За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
Първоначално ще започна с малко предистория, защото за да отидеш в Аляска трябва или да си малко луд или да имаш дебел портфейл, аз естествено съм от първата категория, и цялата история се случи ей така малко на магия, но за всяко нещо си има причина и последствия. За мен основната причина беше покупката на фотографска техни и съответно заработването на средствата за нея, а последствията ги виждате в профила ми и също така аз ги усещам лично, защото освен с гореспоменатата техника се завърнах и със съпруга, а освен това се преместих да живея в Литва, както може би някои от вас са се досетили...
Идеята дойде от един колега орнитолог, който по това време работеше в офиса на БДЗП (Българско дружество за защита на птиците), та този образ беше ходил два пъти в Аляска и с разказите си за това божествено красиво място, в моето студентско приключенско съзнание се зароди идеята и аз да опитам...Речено сторено, подготвих родителите си за финансовата страна на нещата и следкато издържах няколко кризи заради закъснели реакции на банката, се стигна до интервюто за виза на фаталната дата 13.04.2007, която за пореден път за мен се оказа щастливо стечение на обстоятелствата и затова скоро почнах да стягам багажите и така на 06.05.2007 бях в Анкоридж, столицата на щата Аляска...
От тук почва и моя настоящ авантюристичен пътепис, с тридневно чакане на изгубения ни в Лондон багаж и откраднатата ми още в България палатка...
Оказа се, че разполагам с тениска, панталони, чорапи и малко найлоново якенце, което се побра в малката ми раница за ръчен багаж, където държах добрия стар Канон Поуършот С2, с който съм правил пoвечето от снимките в началото на престоя ми в Аляска...
Eстствено в неделя магазините не работят и се наложи да дочакам понеделник за да си купя нови дрехи, а за да ви стане ясно колко студено е в началото на май в Анкоридж, можете да отворите фризера и ще ви стане ясно...
През деня ставаше малко по-топло и валеше дъжд, а вечер температурите падаха и естествено дъжда се превръщаше в мокър сняг
След 3 дни багажа ми пристигна с две различни авиолинии и разбрах, че са ми задигнали палатката, която смятах да ползвам за фото-укритие, но уви, нямаше я вече... Купих си обувки и щеки за хайкинг или пешеходен туризъм по нашенски. Нестига загубения багаж, но се оказа че превозвача не иска да ни вземе без предварителна резервация, макар че разполагахa с допъ лнителен микробус (шатъл), затова пренощувахме в хотела още една нощ, за наше щастие бяхме в смяната на свестни хора ни разрешиха да спим по повече хора в една стая. За да не пропусна ще спомена само, че столицата не е нищо особено, особено преди началото на туристическият сезон.
Най-накрая след обещаната резервация се отправихме към Денали,
национален парк в централната част на щата, разполага се между две планински вериги Аляска рейндж част от веригата на Скалистите планини и Бруукс рейндж.
Тук се намира най-високият връх в Северна Америка - връх МакКинли или още Денали (6194 м н.в.).
По пътя имаше невероятни гледки, които не мога да ви опиша достатъчно образно, но и не можах да заснема добре,
край едно от крайпътните езера видях първия и по-късно се оказа и последния белоглав морски орел, който смятам че всеки знае как изглежда.
Отдалече беше видно, че над Денали се сипе проливен дъжд,
пристигнахме
и се настанихме в общежития в стаи с по три легла, едното двуетажно и едно нормално, аз естествено като ново настанен в празна стая си избрах единичното легло. Най-лошото беше общите баня и тоалетна, които трябваше да ползваме около стотина човека, също така имаше общо 5-7 перални и толкова сушилни, за които се чакаше ред. Първите дни нямаше много хора и съответно и работа затова аз не си губех времето а разучавах околностите. Забравих да спомена, че бяхме на специален инструктаж,
на който ни говориха за различните типове дискриминация, на която можем да станем жертва или за която носим отговорност ако засегнем някого. По време на инструктажа заваля сняг.
На входът на националния парк Денали на 2-3 мили се намира курортът и общежитията ни, между които се разполага река Ненана
и езерото Хорсшулейк (езерото има форма на подкова).
Реката е едно от основните места за развлечение на туристите под формата на рафтинг и кану-каяк, а в разгара на сезона когато реката вдигне нивото се появяват и мощни катери, с които е възможно да се разходиш по течението на Ненана.
Така да се върна на моето хоби, а именно орнитологията, първото пернато което видях и заснех е Черноокото юнко (Junco hyemalis).
както и гласовитите Чайки-буревестници (Larus canus).
При първото ми посещение на подковобразното езеро, то беше още сковано от лед,
бобрите не мислеха дори и да се събуждат от зимната си дрямка,
само първите гости от Юг Американската червеногръдка(Turdus migratorius),
Aмериканско червеноглаво кралче (Regulus calendula). В размразените краища на езерото открих и Водобегач-отшелник (Tringa solitaria),
както и двойка Зеленоглави патици (Anas platyrhynchos). Сред първите бозайници, които наблюдавах беше женски Лос (Alces alces), Червената американска катерица (Tamiasciurus hudsonicus).
Както може би сте чували в Аляска от края на пролетта до началото на есента, слънцето дори след залез не престава да осветява и нощ почти няма, затова разходките биват безкрайн и.
На 13.05. открих и двойка Каменарки (Histrionicus histrionicus),
изключително красиви патици, които обитават бързите и ледени води на местните реки.
Гарваните се чустват като у дома си и въобще не се страхуваха от хората, както и от фотографирането им.
В едно от крайпътните езера открих мъжки индивид от редкият вид Пръстенчатоклюна потапница (Aythya collaris).
Понеже още не бях се ориентирал правилно разходката ми беше по главното шосе, което води до най-големият град в тази част на Аляска - Фейрбанкс. В крайпътните храсти гъмжеше от Бело-лапите диви зайци (Lepus americanus).
Около 21:30 забелязах група Бели муфлони (Ovis dalli),
които пасяха над скалите извисяващи се над река Ненена. Бях вървял около 10 мили и вече се връщах обратно, когато една кола ме подмина и спря, беше новият ми американски мениджър, който ме познал и ме върна обратно в курортното селище. Следващите три дни се задоволих с
новата ми професия, която трябваше да ми донесе средствата за отдавна мечтаната фото техника - мияч на чинии в столовата на работниците наречена - "Черната мура". Е това е действителността за почти три месеца миех по около 1000 чинии, чаши, панички, прибори и подноси, както и почти всички готварски принадлежности от кухнята. Някои ще си помислят, че миялната машина върши всичко сама, но в действителност, ако сложиш мръсна чиния в нея тя си излиза такава, единствената функция всъщност е дезинфекция със специални препарат под високо налягане. Та за работата ми това е което ще споделя и ще гледам да не ви занимавам повече.
