За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
28 септември се отбелязва ежегодно като Международен ден на „Правото да знам”.
Правото на достъп до информация е важно човешко право и необходимо условие за упражняване на други основни права.
За съжаление не винаги това е така. На два пъти пиша критичен коментар за фотоконкурса «Модерни времена», но изглежда, че организаторите на този фотоконкурс нямат смелостта да си признаят грешките и затова го трият. Ето защо почвам да пиша във фотографските портали – за да знаят потребителите какъв фотоконкурс се е провел.
Сайтът е
http://www.public-republic.com/
Условията за този фотоконкурс бяха да се изпратят три фотографии, придружени в отделен файл с автобиография – европейски формат и лична сничка, заедно с ЕГН.
По-късно, като видяха, че някои участници възпоптаха против даването на лични данни – ЕГН, организаторите се коригираха и искането остана да се дава дата на раждане, но автобиографията европейски формат остана. Най-странното е, че никъде не се публикуваха никакви кратки автобиографични данни за наградените автори.
След като журито присъди наградите, отново се появиха критични бележки в сайта за това, че журито твърде едностранчиво е оценявало творбите. За да излязат от създалата се конфузна ситуация, след като приключи самия фотоконкурс и наградите бяха раздадени организаторите обявиха, че тепърва ще се провежда гласуване на публиката. Това според мен е прецедент в цялата практика на провеждане на фотоконкурси в България. Затова преди два дни им написах коментар, който беше изтрит. Повторно го написах и пак ми го изтриха. Ето защо започвам да го публикувам в този и други фотопортали. Защита на прато на потребителите се отнася и за тяхното участие във фотоконкурси. Нека да знаят какъв сайт посещават и дали трябва да участват в някакъв конкурс, който се организара от този сайт.
А ето и изтритият коментар:
VyacheslavPopov // 20 сеп, 2008 //
Поради това, че този коментар беше изтрит, което съвсем не е модерно и демократично го помествам пак.
А ето и временното класиране, което едва ли ще се промени съществено и след удължения срок за гласуване от публиката: № 48 – 32 точки, № 14 – 6 точки, № 49 – 6 точки, )№ 1 - 5 точки, № 41 – 5 точки,№ 20 – 3 точки, № 45 – 3 точки, № 51 - 3 точки, № 52 – 3 точки, № 54 – 3 точки, № 63 – 3 точки, № 70 – 3 точки,№17 - 2 точки, № 19 – 2 точки, № 33 – 2 точки, № 35 – 2 точки, № 42 – 2 точки, № 55 – 2 точки,№ 71 - 2 точки, № 15 – 1 точка, № 16 – 1 точка, № 29 – 1 точка,№ 47 - 1 точка, № 61 – 1 точка, № 84 – 1 точка, № 85 – 1 точка. Всички останали участници – 0 точки. Досега са се сключили в това гласуване общо 16 потребители. Твърде малобройна публика. Когато фактите говорят и организаторите трябва да замълчат. От гледна точка на провеждането на такъв вид гласуване крайните резултати са далеч от статистическата представа за представителност и достоверност. Но това отново е проблем на организаторите и журито, които явно нямат никакво желание често и открито да си признаят, че необмислено пропиляха своя шанс да се проведе така както трябва този фотоконкурс. Това гласуване на публиката е нагледен пример за това, как от една добра инициатива може да се получи негативен ефект върху имиджа на журито и организаторите. Не са важни имената и титлите на членовете на журито. Не са важни и прищевките на организаторите да замажат „с четка” случилото се. И до края на годината да се удължи срокът на гласуване пак няма резултатите да бъдат представителни. Има един единствен факт, който „проблясква” в тъмнината. Това е фактът, че при толкова малобройна публика тя се превърна в своеобразен опонент на журито и организаторите и със своя протестен вот показа, че най-малко участник № 48 е заслужавал по-различно оценяване от страна на журито. Не е важно председателят на журито и победителят във фотоконкурса да са непременно от един град – Варна. Ще перефразирам една известна мисъл на Хайнрих Хайне. Ако беше наш съвременник в едно свое писмо до журито и организаторите на фотоконкурса вероятно би написал: „Като разбрах, че не съм класиран в този фотоконкурс – ето този камък ми падна от сърцето”.
