За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
eto kakvo pi6e za Bylgariq v edin uvajavan Website:
....air pollution from industrial emissions; rivers polluted from raw sewage, heavy metals, detergents; deforestation; forest damage from air pollution and resulting acid rain; soil contamination from heavy metals from metallurgical plants and industrial wastes ....
....major European transshipment point for Southwest Asian heroin and, to a lesser degree, South American cocaine for the European market; limited producer of precursor chemicals; some money laundering of drug-related proceeds through financial institutions .........
ne mi se prevejda,smqtam,4e e dosta razbiraemo i taka....
....air pollution from industrial emissions; rivers polluted from raw sewage, heavy metals, detergents; deforestation; forest damage from air pollution and resulting acid rain; soil contamination from heavy metals from metallurgical plants and industrial wastes ....
....major European transshipment point for Southwest Asian heroin and, to a lesser degree, South American cocaine for the European market; limited producer of precursor chemicals; some money laundering of drug-related proceeds through financial institutions .........
ne mi se prevejda,smqtam,4e e dosta razbiraemo i taka....
е за мен не е, някой да го преведеее 
eto prevod ot webtrance :
Замърсяване на въздух от промишлени емисии, реки, замърсени от необработена мръсотия, тежки метали, очистители, обезлесяване, залесяват повреда от замърсяване на въздух и получен киселинен дъжд; зацапват замърсяване от тежки метали от металургични заводи и промишлени отпадъци.... .... главно европейско транспортиране - пунктово за азиатски хероин за югозапад и, към по-малка степен, южен американски кокаин защото европейското търгувам : Ограничен производител на химикали на предтеча, няколко пране на пари на наркотикът - се отнесе постъпления чрез финансови институции
:)
Замърсяване на въздух от промишлени емисии, реки, замърсени от необработена мръсотия, тежки метали, очистители, обезлесяване, залесяват повреда от замърсяване на въздух и получен киселинен дъжд; зацапват замърсяване от тежки метали от металургични заводи и промишлени отпадъци.... .... главно европейско транспортиране - пунктово за азиатски хероин за югозапад и, към по-малка степен, южен американски кокаин защото европейското търгувам : Ограничен производител на химикали на предтеча, няколко пране на пари на наркотикът - се отнесе постъпления чрез финансови институции
:)
само това ли пише за моята България 
тъпаци!
тъпаци!
преди няколко месеца в немското списание Spiegel имаше статия относно влизането на България и Румъния в Европейския съюз. Нещото, което ме срази бяха снимките към статията - от Румъния стоеше гордо двореца в Букурещ, а от България - каруца с 2 броя роми с текст "така протича ежедневието в България". Koментарите са излишни...
Темата е страшно дълга.Можем да пишем с години по нея. Направо заприличвам на това като се замисля само!Побеснявам!Повечето чужденци, които дойдат по нашия край се учудват, че "не били само цигани 
", както те си мислели, ами току виж имало и българи 
. Те знаят от техните медии за България всичко онова, което Plamen написа. Изобщо трагедията е пълна...
Жалко, че имаме такова име не само в Европа, но и в света....
като се замисля само!Побеснявам!Повечето чужденци, които дойдат по нашия край се учудват, че "не били само цигани ", както те си мислели, ами току виж имало и българи . Те знаят от техните медии за България всичко онова, което Plamen написа. Изобщо трагедията е пълна...Жалко, че имаме такова име не само в Европа, но и в света....
Ами,единствената книга за България,която имат в градската библиотека тук (едно от предградията на Чикаго) е повече от отчайваща-като почнеш от корицата,представяща мургава група на фона на висящо от балконите пране,през информацията,че сме произлезли от турците и все такива...
Aми то както е тръгнало циганите да раждат по 10 а българите по 1 дете, много скоро т'ва дето го пише по тия книги ще си бъде самата истина.
"Принцове и просяци, Balkan Blues нещо?
Азис и Софи Маринова са герои на задълбочено UK проучване на циганската култура, разказва Марина Караконова във в. Дневник
03.10.2005
През 2003 г. Гарт Картрайт, английски музикален журналист, който през 90-те вместо "Оейзис" и техно слуша Тараф и Есма, се отправя на пътешествие из Сърбия, Македония, Румъния и България - "най-пълните резервоари на циганска култура и музика".
