За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
Отскоро се включих в този форум и затова ще се извиня предварително,ако неволно засегна някого!
И тук както и в друг един форум наблюдавам нещо което ме учудва при публикуването и оценката от учасниците на техни кадри:СТРЕМЕЖА КЪМ ПОВИШЕНА ОСТРОТА,ЯРКОСТ НА ЦВЕТОВЕТЕ И КОНТРАСТ.Да,това е красиво,много красиво,но много често не отговаря на действителността!На много от местата,които са снимани съм бил в аналогични времеви и метеорологични обстоятелства.Без да посочвам конкретни примери ще заявя открито-прекалява се с горните три характеристики на кадрите.Дали това е от свойствата на дигиталните апарати,дали е от злоупотреба с графични редактори/фотошоп/,дали е от стремеж да се предизвика бурна емоционална реакция и се спечелят аплаузи...???Снимал съм с добри обективи Планар и Тесар аналогични кадри на същите места и в същите светлинни условия при използване на един от най-добрите любителски филми Фюджи реала суперия 100.Ей бога ми при каквито и да е експозиции не се постигат такива "бляскави" резултати.Не е ли това признак за фалшива модна тенденция на извръщаване на действителността?И не затова ли един от най-извесните фотоконкурси,този на National geographic изришно не допуска цифрова обработка на представяните кадри в категориите "хора,пейзажи,животни"?Вие как мислите?
И тук както и в друг един форум наблюдавам нещо което ме учудва при публикуването и оценката от учасниците на техни кадри:СТРЕМЕЖА КЪМ ПОВИШЕНА ОСТРОТА,ЯРКОСТ НА ЦВЕТОВЕТЕ И КОНТРАСТ.Да,това е красиво,много красиво,но много често не отговаря на действителността!На много от местата,които са снимани съм бил в аналогични времеви и метеорологични обстоятелства.Без да посочвам конкретни примери ще заявя открито-прекалява се с горните три характеристики на кадрите.Дали това е от свойствата на дигиталните апарати,дали е от злоупотреба с графични редактори/фотошоп/,дали е от стремеж да се предизвика бурна емоционална реакция и се спечелят аплаузи...???Снимал съм с добри обективи Планар и Тесар аналогични кадри на същите места и в същите светлинни условия при използване на един от най-добрите любителски филми Фюджи реала суперия 100.Ей бога ми при каквито и да е експозиции не се постигат такива "бляскави" резултати.Не е ли това признак за фалшива модна тенденция на извръщаване на действителността?И не затова ли един от най-извесните фотоконкурси,този на National geographic изришно не допуска цифрова обработка на представяните кадри в категориите "хора,пейзажи,животни"?Вие как мислите?
Редактирано от администратор , 26.10.2007 14:21:19
Злоупотреба с програмите за редакция е в повечето случаи..и аз съм се улавяла;) Иначе съм на твоето мнение, но когато виждаш че точно такива снимки се харесват на болшинството волю или не, започваш да залиташ натам.
Но това залитане изглежда е породено не от стремеж към по-висока художествена и творческа стойност на кадрите,а от подражание на комерсиалната фотография.Къде по ефектно изглежда един яркожърт памперс в рекламата,нали? 
Spartan кое ти харесва повече
или
или
2рото разбира се... но не го съдете строго - момчето снима на лента все пак - простено му е... 
"...ми при каквито и да е експозиции не се постигат такива "бляскави" резултати..."
това че ти не можеш да ги постигнеш не значи че не може...
това че ти не можеш да ги постигнеш не значи че не може...
Аз пък донякъде съм съгласна със Spartan! Със сигурност имам кадри с посочените от него характеристики. Имам един, за който ми казаха, че няма рязкост и потребителите тук, и в един руски сайт. За същия кадър професионален фотограф направи коментар, че точно мекотата е хубава. 
И Козмо е права, че донякъде е мода.
А и все пак хората харесвта различни неща
И Козмо е права, че донякъде е мода.
А и все пак хората харесвта различни неща
Редактирано от автора , 22.06.2007 23:48:46
Spartan, като цяло не си прав. Вземи за пример един от пионерите в пейзажната фотография Ансел Адамс, създател на така наречената зонална система. Човекът снима на голям формат и в лабораторията обработва така негативите си, че дори остетява участъци, които реално са били в сянка Това се случва в далечната 1941 г. 