С уважение – Вячеслав Попов
Правото на достъп до информация е важно човешко право и необходимо условие за упражняване на други основни права.
За съжаление не винаги това е така. На два пъти пиша критичен коментар за фотоконкурса «Модерни времена», но изглежда, че организаторите на този фотоконкурс нямат смелостта да си признаят грешките и затова го трият. Ето защо почвам да пиша във фотографските портали – за да знаят потребителите какъв фотоконкурс се е провел.
Сайтът е
http://www.public-republic.com/
Условията за този фотоконкурс бяха да се изпратят три фотографии, придружени в отделен файл с автобиография – европейски формат и лична сничка, заедно с ЕГН.
По-късно, като видяха, че някои участници възпоптаха против даването на лични данни – ЕГН, организаторите се коригираха и искането остана да се дава дата на раждане, но автобиографията европейски формат остана. Най-странното е, че никъде не се публикуваха никакви кратки автобиографични данни за наградените автори.
След като журито присъди наградите, отново се появиха критични бележки в сайта за това, че журито твърде едностранчиво е оценявало творбите. За да излязат от създалата се конфузна ситуация, след като приключи самия фотоконкурс и наградите бяха раздадени организаторите обявиха, че тепърва ще се провежда гласуване на публиката. Това според мен е прецедент в цялата практика на провеждане на фотоконкурси в България. Затова преди два дни им написах коментар, който беше изтрит. Повторно го написах и пак ми го изтриха. Ето защо започвам да го публикувам в този и други фотопортали. Защита на прато на потребителите се отнася и за тяхното участие във фотоконкурси. Нека да знаят какъв сайт посещават и дали трябва да участват в някакъв конкурс, който се организара от този сайт.
А ето и изтритият коментар:
VyacheslavPopov // 20 сеп, 2008 //
Поради това, че този коментар беше изтрит, което съвсем не е модерно и демократично го помествам пак.
А ето и временното класиране, което едва ли ще се промени съществено и след удължения срок за гласуване от публиката: № 48 – 32 точки, № 14 – 6 точки, № 49 – 6 точки, )№ 1 - 5 точки, № 41 – 5 точки,№ 20 – 3 точки, № 45 – 3 точки, № 51 - 3 точки, № 52 – 3 точки, № 54 – 3 точки, № 63 – 3 точки, № 70 – 3 точки,№17 - 2 точки, № 19 – 2 точки, № 33 – 2 точки, № 35 – 2 точки, № 42 – 2 точки, № 55 – 2 точки,№ 71 - 2 точки, № 15 – 1 точка, № 16 – 1 точка, № 29 – 1 точка,№ 47 - 1 точка, № 61 – 1 точка, № 84 – 1 точка, № 85 – 1 точка. Всички останали участници – 0 точки. Досега са се сключили в това гласуване общо 16 потребители. Твърде малобройна публика. Когато фактите говорят и организаторите трябва да замълчат. От гледна точка на провеждането на такъв вид гласуване крайните резултати са далеч от статистическата представа за представителност и достоверност. Но това отново е проблем на организаторите и журито, които явно нямат никакво желание често и открито да си признаят, че необмислено пропиляха своя шанс да се проведе така както трябва този фотоконкурс. Това гласуване на публиката е нагледен пример за това, как от една добра инициатива може да се получи негативен ефект върху имиджа на журито и организаторите. Не са важни имената и титлите на членовете на журито. Не са важни и прищевките на организаторите да замажат „с четка” случилото се. И до края на годината да се удължи срокът на гласуване пак няма резултатите да бъдат представителни. Има един единствен факт, който „проблясква” в тъмнината. Това е фактът, че при толкова малобройна публика тя се превърна в своеобразен опонент на журито и организаторите и със своя протестен вот показа, че най-малко участник № 48 е заслужавал по-различно оценяване от страна на журито. Не е важно председателят на журито и победителят във фотоконкурса да са непременно от един град – Варна. Ще перефразирам една известна мисъл на Хайнрих Хайне. Ако беше наш съвременник в едно свое писмо до журито и организаторите на фотоконкурса вероятно би написал: „Като разбрах, че не съм класиран в този фотоконкурс – ето този камък ми падна от сърцето”.
