За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
КАРНАВАЛЪТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ
Преди около две десетилетия за засилва в особена степен интересът към Карнавала във Венеция и в резултат на това той се превръща в събитие от европейски мащаб, което не е за изпускане.
Богат на история, на внушения и традиции, Карнавалът привлича жителите на града и преди всичко многобройните туристи благодарение на пъстрия коктейл от изкуство, история, култура и забавление на воля, които предлага. И всичко това в един уникален град.
По време на Карнавала Венеция представлява пъстра палитра от инициативи и спектакли. Те могат да бъдат импровизирани от уличните артисти или планирани от организаторите.
Всяка година се избира централна тема, която дава начало на прояви от най-разнообразен характер – от чисто културни да изцяло зрелищни.
Сърцето на празника по традиция е площад Сан Марко, където се издига грандиозна сцена, но това не пречи да се организират изяви на най-различни места, като една от целите е да се избегнат струпвания на тълпи от хора в град, в който придвижването е главно пеша.
Карнавалът води началото си от голям брой древни традиции, като се започне от тази на Сатурналиите в Римската епоха и се стигне до Дионисиевите култове. В миналото той продължавал няколко месеца с публични и частни празненства, фойерверки, улични спектакли, пищни балове, хазартни игри и т.н. По този начин Венеция си създава име на град отдаден на забавленията.
През последния век на съществуването си Венецианската република изглежда се съсредоточава върху фриволните страни на живота. По това време Карнавалът със своите спектакли, маски и театри привлича туристи от цяла Европа, изпълнени с желание да опитат от магичната и приповдигната атмосфера на града.
През последните дни на събитието Венеция гъмжи от маскирани хора, които еуфорично заливат улици и площади. Наоколо има какво ли не – от статичните и студени дами от 18 в. до най-екстравагантните съвременни костюми. Сан Марко и останалите площади се превръщат в невероятни сцени.
Типични сладки за Карнавала са т.нар. „фрителе” и „галани”, сами по себе си символизиращи събитието.
Италианският културен институт в София има удоволствието да съобщи, че на 28 февруари 2008 г., четвъртък, от 20.00 ч. в галерия „Райко Алексиев”, на ул. Раковски, 125, ще се открие фотоизложбата
КАРНАВАЛЪТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ през обектива на Мимо Фабрици
Тя се състои от около 50 фотографии на Мимо Фабрици и представлява своеобразна покана за пътуване между сън и реалност, в една изпълнена с цветове, радост от живота и жажда за празнуване Венеция.
Със своите произведения Мимо Фабрици дава възможност на зрителя да открие една напълно самородна и нереална Венеция, чиито жители се смесват с фантастичен свят населен от маски, красиви облекла, изящни костюми от 18 в. или просто изпълнен с обикновени, но бликащи от фантазия цветни петна. В действителност маската е нещото, което заема централно място в карнавала, защото, както през 18 в. така е днес, тя заличава идентичността и ни позволява да бъдем анонимни.
За Мимо Фабрици фотографията винаги е била голяма любов. Първото му докосване с нея датира от 1970 г., когато като много млад, той инсталира малка камера осбскура в дома си. Оттук започва скитането му по света в търсене на образи. Един ден по пътя си среща Венеция и през 1990 г. решава, че това ще бъде неговият град, където и до днес живее и работи.
И ето, че откриването на изложбата се превръща в повод за карнавално празненство, което да възпроизведе в малък мащаб и да ни накара да вдъхнем от радостната карнавална атмосфера на Венеция. На празника ще има музика, представления, шеги и дегустация на карнавални сладки, типични за различните италиански региони.
Каним всички посетители да дадат своя принос, като внесат собствен цвят и настроение облечени с костюми и маски.
