За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост ; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Гарлин
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократният морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, както и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете - кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „Обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, оценявайте моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Гарлин
Много добре казано 
По един или друг начин, всичко това си го казваме. Някои път на чашка, дру път просто споделяме с някой. Гарлин го е синтезирал, като една словесна снимка на съвременото общество. За нас остава да си го повтяряме за да не попадаме в капана на лакомията за имане и да сме готови да деваме още повече. Така смятам всеки ще е щастлив. /или поне доволен от живота си :)/
Доста древно 
Мъдри думи, казани от мъдър човек! Благодаря, че ни ги припомни, Хатерас!
Темата е за Истинските Неща , аз пък я продължавам със следните прекрасни стихове, написани от друг мъдрец:
Що казва мъдрецът?
Шандор Петьофи
В този свят има много и много неща,
що не са, както Бог е направил света.
Но мъдрецът говори: „Зло вредом владей;
ето чаша и вино – налей!”
В океана на златото кораби днес
се разбиват безчет: чувсва, мисли и чест.
Но мъдрецът говори: ”Скръб златото сей;
ето чаша и вино - налей!”
Празноглавия ходи с цилиндър, с бастон,
ала умния може и в скъсан балтон.
Но мъдрецът говори: „ Човек, не глупей;
ето чаша и вино – налей!”
Чист приятел тъй рядко се среща в тоз свят,
а разбира се – всеки нарича се брат.
Но мъдрецът говори: „Свободен живей;
ето чаша и вино – налей!”
Откровеност и честност – о, всеки днес знай:
хитростта и измамата с тях си играй.
Но мъдрецът говори:” Без хитрост живей;
ето чаша и вино – налей!”
Женска вярност? – опасен, нерадостен път,
в който само глупци рогоносци вървят.
Но мъдрецът говори: „Жената ни грей;
ето чаша и вино – налей!”
А що значи днес истина? – остра стрела,
що пробожда стрелеца, летяща в мъгла.
Но мъдрецът говори: „В мрак всичко тъмней;
ето чаша и вино – налей!”
И поуки се казват; що полза от тях?
Няма край, няма свършек световния грях.
Но мъдрецът говори: „Света ще изтлей;
ето чаша и вино – налей!”
Ноември, 1844 г.
Темата е за Истинските Неща , аз пък я продължавам със следните прекрасни стихове, написани от друг мъдрец:
Що казва мъдрецът?
Шандор Петьофи
В този свят има много и много неща,
що не са, както Бог е направил света.
Но мъдрецът говори: „Зло вредом владей;
ето чаша и вино – налей!”
В океана на златото кораби днес
се разбиват безчет: чувсва, мисли и чест.
Но мъдрецът говори: ”Скръб златото сей;
ето чаша и вино - налей!”
Празноглавия ходи с цилиндър, с бастон,
ала умния може и в скъсан балтон.
Но мъдрецът говори: „ Човек, не глупей;
ето чаша и вино – налей!”
Чист приятел тъй рядко се среща в тоз свят,
а разбира се – всеки нарича се брат.
Но мъдрецът говори: „Свободен живей;
ето чаша и вино – налей!”
Откровеност и честност – о, всеки днес знай:
хитростта и измамата с тях си играй.
Но мъдрецът говори:” Без хитрост живей;
ето чаша и вино – налей!”
Женска вярност? – опасен, нерадостен път,
в който само глупци рогоносци вървят.
Но мъдрецът говори: „Жената ни грей;
ето чаша и вино – налей!”
А що значи днес истина? – остра стрела,
що пробожда стрелеца, летяща в мъгла.
Но мъдрецът говори: „В мрак всичко тъмней;
ето чаша и вино – налей!”
И поуки се казват; що полза от тях?
Няма край, няма свършек световния грях.
Но мъдрецът говори: „Света ще изтлей;
ето чаша и вино – налей!”
Ноември, 1844 г.
