ЗА ГРЕШКАТА И ПРОШКАТА

ЗА ГРЕШКАТА И ПРОШКАТА
Грехът. Едва ли има човек, който да не се е замислял над смисъла на тази дума. Тя извиква в съзнанието на всеки от нас определени мисли и усещания. Дори да не е религиозен, чувствитвлният и мислещ човек е склонен да разсъждава върху постъпките си, да изпитва чувство за вина, когато волно или неволно е наранил друго човешко същество. Чувството за вина показва наличието на жива съвест, а именно съвестта е тази, която най – силно ни свързва с Бога и която ни помага да осъзнаем своите грехове.
В религиозен план, грехът е вид закононарушение – към Бога, към ближния и към самите нас. Християнската религия дава определени морални правила, с
които човек да живее в хармония със заобикалящия го свят. Това е система от ценности, определящи нормите на човешкото поведение. Често обаче тези правила се нарушават. Защото безгрешни хора няма. Според Библията, така е още от времето на Адам и Ева. Затова не трябва прекалено строго да съдим този, който е сгрешил, а да му помогнем да осъзнае грешката си и да я поправи. Защото в друг момент и ние ще сгрешим и ще имаме нужда от нечие опрощение. Според християнското учение, ако искаме Господ да прощава нашите грехове, трябва и ние да можем да прощаваме греховете .
Ценното на Християнската религия е именно в това, че не осъжда завинаги
провинилия се. А му дава възможност ако наистина е осъзнал грешката си, да получи опрощение и да започне “начисто” живота си.
Трудно е да признаеш вината си и да поискаш прощка. Но още по – трудно е да простиш на този, който те е наранил. Много пъти обидата и огорчението,
които изпитва човек, са напълно справедливи. Но когато види от отсрещната страна едно искрено покаяние, той трябва да намери сили в себе си и да прости. Прошката е един изключително хуманен акт, носещ облекчение не само на провинилия се, но и на самия потърпевш. Защото озлоблението, желанието за мъст разяждат душата на човек и му пречат да бъде щастлив. Християнската вяра е чужда на отмъщението. “Простете и тогава ще се излекувате” – казва Христос. Защото прошката – е освобождение. И за този, който я иска, и за този, който я дава.

P.S. Текстът е на elina, но реших да го споделя