За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
В далечната 1995 г описах в няколко страници виждания за престоящия преход. Осъзнах, че предложенията няма да се споделят – властвуват силни,дълго подтискани емоции, участват с безскрупулна решимост кръгове, замислили икономическото преразпределение и, както във всички подобни събития, утайки и пяна временно изплуват нагоре и покриват всичко. Така че писанието не видя бял свят.
Днес, добър или лош, преходът де факто е завършил. Поддържа се обаче неустойчивото
и неопределено, ден за ден и без перспектива, положение на слаба и непрекъснато разпадаща се държава. Поддържа се от котерии, надяващи се да продължат риболова в
мътна вода и от т.н.” български политически елит”, като цяло неспособен да разбира властта като задължение, а не само като средство за прехрана на роднини и привърженици.
Крещяща е нуждата от стабилна, предвидима и осигуряваща спокоен живот и дейност за гражданите и бизнеса държава. Това предполага край на имитациите. Истински реформи.
Убеден съм,че българските граждани имат собствена житейска оценка на опита от 17 –годишните партийни управления. Особено на популизма /който в наши родни условия е смес от безотговорни лъжи и съзнателна измама/ . Имам предвид както отиващия си аристократичен популизъм, така и сега рекламираният като прах за пране охранителен такъв.
Убеден съм също, че въпреки, че партийната система за демократично народовластие и управление е резултатна на много места, у нас тя е изродена до такава степен, че е опасна за съществуването на държавата и за перспективите пред гражданите на България. Съставът на всички наши партии,включая и двете донякъде отговарящи на това определение е : цинична върхушка и бай-ганъовска клиентелистка група
376 такива партии са твърде много. По времето на Дамян Велчев за решителни мерки е било достатъчно да достигнат 36. Сега не са тези превратаджийски времена, предполага се, че нивото на самосъзнание е достатъчно високо, а и липсват средства за силово въздействие. И за изменение на сегашното положение, и за запазването му. Българската армия е до такава степен обезкръвена и обезверена, че идеалите и, а и физическите и възможности опират до провеждането на гергьовския парад. Е, ако не вали дъжд. Що се отнася до МВР – на всички е ясно разлагащото влияние на част от състава му, работещ за и във взаимодействие с престъпността и всевъзможните законови,финансови и медийни пречки.
Има един законен, оправдан от векове и реален, при това начин да се измени нетърпимото вече положение. То е бойкот на парламентарните избори. С гласуване. Със задраскани /невалидни / бюлетини по партийни листи. С лайтмотива, че това е единствената възможност за оздравяване на държавата и обществото. С ясното съзнание, че ще са необходими и нови изцяло мажоритарни избори. С тях България ще
започне да гради настоящето и бъдещето си чрез обобщено мнение на независими от
партийни котерии граждани. Подразбира се,че впоследствие ще се наложи и промяна на конституцията. Тя ще бъде основен закон за гражданите на България, а не правилник за приложение на партийният сговор на „кръглата маса” относно полукриминалното преразпределение на националното богатство при така наречения „български преход”
Преди да преминем към основните тези искам да коментирам някои възражения на обидената партийна невинност.
Вопъл първи: Тръскайки партийните „банки кадри” към управлението на държавата се привличат най-кадърните и опитни – подразбира се, че са експерти. Но се подразбира също, че са предварително подбрани по критерии липса на индивидуални идеи и кастрирани и неспособни на самостоятелни действия. Натрапва се асоциация с известен римски император и неговият кон – кандидат сенатор,. Достатъчно е само да си спомним за позорното гласуване с чужди карти на иначе изцяло мълчаливите и бездейни и безидейни парламентарно партийни добичета. Що се отнася до държавници: имаме няколко случая, когато трудов стаж, иначе казано реален житейски опит, започва да се трупа от висшето стъпало. В един от случаите поне няма криминал,но след краха на държавата за нас гражданите, принудени да избират от партийните тестета белязани карти остана поуката „битият –бит и т.н.” В друг – криминална реституция чрез използуване на служебно положение доста цинично е представена като „оправяне за 800 дни”. Впрочем решение на последния въпрос с отчитане заслугите или вината на династията към България, интересите на държавата за по успешно преодоляване на последиците от дейността на същата династия, и икономическите интереси на невинно потърпевшия в случая български народ ще бъде несъмнено една от първите задачи на следващото неманипулирано от партийни интереси държавно ръководство.