Така, че, за фалшива тенденция не може да става дума - тенденцията си е съвсем реална, вече кой какво реализира е отделен въпрос
Това се случва в далечната 1941 г. Така, че, за фалшива тенденция не може да става дума - тенденцията си е съвсем реална, вече кой какво реализира е отделен въпрос
Първо да отговоря на svetal
Разбира се че първия кадър."Момчето" уважаеми nsirakov
е на 59 години и снима и дигитално,но никога не се мъчи да направи от обикновенна красива реалност - такава подходяща за "Властелина на пръстените" /втория кадър/.Не казвам че няма и такава реалност,но е по-рядка и да се прави от честосрещаната - мечтана или виртуална,нова е самоизлъгване.
Не воювам срещу резкостта,яркостта и контраста.Неприятно ми е увлечението да се правят меки кадри на остри,ярки и крещящи.В обективната реалност меките сцени дори преобладават над контрастните.А дали не е от снобското чувство "Вижте моята Сигма какво може,т.е.колко е скъпа!!!"
Уважаеми dechobek зоналната система ми е позната от 25 години и я използвам винаги при черно-бял филм и за мен е СЪВСЕМ ДРУГО:мериш със спотметъра яркостта на потъмнял дънер в гората;ако нагласиш показаната експозиция той ще излезе средносив;но той в действителност е черен с фактура на сив;тогава затваряш 2 stop и си готов със почти черен дънер на позитива.Може би нещо греша?Кажете открито и без злоба,това ми се ще да чуя!
Разбира се че първия кадър."Момчето" уважаеми nsirakov
е на 59 години и снима и дигитално,но никога не се мъчи да направи от обикновенна красива реалност - такава подходяща за "Властелина на пръстените" /втория кадър/.Не казвам че няма и такава реалност,но е по-рядка и да се прави от честосрещаната - мечтана или виртуална,нова е самоизлъгване.
Не воювам срещу резкостта,яркостта и контраста.Неприятно ми е увлечението да се правят меки кадри на остри,ярки и крещящи.В обективната реалност меките сцени дори преобладават над контрастните.А дали не е от снобското чувство "Вижте моята Сигма какво може,т.е.колко е скъпа!!!"
Уважаеми dechobek зоналната система ми е позната от 25 години и я използвам винаги при черно-бял филм и за мен е СЪВСЕМ ДРУГО:мериш със спотметъра яркостта на потъмнял дънер в гората;ако нагласиш показаната експозиция той ще излезе средносив;но той в действителност е черен с фактура на сив;тогава затваряш 2 stop и си готов със почти черен дънер на позитива.Може би нещо греша?Кажете открито и без злоба,това ми се ще да чуя!
Spartan : .. az bih pravil tova , koeto me kefi .. otgovorqt e mnogo lesen .. Na mlad 4ovek .. kakvo mu tryabva ? po-silni vqzpriyatiya i use6taniya .. i v Muzikata e taka .. za6to v klasi4eskata muzika ima 'otliv' na interes ot strana na mladata 4ast ot Publikata ? ami .. 6toto nyama 'yako basa da kqrti mivki' ..Moyat vqpros kqm Teb e : Ti .. iska6 da IMASH , ili iska6 da SI ?
.. Na mlad 4ovek .. kakvo mu tryabva ? po-silni vqzpriyatiya i use6taniya .. i v Muzikata e taka .. za6to v klasi4eskata muzika ima 'otliv' na interes ot strana na mladata 4ast ot Publikata ? ami .. 6toto nyama 'yako basa da kqrti mivki' ..Moyat vqpros kqm Teb e : Ti .. iska6 da IMASH , ili iska6 da SI ?
Възприемам казаното от теб bass,макар и не съвсем."Аз не съм първа младост,но не съм и последна!"Чувал ли си този девиз?Разбира се че има различни вкусове и течения в изкуствата.Ти посочваш музиката-за мен напълно приемливи заедно със Моцарт и Чайковски са Гершуин,Бийтълс и Бабите от Бистрица.Но не е приемлив например рапа!Защо ли,защото древните гърци са дали определение за музика - мелодия+хармония+ритъм.Къде при рапа са първите две?Така и за фотографията - тя е дейтвителност+възприятие.Разбира се че може да има отклонение с превес на едното.Стига да не се елиминира напълно действителността,че става вече не фотография а фотошопия!
