За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
Изложението ще е дългичко но пък заглавието ясно. Препоръчвам само за заинтересовани хора.
Тези мисли за пореден път са ми провокирани, този път от презентационното филмче по ТВ за световноизвестният художник от Плевен – Петър Мичев. Не познавам творчеството му, нито ще го оценявам, нито съм експерт.
Филма започва с откриване на поредна изложба този път у нас. Видни наши политици са на откриването – Мозер, Ганев Гиньо. Последният държи откривателната реч.
Защо точно той!?
Само политиците ли имат дар-слово?
Само политиците ли шетат по коктейли?
Това ли е естетическият експерт, или така е и в Америка!? (откъде ли идва тази традиция, политик да държи реч за произведения на изкуството! Що за творец трябва да си, за да го приемеш! Започвам да гледам с повишен интерес към странността за да си обясня защо така.)
Онзи, суховат, глуповат, безизразен и бездуховен Ганев фъфли зазубрените си театрални фрази като бездарен сценарист, диктуващ репликите на артист или като помирител на червени и сини в някогашен парламент, черпеики от това имидж на „независим” (когато хората още не знаеха що е то „имидж” и осигуряваики си така дълбока пенсия над тавана от НС) ....и гафовете започват.
Изложбата се казва “Мечтания” , а политикът говори за кусурите на соц.естетиката, където образът на жената не хармонизирал с РЕАЛНОСТТА, та дори жената да била Венера Милоска. Горкичкият той си мисли, че стоиността на едно изкуство е политическата му оценка или интерпретация и свеждането и на масите. Забравя къде и какво говори. Защо ли пък изкуството „трябва да хармонизира с действителността !!”...особено ако тази действителност е соца (е това е лайт-мотива дето политикът влага, забравяики , че не се намира пред трибуната на НС, а в галерия). Ганев май е забравил за името на изложбата и си представя, че държи реч пред опозицията в парламента. “Мечтание” не е ли точно нелогичният и нереален образ на нещо!? Защо Мечтание трябва да хармонизира с реалността (както според Гиньо, творбите на художника хармонизират с нея). Взел необходимият анонимен критически конрапункт самият той май забрави какво е казал, и заговори за онази жена в картините...не днешната, вчерашната....а вечната, изневеряващата (за да разсмее публиката и успя – настоящ шоумен).
Какъв трябва да е този художник-творец, които да търпи такива празноглави създания да му правят дисекция (макар и във възклицателен патос) на творчеството? Дали Ганев не е привикан просто като шут? Заинтригувах се и загледах. Уви, май не е като шут викнат. Протекоха кадри, дето на други изложби все подобни видни натури се изказват. Художникът сниман със всичките тях. Те, най-видните на деня и клиентите на художника, а големи политорганизации клиенти – настоящи , че и бъдещи (с поръчки) на художника. Помислих си, не е ли по-добре визуалният творец да е като ням, както и да не позволява на други да говорят от него.
Нищо лошо, трябва да се яде. Но художника никак не е от гладните и не му липсва явно нито талант, нито работоспособност, нито здраве, нито пари!! Май я кара по инерция, или пък полителитът е и естетическият елит в този свят! Картините му красят Европарламента, Юнеско, дори се поръчват бъдещи картини за техни бъдещи проекти и конкретни прояви с конкретна тематика! (преди това художникът обяснява как трудно може да дава и име на своя картина, защото са много а думите не толкова много, освен това всяка картина еволюира от първоначалният замисъл, а заглавието е рамка още от началото. Конкретният сюжет, скелет и тематика обаче вероятно не са рамка) Всеки от нас обича свободата, особено творците.... но явно само като имагинерно понятие, или като дума в автобиографията си – творческа или не. От свободата в реалният живот обаче бяга Затова аз обикновено вярвам поне на тези, които я употребяват в бъдеще време – “Ще се освободим....или ще стана свободен” ) Мечтанията ни поне да са свободни....или дори и те не са, дори когато се наричат със заглавно име : “Мечтания”
Художникът е получил званието “Заслужил гражданин на гр.Плевен” защото е обиколил света (скъпите държави) и го е покорил (продава във САЩ, Англия, Франция, Русия) и продава навсякъде. Явно трябва да си световноизвестен, за да си “заслужил” гражданин на това малко градче. Другите са незаслужили.