Вопъл втори : Ако в управлението на държавата влязат 240 / да речем по-нататък 120/ мажоритарно избрани депутати, то те няма да бъдат безпристрастно подбрани и благотворно повлияни от съответните котерии / извинявам се: партии/ и съответно ще се развихрят дивашки лобизъм и корупция. Така де, сега ги няма. Но пък е невъзможно при 240 самостоятелни,със собствени интереси, пък било то и мошеници да съществува
устойчивият политически, законодателен и административен чадър над далаверата и престъпността.
Вопъл трети : Тъй като е ясно, че при бламиране на партиите ще се проведат повторни избори за нова конституция, то това би било допълнителен разход на средства. Ако не повтаряме за дразнещия лукс на сегашната партийна администрация –парламентарни мерцедеси и т.н., то всички необходими за целта средства ще се осигурят от едно единствено място : незабавното премахване на вицепрезидентската институция.
Това са 17 милиона грешни народни пари ежегодно прахосвани за безсмислена синекура, чиято единствена изява би била кратко заместване на президента, в случай че
последния случайно „гушне босилека”. Това в никакъв случай не го пожелавам. Също така и личността на сегашния вицепрезидент е достойна за уважение. Но това не изменя с нищо партийното безочие при боравенето с държавните пари и никакъв порой от думи не може да прикрие истинската „социална насоченост” на съответния „вектор”
А в случай на необходимост и председателят на Народното събрание ще свърши работа.
Като резюме : Партиите, каквито са в България и партийната система са като воденични камъни на шията на държавата. Те са основните виновници за неприемливо високото ниво на корупция, шуробаджанащината. Те налагат неравнопоставеност на гражданите и етносите пред закона и негласно толерират неспазването на законите и на единни правила И общо взето нямат никакво намерение за реформи.
Какво трябва да се направи :
--- Чрез недействително гласуване и отказ от гласуване да се бламира партийната система.
При 15 – 20 % действителни гласове, тя ще бъде непредставителна и нелегитимна.
--- С това се открива пътя към служебно правителство и неговата задача : провеждане на нови избори в 120 изцяло мажоритарни изборни района. Спечелилите с над 50 %,
както и вторите в класирането ще оформят Велико народно събрание за срок от шест месеца. Успоредно с текущата работа ще предложат за приемане проект за нова конституция. След този акт , до края на парламентарния мандат , остават, но вече като обикновено народно събрание 120 –те спечелили мажоритарния вот.
Като Велико народно събрание, то ще трябва да се произнесе по следните въпроси:
Неотменимост на промените. С изричното изключение : т.н. „царски имоти”.
Разтоварване на съдебната система от залежали дела. Еднократно под формата на съкратена процедура и извънсъдебни споразумения. Решение от името на ВНС е необходимо, защото ще бъдат недоволни и потърпевшите –те няма да бъдат възмездени изцяло, и извършителите – те няма да избегнат напълно наказанието.
Програма за действия на правителството за времето на мандата с основни акценти върху :
1.Спазване на законите. Повишаване на административните и финансови санкции за нарушителите.
2.Ограничаване на корупцията най-после чрез ефективни мерки.Специални действия в съдебната система.
3.20 % ефективно съкращение на административния апарат. Оставяне на 3 % резерв незаети бройки. Съответното увеличение на заплащането би било опит в насока „добре платени, но работещи” чиновници.
4.Сурови мерки срещу пътното варварство. Рязко /в пъти/ увеличаване на административните и финансови санкции. Целево насочване на 20 % от тях за повишаване заплащането на служителите.Така на първо време ще се отслаби един от корупционните фактори в тази област.
5.Значително /за времето на мандата/ увеличаване на дела на народополезния труд като възпитателна мярка . Осигуряване на всички лишени от свобода,за които това е законово възможно, на работа – строителство на пътища,залесяване.
6.Коренна промяна на вижданията за отпускане на социални помощи и по специално на тези за безработица. Временна заетост в комунални дейности, залесяване и др.
