Снимката, Боянчо, ...

-Снимката, Боянчо, е документ.Тук няма място за изгъзици.Като те пратят на една манифестация, какво чакат да донесеш? Главната трибуна в общ план, оратора в по-едър план, челната колона...Това искат, това им нося.Какво има тук да се умува.
Професионалист е, дума да няма.Само трябва да му кажат какво. Ако му кажат снеми оная горяща сграда отвътре, ще влезе през пламъците и ще я снеме.Само трябва да му кажат.
Той допива кафето, когато погледът му пада на апарата ми, окачен върху съседния стол.
-С тая вехтория ли работиш?Защо не си си взел от службата поне един свестен пентакон?
-Не се сетих.
Колегата ме поглежда недоверчиво, сетно отново отправя очи към вехторията.
-А, това било лайка...хитрец такъв...Старата оптика.Чиста работа.Само че и старата врътня..
Тотко посяга към цигарите ми, запалва и добавя:
-Аз, братче, отдавна съм минал на автоматиката.Репортьорската работа иска бързина.
Бързина.Прав е наистина.Да издебнеш мига и да го уловиш.Сигурно затова репортьораската работа не ме влече прекалено.И когато навремето се сдобих с тая вехтория, съвсем не мислех да се надбягвам с часовника.
Апаратът ми е една допотопна лайка, истинско съкровише, с което съдбата ме удостои, макар и на части.Забелязах я, понеже съм свикнал да зяпам из оказионните дюкяни, а съм свикнал да зяпам, защото не разчитам някой да ми изпрати линхоф или хаселблад направо от фирмата.Лайката имаше съвсем окаян вид, сбутана в ъгъла на един рафт, и когато поисках да я разгледам,продавачката късо ме осведоми:
-Не работи.
-Нищо, че не работи.
Обтураторът наистина не действуваше.Това лесно можеше да се оправи.Обективът елмар бе добре запазен.
-И тия чаркове са към него - поясни продавачката, станала по-приказлива пред възможността да ми хързулне непродаваемата вещ.
Хързулна ми я.Заедно с другите дребосъци-филтри, гривни и един широкоъгълен обектив, който сам струваше повече от апарата, всичко това - на престъпно ниска цена.По-късно се сдобих с още два обектива и други бракми, които не бих заменил с никой от автоматичните модели по магазините.Тотко е прав.Автоматичното устройство наистина съкращава врътнята и те освобождава донейде от грижата да мислиш.Само че в нашия занаят, както всякъде другаде, не е съвсем излишно все пак и да мислиш.
Тотко държи да владее последната дума на техниката.И не само думата, а по възможност - и целия речник.Той е от фотографите, дето се провират навсякъде, натоварени с толкова реквизит, колкото могат да носят - три апарата, провесени на врата, светкавици, батерии, цяла гама обективи, стативи и какво ли не, дали защото са свикнали да бъдат въоръжени до зъби, или защото държат всеки да разбере, че са професионалисти, а не самодейни щракачи.
Не отричам, че тази привичка има свои предимства.Колкото повече си натоварен с техника, толкова по-лесно се провираш навсякъде.Дръпнете се да мине човекът, викат.На професионалиста е прието да се прави път, а и да не му се прави път, той е достатъчно нахален, за да си го осигури.Не че сме по-безочливи от другите, но такъв ни е занаятът - без известно нахалство не може.

петъчно - забавно, общокултуропроверовъчно.

Та, кой велик наш класик е написал това, и в коя своя книга го е сторил?
(джокери раздавам срещу подкупи)

