ПредОбрени HDR

Ползвам често HDR и други подобни техники, затова не спира да ме учудва псевдоестетиката около тях. Не разбирам, какъв е смисълът от това, снимка да бъде докарана до такъв неземен вид, да и личи от километри, че е HDR и това да бива възприемано като качество. В края на краищата това е само една от многото техники за обработка. Не мога да разбера, как и защо толкова често се превръща в самоцел и всичко друго (светлина, настроение, мотив)остава на заден план. Никой не се прехласва пред преострени снимки или тъпо изкривени цветове, но немалко - пред предOбрени HDR.

Трудно ми е да разбера не само произхода на въпросното явление, но и популярността му.

Има ли тук някой, който би ми помогнал в това?

еми стана модно,дига рейтинга,най често и не е трудно, пускаш го през готов плъг-ин и имаш резултат.Често спасява скучновати иначе снимки,има автори които знаят какво правят и изглежда разкошно,има които не знаят какво правят и изглежда кич.Принципно е лична преценка ,ако нещо не ти харесва поминавай

имам известни изследвания по темата

firefighter, в десятката!
Подозирам обаче, че с тази графика не си сред най-популярните тук

Редактирано от автора , 21.10.2012 20:44:49

Графиката на Венци дава добър отговор на безсмисления ти вопъл. Не си единствения, който не харесва тази обработка, ненормалното в случая е, че искаш да наложиш това мнение като общоприето, което никога няма да бъде. В същност кой се интересува, какво харесваш

kdlaz, не си ме разбрал. Не искам да наложа нищо. Просто се чудя и не мога да разбера.

Едни харесват, други не харесват, вкусове разни. Все едно един фен да обясни защо е от левски, а друг защо е от ЦСКА - аргументи няма но кавгата е...неминуема.

Е, тогава

Аз пък си правя HDR вероятно щото снимам от 1968 година и тогава "такова животно немаше". Сега ми е интересно..
Всъщност, попадал съм на немалко отявлени врагове на HDR, което също е интересно... Все едно да има врагове на пейзажите или врагове на портретите...

zlokuche няма да разбереш това което искаш а ще срещнеш само негативи.Тук за да погледнат на теб с добро око трябва да изпалзваш само вълшебните думи "браво","супер","cool" и т.н.Предполагам ме разбираш
Иначе съм съгласен напълно с теб.И аз съм се чудел за чий са им ХДР-ите на повечето (с изключение на Santiago,той си е майсторче) ама хич и не питам защото отговора го знам а вече и ти.Така или иначе някои хора не се усещат че си скапват снимките ама щом им харесва да продължават.
ХДР-а е създаден с друга цел а не да се нагъва един кадър до безпаметност докато заприлича на парцал изпран с евтин препарат и минал през центрофуга на 10000 оборота.

@oldbiker: разбирам, какво искаш да кажеш. Не съм искал да те засегна, не е и на място - не съм против ХДР изобщо (сам го използувам, много от снимките ми тук са ХДР-и), против съм тази техника като самоцел. Точно толкова тъпо е, колкото и "злоупотребата" с отворена бленда или широкоъгълни обективи ей така, без особена идея.

@Svetlio70: разбирам те много добре, мерси! Колкото до коментарите ми - не съм тук, за да си създавам добро име, а защото ми е интересно, кой как и какво снима и за да покажа някоя и друга снимка и (евентуално)да получа и критични оценки.

от известно време си мисля за фотографията като за кулинарията/гастрономията ...

боб с люти чушки
месо с картофи
(даже кафе с кола)

и всичко това във вариант: сол до побеляване, после чер пипер до почерняване, а след това - на вкус ...

(това последното не е рецепта за черно-бяла фотография, поне не моята)

никакво въображение ...

познато, нали

съответно и ХДР-ът е мощно фотографско оръжие срещу империализъма, както се вика: с техния ейчдиар - по техните фотоус ...

Да кажем, че това е една от техниките, които в момента се котират добре ( и то далеч не само в сайта... като гледам не минава FIAP-ски конкурс без такава снимка и то баш от "ХариПотърските изгледи", както ги нарича Скот Келби). Аз лично съм еднакво толерантен както към тази техника, така и към черно-бялата вълна, насложените текстури, модните тонирания и всички други плъгини за които можеш да се сетиш... Преминали сме през вълната на сепията, мисля че и текстурите отшумяват, сега на мода е визията на леко стар и поосветен цветен филм... и разбира се на HDR. Тези които са фенове на някоя от тези техники с труд и експерименти рано или късно ще я овладеят до ниво, при което "манджата не е пресолена".

zlokuche - Темата не е зададена правилно. ХДР е техника на обработване, а не критерий за художествен баланс. Пресилени, размазани и прешарпени могат да са също така обикновени фотографии (което и виждаме най-често). Факт е че ХДР не се толерира в много сайтове, защото буди у "сериозните" фотографи опасение да не бъдат пренебрегнати или ощетени. Което пък показва вътрешна несигурност у последните, колкото и външно да изглеждат "перфектни" и самоуверени.
Конкретно в този сайт (но и във всички български сайтове) големият проблем не е ХДР, а групирането по приятелска линия, защото създава временна подкрепа и измамното усещане за добри резултати, което забавя развитието с години. Оттам идва и невъзможността, тази тема да бъде осъзната, по принципа - ако 20 човека кажат едно, а един друго, то мнозинството е право. И после чакай правилни критични оценки, откъде да дойдат. Кръгозора определя самооценката...
Така че, ХДР ти е последния проблем, тук има "гниене" на "високо", "средно" и "ниско" ниво, защото приоритетът всъщност не е фотографията...

