За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
Темата филм/цифрово е разсиквана от много.
Всяка има своите предимства. Проблема е че се коментира от хора които не са виждали и не снимат с професионални филми, не ги проявяват добре, и изобщо не ги сканират добре.
В момента в София повечето рекламни фотографи в 90 процента от случаите снимат на цифрово но абсолютно задължително снимат на филм среден или голям формат когато искат резолюция и качество на цветовете.
Цифровото е много удобно. И доста качествено.
Ама сензорите са малки и пак много фотографи ще ви кажат че им липсва плитката дълбочина на рязкост поради по-малките сензори. Размера и типа на филма имат своите естетически и технически качества, цифровите сензори своите.
Не може да се каже че е едното е по-добро от другото. Може единсветно да се каже че на някои едното им върши повече работа или им е по-удобно от другото.
А за резолюция, скоро смятах че плака 8 х 10 инча сканирана на барабанен Heidelberg дава към 1.05 Гига пиксела. От среден формат може да се получат спокойно към 50 до 100 милиона пиксела (Мега пиксели).
Но пак казвам, естетичните качества и за каква цел се снима е това което е определящо, а не дали е филм или цифра.
Всяка има своите предимства. Проблема е че се коментира от хора които не са виждали и не снимат с професионални филми, не ги проявяват добре, и изобщо не ги сканират добре.
В момента в София повечето рекламни фотографи в 90 процента от случаите снимат на цифрово но абсолютно задължително снимат на филм среден или голям формат когато искат резолюция и качество на цветовете.
Цифровото е много удобно. И доста качествено.
Ама сензорите са малки и пак много фотографи ще ви кажат че им липсва плитката дълбочина на рязкост поради по-малките сензори. Размера и типа на филма имат своите естетически и технически качества, цифровите сензори своите.
Не може да се каже че е едното е по-добро от другото. Може единсветно да се каже че на някои едното им върши повече работа или им е по-удобно от другото.
А за резолюция, скоро смятах че плака 8 х 10 инча сканирана на барабанен Heidelberg дава към 1.05 Гига пиксела. От среден формат може да се получат спокойно към 50 до 100 милиона пиксела (Мега пиксели).
Но пак казвам, естетичните качества и за каква цел се снима е това което е определящо, а не дали е филм или цифра.
Spartan, противоречиш си многократно.
Как така хем е безпредметната обработка , хем е с цел?
След, като знаеш, че и лентите могат да се сканират и обработват цифрово защо в първия си постинг казваш Дали това е от свойствата на дигиталните апарати...
Ти сигурно успяваш да докараш действителността още като отваряш затвора? В първия си постинг казваш, че не успяваш: Ей бога ми при каквито и да е експозиции не се постигат такива "бляскави" резултати.
И защо изобщо ги повдигаш тези въпроси? Какво твърдиш и какво искаш да докажеш?
Как така хем е безпредметната обработка , хем е с цел?
След, като знаеш, че и лентите могат да се сканират и обработват цифрово защо в първия си постинг казваш Дали това е от свойствата на дигиталните апарати...
Ти сигурно успяваш да докараш действителността още като отваряш затвора? В първия си постинг казваш, че не успяваш: Ей бога ми при каквито и да е експозиции не се постигат такива "бляскави" резултати.
И защо изобщо ги повдигаш тези въпроси? Какво твърдиш и какво искаш да докажеш?
енергийно вампирство са си тия тъпи теми. блях и криворазбраната нация.
българите най-обичат да си го слагат един другиму, да ме прощава иречек. заради слагането ли е цялата работа, хебахти тъпотията, всеки да си се забавлява(да си го слага) както на него му е удобно???
българите най-обичат да си го слагат един другиму, да ме прощава иречек. заради слагането ли е цялата работа, хебахти тъпотията, всеки да си се забавлява(да си го слага) както на него му е удобно???
Като цяло Спартан е прав, че болшинството цифрови снимки са с надути цветове и ненъжно изострени. Но не бива да виним само фотографите. При цифровите сапунерки кадърът се обработва автоматично още в апарата. И понеже тези сапунерки са все пак предназначени за любителски снимки, то и цветовете се надуват автоматично - такива снимки повече грабват окото.
Неведнъж съм правил сравнение между две снимки на едно и също нещо, снимани едновременно - с цифрова сапунерка и на 35мм филм. Да, цифровите грабват окото веднага, при това съм сигурен, че не са допълнително обработвани. Цветовете на филмовите са по-приглушени, но по-близки до реалните.
Кое е по-добро? Въпрос на вкус.
Неведнъж съм правил сравнение между две снимки на едно и също нещо, снимани едновременно - с цифрова сапунерка и на 35мм филм. Да, цифровите грабват окото веднага, при това съм сигурен, че не са допълнително обработвани. Цветовете на филмовите са по-приглушени, но по-близки до реалните.
Кое е по-добро? Въпрос на вкус.
Practikar написа: "Цветовете на филмовите са по-приглушени, но по-близки до реалните."