Mobby_Dick,vili_anastasova:
Хубаво е да си напомняме кои са Истинските Неща!
Хубаво е да си напомняме кои са Истинските Неща!
Това със спирането на дъха си е вярно!
да!
da to4no taka si e 
"Мисли с главата си" казва същото, но с 4 думи. Друго си е да се дръпне реч, славословеща празноглавците.
Капитане, защо да се опитваме да определим кои са "истинските неща" ?!!? Сам знаеш колко истини има!...Колкото слушатели!!! Навярно и убийците си имат логика, изнасилвачите също.......(Хитлер е убедил милиони че е прав) Малкият принц отдавна не е положителен герой, работник е "мръсна" дума, а приоритетите са ...вратлести момци и допълвани моми! (и двете породи си взимат хормоните на хапове)......За Цтата Атата Етата и другите...друг път!
tacev, заглавието на темата - Истинските Неща в Живота е и заглавие на това послание което прави Гарлин към хората. Лично до мене то е достигнало, и макар да е казано с прости думи за неща с които се срещам всеки ден, аз често си го препрочитам и размишлявам върху написанто...
Качих го в Тема, тъй като съм уверен че то ще докосне много то тези които го прочетат...
А що се отнася за истинстите неща на определени личности или прослойки, нека те се живеят с Техните "истински" неща...Но техните, не са и мои...
Между другото очаквах повече дискусия, и се радвам че ти хвърли ръкавицата...
Качих го в Тема, тъй като съм уверен че то ще докосне много то тези които го прочетат...
А що се отнася за истинстите неща на определени личности или прослойки, нека те се живеят с Техните "истински" неща...Но техните, не са и мои...
Между другото очаквах повече дискусия, и се радвам че ти хвърли ръкавицата...
Редактирано от автора , 22.02.2009 18:04:26
"Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, както и да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни."
Хатерас, темата ти е страхотна,(дано да не се сърдиш, че вмъкнах онези стихове на Петьофи!). Въпроса е обаче, колко пъти се сещаме да си говорим, да споделим и да кажем на близките си, че ги обичаме! Повече отделяме време на компютрите и телевизорите, отколкото на значимите за нас хора...
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни."
Хатерас, темата ти е страхотна,(дано да не се сърдиш, че вмъкнах онези стихове на Петьофи!). Въпроса е обаче, колко пъти се сещаме да си говорим, да споделим и да кажем на близките си, че ги обичаме! Повече отделяме време на компютрите и телевизорите, отколкото на значимите за нас хора...
vili_anastasova,стиховете на Петьофи съм ги чел още като ученик, а това беше много отдавна - стохотни са
hateras: Мисля че точно тези които трябва да се замислят върху казаното от Джордж Гарлин не го правят.Или дори и да го направят е само въпрос на време да се върнат към стария си начин на живот - обиждане, мачкане, незачитане мнението и желанието на другите, нон стоп глад да има все повече и повече неща и власт.Така че какъв е смисалът от всичко това.Който си носи позитивизма в себе си няма нужда от всички тези философски размисли, а за всички останали кариеристи и злобари четенето им е просто загуба на време.Един изграден характер неможе да се промени само от няколко думи.Истинските неща в живота за един са едно за друг друго.Щеше да е прекрасно ако живеехме на един утопичен остров на който няма завист, злоба, лъжа, съперничество ....но за жалост не е така.
Ето затова съм съгласна изцяло с написаното от tacev. Разни хора разни идеали.
Истината е някъде там и всеки сам намира своята истина. А човекът е предпазен от това да познае кои са истинските неща, както живото същество да да разбере живота. Защото познаейки живота, ще разбере смъртта, което в миг ще го побърка. Хубавите думи, когато се мултиплицират почват да губят хубостта си. Някои тъпащини облечени в красиви одежди се приемат като закон. Жан Габен беше казал:"Сега вече знам. Знам, че нищо не знам."