С уважение – Вячеслав Попов
Който не го кефи някой конкурс - не участва и готово. Като се раздават награди от куцо и сакато /жури, публика и т. н./ стават конфузи. Не може и ... до края и душата в рая.
Променянето на правилата и изтриването на мнения никак не е прецедент в нашенските фотоконкурси, верваи ми (за изключения ми е по-трудно да се сетя) 
И аз нямам повод да пърхам от радост от този конкурс като ти гледам постинга с оценките и номерът си (аз другаде не успях да ги намеря и да ги видя въобще така, че благодаря!).
Маса снимки, повечето слаби, наградите символични, а избора на журито въпреки малкото възможности - накриво. Ами така е, като не прочетох директивите относно що е то голяма фотография още предварително и с много мислене
Всичко беше като един фон, едно мероприятие, една масовка.
Кервана си върви - кучето си лае. Конкурс има в крайна сметка, плана е изпълнен....а следващият ще е за ....хайку
Изглежда и правилата на въпросният конкурс са някак еволюирали от времето на пускане на снимките ми, че явно са оценявани автори всъщност сега, а не снимки както беше обявено("оценява се автора с неговите три фотографии").
и серии явно,(може би и цялостни творчества) а сега ще гласува и някакъв народ от 16 души! Обяснимо е т.н. серии да са така паянтови, след като ние авторите и хал-хабер си нямахме , че правим всъщност серии, а не пускаме различни снимки
Извън забавните изненади, ужасно предсказуеми са нещата в българското АРТЪ фотопространство, а и хората ужасно едни и същи, тесногръди. Те командировката София-Пловдив пак през Смолян ще я минат, ако е стасала чичовата ракия и така творчески ще се обосноват за това, че.....
Опитах се да изразя мнение отдолу като прочетох ТУК темата и после и ТАМ...проблеми с паролата, после с възстановяването и 20-ина пъти!! Опитах нова регистрация - не става (вероятно заради решителният за зрителски вотове днешен ден). Опитах контакт с админ - още нямам отговор. А съм и участник де. Участник ли....ПУБЛИК-РЕПУБЛИК съм, като не съм чел внимателно
Опитах сега да дам коментар-мнение в простата онлайн форма, но и това не успях - не излезе (може би чака модерация). Мнението ми беше просто:
"Честито на отличените!
Съжалявам, че участвах;.
Поздрави на победителите!"
Отсега нататък по-внимателно ще чета целите на проектите и членовете на журита, и като окончателно се пенсионира тази комерческоартна генерация пак ще се включа с надежда да се повдигне тогава и завесата на безразличието на онеправданите в разните многоброини подобни начинания. Обичам да давам скромният си вот, усилие или участие безвъзмездно....но само първият път.
Така и така съм го писал, я да го пусна някъде все пак
И аз нямам повод да пърхам от радост от този конкурс като ти гледам постинга с оценките и номерът си (аз другаде не успях да ги намеря и да ги видя въобще така, че благодаря!).
Маса снимки, повечето слаби, наградите символични, а избора на журито въпреки малкото възможности - накриво. Ами така е, като не прочетох директивите относно що е то голяма фотография още предварително и с много мислене
Всичко беше като един фон, едно мероприятие, една масовка.
Кервана си върви - кучето си лае. Конкурс има в крайна сметка, плана е изпълнен....а следващият ще е за ....хайку
Изглежда и правилата на въпросният конкурс са някак еволюирали от времето на пускане на снимките ми, че явно са оценявани автори всъщност сега, а не снимки както беше обявено("оценява се автора с неговите три фотографии").
