За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
Здравейте,
Извинявам се за това, че (фото)пътеписът съдържа прекалено много текст. Трудно е да говори човек за въпросното съоръжение, без да засегне историята му. В случай че искате да гледате снимки, можете да прескочите тази част. Иначе - приятно четене.
Историята на съоръжението:
От древността до възхода на железопътния транспорт по време на Индустриализацията, хора и стоки в големи количества са били транспортирани по водни пътища - езера, реки (когато са достатъчно големи) и т.н. Където е нямало такива, хората бързо са се научили да прокопават канали или да прекарват кораби през сушата. Примери - Корабният път през Коринтския провлак и Fossa carolina - най-старият предшественик на модерния канал Майн-Дунав. С изобретяването на шлюзовете става възможно, кораби да плават буквално над главите на хората и да преплават почти всякакви възвишения.
При цялата им простота и гениалност, шлюзовете имат един сериозен недостатък - изразходват вода от по-високото от двете нива, които свързват - при "слизане" на кораб шлюзовата камера се пълни с вода от горното ниво, която при процеса изтича в долното. Неприятна подробност, когато горното ниво няма толкова много (или никакви) естествени притоци или нивото в него се поддържа чрез помпи. Даже в разцвета на Индустриализацията такива решения излизат скъпо.
Пред този проблем се изправят и проектантите на плавателния канал Дортмунд-Емс. Участъкът от дортмундското пристанище до Валтроп е на 14 метра по-високо от следващото ниво и няма никакви естествени притоци. Първоначалният план за шлюзова стълба (система от последователни шлюзове, където горните врата на един шлюз са долните на следващия) в местността Хенрихенбург предполага огромни разходи на вода, а с тях - огромни помпени мощности (и разходи) за поддържане на нивото в дортмундското пристанище и прилежащата 14-километрова отсечка. Проектантите решават, вместо стълба, да построят асансьор. Асансьор за кораби.
Принципът на такова съоръжение е прост - между двете нива на канала се разполага пълно с вода корито, което може да се движи вертикално. От двата си края коритото и прилежащите части от канала са затворени с шлюзови врати, правещи възможно влизането и излизането на кораби от коритото на собствен ход.
Това решение има ред предимства пред нормалните шлюзове - коритото се изпълнява по габаритите на очакваните кораби, така че разходите на вода са минимални. В същото време пълното с вода корито тежи (по закона на Архимед) винаги еднакво, независимо дали в него има кораб (или няколко). Последното прави възможно балансирането му с противотежести и с това - минимални разходи на енергия при движението му нагоре или надолу. Или почти без разходи - при качване на кораб нагоре просто коритото се пълни с по-малко количество вода, а при слизане се допълва, така че теглото му да се окаже по-малко или по-голямо от това на противотежестите. Двигатели и предавки в този случай са нужни само за преодоляване на триенето и контрол на движението при потегляне и спиране.
При проектирането на водния асансьор при Хенрихенбург технологията е добре известна и не е нова - от години е в експлоатация Андертънският воден асансьор в Британия, в Белгия и Канада също се проектират или строят такива съоръжения. В случая става въпрос за сдвоени асансьори - по образец на асансьора в Андертън се монтират две корита за кораби, свързани помежду си с хидравлична предавка.
Водният асансьор в Хенрихенбург обаче е с едно корито. Вместо противотежести за балансиране на теглото на коритото бива намерено оригинално техническо решение - самото корито е монтирано върху поплавъци, разположени в пълни с вода шахти. Подемната сила на поплавъците балансира теглото на коритото - 3600 (според други източници - 3100) тона и за преодоляване на триенето и контрол на движението му се оказва напълно достатъчен електромотор с мощност 110 киловата (150 к.с.). Електричеството се генерира в малка електроцентрала непосредствено до асансьора, захранваща едновременно и разположената в същата сграда помпена станция за поддържане на водното ниво в каналната отсечка от Хенрихенбург до Дортмунд.
