За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
Защо плачат жените
Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?" „ Защото съм жена!",отговорила му тя. „Не разбирам!", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш!" По-късно малкото момче попитало баща си: „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина!", само това
могъл да каже баща му. Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?" Господ отговорил: „ Когато създавах жената,тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето,което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост за да знае,че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната
сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.И накрая, дадох й сълза,под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.„Виждаш ли, сине.", казал Господ,„красотата на жената не е в дрехите,които носи,фигурата,която има или в начина,по който си сресва косата.Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й -мястото,където любовта обитава.
Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?" „ Защото съм жена!",отговорила му тя. „Не разбирам!", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш!" По-късно малкото момче попитало баща си: „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина!", само това
могъл да каже баща му. Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?" Господ отговорил: „ Когато създавах жената,тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето,което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост за да знае,че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната
сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.И накрая, дадох й сълза,под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.„Виждаш ли, сине.", казал Господ,„красотата на жената не е в дрехите,които носи,фигурата,която има или в начина,по който си сресва косата.Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й -мястото,където любовта обитава.
Така е! Жената е удивително, възхитително създание!
Богдана Карадочева - Само За Жени...
Източник: vbox7.com
Източник: vbox7.com
Много хубава притча,благодарим ти! 
Adiiiiii,taka si e tova napisano kefish :Ppp
Така е, жената никога не усвоява територия, ама никога - това и е природата.
Преимуществата са и много и несъмнени.
Само едно не мога да разбера!
Как при тези качества няма нито една която да възроптае срещу еманципацията (изравняването)
Преимуществата са и много и несъмнени.
Само едно не мога да разбера!
Как при тези качества няма нито една която да възроптае срещу еманципацията (изравняването)
Ние мъжете не можем да плачем.Очите ни не пускат нищо.
Само можем да поемаме и плача на жената до себе, изблиците и, природата и ...така докато се гътнем, и тя остане да ни споменава.
Природа.
И при животните е така.
Едното усвоява пространства и брани територия, другото е по-обвързано с репродуктивните функции, които изискват време и грижи.
Но нещата вече се промениха. Гледам в редиците на армията ни, на последният парад.
Равенство преди всичко.
Само можем да поемаме и плача на жената до себе, изблиците и, природата и ...така докато се гътнем, и тя остане да ни споменава.
Природа.
И при животните е така.
Едното усвоява пространства и брани територия, другото е по-обвързано с репродуктивните функции, които изискват време и грижи.
Но нещата вече се промениха. Гледам в редиците на армията ни, на последният парад.
Равенство преди всичко.
Защо зад жената днес избрала мъжкото поприще - войната - в бизнеса, управлението или поритиката - трябва да разчита на закрила! Там правилата са - война! Какво ще стане с армията от тези мъже и жени, застанали зад водача мъж, решил да е кавалер? Какво става с техните интереси и жертви?
Защо жените се сдружават, а мъжете не?
Защо една жена в мъжка компания може да поднесе мъжете и това ще е прието със смях, а обратното не?
Аз питам като малкото момче.
Предполагам, че има отговор и на тези неща в притча.
Впрочем, обърканото ни време което изпобърка и представи и ценности и най-вече отдели и уязви най-слабите, като ги излъга, че така са силни...дали ражда притчи още? Дали жените сега плачат по-малко вечер, когато останат сами?
Тази глобализация и еднаквост....всичко ще стане толко равно, безцветно и предвидимо, че не е далеч времето когато ще направим еманципация за децата да управляват.
Защо жените се сдружават, а мъжете не?
Защо една жена в мъжка компания може да поднесе мъжете и това ще е прието със смях, а обратното не?
Аз питам като малкото момче.
Предполагам, че има отговор и на тези неща в притча.
Впрочем, обърканото ни време което изпобърка и представи и ценности и най-вече отдели и уязви най-слабите, като ги излъга, че така са силни...дали ражда притчи още? Дали жените сега плачат по-малко вечер, когато останат сами?