На 17.05. се появиха и веднага се заеха със строителство на гнездата си Виолетово-зелената лястовица (Tachycineta thalassina),
скоро запяха и Белоглавите врабчоподобни овесарки (Zonotrichia leucophrys),
като кацнали на върха на иглолистните дървета устройваха концерт. Юнковците се радваха на първите горски плодове.
Чайките не преставаха да вдигат врява привличайки вниманието не само на мен, но и на всички новодошли туристи.
Скоро забелязах Тундровия синигер (Parus hudsonicus), както и Оранжево-главо певец (Vermivora celata)
и Жълтокръсто коприварче (Dendroica coronata).
На 20.05. направих една почти среднощна разходка до езерото и бях приятно изненадан от двойка Петнисти кюкавци (Actitis macularia)
и първите ми в живота канадски бобри (Castor canadensis),
които презареждаха запасите със свежи клонки. Също така малко ято Клопачи (Anas clypeata).
После притеснен от воя на вълк реших, че полунощ макар и почти светло не е разумно да се мотая в гората, затова тръгнах обратно към стаята ми, по пътя чух обаждане на сова и тръгнах към звука, пътеката постепенно изчезна и аз се озовах в нищото, единствения ми ориентир беше шума на среднощния влак по линията Анкоридж - Фейрбанкс, така и намерих и изпълзях на шосето. По пътя се отбих до посетителския център за подготовка и инструктаж на желаещите да кампингуват в "Страната на мечките", както я наричат горските рейнджъри. Направих няколко снимки на изложените карти
и се прибрах да поспя. Над връх Хийли, който се извисява над курорта, за първи път вид ях месечината, която току и ще се опре в скалите...
На 21.05. имах почивен ден, поне доколкото си спомням, и се отправих към входа на парка, докъдето се оказа, че е разрешено влизането със личен автомобил, без да заплащаш нищо, аз естествено не разполагах с такъв, затова вървях 15 мили по асфалтираният път.Посетих школата за кучешки впряг,
но по това време вече те си почиваха след сутрешните демонстрации. Гледката е неописуемо красива,
познатите видове птици се мяркаха около пътя и се спирах да ги разгледам с бинокълът ми. На няколко места имаше табели забраняващи излизането от пътя и навлизането в зони с важно значение за местните обитатели
- лосове, гризли, птици. Видях и първият си за Аляска Полски блатар (Circus cyaneus),
който се среща и в България. Скоро забелязах и първото си стадо Карибу (Rangifer tarandus),
които спокойно си пасяха на около километър от пътя, може би и по-малко. Тук привлякох вниманието на американско семейство, което се спря да види какво наблюдавам и бяха така любезни да ми предложат транспорт до споменатата разрешена граница, заедно заснехме лежащите до пътя малка група карибу,
които необезпокоявано си подремваха в храсталака. Тук на обръщалото при Савидж ривър, малка ледникова река, чайките бяха почти питомни
и просеха за някой залък, кацайки дори върху автомобилите. На скалите наоколо преброих над 50 Бели муфлона, които вече отглеждаха и новото си потомство. Скоро преди да потеглим обратно забелязахме в непосредствена близост и символът на щата - двойка тундрови яребици (Lagopus lagopus).
Белолапите зайци също бяха предразположени за фото-сесия и от 2-3 метра направих доволно добри кадри.
На връщане малка група карибу се беше подготвила за паша в гъсталака от все още сухи върбови храсталаци,
това беше най-близката ми среща с тях. Не след дълго бяхме изумени от близка среща със Северноамериканския дикобраз (Erethiz on dorsatum), който в първоначалната суматоха побегна,
но после се настани на безопасно разстояние и приседна, чоплейки гъстата си козинка.
Хората бяха любезни и макар да не пътуваха в моята посока ме закараха до курортното селище, оставиха ми визитка и ме поканиха на гости, за съжаление, аз едва ли някога ще имам възможността да ги посетя, но знае ли човек, и в Аляска не бях си и мечтал даже, че ще я посетя...
Поработих 9 дни и междувременно почнах втора работа в известна верига за бързо хранене, на която не мисля да правя реклама, така че ще оставя да се досетите сами, там по 8 часа правех специални "здравословни" сандвичи и изключително вкусни за мен сладки. Дори след като спях само по 3-4 часа в денонощието, аз не си губех свободното време в сън, а поемах нови пътеки в дивата природа, като бях решил да се изкача на връх Хийли, но макар да имах вече някаква представа, отново обърках пътеките и се озовах на същият път за разходки с лични автомобили,
като този път стопирах минаващите автомобили. Този път спря един мини-ван с преселило се в Щатите чешко семейство с две деца, които знаеха за животните не по-малко от мен. Показаха ми снимка на черна мечка и други животни, които бяха видели по пътя. Веднага ни излезе късмета и видяхме двойка млади лосове,
които потичаха за малко пред автомобила. Едното дете, ми показа мура с формата на Тиранозавър Рекс,
която бяха видели предишния ден при разходката им със специализираните автобуси, които навлизат в парка и спират за всеки от интересните обитатели на резервата за снимки или просто за да се наслади всеки желаещ на невероятната възможност да види диви животни без решетки, клетки и вериги, в естествената им среда.
На обръщателната се позабавлявахме с наблюдение на Арктическа земна катерица (Spermophilus parryii),
северноамерикански братовчед на нашенският лалугер (Spermophilus citellus). Женска или поне така предполагам, събираше материал, за хралупата си, където, вероятно през лятото ще отгледа потомство.
По-късно видях Сврака (Pica pica),
както и двойка каменарки (Histrionicus histrionicus).
На каменистите острови в реката чайките
вече мътеха яйца. Освен това в района наблюдавах познатата вече (Zonotrichia leucophrys), както и за първи път наблюдавах Уилсонов певец (Wilsonia pusilla.
Богатството на Аляска през пролетта е още по-голямо, поради наличието на изключителното богатство на растения, от които естествено най-голямо впечатление ми направиха цветята.
Скоро потвърдих едно предишно наблюдение, което запечатах и с камерата ми - Американско полско врабче (Spizella arborea).
По-късно ни взе един от местните коренни жители, който работи за парка, и ни закара до посетителският център, където открих, че мога да се храня с по-нормална храна, защото в тази столова готвят за шофьорите на автобусите и храната беше доста по вкусна, и всеки ден почти имаше сладолед. На връщане не се сдържах и слязох на езерото, там ме зарадваха малко ято Американски фишове (Anas americana)(IMG_0001-78), много симпатична, но плашлива патица. Докато се радвах на патиците пред мен се появи още един от местните бозайници - Ондатра (Ondatra zibethicus).
На 03.06. излизайки от стаята си бързо се наложи да се върна макар и с риск да закъснея за нощната смяна в закусвалнята, но все пак се върнах, защото пред сградата, където живеех имаше женски лос с близначета,
а те са изключително агресивни, когато става въпрос за малките, охраната дойде и ги пропъди от улиците на курорта. По-късно разбрах, че те се държат близо до хората, защото по това време мечките ловуват за малки лосчета и така те се подсигуряват, че няма опасност за малките им.