интересно ,не знам автора не знам и произведението.........
но веднага давам контра въпрос пак за фотография но не толкова забавна,винаги когато съм го прочитал ме е накарало да се замисля
"Всичко бе навързано. Двадесети юни се случи горещ и скучен ден. Един фотограф от „Балтимор сън“ имаше нов фотоапарат „Никон“, който трябваше да замени вече древния му „Хъниуел пентакс“. Но макар и да тъжеше за стария, новият бе като нова любов — пълен с всякакви изненади. Една от тях бе наборът телеобективи, подарени от фирмата. Никонът беше нов модел и в стремежа си бързо да го разпространи сред фотографското съсловие компанията бе подарила двадесет бройки на различни фоторепортери в страната. Боб Прайс бе удостоен с това внимание заради наградата си „Пулицър“ отпреди три години. Той седеше в колата си с радиоапарат, настроен на полицейските честоти, и чакаше да се случи нещо интересно. Засега надеждите му оставаха напразни, така че Боб се занимаваше с фотоапарата и усъвършенстваше умението си с телеобективите. Никонът бе цяло произведение на изкуството и подобно на пехотинец, който може да разглобява и сглобява пушката си в пълен мрак, Прайс сменяше един обектив с друг. Той нарочно не гледаше във фотоапарата, за да се научи да извършва процедурата с такава лекота, с каквато закопчаваше панталоните си.
Вниманието му привлякоха враните. В единия край на малкото езерце с разкривени контури имаше фонтан. Той не беше образец на архитектурно творчество и представляваше прост бетонен цилиндър, издигащ се два-три метра над водата. От него изскачаха няколко струи вода, които днес вятърът разнасяше безразборно из въздуха под формата на пръски. Враните кръжаха над водата и се опитваха да кацнат на фонтана, но явно пръските ги плашеха. Какво ли бе привлякло вниманието им? Ръцете му инстинктивно затърсиха двестамилиметровия обектив и го прикрепиха към фотоапарата. Прайс го вдигна плавно към очите си.
— Милостиви боже!
Той веднага изщрака десет бързи снимки. Едва тогава се обади по радиото в редакцията и каза да известят полицията. После отново смени обектива и сложи най-големия — тристамилиметров. Прайс извъртя една лента и зареди нова — този път цветна. Той подпря апарата на отворения прозорец на стария си шевролет и изщрака и нея. Една врана се промъкна през водата и кацна…
— О, за бога, не…
В крайна сметка онова върху фонтана бе човешко тяло — млада жена с бяла като алабастър кожа. С помощта на фотоапарата си Прайс видя как закривените нокти на враната се вкопчиха в тялото. Зърна безмилостните черни очи на птицата, за която находката бе просто по-различно от другите голямо парче месо. Прайс остави фотоапарата и запали колата си. Преди да стигне възможно най-близко до фонтана, той наруши две различни правила на движението. В пристъп на човечност, надделяла над професионализма му, фотографът натисна с всичка сила клаксона си с надеждата да подплаши птицата. Тя вдигна глава, но видя, че откъдето и да идваше шумът, той не я заплашваше директно. После враната отново се насочи към избора на първата хапка. Тогава на Прайс му хрумна нещо ефикасно. Той премигна с фаровете и на птицата това се стори достатъчно необичайно, за да размисли и да отлети. В крайна сметка онова там можеше да бъде и бухал, а храната нямаше да избяга. Враната просто щеше да изчака заплахата да премине.
— Какво става? — попита един полицай, който бе спрял колата си до неговата.
— Върху фонтана има някакво тяло. Виж — подаде му апарата Прайс.
— Божичко — изхриптя полицаят и върна никона обратно, след като се бе взирал достатъчно дълго.
Докато Прайс превъртя нова лента, полицаят се обади в участъка. Подобно на врани полицейските коли пристигнаха една след друга, докато станаха общо осем. Десетина минути по-късно се появи и пожарна, а заедно с нея човек от отдел „Благоустройство и паркове“, който теглеше малка лодка зад пикапа си. Тя бързо бе спусната във водата. Най-накрая пристигнаха специалистите от полицейската лаборатория и лодката можеше да отиде до фонтана. Прайс поиска да го вземат с тях — той бе по-добър от полицейския фотограф, — но бе отблъснат и продължи да документира събитието от брега на езерото. Тези снимки нямаше да му донесат „Пулицър“. „Е, можеха и да донесат“ — помисли си той. За това обаче трябваше да заснеме как птицата ръфа мъртвата плът на момичето посред бял ден в голям град.
Наградата просто не си струваше кошмарите. Вече бе сънувал такива."

Извод 1:

1. Един „Пулицър“ е > от два.
2. Не си купувай Никон, дори и да ти го подаряват....за да не си нарушиш спокоиствието.
3. 50 мм. ти дава достатъчното полезрение. Ако ти трябваше телеобектив, Господ щеше да ти го сложи на главата.
4. Хранете враните, за да не се хранят те с Вас и да Ви разрушават илюзията, че в центъра на града не се извършват човекоядства.

Том Кланси "Безпощадно":... любим цитат

(ако имаш книги на Том Кланси за е-бук ми се обади)

Ники

Та, кой велик наш класик е написал това, и в коя своя книга го е сторил?

Джокер?

Този роман му е като изключение.
Худ.писано творчество му е предимно от серии шпионски-философски романи.
Науч. писано творчество - изкуствоведска и сакрална лителатура.

Богимил Райнов

Да.
Сега да видим романа.

хммм не съм я чел но бих заложил на магичен фенер