Прочети по-нагоре какво съм написал.Цветовете на филмовите снимки зависят от какъв тип емулсия си използвал - портретен, наситен или неутрален. Пробвай да снимаш човешко лице с наситен филм за предметна фотография и ще излезе като индианец.Така че не може да се каже че снимките от филм са по-близки до реалните, защото зависи от типа филм. А ако са на хартия както в твоя пример - тогава зависи и от хартията и много други неща по ескпонирането на тази хартия.
Филмите имат пресъздаване на светлината по-близко до човешкото око отколкото силиконов сензор.Но това се компенсира в много голяма степен когато си снимал в RAW.
"Кое е по-добро? Въпрос на вкус."
Тука си много прав.
Прочети по-нагоре какво съм написал.Цветовете на филмовите снимки зависят от какъв тип емулсия си използвал - портретен, наситен или неутрален. Пробвай да снимаш човешко лице с наситен филм за предметна фотография и ще излезе като индианец.Така че не може да се каже че снимките от филм са по-близки до реалните, защото зависи от типа филм. А ако са на хартия както в твоя пример - тогава зависи и от хартията и много други неща по ескпонирането на тази хартия.
Филмите имат пресъздаване на светлината по-близко до човешкото око отколкото силиконов сензор.Но това се компенсира в много голяма степен когато си снимал в RAW.
"Кое е по-добро? Въпрос на вкус."
Тука си много прав.
Прочетох, още тогава и то внимателно, каквото си написал.
Не споря с теб, много добре си го казал. Особено ми хареса това за светломера.
Може би трябваше да уточня, че "Цветовете на филмовите са по-приглушени, но по-близки до реалните." се отнася конкретно за моите снимки и сравнението им с цифровите на приятели, с които сме снимали заедно.
Нито съм имал за цел нито мога да обобщя цялото разнообразие от филми.
Между другото, според теб кой от обратимите филми има най-вярно цветопредаване?
Не споря с теб, много добре си го казал. Особено ми хареса това за светломера.
Може би трябваше да уточня, че "Цветовете на филмовите са по-приглушени, но по-близки до реалните." се отнася конкретно за моите снимки и сравнението им с цифровите на приятели, с които сме снимали заедно.
Нито съм имал за цел нито мога да обобщя цялото разнообразие от филми.
Между другото, според теб кой от обратимите филми има най-вярно цветопредаване?
Kodak имат по-добро предаване на тоналностите на човешката кожа, докато Fuji е прието да се смята че по-добре пресъздават зелените цветове и са подходящи за снимки на природа и диви животни.Пак Fuji се смятат че са оптимизирани за това изображенията от тях да се печатат на хартия.
Аз снимам основно 99.9% с Кодак, така че само за тях мога да ти кажа: Ektachrome 100G е излючително остър (до 160 линии на милиметър разделителна способност) и има много вярно и НЕУТРАЛНО цветопредаване.Същото важи и за Ektachrome 100 Plus, макар че този модел е вече стар.
Ektachrome 100GХ е също толкова остър, но е по-топъл (с по-топъл цветови баланс).
Ektachrome 64 е много хубав и точен филм но с него се работи трудно защото е за контролирано осветление - 5500К, ако малко се различава от тази температура цветовете ти стават много неврни и трябва да изполваш филтри.
Най-добрият филм на Кодак е Kodachrome 64, но в България няма къде да го проявиш ( процеса му е К14) и е най-доброто което можеш да си пожелаеш на този свят като качество на цвета и градации.
Аз снимам основно 99.9% с Кодак, така че само за тях мога да ти кажа: Ektachrome 100G е излючително остър (до 160 линии на милиметър разделителна способност) и има много вярно и НЕУТРАЛНО цветопредаване.Същото важи и за Ektachrome 100 Plus, макар че този модел е вече стар.
Ektachrome 100GХ е също толкова остър, но е по-топъл (с по-топъл цветови баланс).
Ektachrome 64 е много хубав и точен филм но с него се работи трудно защото е за контролирано осветление - 5500К, ако малко се различава от тази температура цветовете ти стават много неврни и трябва да изполваш филтри.
Най-добрият филм на Кодак е Kodachrome 64, но в България няма къде да го проявиш ( процеса му е К14) и е най-доброто което можеш да си пожелаеш на този свят като качество на цвета и градации.
Spartan, но съществува и точно обратното - замазване, потъмняване, десатуриране, шумене ;)
(Invalid img)
Редактирано от автора , 03.09.2007 15:28:06
супер казано! И аз съм си мислила по тази тема, понякога го правя, но доста умерено и то ако снимката е лоша или по-точно когато апаратът ми, който не е професионален не е успял да предаде красотата на мястото или нещото, което съм снимала. Избягвам обаче да колоризирам нещата и да прекалявам с трите пособия. И аз предпочитам да СЪМ. 
Може би трябва тези снимки да се качват в Експеримент или Природа -обработени.
Може би трябва тези снимки да се качват в Експеримент или Природа -обработени.
За да коментирате, моля, влезте в профила си!