След тригодишно строителство и половингодишен изпитателен период, водният асансьор при Хенрихенбург бива тържествено открит от Вилхелм II на 11 август 1899. Кайзерът пристига от Мюнстер на борда на катер, който като част от церемонията преминава през асансьора пред многохилядна публика и продължава плаването си до Дортмунд като първият кораб, официално преплавал до началото на канала. Ритуал, подобаващ на едно толкова значително постижение на инженерното изкуство и архитектурата.
Индустрията в Рурската област е във възход и откриването на канала Дортмунд-Емс е последвано от дълги годни непрекъсната експлоатация. Много скоро водният асансьор при Хенрихенбург се оказва "игленото ухо" на водния транспорт между Дортмунд и остатъка от света. През 1914 година в непосредсвена близост бива построен допълнително по-голям шлюз, 1962 - втори воден асансьор и 1989 - втори шлюз, позволяващ преминаването на съвременните стандартизирани речни и канални кораби.
Старият воден асансьор е окончателно спрян от експлоатация през 1969 и се правят дори планове за пълното му разрушаване, докато през 1979 не преминава в притежание на поземления съюз Вестфален-Липе. След 13-годишна реставрация отваря врати като музей.
Снимките
От 2009 се канех да посетя това място, но се получи чак септември 2011. Тогава още почти не можех да снимам, така че си тръгнах само с една-две читави снимки. Повторно го посетих през март тази година и стана ясно, че ще има и още пътувания дотам, по това време горе-долу разхвърляните снимки почнаха да се подреждат в идеята за един повече или по-малко изчерпателна фоторазходка. Като обективи съм използувал почти всичко, което имам - от Samyang 8mm Fisheye до Canon 100-400, като обработка - от почти никаква до HDR (15 от 40-те снимки са tonemaps). Стига съм плямпал, ето ги снимките:
Някогашната машинна зала. Част от самия воден асансьор се вижда в левия край:
Самата машинна зала е разделена на две части - някогашната помпена станция е реставрирана до състоянието и в началото на миналия век буквално от мозайката на пода до мазилката на тавана:
Модел на водния асансьор. На възрастта на "оригинала" и реставриран заедно с него:
Помпите отблизо. Фундаментът е висок почти до коляно:
http://www.convertiblethoughts.de/wp-content/gallery/Henrichenburg/pumps3.jpg
Електроразпределителното табло. Малката електроцентрала е захранвала помпената станция и водния асансьор, а от 1914 насам и новопостроеният наблизо шлюз:
За разлика от помпената станция, помещенията на някогашната електроцентрала са преустроени в изложба, посветена както на канала Дортмунд-Емс и водния асансьор, така и на речното и каналното корабоплаване въобще. Изложба, в която всеки би могъл да прекара часове. Най-впечатляващият експонат е модел на машинното отделение на речна баржа с парна машина (за сведущите в техниката - трицилиндрова парна машина с тройно разширение) и всички допълнителни агрегати. По няколко пъти на ден всичко това може дори да бъде видяно в движение:
Поглед през прозореца. Може да не е най-изпипаната снимка от цялата серия, но я обичам:
Ето така изглежда цялото съоръжение:
Майтапи с широкоъгълен обектив...в случая - 8mm фокусно разстояние:
За любителите на "нормалния" вид. Почти "стандартен" мотив:
Шлюзовият портал от долната страна отблизо. Някак въобще не успях да изпипам по-добре този HDR:
Архитектурата на Вилхелминската епоха изобилства от орнаменти и украса и водният асансьор не прави изключение. Тук, скулпторът е интерпретирал свободно образа на Фортуна - богинята на късмета, свързвайки в една композиция предназначението на канала Дортмунд-Емс (воден път между Рурската област и Северно море) и царящото по време на строежа оптимистично настроение по отношение на целия проект:
Под коритото. На снимката се виждат шахтите на три от петте поплавъка. По отношение на светлината един от най-трудните и неблагодарни мотиви в целия музей:
Музейният кораб "Франц-Кристиян" в "долното пристанище" на водния асансьор. Въпреки (а може би точно поради) предназначението си се поддържа напълно пригоден за плаване, а в трюма му е уредена изложба, посветена на живота и работата на поколения речни екипажи. Снимка, направена с ISO400 посред бял ден, за да успея да "замразя" водната повърхност:
Освен че съм широкоъгълна свиня, ми харесват също така майтапите с отворена бленда:
Общ вид на изложбата в трюма. Широкоъгълно до повръщане:
Още един "стандартен" мотив. Почти всеки, посетил мястото с фотоапарат, го "забърсва":
Такава е гледката от най-горното ниво на цялото съоръжение, ако човек има рибешко око или си е пийнал малко повече:
Още веднъж нормалната гледка от същото място без разни фотобъзици:
Детайл от задвижващата предавка. По думите на очевидци, грохотът на цялата машинария по-рано се е чувал на километри. За съжаление, няма начин човек да преживее това отново:
Вече споменах ли, че освен широкоъгълна свиня, обичам и бъзици с рибешко око. На водния асансьор това май не му хареса, вижте, как ми се зъби:
Горното пристанище, гледано от шлюзовия портал. Някога тук корабите търпеливо са чакали ред за преминаване, сега тук е приютена част от музейната колекция кораби:
"Фенол" - последният запазен в Европа речен танкер с парна машина. Понастоящем очаква реставрация. Отраженията във водната повърхност са брутално подсилени с поляризиращ филтър:
Речният влекач "Фортуна" е построен през 1909 и над 80 години прекарва почти непрекъснато на вода. За съжаление, една реставрация би унищожила прекалено много от оригинала и би била кощунство по отношение на кораба. Затова е изложен на сухо:
В тъмните времена преди европейското стандартизиране на речните и каналните баржи по габарити и водоизместване, не е било рядкост, кораби, предназначени за плаване по определени водни пътища да бъдат строени по габаритите на най-тесния шлюз. Баржата на снимката е последната запазена в света, строена по "стандарта" на канала Дортмунд-Емс. Както повечето плаващи кораби от музейната колекция, се поддържа в годно за плаване състояние, а трюмът е преустроен (кой би се учудил) в изложбена зала. Преди няколко години с въпросната баржа дори бе предприето успешно няколкомесечно пътуване като "плаваща изложба" по реките и каналите на Германия. Самите изложби тук са тематични и се сменят всеки сезон:
Първият живот на "Церберус" (спуснат на вода през 1930) е този на лоцмански катер в амстердамското пристанище. Вторият - като полицейски и противопожарен катер по канала Дортмунд-Емс. Понастоящем се радва на битието си на музеен кораб. В определени дори вози туристи по няколкочасови маршрути по плавателните канали из района. С преминаване на не един шлюз, разбира се:
"Речна нимфа", още един кораб от музейния флот, предлагащ през лятото мини-круизи за посетителите на музея. Пак поляризиращ филтър и ISO400 посред бял ден:
Някогашната магазия на горния пристан. Преустроена в административна сграда, склад и....изложбена зала! Тема на актуалната изложба са стереофотографии на водни пътища и Рурската индустрия:
След толкова изложбени зали и музейни експонати, хелингите предлагат малко разнообразие. Тук всичко е не само реставрирано, но и в активна употреба - катерът под навесите е в реставрация. "Плаващата" част от музейния флот също бива изкарвана тук на сухо за поддръжка:
Този подвижен мост първоначално е изграден около 100 километра северно от Хенрихенбург при подстъпите на един от шлюзовете на канала Дортмунд-Емс. При разширяването на въпросния шлюз се оказва препятствие и е закупен от музея и преместен на входа на музейното пристанище. Разбира се, напълно функциониращ. Имах късмет да го видя в действие, за съжаление при един от малкото ми излети без фотоапарат:
Шлюзовият портал от горната страна на водния асансьор. Кулите и шпиловете са може би най-запомнящата се част от цялото съоръжение. Иронията е, че нито статично, нито като механика имат някакво отношение към самия асансьор, а просто служат като портал за шлюзовите врати от двете му страни. От конструктивна гледна точка дори не е било нужно да бъдат изградени като зидани кули. При проектирането просто надделяват символизмът и идеите на Вилхелминската архитектура:
Порталът малко по-отблизо. Шпиловете и барелефите на двата шлюзови портала са били демонтирани през Втората световна война. Може би само късметът ги спасява от претопяване или плячкосване. Монтирани са по местата им чак при реставрацията на водния асансьор през 80-те години на миналия век:
Барелефът отблизо. Пруският орел с монограма "FR" (Fridericus Rex) - своеобразен паметник на Фридрих I - първият крал на Прусия. Още един HDR посред бял ден:
Дясната кула на горния шлюзов портал със сигналното табло за чакащите реда си за "спускане" кораби:
Още веднъж шпилът...с детайли от конструкцията на самия асансьор:
И още веднъж, по-"близо". Всъщност, самите шпилове и кълбата не са само украшение. Практическото им предназначение е да служат за гръмоотводи:
За какво са му е на човек 400мм-обектив при архитектурни снимки? Ето за какво:
В целия "шлюзов парк" буквално един до друг са "наредени" два шлюза и два водни асансьора. Единственото действащо съоръжение е новият шлюз, построен през 1989 година. За съжаление, просто няма как да бъде сниман по подходящ начин, затова пък старият шлюз (построен през 1914) е просто красив. Понастоящем през шлюзовата камера преминава пешеходна алея, а подстъпите към долният портал са преустроени като марина:
Новият воден асансьор. В експлоатация от 1962 до 2005 година. Принципът (корито върху поплавъци) е същият, конструктивните детайли отразяват както естетиката на функционалната архитектура на 60-те години, така и напредъкът в технологиите. Понастоящем, местни инициативи се борят за запазването му не само като паметник на индустриалната култура, а и като действащо съоръжение:
Повече информация за музея (на немски) - тук:
http://www.lwl.org/LWL/Kultur/wim/portal/S/henrichenburg/ort/
На всички, харесали снимките - благодаря. Който има забележки и критика - да заповяда.
Поздрави,
Злото куче
Извинявам се за това, че (фото)пътеписът съдържа прекалено много текст. Трудно е да говори човек за въпросното съоръжение, без да засегне историята му. В случай че искате да гледате снимки, можете да прескочите тази част. Иначе - приятно четене.
Историята на съоръжението:
От древността до възхода на железопътния транспорт по време на Индустриализацията, хора и стоки в големи количества са били транспортирани по водни пътища - езера, реки (когато са достатъчно големи) и т.н. Където е нямало такива, хората бързо са се научили да прокопават канали или да прекарват кораби през сушата. Примери - Корабният път през Коринтския провлак и Fossa carolina - най-старият предшественик на модерния канал Майн-Дунав. С изобретяването на шлюзовете става възможно, кораби да плават буквално над главите на хората и да преплават почти всякакви възвишения.
При цялата им простота и гениалност, шлюзовете имат един сериозен недостатък - изразходват вода от по-високото от двете нива, които свързват - при "слизане" на кораб шлюзовата камера се пълни с вода от горното ниво, която при процеса изтича в долното. Неприятна подробност, когато горното ниво няма толкова много (или никакви) естествени притоци или нивото в него се поддържа чрез помпи. Даже в разцвета на Индустриализацията такива решения излизат скъпо.
Пред този проблем се изправят и проектантите на плавателния канал Дортмунд-Емс. Участъкът от дортмундското пристанище до Валтроп е на 14 метра по-високо от следващото ниво и няма никакви естествени притоци. Първоначалният план за шлюзова стълба (система от последователни шлюзове, където горните врата на един шлюз са долните на следващия) в местността Хенрихенбург предполага огромни разходи на вода, а с тях - огромни помпени мощности (и разходи) за поддържане на нивото в дортмундското пристанище и прилежащата 14-километрова отсечка. Проектантите решават, вместо стълба, да построят асансьор. Асансьор за кораби.
Принципът на такова съоръжение е прост - между двете нива на канала се разполага пълно с вода корито, което може да се движи вертикално. От двата си края коритото и прилежащите части от канала са затворени с шлюзови врати, правещи възможно влизането и излизането на кораби от коритото на собствен ход.