Продал е над 1 000 ! картини (не е правил опис)!!! (тука зациклих в опита си да сметна по колко картини е рисувал на ден и дали би разпознал своя картина. Това са 33 години – по картина на ден, без почивен ден...а картините не са скици с молив а напротив – доста детайлен е стила му, а те големи!!!, а не е стар човек. Продуктивност като една фотографска манифактура, а е деец на четката). Сниман е пред губернатора Буш (брат на Буш и син на Буш) и мн.др.Авторски изложби над 600, участие в над 400 други. Ако лично е участвал във всички откривания, кога ли е рисувал и 1 картина !!
Художникът 4 пъти си сменя стила (явно освен вечно вдъхновение, не му липсват и уникални стилове) защото е краден, подражаван (това дали има нещо общо с творчески търсения, или по-скоро с его-комерсиални мотиви! То е ясно с какво, но е странно , че го и обясняват, пък после за другото пак говорят)
Човекът е с реализирана Американска мечта – в Америка. Там, както казва, таланта се цени, защото е търсен от меценатите, които така си взимат комисионната....докато в България няма реален пазар, а само пазар на големите думи и обещания. Напълно съм съгласен с него, но не следва ли така таланта пътя на утъпканата пътека с $, и не си ли губи така творецът творческата свобода, като непрекъснато сондира пазара, т.е. “обратна връзка” и му става роб. Картината му “Американска мадона” (с американско знаме вплетено в мотивите ) му е най-оценена! Изобщо цялото му творчество а и той самият говорят за комерса (продажбите) а оттам и до успеха (музея) както авторът го вижда, защото там можеш да останеш не само в някои частен дом, а и бъдещите поколения!
Ех, този американски наркотик! Колко е съблазнителен, изкушаващ и логичноизглеждащ!!? Медиите и приятелите непрекъснато ми го пробутват. “натрупай много кинти, работи....не учи, не чети напразно...бачкай квото е доходно....и после като се пенсионираш хващаш самолета до Тибет и ставаш историк – защото си отишъл до там, а не си го изследвал цял живот от косвени източници” ) Интересно е само, че докато стигна да отида до там дали няма да съм превърнат в един тъп затлъстял ръб, които знае само ТВ и хамбургер от ъгъла, че по-евтино. нали няма безплатен обяд....или парите безплатно идват, без да сме дали, да сме си ги купили с изчерпаемият ни ресурс ) Дали ВРЕМЕТО и ПРИЗВАНИЕТО ни което имаме не е най-голямата ценност, че да го пилеем като гравитираме около комерса ? Защо се стремим приживе към музея, ако сме превзели реала? Какъв ще е този съвременен музей (или просто галерия)...ще го има ли и утре, когато ще е нужен....и изобщо на кой ТВОРЕЦ му пука- то си е избор на обществото, или част от него, която пък е негов избор пак? И защо винаги всички тези творци по американски, културни, любезни и мили иначе стават бесни диваци и обикновени простаци като им се каже това...или се сложи пръст в раната? Не е ли това истинският заглушител на потенциалното призвание, каквото вероятно има всеки човек и звъни тихо в него и трябва тишина, за да се чуе и следва? Цената на такъв успех не е ли гравитирането около по-могъщият, реалният. Мечтанията и свободата могат ли да го надхвърлят, ако ние не го надхвърляме сами, ако поне веднъж не сме полетели извън него, ей така просто , за да се изплъзнем от оковите му и да си създадем база-данни за мечти, които да продаваме?(колко прозаично, комерсиално и гравитационно, нали?)
Сещам се за рефрен от много стара песен на Емил Димитров:
Имам аз една мечта,
Като слънцето е тя
Вечно нощ и ден
Бяга тя пред мен.
Нищо, нека бяга тя,
Затова е тя мечта
Не мисля, че някога някои може да възприеме това и като примесено с грам комерс, особено ако го чуе изпято от него. А сега има ли подобно? Има ли по-голяма свобода от тази, която е , да освобождаваме мечтите си, а не да лъжем, че сме ги хванали и ги владеем? Мечтата е като пътеводна звезда – хванеш ли я, култивираш ли я, продадеш ли я, губиш пътя. В света на мечтите не може да има рамки.
Какъв е този успех, когато е по калъпа и по правилата на онези, които държат парите, респективно властта? Те дават зелен и червен семафор. Те не могат да са меценати на духовното, защото са оперирани от него за да им бъдат присадени власт и пари. Двете са несъвместими, и са като 2 дини под една мишница.
ОБРАТНА ВРЪЗКА
Всеки творец е като “черната” овца, “заблудената” овца от стадото. Нормално състояние за твореца е да бъде низвергнат и необщественопризнат. Това е цената, която плаща за свободата да се потапя в света на мечтанията си. Те не са за всеки, и не са хляб за всеки. Всеки обича обичайните неща, бързопостижимите неща, скъпите неща (тези с висока пазарна цена -стока) близките до него и неговите възможности неща, огледалото и себеасоциирането както и на бъдещите си стремежи. Творецът е овцата, която се отделя и търси нови пътища и сочни пасбища. Поема голям риск, защото е просто овца, но запазва своята свобода, и ако е любимец на Фортуна и последователен и неотклонен някога успява.