На следващия ден се запознах с новодошли българи и ги заведох до обръщателната, където направих няколко кадъра с познатите ни вече видове птици и бозайници,
които открих отново в околността.
Но това не беше обикновен ден за мен, имах невероятния късмет да се намирам на 2-3 метра от мъжки Бял муфлон (Ovis dalli),
както и да направя доволно добри кадри, доколкото ми позволяваше камерата. Освен това в храстите до мен пееше непознат досега за мен вид - Пъстрогръда овесарка (Passerella iliaca). Тук се запознах с един Никонски фен от Минеаполис,
който ме снима и ми препоръча да посетя местния мега ,хипер, супер търговски център, който аз в последствие вдействителност посетих, защото самолетът ми имаше престой около 9 часа или нещо подобно. На връщане видях женски лос със радионашийник, който се ползва за радиотелеметрия с научни цели. На обръщателната при посетитлския център направих единстве ния читав кадър на Жълтокръстото коприварче (Dendroica coronata).
На покрива на един от магазините за сувенири заснех и първата си Сива сойка (Perisoreus canadensis).
На 08.06. след нощна смяна направих най-голямата си грешка, която за малко не ми коства връщането ми в България и разбиването на мечтите ми, вместо да поспя резонните 3-4 часа, аз се отправих към езерото, за да пробвам камуфлажно пончо, което си купих за 5$ от посетителския център, но се оказа че преумората си каза думата, след няколко кадъра, първо си изпуснах камерата, а после дори съм заспал. Когато се събудих, пред мен плуваше канадска видра (Lontra canadensis).
После стоейки едвам на краката си се отправих обратно, защото към обяд бях на работа, пак ми излезе късмета и мина приятеля на мениджърката ми, той ми каза че съм спял, когато спрял, аз не си спомням много добре. До пътя беше отново женският лос с близнетата,
направих няколко кадъра от колата и ме закараха в близост до работата ми. Шефът ми ме заплаши, че ще ме уволни, защото не съм спял достатъчно и ми отрови целия ден, най-лошото беше, че освен тази смяна после трябваше да издържа и
нощна смяна на сандвичите - справих се някак, но скоро почнах да страдам от недоспиване и имах две официални предупреждения за уволнение заради 10 и 15 минутни закъснения, поради това че вече не чувах когато ми звъни будилника на телефона, наложи се да взема този на мениджърът ми...извинете ме това едва ли ви интересува много.
На 11.06. най-после имах почивен ден и на стоп се добрах до близкото езеро - Ото лейк, там се отправих на около езерно пътешествие,
което започна многообещаващо - двойка Планинска потапница (Aythya marila), скоро открих американски фиш, американска червеногръдка,
американско полско врабче и най-интересното за мен в този ден - двойка Ушат гмурец (Podiceps auritus)
- в брачно оперение, също и Исландска звънарка (Bucephala islandica),
Ледена потапница (Clangula hyemalis), и познатите вече Каменарки.
По средата на разходката се оказа, че не е толкова близо колкото изглежда,
но и не се реших да се върна по обратния път, скоро усетих, че освен умората, топлината в комбинация с влагата просто имат убийствено влияние върху човешкият организъм. След като преодолях страха и умората, се озовах на каменист път покрай езерото, тук открих сврака и други познати видове. На мястото където се пускат лодките въ в водата, скоро забелязах нещо ново за мен - Малък жълтоног (Tringa flavipes).
На следващата сутрин най-накрая се реших да се пусна в по-сериозно приключение и станах рано и хванах първият автобус за вътрешността на Денали, в автобуса цареше спокойствие, когато най-изненадващо във върбовия храсталак видяхме млад женски лос, от чиито ноздри излизаше пара,
поради ниската температура в ранният час, тя бърз се скри зад по високата растителност и започна да пощипва върбовите клонки. По пътя видяхме няколко земни катерици и зайци, чайки и тундрови яребици. На поредния мост автобуса спря и на нивото на очите ни, почти на върха на една черна мура, в гнездото на гарван имаше пет напълно оперени млади птици,
в един миг се появи и един от родителите и в хор от крясъци, започна да ги храни.
На следващата междинна спирка нямаше нищо интересно,
по нататък видяхме доволно голямо стадо Бели муфлони и скоро аз забелязах млад Скален орел (Aquila chrysaetos),
кацнал на скала до пътя, направих няколко доволно лоши кадри от вече движещият се автобус. На проходът Полихром,
забелязахме стадо карибута, а след кратка почивка достигнахме скалата на Мармотите, където два муфлона се изтягаха наслаждавайки се на гледката,
на ръба на скалата видях силуетът на сокол - това беше една от птиците гнездящи на тази скала - а именно БЛАГОРОДЕН СОКОЛ (Falco rusticulus). Тук се запознах с един американски орнитолог и две шведски рехабилитаторки,
заедно решихме да по обиколим съседните скали, наблюдавахме карибу, бели муфлони и първата в живота ми мечка гризли, за нещастие тя бързо се скри от погледа ни. Аз междувременно наблюдавах и заснех двойка Ушати чучулиги(Eremophyla alpestris),
които явно вече хранеха потомство. Скоро над нас се изсипа проливен дъжд, орнитологът реши,
че ще търси Северен певец (Phylloscopus borealis) и се отправи обратно. Останалите решихме, да продължим с друг автобус, който ходи до края на пътя, където се намира езерото - Уондър лейк. Повървяхме малко и забелязахме, че вдясно над пътя сладко си подремва майка Гризли, а около нея се въргаляха две мечета. В този момент зад нас се появи нашето спасение, празен автобус с любезна шофьорка, която също фотографираше животни. Приближихме се с автобуса и спряхме за няколко фотоса, мечката ни усети и се надигна.
На следващият хребет наблюдавахме още две подремващи на слънцето мечки,
оказа се че има още две по надолу в храстите. В почти всяко следващо езеро имаше бобри,
а в едно от по-големите, бяха прелетели ято Големи белочели гъски (Anser albifrons),
които активно се хранеха. В следващото езеро имах възможността да наблюдавам от значи телно по-близко разстояние - ледена потапница в полубрачно оперение.
На езерото не остана много време, но успях да видя едната птица от двойката гнездящи там - Черноклюн гмуркач (Gavia immer), но само с бинокъл. Почти излизайки от парка, забелязахме първите млади мъжки лосове,
но светлината беше прекалено лоша и кадрите си останаха просто документални.
След 5 работни дни успях да стана рано сутринта и реших да пробвам нова пътека през гората за началната спирка на всички автобуси за парка. На входа на парка всеки път ни приветства един от рейнджърите,
а тази година се навършваха 90 години от създаването на Денали и обявяването му за национален парк.