Това решение има ред предимства пред нормалните шлюзове - коритото се изпълнява по габаритите на очакваните кораби, така че разходите на вода са минимални. В същото време пълното с вода корито тежи (по закона на Архимед) винаги еднакво, независимо дали в него има кораб (или няколко). Последното прави възможно балансирането му с противотежести и с това - минимални разходи на енергия при движението му нагоре или надолу. Или почти без разходи - при качване на кораб нагоре просто коритото се пълни с по-малко количество вода, а при слизане се допълва, така че теглото му да се окаже по-малко или по-голямо от това на противотежестите. Двигатели и предавки в този случай са нужни само за преодоляване на триенето и контрол на движението при потегляне и спиране.
При проектирането на водния асансьор при Хенрихенбург технологията е добре известна и не е нова - от години е в експлоатация Андертънският воден асансьор в Британия, в Белгия и Канада също се проектират или строят такива съоръжения. В случая става въпрос за сдвоени асансьори - по образец на асансьора в Андертън се монтират две корита за кораби, свързани помежду си с хидравлична предавка.
Водният асансьор в Хенрихенбург обаче е с едно корито. Вместо противотежести за балансиране на теглото на коритото бива намерено оригинално техническо решение - самото корито е монтирано върху поплавъци, разположени в пълни с вода шахти. Подемната сила на поплавъците балансира теглото на коритото - 3600 (според други източници - 3100) тона и за преодоляване на триенето и контрол на движението му се оказва напълно достатъчен електромотор с мощност 110 киловата (150 к.с.). Електричеството се генерира в малка електроцентрала непосредствено до асансьора, захранваща едновременно и разположената в същата сграда помпена станция за поддържане на водното ниво в каналната отсечка от Хенрихенбург до Дортмунд.
След тригодишно строителство и половингодишен изпитателен период, водният асансьор при Хенрихенбург бива тържествено открит от Вилхелм II на 11 август 1899. Кайзерът пристига от Мюнстер на борда на катер, който като част от церемонията преминава през асансьора пред многохилядна публика и продължава плаването си до Дортмунд като първият кораб, официално преплавал до началото на канала. Ритуал, подобаващ на едно толкова значително постижение на инженерното изкуство и архитектурата.
Индустрията в Рурската област е във възход и откриването на канала Дортмунд-Емс е последвано от дълги годни непрекъсната експлоатация. Много скоро водният асансьор при Хенрихенбург се оказва "игленото ухо" на водния транспорт между Дортмунд и остатъка от света. През 1914 година в непосредсвена близост бива построен допълнително по-голям шлюз, 1962 - втори воден асансьор и 1989 - втори шлюз, позволяващ преминаването на съвременните стандартизирани речни и канални кораби.
Старият воден асансьор е окончателно спрян от експлоатация през 1969 и се правят дори планове за пълното му разрушаване, докато през 1979 не преминава в притежание на поземления съюз Вестфален-Липе. След 13-годишна реставрация отваря врати като музей.