.. posledna Mladost nyama 'rapa' e ot predi древните гърци ..tam vsi4ko e zalojeno vqv vqzbujdane tzentrovete na pqrvosignalnata sistema tova , 4e nie s Teb ne go razbirame .. ozna4ava samo edin dopqlnitelen povod da izpiem po edna bira,.. Maystorlqka si e Maystorluk- tova e Vode6toto! ima Dobri i Lo6i primeri v действителността .. kakto i vqv фотошопиятa .. Pozdravi!
'rapa' e ot predi древните гърци ..tam vsi4ko e zalojeno vqv vqzbujdane tzentrovete na pqrvosignalnata sistema tova , 4e nie s Teb ne go razbirame .. ozna4ava samo edin dopqlnitelen povod da izpiem po edna bira,.. Maystorlqka si e Maystorluk- tova e Vode6toto! ima Dobri i Lo6i primeri v действителността .. kakto i vqv фотошопиятa .. Pozdravi!
Дядо Спартане - защо не оставиш нас младежта да се кефим на сатурацията :) аман от кръстоносци
( шегувам се )
аман от кръстоносци( шегувам се )
Spartan ...
http://www7.nationalgeographic.com/ngm/0707/index.html
http://stevemccurry.com/main.php
... ти вярваш ли, че тука няма сериозна обработка? Именно списанията и медиите, според мен диктуват "модата" във фотографията, а не няколко любители, дето щракат за кеф
http://www7.nationalgeographic.com/ngm/0707/index.html
http://stevemccurry.com/main.php
... ти вярваш ли, че тука няма сериозна обработка? Именно списанията и медиите, според мен диктуват "модата" във фотографията, а не няколко любители, дето щракат за кеф
Темата е сложна. И дълга. И сложна.
Остротата, яркостта и контраста зависят от това което автора фотограф иска да постигне.
На мен ми е направило много силно впечатление че фотографите масово не осъзнават съществуването на такава свобода на деиствие.Почти всеки преподавател по композиция или снимачна техника ще ви каже че изображението не трябва да е красиво, остро или еди какво си, а трябва да е такова каквото иска да го постигне фотографа. В това число разбира се влиза и възможността снимката да бъде максимално близко до реалността ако това е целта.Ако идеята е друга - със снимачни умения и техника резултата се постига.
Другото нешо което ми е направило впечатление е че всеки нов току що превърнал се във фотограф човек си "умира" за стращно много рязкост или наситеност на цветовете без и идея да си има за някои правила за влиянието на рязкостта по някои части на кадъра върху зрителя.
Тук е момента да кажа само един пример - рязкостта е един от трите основни качества за качествена снимка, но прекалената рязкост може да отвлича погледа към някои части на кадъра, и да не се предаде това което си искал. В други случаи това отвличане на погледа у зрителя може и да е желано за да се насочи погледа там където фотографа иска тези които гледат снимката му да погледнат.
Но това първо трябва да бъде осъзнато от фотографа, и след това трябва да се знаят някои много прости и много основни правила на оптиката и законите на физиката. Които колкото и прости след това са ужасно полезни.А и без тях не може.
Контрастта намалява тоналните градациции и скалата на плътностите.
Не случайно когато иска да се даде пример за човек че не може да снима, се казва че е направил:"някой пресатуриран пейзаж".
Тъжно е че повечето фотографи не мислят какво да снимат а просто виждат нещо, снимат, и после ако се е получило го покават. Ама само ако се е получило. Отново се наблюдава липса на замисъл защо да се снима изобщо една сцена или как пък да се заснеме.
А, наситеността пък има пряка връзка с обекта в снимките, и затова например не се използва много наситен цвят когато снимам портрет например.Тази висока наситеност има своите приложения в предметната, модна и рекламна фотография например.