Тази глобализация и еднаквост....всичко ще стане толко равно, безцветно и предвидимо, че не е далеч времето когато ще направим еманципация за децата да управляват.
Редактирано от автора , 13.03.2009 16:37:22
Mobby_Dick: За много неща не съм съгласна.
” Ние мъжете не можем да плачем.Очите ни не пускат нищо.” – абсолютно невярно
Мита за „неплачещия” мъж е абсурден, което е ясно за всички. Създаден е за да възпита... да клонира мнението на мъжете по този въпрос. Според мъжете, жената е слабият пол, който има нужда от защита, мъжа до нея трябва да е като скала за да може тя да се опре на него, което от женска гледна точка не е напълно вярно. Жената иска на първо място човек до себе си. Ако природата бе решила, че мъжете не трябва да плачат, то нямаше да им го позволи физически. Точно за това жената има нужда от опора, но и от възможността да бъде опора. Когато тя иска да поплаче на мъжо рамо, това означава, че е готова да върна със стщото. Когато „мъжа” не плаче никога, той кара жената да се чувстава още по-слаба пред емоциите, което всъщност затваря кръга и обезсмисля началото.
„Защо зад жената днес избрала мъжкото поприще - войната - в бизнеса, управлението или политиката - трябва да разчита на закрила!” - лек коментар за да не разводнявам.
Кой и кога определи мъжката и женската работа. Според мен психическата работа е на едно ниво. А физическата... защо един например слабичък мъж да е по способен от добре развита физически жена? Защо една голяма жена (в истинския смисъл на думата) да не може да бъде строител, товарач или нещо такова. Всичко е от гледна точка на физическото развитие на индивида... като абсолютно изключвам възможността пола да е допълнителен фактор. А за закрилата ще споделя по-надолу.
„Дали жените сега плачат по-малко вечер, когато останат сами? ” – отговор
Предполагам, че под „сега” имаш в предвид сегашното полуизравняване на половете. Емоцията е нещо неизбежно. Емоцията свързана с любимия човек, децата, семейството са били винаги еднакви и такива ще бъдат завинаги. А спрямо другите неща... например щастието, то в днешно време е различно. Днес жената не се ощастливява от същите неща, като едно време (има изключения разбира се), което според мен е напълно нормално, защото света се върти и развива. Та да се върна на въпроса. Самотата си е самота. Тя е чувство, което обхваща човека, когато остане насаме със себе си, защото го е страх от АЗ а или защото не може да живее само с него. Жените плачат вечер... и „сега” плачат повече. Тази възможност за равнопоставеност дава повече свобода, но заедно с това и повече отговорности. Жената е майка, дъщеря, съпруга, приятелка, бизнес дама и какво ли още не. Прибирайки се вечер вкъщи, оставайки сама...АЗ а , който вече е не раздвоен, а направо разпетнайсетен....или иначе казано - безкрайно объркан, разплаква жената. Което е една от най-силните емоции... объркването.... чувството за безсилие. Мъжете също плачат, когато вечет останат сами. Плачат от същото това безсилие, плачат от болка,страх и понякога просто ей така. Но го крият... и после парадират с липсата му. 
” Ние мъжете не можем да плачем.Очите ни не пускат нищо.” – абсолютно невярно
Мита за „неплачещия” мъж е абсурден, което е ясно за всички. Създаден е за да възпита... да клонира мнението на мъжете по този въпрос. Според мъжете, жената е слабият пол, който има нужда от защита, мъжа до нея трябва да е като скала за да може тя да се опре на него, което от женска гледна точка не е напълно вярно. Жената иска на първо място човек до себе си. Ако природата бе решила, че мъжете не трябва да плачат, то нямаше да им го позволи физически. Точно за това жената има нужда от опора, но и от възможността да бъде опора. Когато тя иска да поплаче на мъжо рамо, това означава, че е готова да върна със стщото. Когато „мъжа” не плаче никога, той кара жената да се чувстава още по-слаба пред емоциите, което всъщност затваря кръга и обезсмисля началото.
„Защо зад жената днес избрала мъжкото поприще - войната - в бизнеса, управлението или политиката - трябва да разчита на закрила!” - лек коментар за да не разводнявам.