Обикаля села, паланки и махали, които "ги няма на картата. Истинските места никога не са отбелязани" (цитат от "Моби Дик"). Слуша музика, взима интервюта и през лятото тази година в Лондон излиза книгата "Princes amongst Men" (Принцове сред хората).
От нея може да се почерпи много информация за циганите, тяхната култура и музика. В крайна сметка, казва той, те "остават невидимата нация на континента, подложени на гонения и преследване.
Ако историята се пише от победителите, ромите винаги са побеждавали само и единствено с музиката си. Затова аз се концентрирах върху музикантите: нека техните крале и кралици, музикалните височества в Европа изпеят историите си".
Това и става в книгата, но тя е любопитна най-вече с начина, по който западното съзнание отразява и разсъждава за балканската среда и вкус - в случая то е емоционално, субективно, на много места спорно и без никакво спестяване на това, което виждат очите му.
И понеже сме свикнали чужденците да ни казват "хубава природа и красиви жени" (и Картрайт го казва, но наред с още много неща), интересно е дали тази книга ще се преведе на български: по правило подобни книги веднага се отхвърлят с етикета антибългарски и авторите им биват заклеймявани като враждебно настроени невежи.
А всъщност в тях се описват неща, които по един или друг начин непрекъснато говорим, слушаме гледаме или четем, но когато те са изречени от чужденец, се реагира по особено болезнен начин.
Така, без да е спестил нищо от Македония, Сърбия и Румъния, последната спирка на пътешествието е България. Идва за първи път, с обичайния багаж от представи, които един англичанин най-често носи за страната: гротескни щангисти, зловещи агенти с отровни чадъри и планове за покушение срещу папата, евтини ски курорти.
За да се срещне и с феномени като Misho Shаmаrа, Kondio, Azis и, разбира се, с chalga-та (дефиницията му е hard Oriental electronic), минава през София, Кюстендил и Перник. Впечатленията му с две думи са: много бетон и много бедност. България през XXI век се лута между чалгата и хипхопа в същото време в нея има "много, ама много красота".
Българското пътуване започва от жк "Дружба" - напълно недружелюбния квартал на бетон и печал, който по никакъв начин не потвърждава наименованието си Friendship.
"Саргасово море от блокове... ужасяващи бетонни трифиди... апартаменти, наблъскани като в кубчето на Рубик." Там вижда за първи път циганин с мечка, чийто образ винаги се оказва препъникамък във възприятията на чужденците и тук не се прави изключение.
Следват впечатления от нощна и дневна София: столицата е описана като урбанистична бездна, банален в архитектурно отношение град, чийто център представлява лабиринт от дизелови изпарения и дизайнерски бутици, НДК - бетонен хемороид, Централна гара - най-дебилният транспортен център в Европа.
Много трафик и малко въображение... Всичко това обаче е за сметка на човешката архитектура, която се оказва много по-интересна и истинска.
Наред с прословутите клишета за обратното "да-не" кимане и за Балканите изобщо като страдалчески, но наситен с духовност край, Картрайт се впечатлява от детайли като пакетчетата захар с голи жени, стряскащите деколтета по улиците и мускулите на bortsi-те.
Mahala Blues
Циганската махала в Кюстендил е територия, в която децата носят имена като Лоренцо и Макарена. Хората там живеят като бежанци в собствената си страна.
Бедността може да се сравни с тази, която съществува в Делхи и Катманду. Когато вали, Кюстендил е най-тъжното място на света, казва музикантът Чико Илиев.
Заедно с удивителната музика на циганите музиканти, разговорите за съдбите им, премеждията им в чужбина и сблъсъка с враждебно настроени власти, Картрайт описва и други "феномени": Телевизия "Планета" (абсолютен шок), Софи Маринова (дава интервюта само срещу заплащане), Азис (след неплатено интервю с него той се оказва циганския андроид, българската мечта, приказката за грозното пате, поне ако се съди по това, което пише по таблоидите, но със сигурност абсолютен феномен в българския шоубизнес).
"Не подценявайте Балканите, те винаги ще успеят да ви поднесат поредната порция абсурд!", предупреждава авторът, който накрая като че ли е колкото объркан, толкова и очарован.