За меренето на дънери в гората и сняг на слънце - ми какво да кажа.Пак всичко зависи дали се използва по падаща или отразена.Фотопаратите измерват отазена и там примера с дънера е правилен че трябва да се компенсира в отрицателна стойност. Но се прави точно обратното ( в плюс и то доста по-малко) когато се мери по падаща. Количеството на компенсация зависи на какво се снима - позитивен филм, негативен филм, или цифров сензор. Негативите имат много по-голяма екпозиционна широта от позитивните филми и цифровите сензори.
Иронично е че повечето хора които казват на филма "лента", не знаят че всъщност експозиционната широта на цифровите сензори е много близка като тази на позитивен филм който търпи много малки грешки.Така че снимането на цифров фотоапарат изисква много сериозни познания за ескпонацията както за работа с позитивен филм.
По тази, и други причини, е измислен негативен филм с маска която компенсира ескпозиционната грешка за да могат милиарди хора по света да се снимат с евтини фотоапарати, да правят грешки и въпреки това пак да получат хубави снимки.Любителските филми са със наситени цветове за да се получат шарени снимки и хората да се радват.
Професионалните имат или наситена, или неутрална или потретна наситеност за да може да се избере според спомената от мен вече цел как да изглежда снимката.
По същия тертип и цифровите фотоапарати в ниския клас си имат доста шеренки красиви цветове по фабрични настройки които не стават за нищо освен да им се радват "фотографите", нарамили едно пластмасово тяло с пластмасов китов обектив в който и лещите са пластмасови.
Това се прави (цветовете) за да приличат снимките на шарените снимки от филмите, на които са свикнали хората.
Професионалните имат неутрални цветове, за да ги направиш каквито ти трябват после.
В киното се работи само по падаща.Защото е много много по-точна. Фотоапаратите могат само отразена и липсата на познания по измерването на светлината е пагубно.
Един руски професор по фотография казваше че светломерите не са експонометри. Те само служат да мерят светлината а НЕ на каква стойност да се експонира.Експонирането зависи от това как фотографа да интерпретира и да компенсира каквото показва светломера според идеята си как да му иглежда снимката после.
Ако го осъзнава обаче.
Остротата, яркостта и контраста зависят от това което автора фотограф иска да постигне.
На мен ми е направило много силно впечатление че фотографите масово не осъзнават съществуването на такава свобода на деиствие.Почти всеки преподавател по композиция или снимачна техника ще ви каже че изображението не трябва да е красиво, остро или еди какво си, а трябва да е такова каквото иска да го постигне фотографа. В това число разбира се влиза и възможността снимката да бъде максимално близко до реалността ако това е целта.Ако идеята е друга - със снимачни умения и техника резултата се постига.
Другото нешо което ми е направило впечатление е че всеки нов току що превърнал се във фотограф човек си "умира" за стращно много рязкост или наситеност на цветовете без и идея да си има за някои правила за влиянието на рязкостта по някои части на кадъра върху зрителя.
Тук е момента да кажа само един пример - рязкостта е един от трите основни качества за качествена снимка, но прекалената рязкост може да отвлича погледа към някои части на кадъра, и да не се предаде това което си искал. В други случаи това отвличане на погледа у зрителя може и да е желано за да се насочи погледа там където фотографа иска тези които гледат снимката му да погледнат.
Но това първо трябва да бъде осъзнато от фотографа, и след това трябва да се знаят някои много прости и много основни правила на оптиката и законите на физиката. Които колкото и прости след това са ужасно полезни.А и без тях не може.
Контрастта намалява тоналните градациции и скалата на плътностите.
Не случайно когато иска да се даде пример за човек че не може да снима, се казва че е направил:"някой пресатуриран пейзаж".
Тъжно е че повечето фотографи не мислят какво да снимат а просто виждат нещо, снимат, и после ако се е получило го покават. Ама само ако се е получило. Отново се наблюдава липса на замисъл защо да се снима изобщо една сцена или как пък да се заснеме.
А, наситеността пък има пряка връзка с обекта в снимките, и затова например не се използва много наситен цвят когато снимам портрет например.Тази висока наситеност има своите приложения в предметната, модна и рекламна фотография например.