Кой и кога определи мъжката и женската работа. Според мен психическата работа е на едно ниво. А физическата... защо един например слабичък мъж да е по способен от добре развита физически жена? Защо една голяма жена (в истинския смисъл на думата) да не може да бъде строител, товарач или нещо такова. Всичко е от гледна точка на физическото развитие на индивида... като абсолютно изключвам възможността пола да е допълнителен фактор. А за закрилата ще споделя по-надолу.
„Дали жените сега плачат по-малко вечер, когато останат сами? ” – отговор
Предполагам, че под „сега” имаш в предвид сегашното полуизравняване на половете. Емоцията е нещо неизбежно. Емоцията свързана с любимия човек, децата, семейството са били винаги еднакви и такива ще бъдат завинаги. А спрямо другите неща... например щастието, то в днешно време е различно. Днес жената не се ощастливява от същите неща, като едно време (има изключения разбира се), което според мен е напълно нормално, защото света се върти и развива. Та да се върна на въпроса. Самотата си е самота. Тя е чувство, което обхваща човека, когато остане насаме със себе си, защото го е страх от АЗ а или защото не може да живее само с него. Жените плачат вечер... и „сега” плачат повече. Тази възможност за равнопоставеност дава повече свобода, но заедно с това и повече отговорности. Жената е майка, дъщеря, съпруга, приятелка, бизнес дама и какво ли още не. Прибирайки се вечер вкъщи, оставайки сама...АЗ а , който вече е не раздвоен, а направо разпетнайсетен....или иначе казано - безкрайно объркан, разплаква жената. Което е една от най-силните емоции... объркването.... чувството за безсилие. Мъжете също плачат, когато вечет останат сами. Плачат от същото това безсилие, плачат от болка,страх и понякога просто ей така. Но го крият... и после парадират с липсата му.
Редактирано от автора , 13.03.2009 18:14:26
pavlina_vd
Това, че мъжете не плачат го казах само като метафора. Приеми го ако искаш, че крият когато плачат
"Всичко е от гледна точка на физическото развитие на индивида... като абсолютно изключвам възможността пола да е допълнителен фактор."
- това нещо е ЧУДЕСНО. Знаеш ли колко често са ми го декламирали колежки? Когато обаче опре нож до кокал, друго говорят и друго става!
Харесва ти разпетнаисетворената еманципирана жена, ако и да трябва да плаче повече - харесва ти или не, това е вече положението. И мъжът не може да помогне тука
А за страха от оставането насаме...позволи ми да не се съглася изхождайки от своят скромен жизнен опит
pavlina_vd
Човек живее средно 70 годиини (жената повече)
Организма на жената е усроен по модела да има детеродни функции! Те заемат горе-долу половината от времето на живота на жената - бременност, раждане, възпитание и отглеждане на няколко деца! Каква част от физиката и заемат, ти добре знаеш.
Не искаи при това положение да я правиш вундеркин и равна на мъжа по възможности! Просто ако това равенство ставаше, мъжът трябва да е тотален олигофрен!
Да пуснат мъжете и жените да се състезават наравно по олимпиадите тогава...като е без значение!
Да, ама и в шаха са разделени! Дето се местят не щанги, а пешки ;) Не, че не са и събирани де - гугълът ще ти каже ;)
Питат еманципирана бъдеща майка какво по пол иска да е детето и.
- Все ми е тая. Да бъде ЯКО. - отговорила тя.
При някои животни, където жизненият цикъл е една година (едно оплождане и раждане) а екземплярите нарядко...то женската е доста по-голяма и след оплождане направо си изяжда мъжкият!
Природата е най-добрият учител. Там няма нищо излишно. Всичко е в подчинение на вида и оцеляването му....и никъде няма равнопоставеност или еднакви функции! Няма уравнение...но няма и конфликт! Кокошката не се стреми да стане петел...а петела може би иска да стане кокошка, като му намерят заместник ;) Това предопределя и ЖИВОТА като възможен, и неговото разнообразие.