Затова се съмнявам и се опитвам да чета между редовете. И защото няма нищо по-истинско от майтапа, ще ви спомена:
"Отидохме до Луната наужким,
но да прекоси улицата с лунна походка може само лудият съсед."
Затова се съмнявам и се опитвам да чета между редовете. И защото няма нищо по-истинско от майтапа, ще ви спомена:
"Отидохме до Луната наужким,
но да прекоси улицата с лунна походка може само лудият съсед."
Истински е само махмурлука.
Другото е опиянение преди или след него.
Другото е опиянение преди или след него.
Помислете за миг, какво виждате и научавате ежедневно на улицата, от кинопродуктите, телевизиите, вестниците, радията, от мрежата...
Според познанията на Модерната психология, ВЪЗПИТАНИЕТО в ранните детски години се основава на внушения и условни рефлекси и ако то е неправилно, много от тези внушения и рефлекси могат да бъдат насадени веднъж завинаги! Там, където логиката и разумът не са могли да се наложат, побеждава емоционалното внушение. Добрата новина е, че никога не е късно да ОБЪРНЕМ внимание на пропуските в нашето възпитание, да се справим с тях и да възпитаме добре децата си.
Според познанията на Модерната психология, ВЪЗПИТАНИЕТО в ранните детски години се основава на внушения и условни рефлекси и ако то е неправилно, много от тези внушения и рефлекси могат да бъдат насадени веднъж завинаги! Там, където логиката и разумът не са могли да се наложат, побеждава емоционалното внушение. Добрата новина е, че никога не е късно да ОБЪРНЕМ внимание на пропуските в нашето възпитание, да се справим с тях и да възпитаме добре децата си.
"Истинските неща в живота за един са едно за друг друго.Щеше да е прекрасно ако живеехме на един утопичен остров на който няма завист, злоба, лъжа, съперничество ....но за жалост не е така."
Животът около нас ни дава доста примери. Има и такива хора, дето живеят така. Първоначално някъде в Африка всички са били така. Какво се е получило после - с разрастване на населението и намаляване на ресурсите? Силните са изтласкали слабите...който са се разселили на север при по-неблагоприятни условия. Това е развило техният интелект. Последва обратен процес. Горката стара Африка сега! Кой ли не я обгрижи с грижи, лицемерие..., с кражби на ресурси и поробване на хора, с бацили и вируси, с войни и хунти, с геноцид и диктатури, с учебни полигони за разведки и терористични отряди, с наркотици, глад и мизерия....и това всичко облечено в ризата на МОРАЛА, ЦИВИЛИЗОВАНЕТО и какви ли не дивотий!
Всичко е едно махало!
Ако живеехме в такъв илюзорен свят където няма лошо, няма конкуренция, няма недоймък...то нямаше да има и никакво развитие. Щяхме да сме амеби.
Много богати западняци решиха да живеят в такъв свят - какъв е резултата? Разрушиха го, и създадоха феоди по свой образ и подобие.
Западните държави пък изградиха цели колонии. Разрушиха и продължават да разрушават екзотичните страни с първообитни примати. Там експериментират и внедряват всяка нова напаст, всеки нов модел...преди да я приложат върху останалият свят.
Моралът и ценностите се внедряват в човека точно така както сте описали. Въпроса е, дали класическият морал и ценности са това за което се представят? Доколко те имат връзка с реалният живот и не култивират ли слуги и роби?
Няма една ИСТИНА за всички времена и народи.
Да убиваш днес тук и сега е престъпление...независимо кой е насреща.
Само преди 50-ина години цивилизаторите обесиха Мусолини заедно с приятелката му НАДОЛУ с главата, и ги оставиха да висят! Какво стана със Чаушеско, Садам също знаем. За Милошевич и други се досещаме... А ако ти влезе крадец в къщата и ти посегне с нож и го убиеш....също знаем какво ще стане!