За меренето на дънери в гората и сняг на слънце - ми какво да кажа.Пак всичко зависи дали се използва по падаща или отразена.Фотопаратите измерват отазена и там примера с дънера е правилен че трябва да се компенсира в отрицателна стойност. Но се прави точно обратното ( в плюс и то доста по-малко) когато се мери по падаща. Количеството на компенсация зависи на какво се снима - позитивен филм, негативен филм, или цифров сензор. Негативите имат много по-голяма екпозиционна широта от позитивните филми и цифровите сензори.
Иронично е че повечето хора които казват на филма "лента", не знаят че всъщност експозиционната широта на цифровите сензори е много близка като тази на позитивен филм който търпи много малки грешки.Така че снимането на цифров фотоапарат изисква много сериозни познания за ескпонацията както за работа с позитивен филм.
По тази, и други причини, е измислен негативен филм с маска която компенсира ескпозиционната грешка за да могат милиарди хора по света да се снимат с евтини фотоапарати, да правят грешки и въпреки това пак да получат хубави снимки.Любителските филми са със наситени цветове за да се получат шарени снимки и хората да се радват.
Професионалните имат или наситена, или неутрална или потретна наситеност за да може да се избере според спомената от мен вече цел как да изглежда снимката.
По същия тертип и цифровите фотоапарати в ниския клас си имат доста шеренки красиви цветове по фабрични настройки които не стават за нищо освен да им се радват "фотографите", нарамили едно пластмасово тяло с пластмасов китов обектив в който и лещите са пластмасови.
Това се прави (цветовете) за да приличат снимките на шарените снимки от филмите, на които са свикнали хората.
Професионалните имат неутрални цветове, за да ги направиш каквито ти трябват после.
В киното се работи само по падаща.Защото е много много по-точна. Фотоапаратите могат само отразена и липсата на познания по измерването на светлината е пагубно.
Един руски професор по фотография казваше че светломерите не са експонометри. Те само служат да мерят светлината а НЕ на каква стойност да се експонира.Експонирането зависи от това как фотографа да интерпретира и да компенсира каквото показва светломера според идеята си как да му иглежда снимката после.
Ако го осъзнава обаче.
Редактирано от автора , 25.06.2007 11:30:17
Spartan– мисля, че ограничаваш художествената фотографията до момента на заснемането, а целта й – до точното възпроизвеждане на околната среда. До известна степен това е целта на репортажа. Но художествената фотография не се ограничава с възпроизвеждане, а представлява лична интерпретация на запечатания миг, пречупен през виждането, отношението и творческите стремежи на автора. Както и е огледало на неговото въображение и фантазия. Защото без въображене и фантазия няма творчество, а само повторение. Без въображение и фантазия нямаше да има Ренесанс, а картините на Ван Гог нямаше да се различават от тези на Майстора. Нямаше да има картини дори. И фотография. А фотографията се развива. Понякога чрез моди. Едни ги създават, други ги следват. Трети не. Четвърти се преборват и утвърждават нови тенденции. Но нищо никога не се е променяло и развивало чрез просто отрицание. За да отречеш едно, трябва да създадеш нещо друго, ново. А за съзиданието е необходимо въображение и фантазия.
Не знам защо даваш за пример National Geographic. Не само те – всяка една медия си поставя определени критерии, цели, задачи и ограничения. Но никоя медия не трябва да се афишира като ЕТАЛОН. Особено, когато става въпрос за творчество. Творчеството не признава еталони.
Моето обръщение към тези, които се занимават с нещо, независимо на какво ниво, е – правете това, което ви харесва и което ви доставя удоволствие, по начин, който изразява самите вас и вашите виждания и стремежи, без да се страхувате от това, че някой няма да ви хареса. За да се почувствате творци.
Не знам защо даваш за пример National Geographic. Не само те – всяка една медия си поставя определени критерии, цели, задачи и ограничения. Но никоя медия не трябва да се афишира като ЕТАЛОН. Особено, когато става въпрос за творчество. Творчеството не признава еталони.
Моето обръщение към тези, които се занимават с нещо, независимо на какво ниво, е – правете това, което ви харесва и което ви доставя удоволствие, по начин, който изразява самите вас и вашите виждания и стремежи, без да се страхувате от това, че някой няма да ви хареса. За да се почувствате творци.
35mm - рядко се случва да прочета нещо, с което да съм абсолютно съгласен.
Фотографията е изкувство. Не трябва да има граници.
В киното и летаратурата също има много фантазии, но никой не се оплаква.