В последните страници се цитира библиография от над 80 компактдиска, 30 книги, куп академични изследвания и отчети на организации за човешки права, над 20 филма за и от роми на Балканите.
Подобни книги и пътеписи са се появявали и преди. Весна Голдсуърди в "Измислянето на Руритания" проследи създаването на митовете и клишетата за Балканите в английската литература, Лари Улф по същия начин ги откри в пътеписите на западни пътешественици още от XVIII век.
Всички те са изградили една непоклатима матрица от мистика, очарование, тайнственост, както и тотални различия със Запада. Хората на този полуостров възприемат Европа като нещо "там" - географски близо, но физически далечна земя - нещо, за което говори и Картрайт.
А всъщност в книгата няма и следа от злонамереност. Тя открива принцовете сред просяците и със серията от интервюта на ромски музиканти авторът се опитва да разсее наслоените представи за една тайна и неразбрана Европа.
Поредният, тръгнал да развенчава митове и клишета за Балканите, но за добро или лошо по-скоро успял само да ги затвърди.
"Най-екстремният циганин, който съм виждал. Изрусена коса, вежди и брада, сатанински поглед. Японски хорър, кошмарна комбинация от дремещ садизъм и секс. Поисках да се заключа двойно и да спра пиенето. Попитах "Кой е този?". Всички знаеха отговора: Азис."
"Какво е Азис? Той е чалга певец, циганин. И то какъв! За справка - никой в България не е отхвърлял така безсрамно скованата сивота на официалната българска "култура".
"В началото Азис прилича на един закръглен Андре Агаси (дълга коса и тридневна брада) и е възприеман просто като поредния циганин, изпълнител на чалга... Метаморфозата на най-скандалния шоуизпълнител в българската история минава през демоничното му присъствие и видеоклипове, толкова зловещи и халюциногенно сластни, че усилията на "Продиджи" и Мерилин Менсън отиват само, за да му дишат праха." "
Азис и Софи Маринова са герои на задълбочено UK проучване на циганската култура, разказва Марина Караконова във в. Дневник
03.10.2005
През 2003 г. Гарт Картрайт, английски музикален журналист, който през 90-те вместо "Оейзис" и техно слуша Тараф и Есма, се отправя на пътешествие из Сърбия, Македония, Румъния и България - "най-пълните резервоари на циганска култура и музика".
Обикаля села, паланки и махали, които "ги няма на картата. Истинските места никога не са отбелязани" (цитат от "Моби Дик"). Слуша музика, взима интервюта и през лятото тази година в Лондон излиза книгата "Princes amongst Men" (Принцове сред хората).
От нея може да се почерпи много информация за циганите, тяхната култура и музика. В крайна сметка, казва той, те "остават невидимата нация на континента, подложени на гонения и преследване.
Ако историята се пише от победителите, ромите винаги са побеждавали само и единствено с музиката си. Затова аз се концентрирах върху музикантите: нека техните крале и кралици, музикалните височества в Европа изпеят историите си".
Това и става в книгата, но тя е любопитна най-вече с начина, по който западното съзнание отразява и разсъждава за балканската среда и вкус - в случая то е емоционално, субективно, на много места спорно и без никакво спестяване на това, което виждат очите му.
И понеже сме свикнали чужденците да ни казват "хубава природа и красиви жени" (и Картрайт го казва, но наред с още много неща), интересно е дали тази книга ще се преведе на български: по правило подобни книги веднага се отхвърлят с етикета антибългарски и авторите им биват заклеймявани като враждебно настроени невежи.
А всъщност в тях се описват неща, които по един или друг начин непрекъснато говорим, слушаме гледаме или четем, но когато те са изречени от чужденец, се реагира по особено болезнен начин.
Така, без да е спестил нищо от Македония, Сърбия и Румъния, последната спирка на пътешествието е България. Идва за първи път, с обичайния багаж от представи, които един англичанин най-често носи за страната: гротескни щангисти, зловещи агенти с отровни чадъри и планове за покушение срещу папата, евтини ски курорти.
За да се срещне и с феномени като Misho Shаmаrа, Kondio, Azis и, разбира се, с chalga-та (дефиницията му е hard Oriental electronic), минава през София, Кюстендил и Перник. Впечатленията му с две думи са: много бетон и много бедност. България през XXI век се лута между чалгата и хипхопа в същото време в нея има "много, ама много красота".