БИОГРАФИЯ НА МИМО ФАБРИЦИ
Мимо Фабрици е роден през 1953 в гр. Капрарола, провинция Витербо, Италия. Интересът му към фотографията започва през 70-те години, като си сътрудничи тясно с творчеството на скулптора Паскал дьо Вотбо във Вила Медичи към Френската художествена академия в Рим. Там се научава да прави триизмерни фотографии на произведенията на изкуството. Съдбата му като фотограф обаче по-късно е повлияна от щастлива случайност, когато се натъква на фотоапарат захвърлен в едно заведение в Копенхаген. Между 1978-1989 г. пътува в Латинска Америка, Колумбия, Перу и Бразилия, като успява да хване със своя обектив местната социална действителност. За няколко месеца живее сред хората от индианското племе Токуна в Амазонската джунгла. Оттук водят началото си изложбата „Амазония – бъдеща пустиня” и няколко критикуващи действителността лекции. През 80-те год. прави репортажи за следреволюционната действителност в Никарагуа. След това се връща отново в Рим, където попада в Европейския институт по фотография и се приближава до света на мултимедиите, благодарение на проф. Умберто Сантучи, с когото си сътрудничи в значими изяви и спектакли организирани от престижни културни институции. През 1990 г. се премества във Венеция, където основава Chroma image, понастоящем „МИМО ФАБРИЦИ” - дружество, което предлага услуги в сферата на фотографската комуникация и издателството. Творецът придава индивидуалност на своя стил и започва да играе със светлината, която улавя с такава чувствителност, дори там където изглежда, че я няма. Въвежда панорамната визия за града, като прави панорамни фотографски картички и издава книгата „Панорамна Венеция”, която все още е една от най-продаваните посветени на града. През 1995 г., по време на пътуването си до Карибите, открива Куба и се пристрастява към острова. Снима го в най-богатите му краски и в най-виталните му аспекти. Именно така възприемаме страната в неговите картички и в книгата озаглавена „Куба”, представена с голям успех на Международния панаир на книгата „Хавана 2000” (днес сме свидетели на нейното пето издание). През 2001 г. представя фотографската изложба „Пътни бележки” в Palacio del Secundo Cabo в Хавана. Голямата му любов е отразена и в книгата „Куба пее и танцува”, в която с неповторима симпатия отдава почит на жителите на острова, на техните нрави и традиции, уловени в цялата им автентичност, естественост и спонтанност. Благодарение на страстта му, която не престава да го стимулира, фотографиите му представляват прозорци отворени към светлината, към усещанията, уханията, местата и, не на последно място, към хората. През февруари 2006 г. Мимо Фабрици осъществява, по инициатива на Италианското посолство в Тирана, фотографска изложба посветена на Карнавала във Венеция, която е представена в Националната художествена галерия в града. В Художествената академия на Тирана провежда и работна среща по фотография. Същата изложба е представена и в рамките на Седмицата на италианската култура в Хавана по покана на Италианското посолство и по-късно на празника на огъня в Сантяго де Куба. Сближаването между Куба и Венеция продължава на срещата Сантяго-Венеция със серия от фотографски и поетични изяви, проведена във Венеция през 2007 г.
Обективът на Мимо Фабрици не престава да бъде критичен независимо от слънчевите си образи. Социалната му ангажираност отново е засвидетелствана в рамките на Шестия салон на издателствата за мир, проведен през 2006 г. във Венеция, където той участва по покана на cдружение Кagyu samye Dzong и, в сътрудничество с общината, представя снимки на тибетските народи, в които с присъщата си страст и чувствителност разказва за техния мистицизъм, магия и красота.
Преди около две десетилетия за засилва в особена степен интересът към Карнавала във Венеция и в резултат на това той се превръща в събитие от европейски мащаб, което не е за изпускане.
Богат на история, на внушения и традиции, Карнавалът привлича жителите на града и преди всичко многобройните туристи благодарение на пъстрия коктейл от изкуство, история, култура и забавление на воля, които предлага. И всичко това в един уникален град.
По време на Карнавала Венеция представлява пъстра палитра от инициативи и спектакли. Те могат да бъдат импровизирани от уличните артисти или планирани от организаторите.
Всяка година се избира централна тема, която дава начало на прояви от най-разнообразен характер – от чисто културни да изцяло зрелищни.
Сърцето на празника по традиция е площад Сан Марко, където се издига грандиозна сцена, но това не пречи да се организират изяви на най-различни места, като една от целите е да се избегнат струпвания на тълпи от хора в град, в който придвижването е главно пеша.
Карнавалът води началото си от голям брой древни традиции, като се започне от тази на Сатурналиите в Римската епоха и се стигне до Дионисиевите култове. В миналото той продължавал няколко месеца с публични и частни празненства, фойерверки, улични спектакли, пищни балове, хазартни игри и т.н. По този начин Венеция си създава име на град отдаден на забавленията.
През последния век на съществуването си Венецианската република изглежда се съсредоточава върху фриволните страни на живота. По това време Карнавалът със своите спектакли, маски и театри привлича туристи от цяла Европа, изпълнени с желание да опитат от магичната и приповдигната атмосфера на града.
През последните дни на събитието Венеция гъмжи от маскирани хора, които еуфорично заливат улици и площади. Наоколо има какво ли не – от статичните и студени дами от 18 в. до най-екстравагантните съвременни костюми. Сан Марко и останалите площади се превръщат в невероятни сцени.
Типични сладки за Карнавала са т.нар. „фрителе” и „галани”, сами по себе си символизиращи събитието.
Италианският културен институт в София има удоволствието да съобщи, че на 28 февруари 2008 г., четвъртък, от 20.00 ч. в галерия „Райко Алексиев”, на ул. Раковски, 125, ще се открие фотоизложбата
КАРНАВАЛЪТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ през обектива на Мимо Фабрици
Тя се състои от около 50 фотографии на Мимо Фабрици и представлява своеобразна покана за пътуване между сън и реалност, в една изпълнена с цветове, радост от живота и жажда за празнуване Венеция.