Какъв творец ще си, ако непрекъснато комуникираш със стадото относно посоката на своят път, и гравитираш на едно блеене разстояние? Нима ще търсиш анализа или одобрението на щатна стадна единица? Нима ако го получиш, трябва да си доволен от това? Не трябва ли да си разтревожен? Съзнанието на обикновената овца е такова, че отрича всичко непознато – значи опасно. Отрича воля, различна от тази на пъдаря или стадните кучета, които я привеждат. Тя не е свободно животно, а култивирано, и нейната природа отдавна не е свободата. Нали не сме овце, или поне се опитваме да не бъдем? Като култивирахме за удобство овцете, те не ни ли култивираха и нас в такива и не е ли това цената?
ОРФЕЙ
Бог (не ни е дал името си) но е дал на певеца глас, на Орфея – свирка, на рисувача – четка – все нищо и никакъв материал, от които може да се роди творба. Дал ни е право на свобода (колкото и да грешим), както е дал право на Сатаната да ни изкушава и отклонява от пътя.
Сетивата стават измамни за естетиката, ако бъде намесена и мисълта за храна или препитание. Веднъж вкарани в този порочен кръг, се задейства механизма на алчността, после на славата и т.н.
Обратната връзка на Орфей не са били пляскащите хора, нито доволният цар а замиращата пред свиренето му природа – всяка тревичка и животинка. Може би, защото и природата е суетна (или създателят и) и примира от удоволствие когато види образа си в съвършено огледало.
Така е, и овцата е суетна и обича да си види реалният образ закачен по-нависоко, вместо да го съвършенства преди това.
Да, но овцата е култивирана....свободата и е отнета, за да дава мляко, вълна и месо.
Имало ли е овци по времето на Орфей?
Той пастир ли е бил?
Ако е бил, дали е свирел за да увеличи млеконадоя или го е правел,от суета пред себеподобните си или защото нещо трябва да излезе от него като отражение и благодарност на многото, което го залива?
Тези мисли за пореден път са ми провокирани, този път от презентационното филмче по ТВ за световноизвестният художник от Плевен – Петър Мичев. Не познавам творчеството му, нито ще го оценявам, нито съм експерт.
Филма започва с откриване на поредна изложба този път у нас. Видни наши политици са на откриването – Мозер, Ганев Гиньо. Последният държи откривателната реч.
Защо точно той!?
Само политиците ли имат дар-слово?
Само политиците ли шетат по коктейли?
Това ли е естетическият експерт, или така е и в Америка!? (откъде ли идва тази традиция, политик да държи реч за произведения на изкуството! Що за творец трябва да си, за да го приемеш! Започвам да гледам с повишен интерес към странността за да си обясня защо така.)
Онзи, суховат, глуповат, безизразен и бездуховен Ганев фъфли зазубрените си театрални фрази като бездарен сценарист, диктуващ репликите на артист или като помирител на червени и сини в някогашен парламент, черпеики от това имидж на „независим” (когато хората още не знаеха що е то „имидж” и осигуряваики си така дълбока пенсия над тавана от НС) ....и гафовете започват.
Изложбата се казва “Мечтания” , а политикът говори за кусурите на соц.естетиката, където образът на жената не хармонизирал с РЕАЛНОСТТА, та дори жената да била Венера Милоска. Горкичкият той си мисли, че стоиността на едно изкуство е политическата му оценка или интерпретация и свеждането и на масите. Забравя къде и какво говори. Защо ли пък изкуството „трябва да хармонизира с действителността !!”...особено ако тази действителност е соца (е това е лайт-мотива дето политикът влага, забравяики , че не се намира пред трибуната на НС, а в галерия). Ганев май е забравил за името на изложбата и си представя, че държи реч пред опозицията в парламента. “Мечтание” не е ли точно нелогичният и нереален образ на нещо!? Защо Мечтание трябва да хармонизира с реалността (както според Гиньо, творбите на художника хармонизират с нея). Взел необходимият анонимен критически конрапункт самият той май забрави какво е казал, и заговори за онази жена в картините...не днешната, вчерашната....а вечната, изневеряващата (за да разсмее публиката и успя – настоящ шоумен).