Нацистите, Гьоритг, Хитлер са напипали в нужното време идеалният ПР и пропагандни средства с който са внедрили за кратко време един нов морал и ценности. За разлика от сегашните властелини обаче те самите в личният си живот и до последно са спазвали тези ценности с цената на живота си и на този на семействата си! Видяхме до какво доведе това - до 50 милиона жертви. Просто в това време оръжията вече са били много развити...дали лошотията им е била по-голяма от преди 100 века на някой вожд е спорно обаче.
Какво стана после!
В свободният ни свят и медии забраниха всичко, което е свързано с тях. Защо!? За да ни направят по-добри ли!? Защото сега други хора не до там успешно се опитват да прилагат техните методи!!!
Един от девизите на фюрера е бил: Във всеки дом - телевизор. На всяко семейство фолсваген!
Досещате се за ефекта на телевизора тогава....той и сега е доста по-опасно оръжие и от най-големите ракети, ако че сме далеч по -имунизирани от хората в онова време!
Човек се учи само след като пипне и се опари. - принцип във психологията. Иначе не вярва.
Така на нас хората е дадена свободна воля за да грешим, да се поправяме и така да се развиваме! Никой родител не може да изгради детето си, като го затвори в една супер-добра стая със всичко и така то отрасне като цвете в саксия!
Всичко зависи от нас самите!
По пътя си ще срещаме и личности който са много по-назад от нас - те ще ни влияят пагучно и със зло, но ще се обогатяват. И обратно. Искаме или не сме скачени съдове. Почти еднакво сме примитивни, затова сме в общо множество. Качествената селекция не се извършва на земята и от нас. Не ни е дадено ние да съдим. Но да се пазим ни е дадено
Животът около нас ни дава доста примери. Има и такива хора, дето живеят така. Първоначално някъде в Африка всички са били така. Какво се е получило после - с разрастване на населението и намаляване на ресурсите? Силните са изтласкали слабите...който са се разселили на север при по-неблагоприятни условия. Това е развило техният интелект. Последва обратен процес. Горката стара Африка сега! Кой ли не я обгрижи с грижи, лицемерие..., с кражби на ресурси и поробване на хора, с бацили и вируси, с войни и хунти, с геноцид и диктатури, с учебни полигони за разведки и терористични отряди, с наркотици, глад и мизерия....и това всичко облечено в ризата на МОРАЛА, ЦИВИЛИЗОВАНЕТО и какви ли не дивотий!
Всичко е едно махало!
Ако живеехме в такъв илюзорен свят където няма лошо, няма конкуренция, няма недоймък...то нямаше да има и никакво развитие. Щяхме да сме амеби.
Много богати западняци решиха да живеят в такъв свят - какъв е резултата? Разрушиха го, и създадоха феоди по свой образ и подобие.
Западните държави пък изградиха цели колонии. Разрушиха и продължават да разрушават екзотичните страни с първообитни примати. Там експериментират и внедряват всяка нова напаст, всеки нов модел...преди да я приложат върху останалият свят.
Моралът и ценностите се внедряват в човека точно така както сте описали. Въпроса е, дали класическият морал и ценности са това за което се представят? Доколко те имат връзка с реалният живот и не култивират ли слуги и роби?
Няма една ИСТИНА за всички времена и народи.
Да убиваш днес тук и сега е престъпление...независимо кой е насреща.
Само преди 50-ина години цивилизаторите обесиха Мусолини заедно с приятелката му НАДОЛУ с главата, и ги оставиха да висят! Какво стана със Чаушеско, Садам също знаем. За Милошевич и други се досещаме... А ако ти влезе крадец в къщата и ти посегне с нож и го убиеш....също знаем какво ще стане!
Нацистите, Гьоритг, Хитлер са напипали в нужното време идеалният ПР и пропагандни средства с който са внедрили за кратко време един нов морал и ценности. За разлика от сегашните властелини обаче те самите в личният си живот и до последно са спазвали тези ценности с цената на живота си и на този на семействата си! Видяхме до какво доведе това - до 50 милиона жертви. Просто в това време оръжията вече са били много развити...дали лошотията им е била по-голяма от преди 100 века на някой вожд е спорно обаче.
