За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
Източник: e-vestnik.bg
Това е историята на един 67 годишен човек, загубил двете ръце и едното си око поради злополука. Покъртителна е, разчувствах се докато я четох...
http://e-vestnik.bg/1708
Цитирам:
Да загубиш ръцете си, да ослепееш с едното око и да станеш фотограф. Звучи абсурдно, но когато човек срещне Цветан Маджаров, се убеждава, че няма невъзможни неща. „Човек и без ръце може, и без крака, без воля не може”, казва безръкият фотограф от Смолян, доказал, че всеки сам определя границите на своите възможности.
Цецо (както го наричат в Смолян) загубва ръцете си при злополука през 1981 г. Нещастието обаче не го отказва от живота, а го предизвиква да се бори. С много усилия и желязна воля Цветан се научава да си служи с осакатените си ръце, не по-зле отколкото повечето хора си служат с пръстите. И макар че според медицинското определение е инвалид, той се справя успешно с неща, които дори здрави хора не успяват да свършат. Снима от години, катери се по стръмни скали, скача с бънджи, остъклява тераси… Днес той е на 67 години, но казва, че е на 26, защото след злополуката се е родил отново.
На десетия ден в болницата ми отвориха очите, свалиха ми превръзките. Видях докъде са ми откъснати ръцете. И ме питат: „Какво ще правиш сега без ръце?”, аз им казвам така: „Майната им на ръцете, добре че ми остана поне с едното око да виждам.” Виждах с двете, но с едното виждах само светлина. Радостта, че виждам беше неописуема”.
Още в болницата прави опити да се храни сам. С помощта на специални куки сам сменя касетките на касетофона, който са му занесли там. „Оттогава започнах адаптация. Биене на топки, челни стойки, ръцете ме боляха много - бяха бинтовани, но въпреки това още чувствах болки, когато се опирах на тях”,
Цветан никога не се е оплаквал от недъга си, напротив – горд е, че с тия ръце може да свърши „и някоя работа”. Той се грижи за себе си абсолютно самостоятелно, бръсне се сам и твърди, че никога досега не се е порязвал. Казва, че още на 40-тия ден след злополуката си докарал колата на преглед в Смолян и все още шофира добре. Снима за няколко печатни издания, а когато се наложи влиза в ролята на строител. „Режа стъкла, заварки си правя (аз съм бил и заварчик имам втора степен като заварчик), бормашината хващам без приспособления, сменям си бургиите, набивам си дюбелите, завивам си болтовете, държа си отверката – с устата леко я притискам и с ръцете въртя и завинтвам болтовете”, обяснява той.
Освен всичко изкачва скали със специални приспособления, които обаче някой успял да му открадне. Обича да ходи и по пещерите, няколко пъти е скачал с бънджи. Имал голямо желание да се пробва в „Сървайвър”, но не отговарял на едно от изискванията – така и не се научил да плува. Никога не се страхува. „В мен няма страх… Когато тръгна някъде, да изкачвам скали, да се премятам през тераси, за това нямам страх, да се качвам по стълби, да се спускам с въжета
За снимките и хората
Цветан хваща фотоапарата още на 15-годишна възраст, но започва да снима активно чак след злополуката. „Още с бинтовани ръце взех фотоапарата и започнах да снимам. Със “Зенит” работех доста време, с “Киев” работех (б. р. - марки руски фотоапарати), когато си откъснах ръцете. Почнах лека-полека, лека-полека - спомня си Цецо - Просто ми беше приятно и ме караше да чувствам, че донякъде мога да бъда пълноценен. Много хора ме гледат и се чудят как е възможно да снимам без ръце, ами възможно е…” Цветан измисля специално приспособление (нещо като кожен колан, закрепен към фотоапарата), което улеснява снимането.
Сам сменя лентите, проявява и суши черно-бели филми, обработва снимки в тъмната фотографска стая. По времето, когато снимките се правят основно на ръка, обработва материали и на местното фото, което не успява да смогне на големия брой поръчки. Днес предпочита да си изкарва снимките в едно от местните фотоателиета.
До момента е направил над 80 000 снимки, а само през последната година и половина е успял да заснеме почти 1300 филма. Сменил е над 15 различни фотоапарата, а от две години снима с лентов „Канон”, подарен му от Симеон Сакскобургготски и светкавица, подарена от президента Георги Първанов. Благодарен е и на двамата, защото сам едва ли би успял да събере средства за толкова скъпа техника.