7.Бързи и решителни,защото са закъсняли, мерки за интегриране на малцинства.Равнопоставеност и най-вече равноотговорност пред закона във всички негови прояви. Стимули и принуда за образованието на малцинствени групи.
8.Спиране на тенденцията за понижаване качеството на образованието. Продължаване на засега единствената започната смислена реформа – тази в образованието. Подкрепа на матурите като безпристрастен оценител на нивото на знания.
9. Далновидно използуване на евентуални бюджетни излишъци. Строеж на детски заведения, здравеопазване и образование /без заплати/, армия,МВР, техника за борба с пожари и други бедствия, Сребърен фонд,инфраструктура. Никакви пари на калпак ! Привличане към отговорност при неразумно прахосване на настоящия бюджетен излишък.
10.Спешно техническо превъоръжаване на армията и МВР. Дългосрочно решаване на въпросите с ремонта и закупуване на въртолети и нови изтребители. Привличане към отговорност при недържавнически /комисионен/ подход към проблема.
В заключение.
Днес в България законноста е предимно фикция,духовността и вярата са отслабени,екологията е нарушена. За да възродим страната, животът тук да бъде приятен, да не емигрират нашите деца и съседи, да ни уважават нашите партньори – трябва сами да си оправим нещата. Няма да ни помогнат, както не са ни и виновни нито Европейската общност,нито Русия, нито US.
Но тези, които наистина пречат на възраждането на България трябва да бъдат отстранени за четири години чрез изборен бойкот.
Необходимо е всички да разберем, че при сегашната партийна система нашето право на глас е нарушено и гласуването като такова е измама. Затова призовавам за негласуване или подаване на невалидни бюлетини за партийни листи.
Остава правилото, че не е толкова важно кой как гласува, а кой брои. Този въпрос е решим чрез състава на изборните комисии и чрез независими наблюдатели.
София, 22.09.2008 г Боян Георгиев
Днес, добър или лош, преходът де факто е завършил. Поддържа се обаче неустойчивото
и неопределено, ден за ден и без перспектива, положение на слаба и непрекъснато разпадаща се държава. Поддържа се от котерии, надяващи се да продължат риболова в
мътна вода и от т.н.” български политически елит”, като цяло неспособен да разбира властта като задължение, а не само като средство за прехрана на роднини и привърженици.
Крещяща е нуждата от стабилна, предвидима и осигуряваща спокоен живот и дейност за гражданите и бизнеса държава. Това предполага край на имитациите. Истински реформи.
Убеден съм,че българските граждани имат собствена житейска оценка на опита от 17 –годишните партийни управления. Особено на популизма /който в наши родни условия е смес от безотговорни лъжи и съзнателна измама/ . Имам предвид както отиващия си аристократичен популизъм, така и сега рекламираният като прах за пране охранителен такъв.
Убеден съм също, че въпреки, че партийната система за демократично народовластие и управление е резултатна на много места, у нас тя е изродена до такава степен, че е опасна за съществуването на държавата и за перспективите пред гражданите на България. Съставът на всички наши партии,включая и двете донякъде отговарящи на това определение е : цинична върхушка и бай-ганъовска клиентелистка група
376 такива партии са твърде много. По времето на Дамян Велчев за решителни мерки е било достатъчно да достигнат 36. Сега не са тези превратаджийски времена, предполага се, че нивото на самосъзнание е достатъчно високо, а и липсват средства за силово въздействие. И за изменение на сегашното положение, и за запазването му. Българската армия е до такава степен обезкръвена и обезверена, че идеалите и, а и физическите и възможности опират до провеждането на гергьовския парад. Е, ако не вали дъжд. Що се отнася до МВР – на всички е ясно разлагащото влияние на част от състава му, работещ за и във взаимодействие с престъпността и всевъзможните законови,финансови и медийни пречки.
Има един законен, оправдан от векове и реален, при това начин да се измени нетърпимото вече положение. То е бойкот на парламентарните избори. С гласуване. Със задраскани /невалидни / бюлетини по партийни листи. С лайтмотива, че това е единствената възможност за оздравяване на държавата и обществото. С ясното съзнание, че ще са необходими и нови изцяло мажоритарни избори. С тях България ще
започне да гради настоящето и бъдещето си чрез обобщено мнение на независими от
партийни котерии граждани. Подразбира се,че впоследствие ще се наложи и промяна на конституцията. Тя ще бъде основен закон за гражданите на България, а не правилник за приложение на партийният сговор на „кръглата маса” относно полукриминалното преразпределение на националното богатство при така наречения „български преход”
Преди да преминем към основните тези искам да коментирам някои възражения на обидената партийна невинност.