Отново обичайните зайци, земни катерици и птици, съпровождаха пътуването ни, скоро забелязахме скален орел да кръжи над скалите. След поредната спирка за отдих на проходът Полихром стигнахме и до скалите на Благородния сокол. Този път белите муфлони бяха над пътя и позираха за няколко кадри. Видяхме още един скален орел над пътя и скоро стигнахме поредното място за отдих - наречено на реката, на чиито бряг е разположен - Токлат ривър.
Отдалечавайки се забелязахме малко стадо карибу, движещо се по каменистите острови на реката. Скоро времето отново се скапа и мъглата обхвана съседните хълмове. В този момент някой викна - "Мечкаааа" - и автобусът спря, беше млад мечок, който постепенно се скри в мъглата. На поредната спирка за отдих, аз реших да разнообразя разходката си и се отправих на пешеходна разходка до Уондър лейк. В непосредствена близост забелязах движение в близост до едно езеро, беше лисица (Vulpes vulpes).
В следващото езеро открих женска Малка планинска потапница (Aythya affinis),
както и Американско зимно бърне (Anas crecca carolinensis).
В храсталака около пътя заснех и Пъстрогръдата овесарка.
Американско полско врабче и ловуващ мъжки Полски блатар. Двойка Бели яребици взимащи прашна баня, спряха вниманието ми за малко, а в следващото езеро открих Лебед - тръбач (Cygnus buccinator).
В следващото езеро късметът ми се усмихна и освен клопачите и гнездяща двойка големи белочели гъски,
на прилично разстояние успях да се наслаждавам на присъствието на една Траурна потапница (Melanitta nigra).
Почти в края на разходката ми имах възможността да заснема един от често срещаните в Аляска дроздове - Swainson's Thrush (Catharus ustulatus).
Както сам се убедих, всичко невероятно в природата на Уондър лейк
се оказаха комарите, които могат да те накарат да се откажеш от всички твои планова за разходки и снимки, затова аз реших да взема автобус и да се върна докато е възможно без повече поражения от малките кръвопийци. На връщане в езерото с лебеда спасение от комарите беше намерил и един лос,
а около него на брега ято белочели гъски си похапваха. Във водата имаше планински потапници и клопачи, а чайките-буревестници бяха успели да свалят от небето един Гарван, и не му даваха да се отдалечи, като го атакуваха с пикиращ полет, всичко това си имаше разумно обяснение и то беше охраната на гнездото си, построена върху хралупата на семейство бобри. Скоро достигнахме местността Фиш крийк, където наблюдаваната от мен майка мечка, беше извела малките мечета
да се хранят с боровинки, по отрупаните с плодове храсти. Прибрах се щастлив и после се отправих на нощна смяна в закусвалн ята.
Така минаха още 4 дни и се запознах с бъдещата ми съпруга,
като на 21.06. ние отидохме на разходка до връх Хийли, като този път не объркахме пътеката, оказа се доста приятен маршрут с невероятни гледки. Всъщност оказа се, че това не е самият връх, а местност известна като панорамата на Хийли. Там открихме доста добродушните и шумни земни-катерици,
които снимахме с голямо удоволствие.
Следващите дни бяха плътно заети от двете ми смени на работа и не ми оставаше време за разходки и снимки. С изключение на случайни срещи с видовете, които съжителстваха с нас в курортното селище
До 27.06. така и не ходихме никъде, но в този ден решихме да отидем до
езерото Хорсшуу лейк, като по пътя видяхме лосът с близнетата и на езерото бобрите се трудеха усърдно по освежаването на бента си и събиране на храна.
На следващият ден отидохме на стоп до съседното курортно селище от където поехме по туристическия маршрут до Тройното езеро (Трипъл лейк). Тук вече имаше излюпени американски фишове, които се мяркаха сред водната растителност. На второто езеро имаше Звънарка и един бобър ни
направи водно шоу преди да се гмурне в подводното си жилище.
Скоро комарите ни убедиха, че не си заслужава да видим третото езеро, а в това време песента на една американска червеногръдка привлече вниманието ми. Така завърши и този ден.
На 07.07. решихме заедно да отидем до парка, така че трябваше да се задоволя с по-късните автобуси, пътуването започна с наблюдение на двойка бели яребици и тяхното голямо потомство.
Вечертана 08.07. най-после успях да си поръчам по интернет дългия обектив, тялото и екстендера, както и раница, статив, резервна батерия и карта с памет. Започна нетърпеливото очакване.
А през това време не си губих времето, а рано сутринта се отправихме отново в парка, всичко започна много весело наблюдавахме как един Пъстър мармот (Marmota caligata),
който с интересни крясъци се опитваше да прогони един от най-големите си врагове - Скалният орел, кацнал по ниско на един зъбер.
За първи път разбрахме защо наистина тези скали са наречени – Мармотови.
Скоро забелязах, че откъм гнездото на благородния сокол, се чуват писъци на гладното потомство, не след дълго на скалата се появи едната млада птица,
която още се тренираше да лети и разгряваше крилата си. След кратка почивка около скалата на мармотите, решихме да си хванем автобус на обратно и след около два часа видяхме мъжко карибу,
което сменяше зимната си козина и спокойно си пасеше край пътя, което ме навежда на мисълта да добавя, че освен на Савидж ривър, където свършва зоната свободна за посещение с личен транспорт, тук също така за вършва и асфалтираният път, в целия парк има само един грунтов маршрут, който се подновява всяка пролет преди започването на сезона. До посетителският център рейнджърите пак бяха под тревога, защото женски лос, беше нападнал две туристки и сега те го охраняваха от любопитните посетители, които иначе излизаха от автомобилите си и се опитваха да го снимат от възможно най-близо. След като се върнахме толкова рано, решихме да вземем безплатният автобус до Савидж ривър и да прекараме още няколко часа сред природата, там ни посрещнаха белокраките зайци, както и вече излюпилите се чайки-буревестници,
които тичаха във всички посоки.
Стана достатъчно тъмно и студено за да решим да се приберем.
И така завърши първата част на моя пътепис...
ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ 2 (ДСЛР)
Идеята дойде от един колега орнитолог, който по това време работеше в офиса на БДЗП (Българско дружество за защита на птиците), та този образ беше ходил два пъти в Аляска и с разказите си за това божествено красиво място, в моето студентско приключенско съзнание се зароди идеята и аз да опитам...Речено сторено, подготвих родителите си за финансовата страна на нещата и следкато издържах няколко кризи заради закъснели реакции на банката, се стигна до интервюто за виза на фаталната дата 13.04.2007, която за пореден път за мен се оказа щастливо стечение на обстоятелствата и затова скоро почнах да стягам багажите и така на 06.05.2007 бях в Анкоридж, столицата на щата Аляска...