При птиците сама виж как е.
Нека не ламтим за качествата на другия - защото те са и добродетелни, и ...други...и вървят комплект
Мъжът и жената са най-силни и достатъчни, когато вървят напред в тамдем - ръка за ръка, като най-малка и неделима единица НАПУК НА ПОШЛАТА ПРОПАГАНДА. Като неделим атом!
Когато се разделят на общности, или се сложат под общ знаменател...края му е близо.
(то не, че нещо по-различно от това пише в последната глава на Библията де)
Това, че мъжете не плачат го казах само като метафора. Приеми го ако искаш, че крият когато плачат
"Всичко е от гледна точка на физическото развитие на индивида... като абсолютно изключвам възможността пола да е допълнителен фактор."
- това нещо е ЧУДЕСНО. Знаеш ли колко често са ми го декламирали колежки? Когато обаче опре нож до кокал, друго говорят и друго става!
Харесва ти разпетнаисетворената еманципирана жена, ако и да трябва да плаче повече - харесва ти или не, това е вече положението. И мъжът не може да помогне тука
А за страха от оставането насаме...позволи ми да не се съглася изхождайки от своят скромен жизнен опит
pavlina_vd
Човек живее средно 70 годиини (жената повече)
Организма на жената е усроен по модела да има детеродни функции! Те заемат горе-долу половината от времето на живота на жената - бременност, раждане, възпитание и отглеждане на няколко деца! Каква част от физиката и заемат, ти добре знаеш.
Не искаи при това положение да я правиш вундеркин и равна на мъжа по възможности! Просто ако това равенство ставаше, мъжът трябва да е тотален олигофрен!
Да пуснат мъжете и жените да се състезават наравно по олимпиадите тогава...като е без значение!
Да, ама и в шаха са разделени! Дето се местят не щанги, а пешки ;) Не, че не са и събирани де - гугълът ще ти каже ;)
Питат еманципирана бъдеща майка какво по пол иска да е детето и.
- Все ми е тая. Да бъде ЯКО. - отговорила тя.
При някои животни, където жизненият цикъл е една година (едно оплождане и раждане) а екземплярите нарядко...то женската е доста по-голяма и след оплождане направо си изяжда мъжкият!
Природата е най-добрият учител. Там няма нищо излишно. Всичко е в подчинение на вида и оцеляването му....и никъде няма равнопоставеност или еднакви функции! Няма уравнение...но няма и конфликт! Кокошката не се стреми да стане петел...а петела може би иска да стане кокошка, като му намерят заместник ;) Това предопределя и ЖИВОТА като възможен, и неговото разнообразие.
При птиците сама виж как е.
Нека не ламтим за качествата на другия - защото те са и добродетелни, и ...други...и вървят комплект
Мъжът и жената са най-силни и достатъчни, когато вървят напред в тамдем - ръка за ръка, като най-малка и неделима единица НАПУК НА ПОШЛАТА ПРОПАГАНДА. Като неделим атом!
Когато се разделят на общности, или се сложат под общ знаменател...края му е близо.
(то не, че нещо по-различно от това пише в последната глава на Библията де)
Редактирано от автора , 13.03.2009 18:45:11
Ама чакай какво значи „Не искаи при това положение да я правиш вундеркин и равна на мъжа по възможности! Просто ако това равенство ставаше, мъжът трябва да е тотален олигофрен!” ? Понеже мъжа не може да ражда и нека жената да си седи кротко в ъгъла и да не се меси в неговите дела за да не му отнеме и единственото, което го прави „ неолигофрен”. За мен жената и мъжа са равни, въпреки своите различия в някои неща. Това ,че мъж е създател на теорията за вечното мъжко надмощие го доказва. Както има глупави жени, така има глупави мъже, има наивни жени – има и наивни мъже, има жени на които можеш да се възхищаваш-както и мъже... няма нещо на тоя свят, което мъжа е, а жената не е освен нещата свързани с детеродната възможност. 
Разбира се, че има и глупави от двата пола.