Какъв трябва да е този художник-творец, които да търпи такива празноглави създания да му правят дисекция (макар и във възклицателен патос) на творчеството? Дали Ганев не е привикан просто като шут? Заинтригувах се и загледах. Уви, май не е като шут викнат. Протекоха кадри, дето на други изложби все подобни видни натури се изказват. Художникът сниман със всичките тях. Те, най-видните на деня и клиентите на художника, а големи политорганизации клиенти – настоящи , че и бъдещи (с поръчки) на художника. Помислих си, не е ли по-добре визуалният творец да е като ням, както и да не позволява на други да говорят от него.
Нищо лошо, трябва да се яде. Но художника никак не е от гладните и не му липсва явно нито талант, нито работоспособност, нито здраве, нито пари!! Май я кара по инерция, или пък полителитът е и естетическият елит в този свят! Картините му красят Европарламента, Юнеско, дори се поръчват бъдещи картини за техни бъдещи проекти и конкретни прояви с конкретна тематика! (преди това художникът обяснява как трудно може да дава и име на своя картина, защото са много а думите не толкова много, освен това всяка картина еволюира от първоначалният замисъл, а заглавието е рамка още от началото. Конкретният сюжет, скелет и тематика обаче вероятно не са рамка) Всеки от нас обича свободата, особено творците.... но явно само като имагинерно понятие, или като дума в автобиографията си – творческа или не. От свободата в реалният живот обаче бяга Затова аз обикновено вярвам поне на тези, които я употребяват в бъдеще време – “Ще се освободим....или ще стана свободен” ) Мечтанията ни поне да са свободни....или дори и те не са, дори когато се наричат със заглавно име : “Мечтания”
Художникът е получил званието “Заслужил гражданин на гр.Плевен” защото е обиколил света (скъпите държави) и го е покорил (продава във САЩ, Англия, Франция, Русия) и продава навсякъде. Явно трябва да си световноизвестен, за да си “заслужил” гражданин на това малко градче. Другите са незаслужили.
Продал е над 1 000 ! картини (не е правил опис)!!! (тука зациклих в опита си да сметна по колко картини е рисувал на ден и дали би разпознал своя картина. Това са 33 години – по картина на ден, без почивен ден...а картините не са скици с молив а напротив – доста детайлен е стила му, а те големи!!!, а не е стар човек. Продуктивност като една фотографска манифактура, а е деец на четката). Сниман е пред губернатора Буш (брат на Буш и син на Буш) и мн.др.Авторски изложби над 600, участие в над 400 други. Ако лично е участвал във всички откривания, кога ли е рисувал и 1 картина !!
Художникът 4 пъти си сменя стила (явно освен вечно вдъхновение, не му липсват и уникални стилове) защото е краден, подражаван (това дали има нещо общо с творчески търсения, или по-скоро с его-комерсиални мотиви! То е ясно с какво, но е странно , че го и обясняват, пък после за другото пак говорят)
Човекът е с реализирана Американска мечта – в Америка. Там, както казва, таланта се цени, защото е търсен от меценатите, които така си взимат комисионната....докато в България няма реален пазар, а само пазар на големите думи и обещания. Напълно съм съгласен с него, но не следва ли така таланта пътя на утъпканата пътека с $, и не си ли губи така творецът творческата свобода, като непрекъснато сондира пазара, т.е. “обратна връзка” и му става роб. Картината му “Американска мадона” (с американско знаме вплетено в мотивите ) му е най-оценена! Изобщо цялото му творчество а и той самият говорят за комерса (продажбите) а оттам и до успеха (музея) както авторът го вижда, защото там можеш да останеш не само в някои частен дом, а и бъдещите поколения!
Ех, този американски наркотик! Колко е съблазнителен, изкушаващ и логичноизглеждащ!!? Медиите и приятелите непрекъснато ми го пробутват. “натрупай много кинти, работи....не учи, не чети напразно...бачкай квото е доходно....и после като се пенсионираш хващаш самолета до Тибет и ставаш историк – защото си отишъл до там, а не си го изследвал цял живот от косвени източници” ) Интересно е само, че докато стигна да отида до там дали няма да съм превърнат в един тъп затлъстял ръб, които знае само ТВ и хамбургер от ъгъла, че по-евтино. нали няма безплатен обяд....или парите безплатно идват, без да сме дали, да сме си ги купили с изчерпаемият ни ресурс ) Дали ВРЕМЕТО и ПРИЗВАНИЕТО ни което имаме не е най-голямата ценност, че да го пилеем като гравитираме около комерса ? Защо се стремим приживе към музея, ако сме превзели реала? Какъв ще е този съвременен музей (или просто галерия)...ще го има ли и утре, когато ще е нужен....и изобщо на кой ТВОРЕЦ му пука- то си е избор на обществото, или част от него, която пък е негов избор пак? И защо винаги всички тези творци по американски, културни, любезни и мили иначе стават бесни диваци и обикновени простаци като им се каже това...или се сложи пръст в раната? Не е ли това истинският заглушител на потенциалното призвание, каквото вероятно има всеки човек и звъни тихо в него и трябва тишина, за да се чуе и следва? Цената на такъв успех не е ли гравитирането около по-могъщият, реалният. Мечтанията и свободата могат ли да го надхвърлят, ако ние не го надхвърляме сами, ако поне веднъж не сме полетели извън него, ей така просто , за да се изплъзнем от оковите му и да си създадем база-данни за мечти, които да продаваме?(колко прозаично, комерсиално и гравитационно, нали?)