Казва, че пенсията му не е малка, но всичките пари отиват за филми и снимки, които предпочита да подарява. „Някои ме упрекват, ама аз не мога да не подарявам – споделя Цветан - Ако продам пет снимки, давам ги на половин цена, останалите пет ги подарявам, така съм и така ще бъда… Но ми прави впечатление, че повече искат да им подаряваш тези, които са нафрашкани с пари. Няма да казвам кой е, но аз му давам 40 снимки и той пита: „А ще ми ги подариш ли?”. Казвам: „Разбира се, че ще ти ги подаря”. За да не го обидя.”…
В момента Цветан снима за местния вестник „Отзвук”, за областния издания, за „Всичко за жената”. Негови снимки са участвали на различни изложби. Обича да снима природа, деца, сватби и каквото му попадне пред обектива…. През септември е поканен в Русия на среща на руски фотографи, впечатлени от снимките и духа му. Тъй като отразява всички по-важни събития от областта, често се среща с известни личности, с които не пропуска да се щракне за спомен. В колекцията си има снимки с бивши и настоящи политици, писатели и хора на изкуството, фолкпевици, чуждестранни посланици. Снимал се е с Бойко Борисов, Соломон Паси, Стунджи и Елица, Веселин Маринов, Лили Иванова и др.
Самият Цветан никога не си е представял, че ще легне някъде и ще чака друг да се грижи за него. „С това, което правя искам да докажа на колегите по съдба, че и без ръце може, и без крака. Слепотата е лоша, но дори и слепите хора работят. Не може без воля, човек трябва да знае, че ако няма воля, не може да постигне нищо”, казва безръкият фотограф от Смолян.
Това е историята на един 67 годишен човек, загубил двете ръце и едното си око поради злополука. Покъртителна е, разчувствах се докато я четох...
http://e-vestnik.bg/1708
Цитирам:
Да загубиш ръцете си, да ослепееш с едното око и да станеш фотограф. Звучи абсурдно, но когато човек срещне Цветан Маджаров, се убеждава, че няма невъзможни неща. „Човек и без ръце може, и без крака, без воля не може”, казва безръкият фотограф от Смолян, доказал, че всеки сам определя границите на своите възможности.
Цецо (както го наричат в Смолян) загубва ръцете си при злополука през 1981 г. Нещастието обаче не го отказва от живота, а го предизвиква да се бори. С много усилия и желязна воля Цветан се научава да си служи с осакатените си ръце, не по-зле отколкото повечето хора си служат с пръстите. И макар че според медицинското определение е инвалид, той се справя успешно с неща, които дори здрави хора не успяват да свършат. Снима от години, катери се по стръмни скали, скача с бънджи, остъклява тераси… Днес той е на 67 години, но казва, че е на 26, защото след злополуката се е родил отново.
На десетия ден в болницата ми отвориха очите, свалиха ми превръзките. Видях докъде са ми откъснати ръцете. И ме питат: „Какво ще правиш сега без ръце?”, аз им казвам така: „Майната им на ръцете, добре че ми остана поне с едното око да виждам.” Виждах с двете, но с едното виждах само светлина. Радостта, че виждам беше неописуема”.
Още в болницата прави опити да се храни сам. С помощта на специални куки сам сменя касетките на касетофона, който са му занесли там. „Оттогава започнах адаптация. Биене на топки, челни стойки, ръцете ме боляха много - бяха бинтовани, но въпреки това още чувствах болки, когато се опирах на тях”,
Цветан никога не се е оплаквал от недъга си, напротив – горд е, че с тия ръце може да свърши „и някоя работа”. Той се грижи за себе си абсолютно самостоятелно, бръсне се сам и твърди, че никога досега не се е порязвал. Казва, че още на 40-тия ден след злополуката си докарал колата на преглед в Смолян и все още шофира добре. Снима за няколко печатни издания, а когато се наложи влиза в ролята на строител. „Режа стъкла, заварки си правя (аз съм бил и заварчик имам втора степен като заварчик), бормашината хващам без приспособления, сменям си бургиите, набивам си дюбелите, завивам си болтовете, държа си отверката – с устата леко я притискам и с ръцете въртя и завинтвам болтовете”, обяснява той.