В НГ мажат със сопата, също. В почти всички ръководства на НГ е засегната темата за обработката на снимките.
В киното и летаратурата също има много фантазии, но никой не се оплаква.
В НГ мажат със сопата, също. В почти всички ръководства на НГ е засегната темата за обработката на снимките.
Абе момичета и момчета,кой е повдигал въпрос за ограничаване на творческата свобода и собственото виждане на насоката на изразните средства!?Прочетете моля добре,аз поставих въпроса за точно обратното-самоограничаването,което много от нас си налагат под давление на мода,медийни хватки,желание за успешен маркетинг,снобски изцепки и суетни надежди за овации.Погледнете публикациите на снимки в този сайт и в кой да е друг български,а и не само български и ако не си кривите душата ще признаете че реалният свят рядко е чак пък толкова ярък,остър и контрастен.Моето откровенно желание беше само това-да обърна внимание на едно залитане,а не да ограничавам някого!Прочетете отново горното моля!
Дядо спартане (немога да спра да се хихикам за "момчето")
един пример дето те обоорва от всякъде..
Цанон Дигитален - китов обектив - 4 секунди, ф11, ИСО 100
Никон Лентов - китов обектив - 4 секунди, ф11, Филм 100АСА
за мен спорът приключи
Да живее дигиталното
един пример дето те обоорва от всякъде..
Цанон Дигитален - китов обектив - 4 секунди, ф11, ИСО 100
Никон Лентов - китов обектив - 4 секунди, ф11, Филм 100АСА
за мен спорът приключи
Да живее дигиталното
Редактирано от автора , 26.06.2007 22:23:09
Цанонското си го бива, мда..
С шопа водпада може да се докара по - добре(за лентака викам аз)
аз извадих днес 2те на хартия А4 - и съвсем забравих за лентата
Ех, ако един ден учените изобретят такъв перфектен фотоапарат, който да предава образа 1към1 с това което вижда човешкото око... Тогава и аз ще се присъединя към тези които са против обработката на снимките и надуването на контраст и цветове. Ама това май-никога няма да стане, защото човек гледа в реално време и мисли, осъзнава видяното, а фотоапарата произвежда замръзнало двумерно изображение...
А сега сериозно: Защо някои върдят, че ако не е обработена дадена снимка тя пресъздава реалността по-достоверно отколкото ако е обработена.?
Ако гледаш дадена сцена и разглеждаш внимателно ще забележиш например някакъв ръб или нюанс. Щракаш и после гледаш, че ръба се е замазал и го няма на снимката. Надуваш контраст, острота и ръбът който си видял на живо се появява и на снимката. Ха сега ми кажете коя снимка е по-достоверна: "истинската" където не се вижда видяното на живо или "фалшифицираната" където се виждат нещата които си видял на място?
А сега сериозно: Защо някои върдят, че ако не е обработена дадена снимка тя пресъздава реалността по-достоверно отколкото ако е обработена.?
Ако гледаш дадена сцена и разглеждаш внимателно ще забележиш например някакъв ръб или нюанс. Щракаш и после гледаш, че ръба се е замазал и го няма на снимката. Надуваш контраст, острота и ръбът който си видял на живо се появява и на снимката. Ха сега ми кажете коя снимка е по-достоверна: "истинската" където не се вижда видяното на живо или "фалшифицираната" където се виждат нещата които си видял на място?
И тук като в друг един форум всичката интрига се крие явно в зверското дърляне между цифраци и лентаци!!!Абе прочетете по-нагоре и вижте че не повдигаям за това въпрос!ДА ОБРАБОТВАШ ЦИФРОВО СНИМКИ МОЖЕ И СЛЕД КАТО ГИ СКАНИРАШ ОТ ФИЛМ ИЛИ ПОЗИТИВ!Това май на някого не е извесно!Аз поставих въпроса за безпредметната обработка с цел "по-хубаво","по-шарено","по-ярко","по-остро" която води до извръщаване на действителността.А ако някой чувства комплекси от това,че работи цифрово или лентово...!Или че понеже не успява да докара действителността още като отваря затвора та трябва да я догажда след това - е това е друг въпрос.Успех на всички!
За да коментирате, моля, влезте в профила си!