Понякога има и по-силни от мъжа си жени дори.
И какво - това ли ще гледаме, изключенията?
Мъжът сигурно е и изобретателят на тая шибана и удобна за парите и властта теория на еманципацията. Мъжът е имал винаги повече власт, затова и повече е грешил
Защо уважаемата дама в този трогателен първи пост не ни включи и нас, мъжете! Ей, Павлинче...не ме лишаваи от чуствата ми. И аз мога да плача така вечер, като тази жена...и аз съм човек, а не звяр. Каква е тази еманципация против мъжа!
Равни зад количката!
Равни в завода!
Щик до щик!
Но и равни вечер със плаченето, ей ...така...да питат момчетата после.
Азис да го духа, мамка му
Понякога има и по-силни от мъжа си жени дори.
И какво - това ли ще гледаме, изключенията?
Мъжът сигурно е и изобретателят на тая шибана и удобна за парите и властта теория на еманципацията. Мъжът е имал винаги повече власт, затова и повече е грешил
Защо уважаемата дама в този трогателен първи пост не ни включи и нас, мъжете! Ей, Павлинче...не ме лишаваи от чуствата ми. И аз мога да плача така вечер, като тази жена...и аз съм човек, а не звяр. Каква е тази еманципация против мъжа!
Равни зад количката!
Равни в завода!
Щик до щик!
Но и равни вечер със плаченето, ей ...така...да питат момчетата после.
Азис да го духа, мамка му
Редактирано от автора , 13.03.2009 18:51:33
В черквата мъжа трябва да си отваря ушите преди да се подпишат.
Когато попът изпее....
...Ииии жената да се покорява на мъжа сиииии
как ще реагира жената
За да не станат после фалове.
Разбира се, аз уважавам свободата на всеки.
Това не важи за атейста, модерниста, хомосексуалиста и др. На свобода обаче има право и класическият верващ човек - колкото и да е странно на днешно време.
Или да я махнем свободата
Когато попът изпее....
...Ииии жената да се покорява на мъжа сиииии
как ще реагира жената
За да не станат после фалове.
Разбира се, аз уважавам свободата на всеки.
Това не важи за атейста, модерниста, хомосексуалиста и др. На свобода обаче има право и класическият верващ човек - колкото и да е странно на днешно време.
Или да я махнем свободата
Аз не се опитвам да лиша никого от чувствата му, защото е също толкова ненужно, колкото и невъзможно. Жените, които искат мъжката работа са също толкова, колкото и мъжете, които избират вместо да вършат тежката, мъжка работа, да седят костюмирани с крака на бюрото и да вдигат телефона. Но на мъжете, които избират лесния начин никой не им обръща внимание… важна е женската еманципация, а за мъжете пак да си премълчим.
Все повече жени избират по-отговорна работа, но и все повече са хомосексуаистите например. :) И те в никакъв случай не са изключения, а са ужасно много и още и още мъже откриват в себе си жената и обръщат другата страна на нещата. И едното е промяна и другото… едната е женска, другата мъжка… с риск да се повторя ще кажа, че света се върти и променя. Мъжете искат женственост, а жените мъжественост. Мъжете стават все по метросексуални докато не объркат сричките „метро” с „хомо”. При това положение отново възниква моя познат въпрос… защо мъжете може, а жените не?
Все повече жени избират по-отговорна работа, но и все повече са хомосексуаистите например. :) И те в никакъв случай не са изключения, а са ужасно много и още и още мъже откриват в себе си жената и обръщат другата страна на нещата. И едното е промяна и другото… едната е женска, другата мъжка… с риск да се повторя ще кажа, че света се върти и променя. Мъжете искат женственост, а жените мъжественост. Мъжете стават все по метросексуални докато не объркат сричките „метро” с „хомо”. При това положение отново възниква моя познат въпрос… защо мъжете може, а жените не?
Трима приятели хващат златната рибка. Тя обещава да им изпълни по едно желание. Първият бил много красив, но поискал да стане десет пъти по-красив. И златната рибка го превърнала в Аполон. Вторият бил много силен, но поискал да стане сто пъти по-силен. И рибката го превърнала в Херкулес. Третият бил хилав и грозен, но много умен. Поискал да стане хиляда пъти по-умен и златната рибка го превърнала... в жена.