Какво стана после!
В свободният ни свят и медии забраниха всичко, което е свързано с тях. Защо!? За да ни направят по-добри ли!? Защото сега други хора не до там успешно се опитват да прилагат техните методи!!!
Един от девизите на фюрера е бил: Във всеки дом - телевизор. На всяко семейство фолсваген!
Досещате се за ефекта на телевизора тогава....той и сега е доста по-опасно оръжие и от най-големите ракети, ако че сме далеч по -имунизирани от хората в онова време!
Човек се учи само след като пипне и се опари. - принцип във психологията. Иначе не вярва.
Така на нас хората е дадена свободна воля за да грешим, да се поправяме и така да се развиваме! Никой родител не може да изгради детето си, като го затвори в една супер-добра стая със всичко и така то отрасне като цвете в саксия!
Всичко зависи от нас самите!
По пътя си ще срещаме и личности който са много по-назад от нас - те ще ни влияят пагучно и със зло, но ще се обогатяват. И обратно. Искаме или не сме скачени съдове. Почти еднакво сме примитивни, затова сме в общо множество. Качествената селекция не се извършва на земята и от нас. Не ни е дадено ние да съдим. Но да се пазим ни е дадено
Редактирано от автора , 06.03.2009 13:34:14
Да бъдем по-конкретни.
Фотографските форуми сега са точно пример за едно развито комунистическо общество!
Тук няма хора дошли да участват за да спечелят пари! За последното все още всеки друг начин е по-удачен. Тук влизат задоволени хора с някакъв определен имуществен ценз - щом имат нужното време и средства за фотография, камери и интернет!
Какво ще стане в това задоволено общество ако няма някакъв критерии за изпъкване, за създаване на неравенство, за по-добри фотографи и по-лоши. Какво ще стане, ако критиката е забранена, всеки може да качва н-броя снимки който не бива да се коментират лошо или преценяват! (то не, че не е така де).
Ами то просто ще умре! Ще се скапе от пасивност. Никой няма да влиза да гледа, защото няма да има какво да види.
"От всекиго според възможностите - на всекиго според потребностите"!
Добре, ама потребностите винаги надвишават възможностите...дори и когато говорим за чисто духовни неща.
Добре, ама Пешо си купил апаратче, снима - качва, немарлив е и няма стимул да се развива - ОТКЪДЕ да го има!? Кой ще му го провокира? Откъде ще има дори критерий за добра и лоша снимка? Той не е чел и една фотографска книжка. Не е падал и ставал, не е изстрадал! Вродени ли трябва да са тези негови способности или придобити от другаде? (ако е така - да влезе като условие за членство).
Какво прави Пешо в такава среда, където в основната и цел и предмет всички са равни? Ами първото което ще направи е да създаде неравенство! Само в неравенство може да се трупа дивидент повече от базисно определеният за всички по равно - т.е. 0! Така може да се получи, че вместо да обсъждаме фотографията да обсъждаме на Пешо хубавата приятелка, или спонсорствата който прави защото е голям бизнесмен. Тогава самият Пешо ще пледира за създаване на система за оценяване, за да може да трансформира дивидентите си в тази сфера и без да е полагал труд да насоли тези, който са положили и да ги изпредвари.
В едно такова утопично общество на равенство и благополучие за всички, където ценностите и моралът се ценят....няма рестрикции, закони и съд ...веднага ще се намери някой който ще реши да го прекрои по свои модел. Той пръв ще пише по табула раза своят закон на деня! Ще прецени, че мускулите са му по-големи, ще вземе кокосовият орех от ближния и ще го удари с него по главата. Ще види, че това е добро (за него) и ще продължи в тоя дух. На другият ден половината кокосови орехи ще са за него. Така ще стимулира образуването на недоволни - опозиция. Така, докато си намери майстора или пропъди част от останалите .(разселване).
Нещата са много прости.