и серии явно,(може би и цялостни творчества) а сега ще гласува и някакъв народ от 16 души! Обяснимо е т.н. серии да са така паянтови, след като ние авторите и хал-хабер си нямахме , че правим всъщност серии, а не пускаме различни снимки
Извън забавните изненади, ужасно предсказуеми са нещата в българското АРТЪ фотопространство, а и хората ужасно едни и същи, тесногръди. Те командировката София-Пловдив пак през Смолян ще я минат, ако е стасала чичовата ракия и така творчески ще се обосноват за това, че.....
Опитах се да изразя мнение отдолу като прочетох ТУК темата и после и ТАМ...проблеми с паролата, после с възстановяването и 20-ина пъти!! Опитах нова регистрация - не става (вероятно заради решителният за зрителски вотове днешен ден). Опитах контакт с админ - още нямам отговор. А съм и участник де. Участник ли....ПУБЛИК-РЕПУБЛИК съм, като не съм чел внимателно
Опитах сега да дам коментар-мнение в простата онлайн форма, но и това не успях - не излезе (може би чака модерация). Мнението ми беше просто:
"Честито на отличените!
Съжалявам, че участвах;.
Поздрави на победителите!"
Отсега нататък по-внимателно ще чета целите на проектите и членовете на журита, и като окончателно се пенсионира тази комерческоартна генерация пак ще се включа с надежда да се повдигне тогава и завесата на безразличието на онеправданите в разните многоброини подобни начинания. Обичам да давам скромният си вот, усилие или участие безвъзмездно....но само първият път.
Така и така съм го писал, я да го пусна някъде все пак
Журито е определило призовете на тези творби, дето показват гледната точка през очите на „модерния човек".
Модерният човек като обект, като субект, като мислене, като ...приз...но не и като скеч. Като икона, като страдалец ...но не и като насмешка, ирония, гротеска. Всъщност добре познат сбор от претъркани идеи, който разклаща крехките представи у зрителя относно това що е то креативност.
Кой е модерният човек в този тъй контрастен съвременен свят – юпито, просякът, чалгара или бачкаторът? Или артистът-аскет, който всъщност доминира и гори от желание да ни се покаже?
Едностранният поглед винаги е грешен. Добре е да се отчете и гледната точка на тези, които са живели, добре познават света и метаморфозите му, и са направили своя избор да бъдат нормални, ненормални....но поне дълго живели, следователно оцелели и съставящи естествения бекграунд и естествения гласоподавателен вот. Именно в техния поглед този вид лансирана модерност може да придобие нужното и желано от нея различие, протест, странност, необяснимост и т.д. Тя е техният трамплин, но от трамплин се и пада!
Участниците в журито би трябвало да имат по-критичен поглед и познание относно идеите, авторите и количеството на тяхната експлоатация по света и у нас. Уви, в този така наречен „модернизъм" , дето отчетливо се открои в селекцията, личи догмата на тоталитаризма и предсказуемустта на оценките. На конкурса уви беше нужен само фон, върху които да блестят „шедьоврите".
