Петнадесет месеца от живота на БГ-фотографа

05.04.2009 14:09:02 #1

ARGO 05.04.2009 14:09:02

Януари. Снимах котката си със сапунера. Ужасно.Ще се наложи да си купя DSLR.Посъветваха ме за Никон Д300.Сега ще видят.

Февруари.Разбрах, че китовата оптика абсолютно не ме устройва. Никаква звънтяща рязкост, нито размиване, пък и бокето - някакво нервно. Снимах котката, мустаците са неясни, съвсем мазно по краищата.

Март. Купих Никон 17-55/2.8.Остър като бръснач. Снимах котката, вижда се всяко косъмче от мустаците. Сега ще видят.

Април. С кропка снимат глупаците. Купих си Никон Д700 - сега снимам котката на тъмно при ИСО 25600. Наложи се да сменя 17-55 с 24-70.

Май. Диапазонът на фокусни разстояния не ми е достатъчен. Котката се крие върху гардероба. Купих си 14-24 и 70-200 на 2.8. Сега снимам котки по съседните покриви.

Юни. Разбрах, защо истинските фотографи снимат с праймове. Купих си 85/1.4 Снимах котката - мустаците са на фокус, останалото приятно размито. Сега ще видят.

Юли. Прочетох на форума, че съвременната оптика няма художествен рисунък. Купих стари ръчнофокусни 50/1.2 и 85/2.0 Опитах се да хвана котката на фокус, но не се дава мръсницата.

Август. На фотофорума оплюха моята котка. Хоризонтът бил крив. Купих си карбонов статив Манфрото с либела. Сега ще видят.

Септември. Каквото и да си приказваме, няма истiнска пластика в цифровите фотографии. Купих си професионалн лентов Никон Ф6. Любувам се на благородното лентово зърно. Само дето ме дразни котешкатa козина н скановете.

Октомври. Във фотолабораторията затриха лентата с новите фтографии на котката ми. Купих си увеличител Durst, котката се научи да живее при червената светлина на Аладиновия фенер.

Ноември. Мъдростта идва с опита. Продадох всичките Никонски боклуци на някакъв новак, заедно със специален шкаф за съхранение на оптиката. Купих си Лайка М7. Ето това е истински рисунък. Само котката се опитва да излезе непрекъснато от кадър, опитвам се да се науча да отчитам паралакса.

Декември. Разбрах какъв глупак съм бил. Продадох Лайката, купих си Хаселблад ( отначало мислех да взема Броника, но си казах - стига толкова компромиси)За да купя цифров задник, се опитах да продам няколко снимки на котката, но във Фотостока не ги харесаха. Наложи се да си продам колата. За цифров задник не ми стигнаха парите, но пък сега си имам студийно осветление.

Януари. Хасито е тежко - падна върху котката, сега тя пълзи по бавно на три лапи, по-удобно е да я снимам. Пък и снимките се получават по-драматични.

Февруари. Най-накрая! Получи се. Хасито си лежи в шкафа, а котката я снимам с Холга-пинхол. Получих прекрасни отзиви на Аnti-photo awards, но кой знае защо всички смятат, че това е автопортрет.

Март. Ура! Само съжалявам за котката.Донесох днес в къщи карданна камера 4х5", показах я на котката, я тя измяука жално, допълзя до перваза и се хвърли от 16-тия етаж.Слязох долу и за спомен заснех кървавите парцали с моя HTC мобилен телефон. За експеримент публикувах снимката в 4CoolPics, а тя стана снимка на деня! Сега разбирам, че ако бях заснел котката от 16-тия етаж през клоните с телеобектив, щеше да е много по-яко.Пак ще трябва да се купи DSLR Nikon. И стадо котки.

Всичко тепърва започва!