Краката на бюрото никога не е било етикет за женска работа!
Позата е възникнала при американците, след натоварен бизнес ден (така казват).
"въпрос… защо мъжете може, а жените не?"
Този въпрос не те води към нищо добро драга !i012]
Значи, като света се изпоубъркал и мъжете тръгнали да стават жени! , то дай жените да стават мъже, така ли?
Ами ускорете тогава тоталната еманципация двупосочно и готово.
На мен ми е все тая - само пускам сензори да се убедя в това.
На мен ми е все тая дали ще работя рамо до рамо с мъж, жена или хермафродит...стига да не трябва да работя и за него! Ако партньора ми в работата, на улицата, на опашката...е приел доброволно еманципираната си роля то следва да се държи като това, което е избрал - без предимства, дотации, кавалерства и др.!
Аз съм само една прашинка със собствено мнение по въпроса. Животът ми за сега предлага добър избор от лична среда, която да е по мой вкус.
Натрапствата са само в общественото пространство - медии, преса, нет - а там кълват само....хилавите и грозните .
Позата е възникнала при американците, след натоварен бизнес ден (така казват).
"въпрос… защо мъжете може, а жените не?"
Този въпрос не те води към нищо добро драга !i012]
Значи, като света се изпоубъркал и мъжете тръгнали да стават жени! , то дай жените да стават мъже, така ли?
Ами ускорете тогава тоталната еманципация двупосочно и готово.
На мен ми е все тая - само пускам сензори да се убедя в това.
На мен ми е все тая дали ще работя рамо до рамо с мъж, жена или хермафродит...стига да не трябва да работя и за него! Ако партньора ми в работата, на улицата, на опашката...е приел доброволно еманципираната си роля то следва да се държи като това, което е избрал - без предимства, дотации, кавалерства и др.!
Аз съм само една прашинка със собствено мнение по въпроса. Животът ми за сега предлага добър избор от лична среда, която да е по мой вкус.
Натрапствата са само в общественото пространство - медии, преса, нет - а там кълват само....хилавите и грозните
. Редактирано от автора , 13.03.2009 19:34:38
Така като се позамисля явно около мен винаги е имало женствени жени, с които съм се разбирал 1:1.
Почвам да ставам по-щастлив от това.
Почвам да ставам по-щастлив от това.
Когато жена реши да работи рамо до рамо с теб, тя не разчита на твоето кавалерство. Двамата сте равни в тази служебна пирамида. Тя е на работа, защото е решила, че го може и е способна на толкова, колкото и ти. Нейната еманципация не пречи нито на теб, нито на останалите мъже, защото в крайна сметка, когато тя вечер остане САМА плаче... не на твоето рамо, а сама, ненатоварвяйки другите със своето чувство не безсилие или неудоволетворение. Не е нужно да работиш „и за нея”, защотото ако не се справи ще понесе последствията, които би понесъл и ти ако не успееш да свършиш това, за което ти се плаща, което пак показва равенство.
Разбира се няма причина де на се чувстваш щастлив, защото не са много мъжете, които могат да се погвалят с добри отношения с жените. 
Това което казваш звучи като нещо пожелателно, желано от теб. Утопия като комунизма.
В моят свят не е така.
За да се е научила и да работи работа близко до мъжа е оная жена, която е принудена да го прави - най-вече защото не притежава ценени в момента атрибути или външен вид.Такива жени сигурно най-често плачат вечер, но пък се радват на истинското мъжко и колегиално кавалерство, а не лицемерно - често от това са щастливи и го оценяват. Останалите са зад компютрите или по секретарските места.
Ти влизала ли си в офис, където мъж-секретарка те посреща с кафето, докато те приеме жената-шеф?
Аз не съм.
А броят на жените и мъжете е приблизително еднакъв, статистически.