Вопъл първи: Тръскайки партийните „банки кадри” към управлението на държавата се привличат най-кадърните и опитни – подразбира се, че са експерти. Но се подразбира също, че са предварително подбрани по критерии липса на индивидуални идеи и кастрирани и неспособни на самостоятелни действия. Натрапва се асоциация с известен римски император и неговият кон – кандидат сенатор,. Достатъчно е само да си спомним за позорното гласуване с чужди карти на иначе изцяло мълчаливите и бездейни и безидейни парламентарно партийни добичета. Що се отнася до държавници: имаме няколко случая, когато трудов стаж, иначе казано реален житейски опит, започва да се трупа от висшето стъпало. В един от случаите поне няма криминал,но след краха на държавата за нас гражданите, принудени да избират от партийните тестета белязани карти остана поуката „битият –бит и т.н.” В друг – криминална реституция чрез използуване на служебно положение доста цинично е представена като „оправяне за 800 дни”. Впрочем решение на последния въпрос с отчитане заслугите или вината на династията към България, интересите на държавата за по успешно преодоляване на последиците от дейността на същата династия, и икономическите интереси на невинно потърпевшия в случая български народ ще бъде несъмнено една от първите задачи на следващото неманипулирано от партийни интереси държавно ръководство.
Вопъл втори : Ако в управлението на държавата влязат 240 / да речем по-нататък 120/ мажоритарно избрани депутати, то те няма да бъдат безпристрастно подбрани и благотворно повлияни от съответните котерии / извинявам се: партии/ и съответно ще се развихрят дивашки лобизъм и корупция. Така де, сега ги няма. Но пък е невъзможно при 240 самостоятелни,със собствени интереси, пък било то и мошеници да съществува
устойчивият политически, законодателен и административен чадър над далаверата и престъпността.
Вопъл трети : Тъй като е ясно, че при бламиране на партиите ще се проведат повторни избори за нова конституция, то това би било допълнителен разход на средства. Ако не повтаряме за дразнещия лукс на сегашната партийна администрация –парламентарни мерцедеси и т.н., то всички необходими за целта средства ще се осигурят от едно единствено място : незабавното премахване на вицепрезидентската институция.
Това са 17 милиона грешни народни пари ежегодно прахосвани за безсмислена синекура, чиято единствена изява би била кратко заместване на президента, в случай че
последния случайно „гушне босилека”. Това в никакъв случай не го пожелавам. Също така и личността на сегашния вицепрезидент е достойна за уважение. Но това не изменя с нищо партийното безочие при боравенето с държавните пари и никакъв порой от думи не може да прикрие истинската „социална насоченост” на съответния „вектор”
А в случай на необходимост и председателят на Народното събрание ще свърши работа.
Като резюме : Партиите, каквито са в България и партийната система са като воденични камъни на шията на държавата. Те са основните виновници за неприемливо високото ниво на корупция, шуробаджанащината. Те налагат неравнопоставеност на гражданите и етносите пред закона и негласно толерират неспазването на законите и на единни правила И общо взето нямат никакво намерение за реформи.
Какво трябва да се направи :
--- Чрез недействително гласуване и отказ от гласуване да се бламира партийната система.
При 15 – 20 % действителни гласове, тя ще бъде непредставителна и нелегитимна.
--- С това се открива пътя към служебно правителство и неговата задача : провеждане на нови избори в 120 изцяло мажоритарни изборни района. Спечелилите с над 50 %,
както и вторите в класирането ще оформят Велико народно събрание за срок от шест месеца. Успоредно с текущата работа ще предложат за приемане проект за нова конституция. След този акт , до края на парламентарния мандат , остават, но вече като обикновено народно събрание 120 –те спечелили мажоритарния вот.
Като Велико народно събрание, то ще трябва да се произнесе по следните въпроси:
Неотменимост на промените. С изричното изключение : т.н. „царски имоти”.