Сещам се за рефрен от много стара песен на Емил Димитров:
Имам аз една мечта,
Като слънцето е тя
Вечно нощ и ден
Бяга тя пред мен.
Нищо, нека бяга тя,
Затова е тя мечта
Не мисля, че някога някои може да възприеме това и като примесено с грам комерс, особено ако го чуе изпято от него. А сега има ли подобно? Има ли по-голяма свобода от тази, която е , да освобождаваме мечтите си, а не да лъжем, че сме ги хванали и ги владеем? Мечтата е като пътеводна звезда – хванеш ли я, култивираш ли я, продадеш ли я, губиш пътя. В света на мечтите не може да има рамки.
Какъв е този успех, когато е по калъпа и по правилата на онези, които държат парите, респективно властта? Те дават зелен и червен семафор. Те не могат да са меценати на духовното, защото са оперирани от него за да им бъдат присадени власт и пари. Двете са несъвместими, и са като 2 дини под една мишница.
ОБРАТНА ВРЪЗКА
Всеки творец е като “черната” овца, “заблудената” овца от стадото. Нормално състояние за твореца е да бъде низвергнат и необщественопризнат. Това е цената, която плаща за свободата да се потапя в света на мечтанията си. Те не са за всеки, и не са хляб за всеки. Всеки обича обичайните неща, бързопостижимите неща, скъпите неща (тези с висока пазарна цена -стока) близките до него и неговите възможности неща, огледалото и себеасоциирането както и на бъдещите си стремежи. Творецът е овцата, която се отделя и търси нови пътища и сочни пасбища. Поема голям риск, защото е просто овца, но запазва своята свобода, и ако е любимец на Фортуна и последователен и неотклонен някога успява.
Какъв творец ще си, ако непрекъснато комуникираш със стадото относно посоката на своят път, и гравитираш на едно блеене разстояние? Нима ще търсиш анализа или одобрението на щатна стадна единица? Нима ако го получиш, трябва да си доволен от това? Не трябва ли да си разтревожен? Съзнанието на обикновената овца е такова, че отрича всичко непознато – значи опасно. Отрича воля, различна от тази на пъдаря или стадните кучета, които я привеждат. Тя не е свободно животно, а култивирано, и нейната природа отдавна не е свободата. Нали не сме овце, или поне се опитваме да не бъдем? Като култивирахме за удобство овцете, те не ни ли култивираха и нас в такива и не е ли това цената?
ОРФЕЙ
Бог (не ни е дал името си) но е дал на певеца глас, на Орфея – свирка, на рисувача – четка – все нищо и никакъв материал, от които може да се роди творба. Дал ни е право на свобода (колкото и да грешим), както е дал право на Сатаната да ни изкушава и отклонява от пътя.
Сетивата стават измамни за естетиката, ако бъде намесена и мисълта за храна или препитание. Веднъж вкарани в този порочен кръг, се задейства механизма на алчността, после на славата и т.н.
Обратната връзка на Орфей не са били пляскащите хора, нито доволният цар а замиращата пред свиренето му природа – всяка тревичка и животинка. Може би, защото и природата е суетна (или създателят и) и примира от удоволствие когато види образа си в съвършено огледало.
Така е, и овцата е суетна и обича да си види реалният образ закачен по-нависоко, вместо да го съвършенства преди това.
Да, но овцата е култивирана....свободата и е отнета, за да дава мляко, вълна и месо.
Имало ли е овци по времето на Орфей?
Той пастир ли е бил?
Ако е бил, дали е свирел за да увеличи млеконадоя или го е правел,от суета пред себеподобните си или защото нещо трябва да излезе от него като отражение и благодарност на многото, което го залива?
За да коментирате, моля, влезте в профила си!