Значимостта на тенденциите, идеите, сюжетите, които ги илюстрират от живия свят бяха заместени от свободно летящи сюреалистични предмети в странни комбинации, чегъртащи егото на оценителите да ги каталогизират по архетипност и ъпсурдност а всъщност връщайки фотографията безкрайно назад, откъдето тя се е пръкнала - живописта. Наистина смешна картинка! Решаващ момент, уникална жива ситуация, напомняща класика...уви не. Театър...един безкраен преекспониран театър е не само фотографията, ами цялото съвременно т.н. българско изкуство. Спектакъл, на който, ако присъстваш, заспиваш от провинциалност въпреки крясъците на изтърканите реплики от прегракналите гърла и зачервяването на артистите. Нима човекът на новото време е простият ...наркоман, гей (дали виртуален или реален без значение). Какво ще стане с този прекрасен гол гей, увит в клетка от жици и джигипляктори ако трябва да доказва своята неповторима индивидуалност с ...писмено слово да речем? (изобщо думата „индивидуалност” и „собствен стил” е нещо любимо на сайта, защото доста прочетох, а те доста често се повтарят, дори и като избрани цитирани пасажи) Нима вътрешният живот на гейовете, розовите хора и първенютата не ни е вече безкрайно познат от реалити шоутата и брадърсите – по познат от този на обикновен човек, защото е преекспониран? Позьорство и кич – това е по-точният термин. Изглежда наистина е дошло времето, когато зрителите (с оглед на мненията по-горе) трябва да учат „ерудитите" на това що е то ФОТОГРАФИЯ – онази новата...АРТистичната или просто добрата стара художествена (немодерната за колосите никнали от шепата ни глина). Ако последните имаха претенции за елитарност или стилистическо себеизлияние така, че да личи автора (като тинейджър облечен в лъскав кич на дискотечна светлина)....добре беше поне да го намекнат в условията (въпреки, че си познаваме родните неизменни колоси, но нали всичко еволюира пък и които плаща поръчва музиката....а де да го знаем кои е той). Уви, и във фотографията ни както и в живота не се състоя нужната революция и продължихме да караме по старите коловози със старите сега пребоядисани и напляскани с нови лозунги вагони, затова ще съкращаваме дестинации.
Аз лично хич не мисля, че е трудно да бъдеш (или поне да се представяш) като такъв „стилист", но това значи доброволно да ампутираш сетивата си за този тъй променящ се и богат на ярки сюжети свят, акцентирайки върху собственото желано и моментно конвертируемо АЗ, по чиято перука да се обръщат нескрепените. Много пъти съм се състезавал с живота по креативност, и винаги съм излизал губещ. Затова предпочитам вместо да го премодулирам в тъмното си ателие, забравил мерките на реалността, да изляза и да го съзерцавам, да го уловя...после да се науча още от класиците и да разширя своя мироглед, да изостря инстинкта си за място и случки и да видя и препредам онзи театър, който Господ достатъчно доволно ни режисира.
Преди ден видях в идеалния център на столицата реална постановка на „Приказка за стълбата" на Смирненски, без режисьорите и да са съзнавали какво правят. До Храма Ал. Невски беше изграден заграден микропарк, отдето кран взимаше масата с първенютата (сериозно платили си за целта) и я издигаше на висината на църковните кубета, дето те си пиеха питието над всички и над всичко. Какъв ли е погледа оттам...и как са щастливи долу хората!?
Нямах фотоапарат, но веднага намерих решение - пред мен се продават. Лесно ще намеря начин и да се изкача до камбанарията. Снимката ще е един път, ловната страст ме обзе. Уви...на кого да я покажа за да я разбере? На журито.....може би ...мотивацията ми се изпари, и запазих нещото за себе си. Това нещо вълнуваше предимно мен...хората около мен не вдигаха поглед, а гледаха в краката и делата си.
Изглежда вече всеки от нас е скъсал връзките си или със света, или с другите себеподобни, ако и да се наричаме „фотографи".
Виждам, че днес приключва гласуване за снимките от публиката (някакво допълнение към правилата след обявяването им- по нашенски). Дано има активност (което ме съмнява) за да може да бъдат заглушени задължителните на нашата ширина приятелски вотове (и долу ги има – народа се учи от горе) и да видим реалното желание на негово превъзходителство – зрителя.
Нали всички казват, че неговият вот е свещен в демокрацията .
Модерният човек като обект, като субект, като мислене, като ...приз...но не и като скеч. Като икона, като страдалец ...но не и като насмешка, ирония, гротеска. Всъщност добре познат сбор от претъркани идеи, който разклаща крехките представи у зрителя относно това що е то креативност.