Със своите произведения Мимо Фабрици дава възможност на зрителя да открие една напълно самородна и нереална Венеция, чиито жители се смесват с фантастичен свят населен от маски, красиви облекла, изящни костюми от 18 в. или просто изпълнен с обикновени, но бликащи от фантазия цветни петна. В действителност маската е нещото, което заема централно място в карнавала, защото, както през 18 в. така е днес, тя заличава идентичността и ни позволява да бъдем анонимни.
За Мимо Фабрици фотографията винаги е била голяма любов. Първото му докосване с нея датира от 1970 г., когато като много млад, той инсталира малка камера осбскура в дома си. Оттук започва скитането му по света в търсене на образи. Един ден по пътя си среща Венеция и през 1990 г. решава, че това ще бъде неговият град, където и до днес живее и работи.
И ето, че откриването на изложбата се превръща в повод за карнавално празненство, което да възпроизведе в малък мащаб и да ни накара да вдъхнем от радостната карнавална атмосфера на Венеция. На празника ще има музика, представления, шеги и дегустация на карнавални сладки, типични за различните италиански региони.
Каним всички посетители да дадат своя принос, като внесат собствен цвят и настроение облечени с костюми и маски.
БИОГРАФИЯ НА МИМО ФАБРИЦИ
Мимо Фабрици е роден през 1953 в гр. Капрарола, провинция Витербо, Италия. Интересът му към фотографията започва през 70-те години, като си сътрудничи тясно с творчеството на скулптора Паскал дьо Вотбо във Вила Медичи към Френската художествена академия в Рим. Там се научава да прави триизмерни фотографии на произведенията на изкуството. Съдбата му като фотограф обаче по-късно е повлияна от щастлива случайност, когато се натъква на фотоапарат захвърлен в едно заведение в Копенхаген. Между 1978-1989 г. пътува в Латинска Америка, Колумбия, Перу и Бразилия, като успява да хване със своя обектив местната социална действителност. За няколко месеца живее сред хората от индианското племе Токуна в Амазонската джунгла. Оттук водят началото си изложбата „Амазония – бъдеща пустиня” и няколко критикуващи действителността лекции. През 80-те год. прави репортажи за следреволюционната действителност в Никарагуа. След това се връща отново в Рим, където попада в Европейския институт по фотография и се приближава до света на мултимедиите, благодарение на проф. Умберто Сантучи, с когото си сътрудничи в значими изяви и спектакли организирани от престижни културни институции. През 1990 г. се премества във Венеция, където основава Chroma image, понастоящем „МИМО ФАБРИЦИ” - дружество, което предлага услуги в сферата на фотографската комуникация и издателството. Творецът придава индивидуалност на своя стил и започва да играе със светлината, която улавя с такава чувствителност, дори там където изглежда, че я няма. Въвежда панорамната визия за града, като прави панорамни фотографски картички и издава книгата „Панорамна Венеция”, която все още е една от най-продаваните посветени на града. През 1995 г., по време на пътуването си до Карибите, открива Куба и се пристрастява към острова. Снима го в най-богатите му краски и в най-виталните му аспекти. Именно така възприемаме страната в неговите картички и в книгата озаглавена „Куба”, представена с голям успех на Международния панаир на книгата „Хавана 2000” (днес сме свидетели на нейното пето издание). През 2001 г. представя фотографската изложба „Пътни бележки” в Palacio del Secundo Cabo в Хавана. Голямата му любов е отразена и в книгата „Куба пее и танцува”, в която с неповторима симпатия отдава почит на жителите на острова, на техните нрави и традиции, уловени в цялата им автентичност, естественост и спонтанност. Благодарение на страстта му, която не престава да го стимулира, фотографиите му представляват прозорци отворени към светлината, към усещанията, уханията, местата и, не на последно място, към хората. През февруари 2006 г. Мимо Фабрици осъществява, по инициатива на Италианското посолство в Тирана, фотографска изложба посветена на Карнавала във Венеция, която е представена в Националната художествена галерия в града. В Художествената академия на Тирана провежда и работна среща по фотография. Същата изложба е представена и в рамките на Седмицата на италианската култура в Хавана по покана на Италианското посолство и по-късно на празника на огъня в Сантяго де Куба. Сближаването между Куба и Венеция продължава на срещата Сантяго-Венеция със серия от фотографски и поетични изяви, проведена във Венеция през 2007 г.
Обективът на Мимо Фабрици не престава да бъде критичен независимо от слънчевите си образи. Социалната му ангажираност отново е засвидетелствана в рамките на Шестия салон на издателствата за мир, проведен през 2006 г. във Венеция, където той участва по покана на cдружение Кagyu samye Dzong и, в сътрудничество с общината, представя снимки на тибетските народи, в които с присъщата си страст и чувствителност разказва за техния мистицизъм, магия и красота.
За да коментирате, моля, влезте в профила си!