От тук почва и моя настоящ авантюристичен пътепис, с тридневно чакане на изгубения ни в Лондон багаж и откраднатата ми още в България палатка...
Оказа се, че разполагам с тениска, панталони, чорапи и малко найлоново якенце, което се побра в малката ми раница за ръчен багаж, където държах добрия стар Канон Поуършот С2, с който съм правил пoвечето от снимките в началото на престоя ми в Аляска...
Eстствено в неделя магазините не работят и се наложи да дочакам понеделник за да си купя нови дрехи, а за да ви стане ясно колко студено е в началото на май в Анкоридж, можете да отворите фризера и ще ви стане ясно...
През деня ставаше малко по-топло и валеше дъжд, а вечер температурите падаха и естествено дъжда се превръщаше в мокър сняг
След 3 дни багажа ми пристигна с две различни авиолинии и разбрах, че са ми задигнали палатката, която смятах да ползвам за фото-укритие, но уви, нямаше я вече... Купих си обувки и щеки за хайкинг или пешеходен туризъм по нашенски. Нестига загубения багаж, но се оказа че превозвача не иска да ни вземе без предварителна резервация, макар че разполагахa с допъ лнителен микробус (шатъл), затова пренощувахме в хотела още една нощ, за наше щастие бяхме в смяната на свестни хора ни разрешиха да спим по повече хора в една стая. За да не пропусна ще спомена само, че столицата не е нищо особено, особено преди началото на туристическият сезон.
Най-накрая след обещаната резервация се отправихме към Денали,
национален парк в централната част на щата, разполага се между две планински вериги Аляска рейндж част от веригата на Скалистите планини и Бруукс рейндж.
Тук се намира най-високият връх в Северна Америка - връх МакКинли или още Денали (6194 м н.в.).
По пътя имаше невероятни гледки, които не мога да ви опиша достатъчно образно, но и не можах да заснема добре,
край едно от крайпътните езера видях първия и по-късно се оказа и последния белоглав морски орел, който смятам че всеки знае как изглежда.
Отдалече беше видно, че над Денали се сипе проливен дъжд,
пристигнахме
и се настанихме в общежития в стаи с по три легла, едното двуетажно и едно нормално, аз естествено като ново настанен в празна стая си избрах единичното легло. Най-лошото беше общите баня и тоалетна, които трябваше да ползваме около стотина човека, също така имаше общо 5-7 перални и толкова сушилни, за които се чакаше ред. Първите дни нямаше много хора и съответно и работа затова аз не си губех времето а разучавах околностите. Забравих да спомена, че бяхме на специален инструктаж,
на който ни говориха за различните типове дискриминация, на която можем да станем жертва или за която носим отговорност ако засегнем някого. По време на инструктажа заваля сняг.
На входът на националния парк Денали на 2-3 мили се намира курортът и общежитията ни, между които се разполага река Ненана
и езерото Хорсшулейк (езерото има форма на подкова).
Реката е едно от основните места за развлечение на туристите под формата на рафтинг и кану-каяк, а в разгара на сезона когато реката вдигне нивото се появяват и мощни катери, с които е възможно да се разходиш по течението на Ненана.
Така да се върна на моето хоби, а именно орнитологията, първото пернато което видях и заснех е Черноокото юнко (Junco hyemalis).
както и гласовитите Чайки-буревестници (Larus canus).
При първото ми посещение на подковобразното езеро, то беше още сковано от лед,
бобрите не мислеха дори и да се събуждат от зимната си дрямка,
само първите гости от Юг Американската червеногръдка(Turdus migratorius),
Aмериканско червеноглаво кралче (Regulus calendula). В размразените краища на езерото открих и Водобегач-отшелник (Tringa solitaria),
както и двойка Зеленоглави патици (Anas platyrhynchos). Сред първите бозайници, които наблюдавах беше женски Лос (Alces alces), Червената американска катерица (Tamiasciurus hudsonicus).
Както може би сте чували в Аляска от края на пролетта до началото на есента, слънцето дори след залез не престава да осветява и нощ почти няма, затова разходките биват безкрайн и.
На 13.05. открих и двойка Каменарки (Histrionicus histrionicus),
изключително красиви патици, които обитават бързите и ледени води на местните реки.
Гарваните се чустват като у дома си и въобще не се страхуваха от хората, както и от фотографирането им.
В едно от крайпътните езера открих мъжки индивид от редкият вид Пръстенчатоклюна потапница (Aythya collaris).
Понеже още не бях се ориентирал правилно разходката ми беше по главното шосе, което води до най-големият град в тази част на Аляска - Фейрбанкс. В крайпътните храсти гъмжеше от Бело-лапите диви зайци (Lepus americanus).
Около 21:30 забелязах група Бели муфлони (Ovis dalli),
които пасяха над скалите извисяващи се над река Ненена. Бях вървял около 10 мили и вече се връщах обратно, когато една кола ме подмина и спря, беше новият ми американски мениджър, който ме познал и ме върна обратно в курортното селище. Следващите три дни се задоволих с
новата ми професия, която трябваше да ми донесе средствата за отдавна мечтаната фото техника - мияч на чинии в столовата на работниците наречена - "Черната мура". Е това е действителността за почти три месеца миех по около 1000 чинии, чаши, панички, прибори и подноси, както и почти всички готварски принадлежности от кухнята. Някои ще си помислят, че миялната машина върши всичко сама, но в действителност, ако сложиш мръсна чиния в нея тя си излиза такава, единствената функция всъщност е дезинфекция със специални препарат под високо налягане. Та за работата ми това е което ще споделя и ще гледам да не ви занимавам повече.
На 17.05. се появиха и веднага се заеха със строителство на гнездата си Виолетово-зелената лястовица (Tachycineta thalassina),
скоро запяха и Белоглавите врабчоподобни овесарки (Zonotrichia leucophrys),
като кацнали на върха на иглолистните дървета устройваха концерт. Юнковците се радваха на първите горски плодове.
Чайките не преставаха да вдигат врява привличайки вниманието не само на мен, но и на всички новодошли туристи.
Скоро забелязах Тундровия синигер (Parus hudsonicus), както и Оранжево-главо певец (Vermivora celata)
и Жълтокръсто коприварче (Dendroica coronata).
На 20.05. направих една почти среднощна разходка до езерото и бях приятно изненадан от двойка Петнисти кюкавци (Actitis macularia)
и първите ми в живота канадски бобри (Castor canadensis),
които презареждаха запасите със свежи клонки. Също така малко ято Клопачи (Anas clypeata).
После притеснен от воя на вълк реших, че полунощ макар и почти светло не е разумно да се мотая в гората, затова тръгнах обратно към стаята ми, по пътя чух обаждане на сова и тръгнах към звука, пътеката постепенно изчезна и аз се озовах в нищото, единствения ми ориентир беше шума на среднощния влак по линията Анкоридж - Фейрбанкс, така и намерих и изпълзях на шосето. По пътя се отбих до посетителския център за подготовка и инструктаж на желаещите да кампингуват в "Страната на мечките", както я наричат горските рейнджъри. Направих няколко снимки на изложените карти
и се прибрах да поспя. Над връх Хийли, който се извисява над курорта, за първи път вид ях месечината, която току и ще се опре в скалите...