Ако взимаме пример от животните и спазваме техният морал, те ще са далеч по-добри, защото от човека по-голям хищник НЯМА ! При животните арсенала на оръжията и позволените средства много повече прилича на рицарският. Териториите не се регулират с убииства. Презапасяване не съществува. Лицемерие също, нито изместване на ценности - природният закон!
Котето ми е малко и презадоволено със своя територия осигурена му от мен. То закача и играе с големи гладни бездомни котараци....който често умират от глад. Те обаче не го убиват! Майка му от един момент се държи дистантно от него - в друга посока - дори когато го потупват за това... (помага му само в краен случай), нито му дава приоритет при хранене....но когато то заспи идва да го полиже с език.
Фотографските форуми сега са точно пример за едно развито комунистическо общество!
Тук няма хора дошли да участват за да спечелят пари! За последното все още всеки друг начин е по-удачен. Тук влизат задоволени хора с някакъв определен имуществен ценз - щом имат нужното време и средства за фотография, камери и интернет!
Какво ще стане в това задоволено общество ако няма някакъв критерии за изпъкване, за създаване на неравенство, за по-добри фотографи и по-лоши. Какво ще стане, ако критиката е забранена, всеки може да качва н-броя снимки който не бива да се коментират лошо или преценяват! (то не, че не е така де).
Ами то просто ще умре! Ще се скапе от пасивност. Никой няма да влиза да гледа, защото няма да има какво да види.
"От всекиго според възможностите - на всекиго според потребностите"!
Добре, ама потребностите винаги надвишават възможностите...дори и когато говорим за чисто духовни неща.
Добре, ама Пешо си купил апаратче, снима - качва, немарлив е и няма стимул да се развива - ОТКЪДЕ да го има!? Кой ще му го провокира? Откъде ще има дори критерий за добра и лоша снимка? Той не е чел и една фотографска книжка. Не е падал и ставал, не е изстрадал! Вродени ли трябва да са тези негови способности или придобити от другаде? (ако е така - да влезе като условие за членство).
Какво прави Пешо в такава среда, където в основната и цел и предмет всички са равни? Ами първото което ще направи е да създаде неравенство! Само в неравенство може да се трупа дивидент повече от базисно определеният за всички по равно - т.е. 0! Така може да се получи, че вместо да обсъждаме фотографията да обсъждаме на Пешо хубавата приятелка, или спонсорствата който прави защото е голям бизнесмен. Тогава самият Пешо ще пледира за създаване на система за оценяване, за да може да трансформира дивидентите си в тази сфера и без да е полагал труд да насоли тези, който са положили и да ги изпредвари.
В едно такова утопично общество на равенство и благополучие за всички, където ценностите и моралът се ценят....няма рестрикции, закони и съд ...веднага ще се намери някой който ще реши да го прекрои по свои модел. Той пръв ще пише по табула раза своят закон на деня! Ще прецени, че мускулите са му по-големи, ще вземе кокосовият орех от ближния и ще го удари с него по главата. Ще види, че това е добро (за него) и ще продължи в тоя дух. На другият ден половината кокосови орехи ще са за него. Така ще стимулира образуването на недоволни - опозиция. Така, докато си намери майстора или пропъди част от останалите .(разселване).
Нещата са много прости.
Ако взимаме пример от животните и спазваме техният морал, те ще са далеч по-добри, защото от човека по-голям хищник НЯМА ! При животните арсенала на оръжията и позволените средства много повече прилича на рицарският. Териториите не се регулират с убииства. Презапасяване не съществува. Лицемерие също, нито изместване на ценности - природният закон!
Котето ми е малко и презадоволено със своя територия осигурена му от мен. То закача и играе с големи гладни бездомни котараци....който често умират от глад. Те обаче не го убиват! Майка му от един момент се държи дистантно от него - в друга посока - дори когато го потупват за това... (помага му само в краен случай), нито му дава приоритет при хранене....но когато то заспи идва да го полиже с език.
За да коментирате, моля, влезте в профила си!