Разтоварване на съдебната система от залежали дела. Еднократно под формата на съкратена процедура и извънсъдебни споразумения. Решение от името на ВНС е необходимо, защото ще бъдат недоволни и потърпевшите –те няма да бъдат възмездени изцяло, и извършителите – те няма да избегнат напълно наказанието.
Програма за действия на правителството за времето на мандата с основни акценти върху :
1.Спазване на законите. Повишаване на административните и финансови санкции за нарушителите.
2.Ограничаване на корупцията най-после чрез ефективни мерки.Специални действия в съдебната система.
3.20 % ефективно съкращение на административния апарат. Оставяне на 3 % резерв незаети бройки. Съответното увеличение на заплащането би било опит в насока „добре платени, но работещи” чиновници.
4.Сурови мерки срещу пътното варварство. Рязко /в пъти/ увеличаване на административните и финансови санкции. Целево насочване на 20 % от тях за повишаване заплащането на служителите.Така на първо време ще се отслаби един от корупционните фактори в тази област.
5.Значително /за времето на мандата/ увеличаване на дела на народополезния труд като възпитателна мярка . Осигуряване на всички лишени от свобода,за които това е законово възможно, на работа – строителство на пътища,залесяване.
6.Коренна промяна на вижданията за отпускане на социални помощи и по специално на тези за безработица. Временна заетост в комунални дейности, залесяване и др.
7.Бързи и решителни,защото са закъсняли, мерки за интегриране на малцинства.Равнопоставеност и най-вече равноотговорност пред закона във всички негови прояви. Стимули и принуда за образованието на малцинствени групи.
8.Спиране на тенденцията за понижаване качеството на образованието. Продължаване на засега единствената започната смислена реформа – тази в образованието. Подкрепа на матурите като безпристрастен оценител на нивото на знания.
9. Далновидно използуване на евентуални бюджетни излишъци. Строеж на детски заведения, здравеопазване и образование /без заплати/, армия,МВР, техника за борба с пожари и други бедствия, Сребърен фонд,инфраструктура. Никакви пари на калпак ! Привличане към отговорност при неразумно прахосване на настоящия бюджетен излишък.
10.Спешно техническо превъоръжаване на армията и МВР. Дългосрочно решаване на въпросите с ремонта и закупуване на въртолети и нови изтребители. Привличане към отговорност при недържавнически /комисионен/ подход към проблема.
В заключение.
Днес в България законноста е предимно фикция,духовността и вярата са отслабени,екологията е нарушена. За да възродим страната, животът тук да бъде приятен, да не емигрират нашите деца и съседи, да ни уважават нашите партньори – трябва сами да си оправим нещата. Няма да ни помогнат, както не са ни и виновни нито Европейската общност,нито Русия, нито US.
Но тези, които наистина пречат на възраждането на България трябва да бъдат отстранени за четири години чрез изборен бойкот.
Необходимо е всички да разберем, че при сегашната партийна система нашето право на глас е нарушено и гласуването като такова е измама. Затова призовавам за негласуване или подаване на невалидни бюлетини за партийни листи.
Остава правилото, че не е толкова важно кой как гласува, а кой брои. Този въпрос е решим чрез състава на изборните комисии и чрез независими наблюдатели.
София, 22.09.2008 г Боян Георгиев
И шат - на патката главата...
-----------------------------
Бояне, до колкото си мисля този сайт има фотографска насоченост под някаква форма и подобие...но в никакъв случай политическа.
-----------------------------
Бояне, до колкото си мисля този сайт има фотографска насоченост под някаква форма и подобие...но в никакъв случай политическа.
Надявам се,че преди да си се регистрирал тук,си се информирал за насочеността на сайта?Или пък не?Защото ако приемем подхвърлената от теб дискусия,следващата стъпка ще бъдат фотографии с предизборна тематика и сайтът ще бъде залят с предизборна помия.Поне до момента ,слава Богу,това го няма.Хайде да ни го спестиш и занапред,моля!
Моите уважения към ЗАНАЯТЧИЯТА - и аз се имам за такъв.
Ама айде мола поповото-попу, кесаревото-кесарю!
Политически форуми и говорилни - дал бог.
Ама айде мола поповото-попу, кесаревото-кесарю!
Политически форуми и говорилни - дал бог.
За да коментирате, моля, влезте в профила си!