На 21.05. имах почивен ден, поне доколкото си спомням, и се отправих към входа на парка, докъдето се оказа, че е разрешено влизането със личен автомобил, без да заплащаш нищо, аз естествено не разполагах с такъв, затова вървях 15 мили по асфалтираният път.Посетих школата за кучешки впряг,
но по това време вече те си почиваха след сутрешните демонстрации. Гледката е неописуемо красива,
познатите видове птици се мяркаха около пътя и се спирах да ги разгледам с бинокълът ми. На няколко места имаше табели забраняващи излизането от пътя и навлизането в зони с важно значение за местните обитатели
- лосове, гризли, птици. Видях и първият си за Аляска Полски блатар (Circus cyaneus),
който се среща и в България. Скоро забелязах и първото си стадо Карибу (Rangifer tarandus),
които спокойно си пасяха на около километър от пътя, може би и по-малко. Тук привлякох вниманието на американско семейство, което се спря да види какво наблюдавам и бяха така любезни да ми предложат транспорт до споменатата разрешена граница, заедно заснехме лежащите до пътя малка група карибу,
които необезпокоявано си подремваха в храсталака. Тук на обръщалото при Савидж ривър, малка ледникова река, чайките бяха почти питомни
и просеха за някой залък, кацайки дори върху автомобилите. На скалите наоколо преброих над 50 Бели муфлона, които вече отглеждаха и новото си потомство. Скоро преди да потеглим обратно забелязахме в непосредствена близост и символът на щата - двойка тундрови яребици (Lagopus lagopus).
Белолапите зайци също бяха предразположени за фото-сесия и от 2-3 метра направих доволно добри кадри.
На връщане малка група карибу се беше подготвила за паша в гъсталака от все още сухи върбови храсталаци,
това беше най-близката ми среща с тях. Не след дълго бяхме изумени от близка среща със Северноамериканския дикобраз (Erethiz on dorsatum), който в първоначалната суматоха побегна,
но после се настани на безопасно разстояние и приседна, чоплейки гъстата си козинка.
Хората бяха любезни и макар да не пътуваха в моята посока ме закараха до курортното селище, оставиха ми визитка и ме поканиха на гости, за съжаление, аз едва ли някога ще имам възможността да ги посетя, но знае ли човек, и в Аляска не бях си и мечтал даже, че ще я посетя...
Поработих 9 дни и междувременно почнах втора работа в известна верига за бързо хранене, на която не мисля да правя реклама, така че ще оставя да се досетите сами, там по 8 часа правех специални "здравословни" сандвичи и изключително вкусни за мен сладки. Дори след като спях само по 3-4 часа в денонощието, аз не си губех свободното време в сън, а поемах нови пътеки в дивата природа, като бях решил да се изкача на връх Хийли, но макар да имах вече някаква представа, отново обърках пътеките и се озовах на същият път за разходки с лични автомобили,
като този път стопирах минаващите автомобили. Този път спря един мини-ван с преселило се в Щатите чешко семейство с две деца, които знаеха за животните не по-малко от мен. Показаха ми снимка на черна мечка и други животни, които бяха видели по пътя. Веднага ни излезе късмета и видяхме двойка млади лосове,
които потичаха за малко пред автомобила. Едното дете, ми показа мура с формата на Тиранозавър Рекс,
която бяха видели предишния ден при разходката им със специализираните автобуси, които навлизат в парка и спират за всеки от интересните обитатели на резервата за снимки или просто за да се наслади всеки желаещ на невероятната възможност да види диви животни без решетки, клетки и вериги, в естествената им среда.
На обръщателната се позабавлявахме с наблюдение на Арктическа земна катерица (Spermophilus parryii),
северноамерикански братовчед на нашенският лалугер (Spermophilus citellus). Женска или поне така предполагам, събираше материал, за хралупата си, където, вероятно през лятото ще отгледа потомство.
По-късно видях Сврака (Pica pica),
както и двойка каменарки (Histrionicus histrionicus).
На каменистите острови в реката чайките
вече мътеха яйца. Освен това в района наблюдавах познатата вече (Zonotrichia leucophrys), както и за първи път наблюдавах Уилсонов певец (Wilsonia pusilla.
Богатството на Аляска през пролетта е още по-голямо, поради наличието на изключителното богатство на растения, от които естествено най-голямо впечатление ми направиха цветята.
Скоро потвърдих едно предишно наблюдение, което запечатах и с камерата ми - Американско полско врабче (Spizella arborea).
По-късно ни взе един от местните коренни жители, който работи за парка, и ни закара до посетителският център, където открих, че мога да се храня с по-нормална храна, защото в тази столова готвят за шофьорите на автобусите и храната беше доста по вкусна, и всеки ден почти имаше сладолед. На връщане не се сдържах и слязох на езерото, там ме зарадваха малко ято Американски фишове (Anas americana)(IMG_0001-78), много симпатична, но плашлива патица. Докато се радвах на патиците пред мен се появи още един от местните бозайници - Ондатра (Ondatra zibethicus).
На 03.06. излизайки от стаята си бързо се наложи да се върна макар и с риск да закъснея за нощната смяна в закусвалнята, но все пак се върнах, защото пред сградата, където живеех имаше женски лос с близначета,
а те са изключително агресивни, когато става въпрос за малките, охраната дойде и ги пропъди от улиците на курорта. По-късно разбрах, че те се държат близо до хората, защото по това време мечките ловуват за малки лосчета и така те се подсигуряват, че няма опасност за малките им.
На следващия ден се запознах с новодошли българи и ги заведох до обръщателната, където направих няколко кадъра с познатите ни вече видове птици и бозайници,
които открих отново в околността.
Но това не беше обикновен ден за мен, имах невероятния късмет да се намирам на 2-3 метра от мъжки Бял муфлон (Ovis dalli),
както и да направя доволно добри кадри, доколкото ми позволяваше камерата. Освен това в храстите до мен пееше непознат досега за мен вид - Пъстрогръда овесарка (Passerella iliaca). Тук се запознах с един Никонски фен от Минеаполис,
който ме снима и ми препоръча да посетя местния мега ,хипер, супер търговски център, който аз в последствие вдействителност посетих, защото самолетът ми имаше престой около 9 часа или нещо подобно. На връщане видях женски лос със радионашийник, който се ползва за радиотелеметрия с научни цели. На обръщателната при посетитлския център направих единстве ния читав кадър на Жълтокръстото коприварче (Dendroica coronata).
На покрива на един от магазините за сувенири заснех и първата си Сива сойка (Perisoreus canadensis).