Снимките
От 2009 се канех да посетя това място, но се получи чак септември 2011. Тогава още почти не можех да снимам, така че си тръгнах само с една-две читави снимки. Повторно го посетих през март тази година и стана ясно, че ще има и още пътувания дотам, по това време горе-долу разхвърляните снимки почнаха да се подреждат в идеята за един повече или по-малко изчерпателна фоторазходка. Като обективи съм използувал почти всичко, което имам - от Samyang 8mm Fisheye до Canon 100-400, като обработка - от почти никаква до HDR (15 от 40-те снимки са tonemaps). Стига съм плямпал, ето ги снимките:
Някогашната машинна зала. Част от самия воден асансьор се вижда в левия край:
Самата машинна зала е разделена на две части - някогашната помпена станция е реставрирана до състоянието и в началото на миналия век буквално от мозайката на пода до мазилката на тавана:
Модел на водния асансьор. На възрастта на "оригинала" и реставриран заедно с него:
Помпите отблизо. Фундаментът е висок почти до коляно:
http://www.convertiblethoughts.de/wp-content/gallery/Henrichenburg/pumps3.jpg
Електроразпределителното табло. Малката електроцентрала е захранвала помпената станция и водния асансьор, а от 1914 насам и новопостроеният наблизо шлюз:
За разлика от помпената станция, помещенията на някогашната електроцентрала са преустроени в изложба, посветена както на канала Дортмунд-Емс и водния асансьор, така и на речното и каналното корабоплаване въобще. Изложба, в която всеки би могъл да прекара часове. Най-впечатляващият експонат е модел на машинното отделение на речна баржа с парна машина (за сведущите в техниката - трицилиндрова парна машина с тройно разширение) и всички допълнителни агрегати. По няколко пъти на ден всичко това може дори да бъде видяно в движение:
Поглед през прозореца. Може да не е най-изпипаната снимка от цялата серия, но я обичам:
Ето така изглежда цялото съоръжение:
Майтапи с широкоъгълен обектив...в случая - 8mm фокусно разстояние:
За любителите на "нормалния" вид. Почти "стандартен" мотив:
Шлюзовият портал от долната страна отблизо. Някак въобще не успях да изпипам по-добре този HDR:
Архитектурата на Вилхелминската епоха изобилства от орнаменти и украса и водният асансьор не прави изключение. Тук, скулпторът е интерпретирал свободно образа на Фортуна - богинята на късмета, свързвайки в една композиция предназначението на канала Дортмунд-Емс (воден път между Рурската област и Северно море) и царящото по време на строежа оптимистично настроение по отношение на целия проект:
Под коритото. На снимката се виждат шахтите на три от петте поплавъка. По отношение на светлината един от най-трудните и неблагодарни мотиви в целия музей:
Музейният кораб "Франц-Кристиян" в "долното пристанище" на водния асансьор. Въпреки (а може би точно поради) предназначението си се поддържа напълно пригоден за плаване, а в трюма му е уредена изложба, посветена на живота и работата на поколения речни екипажи. Снимка, направена с ISO400 посред бял ден, за да успея да "замразя" водната повърхност:
Освен че съм широкоъгълна свиня, ми харесват също така майтапите с отворена бленда:
Общ вид на изложбата в трюма. Широкоъгълно до повръщане:
Още един "стандартен" мотив. Почти всеки, посетил мястото с фотоапарат, го "забърсва":
Такава е гледката от най-горното ниво на цялото съоръжение, ако човек има рибешко око или си е пийнал малко повече:
Още веднъж нормалната гледка от същото място без разни фотобъзици:
Детайл от задвижващата предавка. По думите на очевидци, грохотът на цялата машинария по-рано се е чувал на километри. За съжаление, няма начин човек да преживее това отново:
Вече споменах ли, че освен широкоъгълна свиня, обичам и бъзици с рибешко око. На водния асансьор това май не му хареса, вижте, как ми се зъби:
Горното пристанище, гледано от шлюзовия портал. Някога тук корабите търпеливо са чакали ред за преминаване, сега тук е приютена част от музейната колекция кораби:
"Фенол" - последният запазен в Европа речен танкер с парна машина. Понастоящем очаква реставрация. Отраженията във водната повърхност са брутално подсилени с поляризиращ филтър:
Речният влекач "Фортуна" е построен през 1909 и над 80 години прекарва почти непрекъснато на вода. За съжаление, една реставрация би унищожила прекалено много от оригинала и би била кощунство по отношение на кораба. Затова е изложен на сухо:
В тъмните времена преди европейското стандартизиране на речните и каналните баржи по габарити и водоизместване, не е било рядкост, кораби, предназначени за плаване по определени водни пътища да бъдат строени по габаритите на най-тесния шлюз. Баржата на снимката е последната запазена в света, строена по "стандарта" на канала Дортмунд-Емс. Както повечето плаващи кораби от музейната колекция, се поддържа в годно за плаване състояние, а трюмът е преустроен (кой би се учудил) в изложбена зала. Преди няколко години с въпросната баржа дори бе предприето успешно няколкомесечно пътуване като "плаваща изложба" по реките и каналите на Германия. Самите изложби тук са тематични и се сменят всеки сезон:
Първият живот на "Церберус" (спуснат на вода през 1930) е този на лоцмански катер в амстердамското пристанище. Вторият - като полицейски и противопожарен катер по канала Дортмунд-Емс. Понастоящем се радва на битието си на музеен кораб. В определени дори вози туристи по няколкочасови маршрути по плавателните канали из района. С преминаване на не един шлюз, разбира се:
"Речна нимфа", още един кораб от музейния флот, предлагащ през лятото мини-круизи за посетителите на музея. Пак поляризиращ филтър и ISO400 посред бял ден:
Някогашната магазия на горния пристан. Преустроена в административна сграда, склад и....изложбена зала! Тема на актуалната изложба са стереофотографии на водни пътища и Рурската индустрия:
След толкова изложбени зали и музейни експонати, хелингите предлагат малко разнообразие. Тук всичко е не само реставрирано, но и в активна употреба - катерът под навесите е в реставрация. "Плаващата" част от музейния флот също бива изкарвана тук на сухо за поддръжка:
Този подвижен мост първоначално е изграден около 100 километра северно от Хенрихенбург при подстъпите на един от шлюзовете на канала Дортмунд-Емс. При разширяването на въпросния шлюз се оказва препятствие и е закупен от музея и преместен на входа на музейното пристанище. Разбира се, напълно функциониращ. Имах късмет да го видя в действие, за съжаление при един от малкото ми излети без фотоапарат:
Шлюзовият портал от горната страна на водния асансьор. Кулите и шпиловете са може би най-запомнящата се част от цялото съоръжение. Иронията е, че нито статично, нито като механика имат някакво отношение към самия асансьор, а просто служат като портал за шлюзовите врати от двете му страни. От конструктивна гледна точка дори не е било нужно да бъдат изградени като зидани кули. При проектирането просто надделяват символизмът и идеите на Вилхелминската архитектура:
Порталът малко по-отблизо. Шпиловете и барелефите на двата шлюзови портала са били демонтирани през Втората световна война. Може би само късметът ги спасява от претопяване или плячкосване. Монтирани са по местата им чак при реставрацията на водния асансьор през 80-те години на миналия век:
Барелефът отблизо. Пруският орел с монограма "FR" (Fridericus Rex) - своеобразен паметник на Фридрих I - първият крал на Прусия. Още един HDR посред бял ден:
Дясната кула на горния шлюзов портал със сигналното табло за чакащите реда си за "спускане" кораби:
Още веднъж шпилът...с детайли от конструкцията на самия асансьор:
И още веднъж, по-"близо". Всъщност, самите шпилове и кълбата не са само украшение. Практическото им предназначение е да служат за гръмоотводи:
За какво са му е на човек 400мм-обектив при архитектурни снимки? Ето за какво:
В целия "шлюзов парк" буквално един до друг са "наредени" два шлюза и два водни асансьора. Единственото действащо съоръжение е новият шлюз, построен през 1989 година. За съжаление, просто няма как да бъде сниман по подходящ начин, затова пък старият шлюз (построен през 1914) е просто красив. Понастоящем през шлюзовата камера преминава пешеходна алея, а подстъпите към долният портал са преустроени като марина:
Новият воден асансьор. В експлоатация от 1962 до 2005 година. Принципът (корито върху поплавъци) е същият, конструктивните детайли отразяват както естетиката на функционалната архитектура на 60-те години, така и напредъкът в технологиите. Понастоящем, местни инициативи се борят за запазването му не само като паметник на индустриалната култура, а и като действащо съоръжение:
Повече информация за музея (на немски) - тук:
http://www.lwl.org/LWL/Kultur/wim/portal/S/henrichenburg/ort/
На всички, харесали снимките - благодаря. Който има забележки и критика - да заповяда.
Поздрави,
Злото куче
Много интересен пътепис от техническа и от туристическа гледна точка!
Vlad_bg,
Мерси! Надявам се и снимките да са що-годе на ниво.
Поздрави,
Злото куче
Мерси! Надявам се и снимките да са що-годе на ниво.
Поздрави,
Злото куче
За да коментирате, моля, влезте в профила си!