Българското пътуване започва от жк "Дружба" - напълно недружелюбния квартал на бетон и печал, който по никакъв начин не потвърждава наименованието си Friendship.
"Саргасово море от блокове... ужасяващи бетонни трифиди... апартаменти, наблъскани като в кубчето на Рубик." Там вижда за първи път циганин с мечка, чийто образ винаги се оказва препъникамък във възприятията на чужденците и тук не се прави изключение.
Следват впечатления от нощна и дневна София: столицата е описана като урбанистична бездна, банален в архитектурно отношение град, чийто център представлява лабиринт от дизелови изпарения и дизайнерски бутици, НДК - бетонен хемороид, Централна гара - най-дебилният транспортен център в Европа.
Много трафик и малко въображение... Всичко това обаче е за сметка на човешката архитектура, която се оказва много по-интересна и истинска.
Наред с прословутите клишета за обратното "да-не" кимане и за Балканите изобщо като страдалчески, но наситен с духовност край, Картрайт се впечатлява от детайли като пакетчетата захар с голи жени, стряскащите деколтета по улиците и мускулите на bortsi-те.
Mahala Blues
Циганската махала в Кюстендил е територия, в която децата носят имена като Лоренцо и Макарена. Хората там живеят като бежанци в собствената си страна.
Бедността може да се сравни с тази, която съществува в Делхи и Катманду. Когато вали, Кюстендил е най-тъжното място на света, казва музикантът Чико Илиев.
Заедно с удивителната музика на циганите музиканти, разговорите за съдбите им, премеждията им в чужбина и сблъсъка с враждебно настроени власти, Картрайт описва и други "феномени": Телевизия "Планета" (абсолютен шок), Софи Маринова (дава интервюта само срещу заплащане), Азис (след неплатено интервю с него той се оказва циганския андроид, българската мечта, приказката за грозното пате, поне ако се съди по това, което пише по таблоидите, но със сигурност абсолютен феномен в българския шоубизнес).
"Не подценявайте Балканите, те винаги ще успеят да ви поднесат поредната порция абсурд!", предупреждава авторът, който накрая като че ли е колкото объркан, толкова и очарован.
В последните страници се цитира библиография от над 80 компактдиска, 30 книги, куп академични изследвания и отчети на организации за човешки права, над 20 филма за и от роми на Балканите.
Подобни книги и пътеписи са се появявали и преди. Весна Голдсуърди в "Измислянето на Руритания" проследи създаването на митовете и клишетата за Балканите в английската литература, Лари Улф по същия начин ги откри в пътеписите на западни пътешественици още от XVIII век.
Всички те са изградили една непоклатима матрица от мистика, очарование, тайнственост, както и тотални различия със Запада. Хората на този полуостров възприемат Европа като нещо "там" - географски близо, но физически далечна земя - нещо, за което говори и Картрайт.
А всъщност в книгата няма и следа от злонамереност. Тя открива принцовете сред просяците и със серията от интервюта на ромски музиканти авторът се опитва да разсее наслоените представи за една тайна и неразбрана Европа.
Поредният, тръгнал да развенчава митове и клишета за Балканите, но за добро или лошо по-скоро успял само да ги затвърди.
"Най-екстремният циганин, който съм виждал. Изрусена коса, вежди и брада, сатанински поглед. Японски хорър, кошмарна комбинация от дремещ садизъм и секс. Поисках да се заключа двойно и да спра пиенето. Попитах "Кой е този?". Всички знаеха отговора: Азис."
"Какво е Азис? Той е чалга певец, циганин. И то какъв! За справка - никой в България не е отхвърлял така безсрамно скованата сивота на официалната българска "култура".
"В началото Азис прилича на един закръглен Андре Агаси (дълга коса и тридневна брада) и е възприеман просто като поредния циганин, изпълнител на чалга... Метаморфозата на най-скандалния шоуизпълнител в българската история минава през демоничното му присъствие и видеоклипове, толкова зловещи и халюциногенно сластни, че усилията на "Продиджи" и Мерилин Менсън отиват само, за да му дишат праха." "
Редактирано от автора , 04.10.2005 16:14:15
За да коментирате, моля, влезте в профила си!