На 08.06. след нощна смяна направих най-голямата си грешка, която за малко не ми коства връщането ми в България и разбиването на мечтите ми, вместо да поспя резонните 3-4 часа, аз се отправих към езерото, за да пробвам камуфлажно пончо, което си купих за 5$ от посетителския център, но се оказа че преумората си каза думата, след няколко кадъра, първо си изпуснах камерата, а после дори съм заспал. Когато се събудих, пред мен плуваше канадска видра (Lontra canadensis).
После стоейки едвам на краката си се отправих обратно, защото към обяд бях на работа, пак ми излезе късмета и мина приятеля на мениджърката ми, той ми каза че съм спял, когато спрял, аз не си спомням много добре. До пътя беше отново женският лос с близнетата,
направих няколко кадъра от колата и ме закараха в близост до работата ми. Шефът ми ме заплаши, че ще ме уволни, защото не съм спял достатъчно и ми отрови целия ден, най-лошото беше, че освен тази смяна после трябваше да издържа и
нощна смяна на сандвичите - справих се някак, но скоро почнах да страдам от недоспиване и имах две официални предупреждения за уволнение заради 10 и 15 минутни закъснения, поради това че вече не чувах когато ми звъни будилника на телефона, наложи се да взема този на мениджърът ми...извинете ме това едва ли ви интересува много.
На 11.06. най-после имах почивен ден и на стоп се добрах до близкото езеро - Ото лейк, там се отправих на около езерно пътешествие,
което започна многообещаващо - двойка Планинска потапница (Aythya marila), скоро открих американски фиш, американска червеногръдка,
американско полско врабче и най-интересното за мен в този ден - двойка Ушат гмурец (Podiceps auritus)
- в брачно оперение, също и Исландска звънарка (Bucephala islandica),
Ледена потапница (Clangula hyemalis), и познатите вече Каменарки.
По средата на разходката се оказа, че не е толкова близо колкото изглежда,
но и не се реших да се върна по обратния път, скоро усетих, че освен умората, топлината в комбинация с влагата просто имат убийствено влияние върху човешкият организъм. След като преодолях страха и умората, се озовах на каменист път покрай езерото, тук открих сврака и други познати видове. На мястото където се пускат лодките въ в водата, скоро забелязах нещо ново за мен - Малък жълтоног (Tringa flavipes).
На следващата сутрин най-накрая се реших да се пусна в по-сериозно приключение и станах рано и хванах първият автобус за вътрешността на Денали, в автобуса цареше спокойствие, когато най-изненадващо във върбовия храсталак видяхме млад женски лос, от чиито ноздри излизаше пара,
поради ниската температура в ранният час, тя бърз се скри зад по високата растителност и започна да пощипва върбовите клонки. По пътя видяхме няколко земни катерици и зайци, чайки и тундрови яребици. На поредния мост автобуса спря и на нивото на очите ни, почти на върха на една черна мура, в гнездото на гарван имаше пет напълно оперени млади птици,
в един миг се появи и един от родителите и в хор от крясъци, започна да ги храни.
На следващата междинна спирка нямаше нищо интересно,
по нататък видяхме доволно голямо стадо Бели муфлони и скоро аз забелязах млад Скален орел (Aquila chrysaetos),
кацнал на скала до пътя, направих няколко доволно лоши кадри от вече движещият се автобус. На проходът Полихром,
забелязахме стадо карибута, а след кратка почивка достигнахме скалата на Мармотите, където два муфлона се изтягаха наслаждавайки се на гледката,
на ръба на скалата видях силуетът на сокол - това беше една от птиците гнездящи на тази скала - а именно БЛАГОРОДЕН СОКОЛ (Falco rusticulus). Тук се запознах с един американски орнитолог и две шведски рехабилитаторки,
заедно решихме да по обиколим съседните скали, наблюдавахме карибу, бели муфлони и първата в живота ми мечка гризли, за нещастие тя бързо се скри от погледа ни. Аз междувременно наблюдавах и заснех двойка Ушати чучулиги(Eremophyla alpestris),
които явно вече хранеха потомство. Скоро над нас се изсипа проливен дъжд, орнитологът реши,
че ще търси Северен певец (Phylloscopus borealis) и се отправи обратно. Останалите решихме, да продължим с друг автобус, който ходи до края на пътя, където се намира езерото - Уондър лейк. Повървяхме малко и забелязахме, че вдясно над пътя сладко си подремва майка Гризли, а около нея се въргаляха две мечета. В този момент зад нас се появи нашето спасение, празен автобус с любезна шофьорка, която също фотографираше животни. Приближихме се с автобуса и спряхме за няколко фотоса, мечката ни усети и се надигна.
На следващият хребет наблюдавахме още две подремващи на слънцето мечки,
оказа се че има още две по надолу в храстите. В почти всяко следващо езеро имаше бобри,
а в едно от по-големите, бяха прелетели ято Големи белочели гъски (Anser albifrons),
които активно се хранеха. В следващото езеро имах възможността да наблюдавам от значи телно по-близко разстояние - ледена потапница в полубрачно оперение.
На езерото не остана много време, но успях да видя едната птица от двойката гнездящи там - Черноклюн гмуркач (Gavia immer), но само с бинокъл. Почти излизайки от парка, забелязахме първите млади мъжки лосове,
но светлината беше прекалено лоша и кадрите си останаха просто документални.
След 5 работни дни успях да стана рано сутринта и реших да пробвам нова пътека през гората за началната спирка на всички автобуси за парка. На входа на парка всеки път ни приветства един от рейнджърите,
а тази година се навършваха 90 години от създаването на Денали и обявяването му за национален парк.
Отново обичайните зайци, земни катерици и птици, съпровождаха пътуването ни, скоро забелязахме скален орел да кръжи над скалите. След поредната спирка за отдих на проходът Полихром стигнахме и до скалите на Благородния сокол. Този път белите муфлони бяха над пътя и позираха за няколко кадри. Видяхме още един скален орел над пътя и скоро стигнахме поредното място за отдих - наречено на реката, на чиито бряг е разположен - Токлат ривър.
Отдалечавайки се забелязахме малко стадо карибу, движещо се по каменистите острови на реката. Скоро времето отново се скапа и мъглата обхвана съседните хълмове. В този момент някой викна - "Мечкаааа" - и автобусът спря, беше млад мечок, който постепенно се скри в мъглата. На поредната спирка за отдих, аз реших да разнообразя разходката си и се отправих на пешеходна разходка до Уондър лейк. В непосредствена близост забелязах движение в близост до едно езеро, беше лисица (Vulpes vulpes).
В следващото езеро открих женска Малка планинска потапница (Aythya affinis),
както и Американско зимно бърне (Anas crecca carolinensis).
В храсталака около пътя заснех и Пъстрогръдата овесарка.