Най-често за равенство, особено в бизнеса или офиса говорят онези жени, които са устроени от мъжете си и са развили е. комплекс - да изграждат една илюзорна среда, в чиито център е тя. Чисто човешко - има го и при мъже в подобна роля. Изграждаш образа на желаното, и всеки които иска да ти го отнеме и да те приземи ти става враг. Развива се една борба, една злоба...това вече заприличва на мъжка война. Медиите, филмите, културата непрекъснато ти внушава, че си непълноценен ако не си така, че живота е състезание, че ако правилата са такива а ти си "природно онеправдан"(колко глупав термин) то ти трябва да положиш два-пъти повече усилия и да изпревариш ленивеца-облагодетелстван....и ти почваш своята война....със себе си, където ставаш жертва
Тя се наблюдава по всички фронтове. Жената е доброволец и жертва.
А причината обикновено е егоистът-мъж, които точно желае да си осигури онова...спокоиствие и самота, понякога...от облъчената му от медиите в къщи докато гледа децата жена. Записва я в женски клуб. Праща я на екскурзии...накрая и повелява дори някоя незначителна част от бизнеса.
Павлина, да се върнем на притчата!
Прочети я внимателно и с мъдростта която е дал Бог на жената.
Там всичките и дадености се отнасят до семейството - децата и мъжа, и няма НИТО една, която да е за нещо различно от това
В моят свят не е така.
За да се е научила и да работи работа близко до мъжа е оная жена, която е принудена да го прави - най-вече защото не притежава ценени в момента атрибути или външен вид.Такива жени сигурно най-често плачат вечер, но пък се радват на истинското мъжко и колегиално кавалерство, а не лицемерно - често от това са щастливи и го оценяват. Останалите са зад компютрите или по секретарските места.
Ти влизала ли си в офис, където мъж-секретарка те посреща с кафето, докато те приеме жената-шеф?
Аз не съм.
А броят на жените и мъжете е приблизително еднакъв, статистически.
Най-често за равенство, особено в бизнеса или офиса говорят онези жени, които са устроени от мъжете си и са развили е. комплекс - да изграждат една илюзорна среда, в чиито център е тя. Чисто човешко - има го и при мъже в подобна роля. Изграждаш образа на желаното, и всеки които иска да ти го отнеме и да те приземи ти става враг. Развива се една борба, една злоба...това вече заприличва на мъжка война. Медиите, филмите, културата непрекъснато ти внушава, че си непълноценен ако не си така, че живота е състезание, че ако правилата са такива а ти си "природно онеправдан"(колко глупав термин) то ти трябва да положиш два-пъти повече усилия и да изпревариш ленивеца-облагодетелстван....и ти почваш своята война....със себе си, където ставаш жертва
Тя се наблюдава по всички фронтове. Жената е доброволец и жертва.
А причината обикновено е егоистът-мъж, които точно желае да си осигури онова...спокоиствие и самота, понякога...от облъчената му от медиите в къщи докато гледа децата жена. Записва я в женски клуб. Праща я на екскурзии...накрая и повелява дори някоя незначителна част от бизнеса.
Павлина, да се върнем на притчата!
Прочети я внимателно и с мъдростта която е дал Бог на жената.
Там всичките и дадености се отнасят до семейството - децата и мъжа, и няма НИТО една, която да е за нещо различно от това
Редактирано от автора , 13.03.2009 21:41:13
Общо взето мога да заключа, че се получи интересен разговор. За да го прекратим и да можем друг път за дапочнем друг разговор ще кажа, че всеки е такъв- какъвто се чувства и осъзнава. Аз мисля да се насоча към зидаро-мазачеството, независимо от отношението към женската еманципация и прочее. И както е казал един велик човек –„ и те така… те… „ . 
Шегуваш се!
Но ако не се - успех
Но ако не се - успех
Е мерси, ама не ме бива за тия работи... шегата беше в тон с разговора... за това...
Ето, виждаш ли, че жената с мистрия и мастар остава нещо екзотично, по-скоро срещано в разговорите за равноправие в нета
За да коментирате, моля, влезте в профила си!