Според мен съвременната художествената фотография, както и изобразителното изкуство, не е точно отражение но действителността. В зависимост от това какво предаваш, някои елементи могат да бъдат подсилени, други - отслабени. Най-простия пример е черно-бялата снимка, която в някои случаи предава нещата по-добре от цветната. Искам да се съглася със SantiAgo, че един или друг вид обработка сам по себе си не е нито добър, нито лош, той е само средство за постигане на определена цел, стига целта да е ясна.

Всъщност, всички писали в тази тема дотук говорят за едно и също (без да си противоречат фундаментално), а именно че дозата и начинът на поднасяне са онези неща, които определят дали от едни и същи продукти ще се получи вкусно ястие или (за съжаление) буламач ...

Не трябва да забравяме обаче, че чувството/усещането за красиво е като религията - нещо ирационално и неподлежащо на обяснение.

Според мен няма нищо лошо в това човек да експериментира. Всички го правим или сме го правили. Важното е да има примери и в двете, трите, четирите ... посоки (всъщност посоките са общо шест, като броим нагоре и надолу). И ако човек търси крайност в изявата, но го прави целенасочено и с мисъл, то и резултатът ще бъде най-малкото интересен ... Другото е подражание или носене по гребена на поредната вълна.

Май много се разприказвах.

ivenchev - Мдаа, определено тук в темата, както и в останалата сайтова реалност, същността на нещата стои в ефирна мъгла и неяснота. И както в живота, задоволяването на личните цели е първостепенна задача. Ако тя не хармонира с нещо, то бива прехвърляно на втори план. Не функционира тезата от "теория на игрите" според която всеки печели най-добре, когато постави част от собствените интереси в хармония с общата цел...
Що се отнася до идеалът за красота и религията, това съвсем не са ирационални неща, неподлежащи на обяснение. Имат своята логика и са съвсем осезаеми. Достатъчно е човек да отдели време и усилия за да ги изучи. Но не същността им е важна тук, а пътя по който се върви. Защото има много пътища, някои криволичат твърде много и изискват особенно дълго време в наличност, други изобщо не достигат целта, защото са пътеки с друг приоритет, трети водят успешно до едно ниво, след което спират в нивата на "успехите" всред нищото, но пък носят временно удовлетворение... Пътят на вътрешното съвършенство е стръмен и може да уплаши всеки, който стои в началото му. За съжаление предлага само наслада от познанието, но орязва емоционално от лесни победи... Тук посоките не са 6, има и една седма, посоката на третото око. Когато погледът се загледа в една точка, той никога не спира, всъщност тръгва навътре към себе си. И щом човек се замисли, важно е какъв критерий ще има за основа, тогава мисълта има своята реална стойност извън егото...
А къде остана темата за ХДР? Тя (както всичко останало във фотографията) е като цветята по пътя към изкуството, може да бъде прекрасна роза, а може да бъде бодил. За съжаление е видна за останалите, защото това е визуално изкуство...

Способа HDR може да се използва като средство за наляване шума на едно идображение. Една от опциите на метода е да се изсветлят тъмните участъцина даден кадър и да се затъмнят най-светлите участъци, като идеята е да се получи детайл и цвят.Това се налага когато снимания обект предлага по-голям динамичен диаразон от този който може давъзпиеме матрицата на камерата.Затова човека зад камерата трябва да прецени как да заснеме обекта за да получи желание резултат/ако разбира се знае какво иска/.
И тук има безброй безвкусни изващения при сътворяване на шедьоврите, както е с шарпа, контраста сатурацията и други опции на пограмите за обработка на изображения.
Та в конкретия случая проблема не е в програмата, а в човека който държи мишката/умишлено не използвам думата "фотогграф" :)

SantiAgo

Редактирано от автора , 17.02.2014 14:23:38

Драги приятели,страхувам се да кажа че съм на 68 години.Цял живот съм бил фотограф любител и професионалист.Преди години за да се направи нещо по оригинално, /соларизация,изохелия и др./се подготвяхме цяла седмица,осигуряване материали,филм,химикали и т.н.,и в края, я се получи нещо, я не,радвайте се че сега компютъра върши безплатно всичко за части от секундата,корекция на цвят,фокус,направо магия,чудо.Обработката не е важна,важното е да се получи нещо КРАСИВО!Получи се доста ретро,извинявайте!