Американско полско врабче и ловуващ мъжки Полски блатар. Двойка Бели яребици взимащи прашна баня, спряха вниманието ми за малко, а в следващото езеро открих Лебед - тръбач (Cygnus buccinator).
В следващото езеро късметът ми се усмихна и освен клопачите и гнездяща двойка големи белочели гъски,
на прилично разстояние успях да се наслаждавам на присъствието на една Траурна потапница (Melanitta nigra).
Почти в края на разходката ми имах възможността да заснема един от често срещаните в Аляска дроздове - Swainson's Thrush (Catharus ustulatus).
Както сам се убедих, всичко невероятно в природата на Уондър лейк
се оказаха комарите, които могат да те накарат да се откажеш от всички твои планова за разходки и снимки, затова аз реших да взема автобус и да се върна докато е възможно без повече поражения от малките кръвопийци. На връщане в езерото с лебеда спасение от комарите беше намерил и един лос,
а около него на брега ято белочели гъски си похапваха. Във водата имаше планински потапници и клопачи, а чайките-буревестници бяха успели да свалят от небето един Гарван, и не му даваха да се отдалечи, като го атакуваха с пикиращ полет, всичко това си имаше разумно обяснение и то беше охраната на гнездото си, построена върху хралупата на семейство бобри. Скоро достигнахме местността Фиш крийк, където наблюдаваната от мен майка мечка, беше извела малките мечета
да се хранят с боровинки, по отрупаните с плодове храсти. Прибрах се щастлив и после се отправих на нощна смяна в закусвалн ята.
Така минаха още 4 дни и се запознах с бъдещата ми съпруга,
като на 21.06. ние отидохме на разходка до връх Хийли, като този път не объркахме пътеката, оказа се доста приятен маршрут с невероятни гледки. Всъщност оказа се, че това не е самият връх, а местност известна като панорамата на Хийли. Там открихме доста добродушните и шумни земни-катерици,
които снимахме с голямо удоволствие.
Следващите дни бяха плътно заети от двете ми смени на работа и не ми оставаше време за разходки и снимки. С изключение на случайни срещи с видовете, които съжителстваха с нас в курортното селище
До 27.06. така и не ходихме никъде, но в този ден решихме да отидем до
езерото Хорсшуу лейк, като по пътя видяхме лосът с близнетата и на езерото бобрите се трудеха усърдно по освежаването на бента си и събиране на храна.
На следващият ден отидохме на стоп до съседното курортно селище от където поехме по туристическия маршрут до Тройното езеро (Трипъл лейк). Тук вече имаше излюпени американски фишове, които се мяркаха сред водната растителност. На второто езеро имаше Звънарка и един бобър ни
направи водно шоу преди да се гмурне в подводното си жилище.
Скоро комарите ни убедиха, че не си заслужава да видим третото езеро, а в това време песента на една американска червеногръдка привлече вниманието ми. Така завърши и този ден.
На 07.07. решихме заедно да отидем до парка, така че трябваше да се задоволя с по-късните автобуси, пътуването започна с наблюдение на двойка бели яребици и тяхното голямо потомство.
Вечертана 08.07. най-после успях да си поръчам по интернет дългия обектив, тялото и екстендера, както и раница, статив, резервна батерия и карта с памет. Започна нетърпеливото очакване.
А през това време не си губих времето, а рано сутринта се отправихме отново в парка, всичко започна много весело наблюдавахме как един Пъстър мармот (Marmota caligata),
който с интересни крясъци се опитваше да прогони един от най-големите си врагове - Скалният орел, кацнал по ниско на един зъбер.
За първи път разбрахме защо наистина тези скали са наречени – Мармотови.
Скоро забелязах, че откъм гнездото на благородния сокол, се чуват писъци на гладното потомство, не след дълго на скалата се появи едната млада птица,
която още се тренираше да лети и разгряваше крилата си. След кратка почивка около скалата на мармотите, решихме да си хванем автобус на обратно и след около два часа видяхме мъжко карибу,
което сменяше зимната си козина и спокойно си пасеше край пътя, което ме навежда на мисълта да добавя, че освен на Савидж ривър, където свършва зоната свободна за посещение с личен транспорт, тук също така за вършва и асфалтираният път, в целия парк има само един грунтов маршрут, който се подновява всяка пролет преди започването на сезона. До посетителският център рейнджърите пак бяха под тревога, защото женски лос, беше нападнал две туристки и сега те го охраняваха от любопитните посетители, които иначе излизаха от автомобилите си и се опитваха да го снимат от възможно най-близо. След като се върнахме толкова рано, решихме да вземем безплатният автобус до Савидж ривър и да прекараме още няколко часа сред природата, там ни посрещнаха белокраките зайци, както и вече излюпилите се чайки-буревестници,
които тичаха във всички посоки.
Стана достатъчно тъмно и студено за да решим да се приберем.
И така завърши първата част на моя пътепис...
ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ 2 (ДСЛР)
Редактирано от администратор , 05.06.2008 09:24:05
Щом е фотопътепис на фотосайт, би трябвало да има и "фото".
Ами първо, искам да се извиня за една глупава правописна грешка, която може би не е единствената, но се набива на очи - "дървите" четете - "Държите"
Второ снимки ще има, но не знаех че не мога да си редактирам поста, така че ако не е проблем ще сложа линк към фотосите, които специално подбрах...
Второ снимки ще има, но не знаех че не мога да си редактирам поста, така че ако не е проблем ще сложа линк към фотосите, които специално подбрах...
http://picasaweb.google.com/borisbelchev.bspb/AlaskaStory?authkey=tXa_BJopyzs
Редактирано от автора , 29.05.2008 19:21:45
Вярно, че първото съобщение не може да се редактира.
А като даваш линк, ползвай иконката с котвата долу вдясно, защото така страницата не се отваря
.
А като даваш линк, ползвай иконката с котвата долу вдясно, защото така страницата не се отваря
. Редактирано от автора , 01.06.2008 17:41:13
Много не съм в час с функциите на форума, моля да ме извините още веднъж...
Ще свикнеш - като всички ни 
. Важното е, че фотопътеписът е много хубав.
. Важното е, че фотопътеписът е много хубав. 
и от мен!!! За пътеписа и за решението ти да отидеш в Аляска. Това е място което наистина мечтая да посетя! Давай все така, чакаме втората част. И много "дървим"
да има снимки! 
Поздравления за интересния пътепис!Снимките също са чудесни! 
Браво за пътеписа, малко ти завиждам, винаги съм искала да отида в Аляска 
фета, стига наистина да искаш ще отидеш, просто трябва да дадеш свобода на мечтите си
Чудно и живописно ! Не всеки ден виждаме такава фауна ! Браво от мен !
Много ми хареса ! Дам как ли ще да е в малко по топли страни ! ?
Браво за пътеписа. Страхотно звучи и изглежда всичко
За да коментирате, моля, влезте в профила си!