Тайните които те крият...или за снимките с идея

По повод някои теми от форуми ще си позволя да споделя една статия, която написах вдъхновена от една изложба на бележит наш фотограф от добрите стари времена на лентовата фотография... специално поздравче за файтъра и spstefanov
http://photocafe.pro/id/2340

Благодаря! Трудно се постига въздействието, когато в кадъра няма хора. А когато има .... още по-трудно. Всеки си е избрал жанр във фотографията където се стреми да развълнува зрителя, да го възхити, да го накара да хареса наистина с най-висок критицизъм присъщ на хората. Останалото ... :), харесвам, готино и т.н. копи пейст възклицания обезценени в нета напоследък. Защото се раздават в стотици на ден. От фотографски форуми се превръщат във форуми на "приятелски" групи и социални мрежи. Всъщност разглеждайки 100-200 кадъра на ден, колко от тях наистина заслужават възхищение? Трудно се изгражда обективно и честно оценяване /без точки и рейтинги/. Да се научим наистина да харесваме! Трудно ли е? Летвата задължително трябва да е висока. За да отделим зърното от плявата. И по зърното да се равняваме.
Отплеснах се нещо за което се извинявам. Благодаря за поста.

Всъщност всичко, което се случва около нас и успяваме да го заснемем ...има за „фон” някаква история и би могло тя да се пренесе на лентата ... във всеки един случай обаче ,освен историята има и още нещо зад тези снимки… и това сте Вие
................................................
благодаря за поздрава съншайн

моля моля :)

За идеите и принципите на "старите" фотографи може да се говори много. Времето, когато фотографията е търсела своето утвърждаване като вид изкуство, пренебрегвана и ненавиждана от жудожниците е било трудно за пионерите. Някои от тях са търсели визия далеч от класическите стилове на рисуването, други просто са перефразирали (и днес е така)... През 1910-1930 дори е имало стил, който чрез последвала обработка в лаболаториите довеждал черно-бялата снимка до екстремалността на картина. Нещо много близко до идеята на фотошоп днес. Ансел Адамс далеч не е първия в това начинание.
Колажите с отнемане и добавяне на обекти с цел избистряне на идеята, също са били обект на ожесточени дебати преди 100-тина години. (Не си спомням точно, но може да се провери, снимката с работниците седящи на желязната релса в бездната, също е колаж. Вариантите върху темата са много).
Другият силно оспорван метод, любим на старите фотографи от "висшия елит" е нагласяването на сцените. Например при посещение на "екзотична" страна, фотографът си набелязва идея, която би обрисувала добре спецификата на мястото или града. Плащайки на деца, майки и случайни хора, прави сцена със силно въздействие, непосилна да се улови случайно от истински любител на уличната фотография... Така за дребни монети, снимките намират място в елитни музеи, изпращайки честните "търсачи на мига" в немилост. При този метод разбира се трябва да се каже, че изнамирането му има тясна връзка с приятелските кръгове на личността, т.е фотографът е принадлежал на общество чрез което е имал достъп до ключови места за показване на фотографиите си (галерии, списания) и тръгвайки на път е бил задължен да донесе резултати с добри идеи, разполагал е с достатъчно средства за да обиколи много страни и т.н. ...
За финал мога да кажа, че качествената фотография изисква дълго и постоянно търсене, дълбоки познания върху историята на изкуствата и не на последно място владеене на техниката до съвършенство. И най-вече качествени критерии! Защото усилията да извадим един талант и да го доведем до най-доброто на което сме способни е всъщност борба със себе си!

SantiAgo
Добре казано...,че и правдиво!!!

SantiAgo

Наскоро прелиствах втория брой на едно българско фотографско списание и макар черно/бялата фотография да не ми е слабост се загледах точно в такива снимки... питайки се защо погледнах данните за снимките и истината лъсна- бяха снимани на лента. За мен са доста по-стойностни от титулованите напоследък ч/б изображения. Използвам думата изображения, защото те не ми дават усещането за фотография, а по-скоро за литография.

А оценките са субективни (и не само)... всички без изключения. Независимо колко титли имат гласуващите. За мен е недоумение колко усилия и негативна енергия можем да хвърлим за тиквени медали... а едно искрено поздравление от човек, незанимаващ се в фотография може да струва повече...

Коко, Сантяго хубаво включване.. темата е доста дълга и е почти невъзможно да се изчерпа с една статия ..благодаря :)

Редактирано от автора , 28.07.2012 18:49:19