Кой е модерният човек в този тъй контрастен съвременен свят – юпито, просякът, чалгара или бачкаторът? Или артистът-аскет, който всъщност доминира и гори от желание да ни се покаже?
Едностранният поглед винаги е грешен. Добре е да се отчете и гледната точка на тези, които са живели, добре познават света и метаморфозите му, и са направили своя избор да бъдат нормални, ненормални....но поне дълго живели, следователно оцелели и съставящи естествения бекграунд и естествения гласоподавателен вот. Именно в техния поглед този вид лансирана модерност може да придобие нужното и желано от нея различие, протест, странност, необяснимост и т.д. Тя е техният трамплин, но от трамплин се и пада!
Участниците в журито би трябвало да имат по-критичен поглед и познание относно идеите, авторите и количеството на тяхната експлоатация по света и у нас. Уви, в този така наречен „модернизъм" , дето отчетливо се открои в селекцията, личи догмата на тоталитаризма и предсказуемустта на оценките. На конкурса уви беше нужен само фон, върху които да блестят „шедьоврите".
Значимостта на тенденциите, идеите, сюжетите, които ги илюстрират от живия свят бяха заместени от свободно летящи сюреалистични предмети в странни комбинации, чегъртащи егото на оценителите да ги каталогизират по архетипност и ъпсурдност а всъщност връщайки фотографията безкрайно назад, откъдето тя се е пръкнала - живописта. Наистина смешна картинка! Решаващ момент, уникална жива ситуация, напомняща класика...уви не. Театър...един безкраен преекспониран театър е не само фотографията, ами цялото съвременно т.н. българско изкуство. Спектакъл, на който, ако присъстваш, заспиваш от провинциалност въпреки крясъците на изтърканите реплики от прегракналите гърла и зачервяването на артистите. Нима човекът на новото време е простият ...наркоман, гей (дали виртуален или реален без значение). Какво ще стане с този прекрасен гол гей, увит в клетка от жици и джигипляктори ако трябва да доказва своята неповторима индивидуалност с ...писмено слово да речем? (изобщо думата „индивидуалност” и „собствен стил” е нещо любимо на сайта, защото доста прочетох, а те доста често се повтарят, дори и като избрани цитирани пасажи) Нима вътрешният живот на гейовете, розовите хора и първенютата не ни е вече безкрайно познат от реалити шоутата и брадърсите – по познат от този на обикновен човек, защото е преекспониран? Позьорство и кич – това е по-точният термин. Изглежда наистина е дошло времето, когато зрителите (с оглед на мненията по-горе) трябва да учат „ерудитите" на това що е то ФОТОГРАФИЯ – онази новата...АРТистичната или просто добрата стара художествена (немодерната за колосите никнали от шепата ни глина). Ако последните имаха претенции за елитарност или стилистическо себеизлияние така, че да личи автора (като тинейджър облечен в лъскав кич на дискотечна светлина)....добре беше поне да го намекнат в условията (въпреки, че си познаваме родните неизменни колоси, но нали всичко еволюира пък и които плаща поръчва музиката....а де да го знаем кои е той). Уви, и във фотографията ни както и в живота не се състоя нужната революция и продължихме да караме по старите коловози със старите сега пребоядисани и напляскани с нови лозунги вагони, затова ще съкращаваме дестинации.
Аз лично хич не мисля, че е трудно да бъдеш (или поне да се представяш) като такъв „стилист", но това значи доброволно да ампутираш сетивата си за този тъй променящ се и богат на ярки сюжети свят, акцентирайки върху собственото желано и моментно конвертируемо АЗ, по чиято перука да се обръщат нескрепените. Много пъти съм се състезавал с живота по креативност, и винаги съм излизал губещ. Затова предпочитам вместо да го премодулирам в тъмното си ателие, забравил мерките на реалността, да изляза и да го съзерцавам, да го уловя...после да се науча още от класиците и да разширя своя мироглед, да изостря инстинкта си за място и случки и да видя и препредам онзи театър, който Господ достатъчно доволно ни режисира.