Освен всичко изкачва скали със специални приспособления, които обаче някой успял да му открадне. Обича да ходи и по пещерите, няколко пъти е скачал с бънджи. Имал голямо желание да се пробва в „Сървайвър”, но не отговарял на едно от изискванията – така и не се научил да плува. Никога не се страхува. „В мен няма страх… Когато тръгна някъде, да изкачвам скали, да се премятам през тераси, за това нямам страх, да се качвам по стълби, да се спускам с въжета
За снимките и хората
Цветан хваща фотоапарата още на 15-годишна възраст, но започва да снима активно чак след злополуката. „Още с бинтовани ръце взех фотоапарата и започнах да снимам. Със “Зенит” работех доста време, с “Киев” работех (б. р. - марки руски фотоапарати), когато си откъснах ръцете. Почнах лека-полека, лека-полека - спомня си Цецо - Просто ми беше приятно и ме караше да чувствам, че донякъде мога да бъда пълноценен. Много хора ме гледат и се чудят как е възможно да снимам без ръце, ами възможно е…” Цветан измисля специално приспособление (нещо като кожен колан, закрепен към фотоапарата), което улеснява снимането.
Сам сменя лентите, проявява и суши черно-бели филми, обработва снимки в тъмната фотографска стая. По времето, когато снимките се правят основно на ръка, обработва материали и на местното фото, което не успява да смогне на големия брой поръчки. Днес предпочита да си изкарва снимките в едно от местните фотоателиета.
До момента е направил над 80 000 снимки, а само през последната година и половина е успял да заснеме почти 1300 филма. Сменил е над 15 различни фотоапарата, а от две години снима с лентов „Канон”, подарен му от Симеон Сакскобургготски и светкавица, подарена от президента Георги Първанов. Благодарен е и на двамата, защото сам едва ли би успял да събере средства за толкова скъпа техника.
Казва, че пенсията му не е малка, но всичките пари отиват за филми и снимки, които предпочита да подарява. „Някои ме упрекват, ама аз не мога да не подарявам – споделя Цветан - Ако продам пет снимки, давам ги на половин цена, останалите пет ги подарявам, така съм и така ще бъда… Но ми прави впечатление, че повече искат да им подаряваш тези, които са нафрашкани с пари. Няма да казвам кой е, но аз му давам 40 снимки и той пита: „А ще ми ги подариш ли?”. Казвам: „Разбира се, че ще ти ги подаря”. За да не го обидя.”…
В момента Цветан снима за местния вестник „Отзвук”, за областния издания, за „Всичко за жената”. Негови снимки са участвали на различни изложби. Обича да снима природа, деца, сватби и каквото му попадне пред обектива…. През септември е поканен в Русия на среща на руски фотографи, впечатлени от снимките и духа му. Тъй като отразява всички по-важни събития от областта, често се среща с известни личности, с които не пропуска да се щракне за спомен. В колекцията си има снимки с бивши и настоящи политици, писатели и хора на изкуството, фолкпевици, чуждестранни посланици. Снимал се е с Бойко Борисов, Соломон Паси, Стунджи и Елица, Веселин Маринов, Лили Иванова и др.
Самият Цветан никога не си е представял, че ще легне някъде и ще чака друг да се грижи за него. „С това, което правя искам да докажа на колегите по съдба, че и без ръце може, и без крака. Слепотата е лоша, но дори и слепите хора работят. Не може без воля, човек трябва да знае, че ако няма воля, не може да постигне нищо”, казва безръкият фотограф от Смолян.
А това момче дали има силна воля ??? 
http://www.vbox7.com/play:94e4124a
http://www.vbox7.com/play:94e4124a
Редактирано от автора , 30.08.2008 02:44:32
Наистина силна статия!!! 
Невероятен човек и фотограф е! Имах удоволствието да видя негова изложба... Страхотно е да усетиш неговия дух и воля за борба и за още по-добри кадри :)
От Смолян съм и познавам Цветан, защото в града всички го познават. Наистина е невероятен човек, със силен дух и воля! Колко ли от нас притежават такива...
Познавам се с Цецо лично от доста години и трябва да кажа, че е изключителна личност. Макар Фортуната да му е нанесла удар, той е от хората, които не се предават в трудния и непосилен миг, а се борят до последното дихание. Земен човек, с неземен характер. Човек, за когото изкуството и магията наречени фотография са начин на живот.
Един от символите на Смолян и космополитна личност, която е позната на доста фотографи навън...
Един от символите на Смолян и космополитна личност, която е позната на доста фотографи навън...
За да коментирате, моля, влезте в профила си!