъдат лишавани от свобода или да им бъдат налагани по-съществени икономически санкции. За съжаление според 2% от анкетираните децата са собственост на своите бащи и майки и те могат да правят с тях каквото пожелаят. Много спорно е какви точно възпитателни методи са допустими спрямо деца, които проявяват "непослушание". Повечето хора смятат, че повишеният тон и лишаването от игри или различни придобивки са най-правилният подход. 20% обаче са на мнение, че добър резултат при възпитанието на децата може да бъде постигнат единствено и само с много разговори, общуване и разбиране на детските проблеми. 10% казват, че без бой едно дете не може да бъде "научено" на послушание.
Но именно липсата на разбирателство, доверие и разговори в семейството, както и нехайството по отношение на възпитанието на родителите, са едни от основните причини за жестокостта на децата спрямо връстниците им. Разбира се, немалко влияние оказва абсолютната анархия и заниженият контрол на учителите в училищата. Не бива да се забравя като фактор и очевидното и нерядко демонстрирано по арогантен начин икономическо неравенство на учениците, както и непрекъснатата агресия, с която се сблъскват децата ежедневно. Малчуганите копират образци на поведение, създавани от филмите, музиката, булевардната литература и интернет.
Тази тема е изключително болезнена и като че ли безкрайна.
Финал едва ли ще има скоро
ако не се вземат остри мерки. Те обаче трябва да са адекватни на реалността и адаптирани към съвременните възприятия на децата. Трябва да разберем, че проблемът е обществено значим и ако цялото общество, всички държавни и неправителствени институции не се заемат с него, действителността ще става още по-ужасяваща. И ще продължи да създава агресивни и жестоки индивиди и примери на домашно и детско насилие, запълващи черните полицейски хроники.
Но още по-опасно за обществото ще бъде, ако липсата на адекватни мерки срещу насилието се съчетае с обществен навик, с примирение и безразличие към всеки стар или нов случай на агресия срещу децата или между тях. Днешните деца са утрешни възрастни и ако нищо не се промени, бъдещото ни общество ще изглежда по начина, по който сега изглежда в детските очи.
Аз съм за! Въпреки, че не се знае дали ще има резултат от петицията!
Пошляпване може да има за палавниците, но да се стига до груб побой и психически тормоз тва вече е ненормално!
Пошляпване може да има за палавниците, но да се стига до груб побой и психически тормоз тва вече е ненормално!
За да коментирате, моля, влезте в профила си!