Преди ден видях в идеалния център на столицата реална постановка на „Приказка за стълбата" на Смирненски, без режисьорите и да са съзнавали какво правят. До Храма Ал. Невски беше изграден заграден микропарк, отдето кран взимаше масата с първенютата (сериозно платили си за целта) и я издигаше на висината на църковните кубета, дето те си пиеха питието над всички и над всичко. Какъв ли е погледа оттам...и как са щастливи долу хората!?
Нямах фотоапарат, но веднага намерих решение - пред мен се продават. Лесно ще намеря начин и да се изкача до камбанарията. Снимката ще е един път, ловната страст ме обзе. Уви...на кого да я покажа за да я разбере? На журито.....може би ...мотивацията ми се изпари, и запазих нещото за себе си. Това нещо вълнуваше предимно мен...хората около мен не вдигаха поглед, а гледаха в краката и делата си.
Изглежда вече всеки от нас е скъсал връзките си или със света, или с другите себеподобни, ако и да се наричаме „фотографи".
Виждам, че днес приключва гласуване за снимките от публиката (някакво допълнение към правилата след обявяването им- по нашенски). Дано има активност (което ме съмнява) за да може да бъдат заглушени задължителните на нашата ширина приятелски вотове (и долу ги има – народа се учи от горе) и да видим реалното желание на негово превъзходителство – зрителя.
Нали всички казват, че неговият вот е свещен в демокрацията .
"Считано от днес, 23 август 2008 г. до 23 септември 2008 г., всички вие, регистрираните посетители на сайта “Public Republic”, имате предимството да изтъкнете своите трима фаворити сред авторите и да посочите любимите си снимки сред конкурентните фотографии. За да се спази изискването за обективност при оценяването, настоящото гласуване, се провежда анонимно."http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/1914.php
...а вече и 26-ти мина, и ни вопъл ни стон.
Измисленото гласуване от публиката (16 човека ли ги преброиха) така и не беше някак финализирано, нито се излъчиха победителите му, за наградата ясно
Лошото е, че това май не дразни никого. Може би колегите дори злорадстват срещу тези, дето са си загубили времето...да участват, да следят "класирането" и чакат дори.
хъм даммм...
...а вече и 26-ти мина, и ни вопъл ни стон.
Измисленото гласуване от публиката (16 човека ли ги преброиха) така и не беше някак финализирано, нито се излъчиха победителите му, за наградата ясно
Лошото е, че това май не дразни никого. Може би колегите дори злорадстват срещу тези, дето са си загубили времето...да участват, да следят "класирането" и чакат дори.
хъм даммм...
Изобори, конкурси* и къде що има съревнование с елемент на журиране в определянето на победител е общо взето минетчийска работа. Всичко си има цена, журито е съставено от хора, все пак българи нали, та печели този, който е най-добър с минетите, а не в областта на съревнованието.
------------------------------------------------
* - визират се всички области за провеждане на конкурси в България, не само сугестираният тук.
------------------------------------------------
* - визират се всички области за провеждане на конкурси в България, не само сугестираният тук.
Не мога да разбера що за птици са това!!!
Телевизия чак ангажирали, макар и варненска...интервюта, светила а виж...октомври сме вече а от резултатите от зрителският конкурс няма и следа
http://www.public-republic.com/photopage
Важно е, че парите вече са усвоени. Кому е нужно да брои 16 гласа под 80-сетина снимки да се хаби да излъчва победител (без портфейл), та макар и да е ясно кой ще е (които първи се е усетил)
Телевизия чак ангажирали, макар и варненска...интервюта, светила а виж...октомври сме вече а от резултатите от зрителският конкурс няма и следа
http://www.public-republic.com/photopage
Важно е, че парите вече са усвоени. Кому е нужно да брои 16 гласа под 80-сетина снимки да се хаби да излъчва победител (без портфейл), та макар и да е ясно кой ще е (които първи се е усетил)
За да коментирате, моля, влезте в профила си!