За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
09 Август, летище София: новия терминал. В очакване на check in-a, не осъзнавам напълно за къде точно съм се запътил… Иначе дестинацията си я бива- Китай!!! В главата ми се въртят последните напътствия на близки и роднини, включващи мъдри съвети от рода на „Не пий вода там, ще се разболееш” и се стигне до „За всеки случай си вземи вафли и консерви русенско, че ще умреш от глад ”. Поводът за това пътешествие е командировка, да видя на място как се труди братския китайски народ, що е то качествена китайска стока и т.н… Но- едно по едно- излитаме за по напряко…към Германия, и по точно Франкфурт на Майн, който е хубав град, поне погледнат отгоре:
Летището Франкфурт е втория по големина терминал в Европа, толкова е голям, че до по-отдалечените точки се возиш на влакче, а риска да си изпуснеш самолета при кратко време между полетите –реален! Оттам се прави връзка със самолета за Nanjing, който е и първата ми спирка. Огромният Боинг на Луфтханза е комфортен и снабден с всички удобства за път над 10 часа. Имам късмета да съм до прозореца (илюминатора освен това е сравнително чист!!), уверявам се, че фото-чантата и съдържанието и се чувстват комфортно и с интерес следя информацията, която ни дава капитанът. Летим на около 10-11 км височина, външната температура варира от -42С до -50С, средната скорост е около 970 км/ч. Прекосяваме Полша, Естония, за известно време се вижда Балтийско море и залеза над северния руски бряг. Следва Санкт Петербург, Москва, в просъница мяркам, че пресичаме Монголия. Наближаваме Nanjing и за моя изненада самолетът потъва в бяла пелена. Казвам за изненада, защото досега времето беше ясно и слънчево. Изненадата ми беше още по-голяма, когато разбрах, че в момента над Китай преминава тайфун и Nanjing е в центъра му (за това малко по-късно)… Още с пристигането виждам само хора с маски, които раздават листовки за симптомите на свинския и птичия грип и подробни инструкции какво се прави дори само при съмнение за такива. Това ми действа леко потискащо, навявайки ми асоциации с филма „Зараза” с Дъстин Хофман… Да си призная не знаех нищо за Nanjing, мислех си че е градче от няколко стотин хиляди души. Е „градчето” се оказа с население от над 6 000 000 души, основано преди 2 000 години. Ето кратка информация от уикито: Nanjing е град в Източен Китай, административен център и най-голям град на провинция Дзянсу. Nanjing е с население от 6 126 165 жители (2000 г.) и площ от 6596 км². Намира се в часова зона UTC+8. Отстои на 300 км западно от Шанхай и на 1200 км южно от Пекин. Градът е разположен на 15 м надморска височина, на брега на река Яндзъ и има речно пристанище достъпно и за морските кораби, а също и аерогара. Nanjing е един от най-древните китайски градове и неведнъж е бил столица на страната и резиденция на нейните управители. Китай е държава в която реда се цени, разбираш го от полицаите на всяка крачка, всевъзможните гардове и служители, които са навсякъде. Не на последно място попълваш сума ти формуляри с подробна лична информация, цел на посещението, къде ще бъдеш, при кого, кой ще отговаря за теб докато си там и т.н. След всички процедури, попълване на бланки и т.н. най-накрая излизам от летището. Намирам посрещачите си, които учудващо разпознавам веднага (китайците не са чак толкова еднакви, колкото ни се струват примерно в Илиенци) и разбирам, че потегляме за първата ми работна среща. В момента, който прекрачих прага на летището разбрах какво е тайфун (не много силен и вече попреминаващ)- страшна влага от която полепваш веднага от глава до пети, нещо между ситен дъжд и роса, които се въртят от вятъра във всички посоки и това гарнирано с жега… Та в тези условия с тъга си помислих, че кой знае какви снимки няма да излязат. Да оставим факта, че небето през цялото време беше сиво (да, сиво- не прегоряло!) и поради смога, който е постоянен над големите градове. До фабриката, която беше целта на моето посещение в Nanjing пътуваме около час и половина по първокласен път. Посрещат ни любезно, продукцията като цяло е добре , но за съжаление след работа нямам възможност да видя много от града поради неспиращия дъжд. Сутринта на следващия ден ставаме много рано за да хванем влака до Шанхай. На гарата с радост установявам, че дъждът почти е спрял и плахо вадя канончето. Брегът на река Яндзъ, пред жп гарата:
ЖП-гарата на Nanjing, отвън и вътре. Сравнения с Централна гара –София няма да правя, най-малко заради безупречната чистота, с която блестеше всичко:
Друго интересното на китайските жп гари е скенера за оръжие на входа, през който се минава задължително. Достъп до пероните нямаш, изхода към тях са затворени с масивни стъклени прегради, които се отварят като дойде влака. Впечатли ме двойната проверка на билетите- и на влизане и на излизане от влака, при всички случаи в присъствието на служители на реда. Определено китайските жп линии не биха вършили работа на някои наши мургави събратя, свикнали да се возят „аванта”. Иначе във влака дават вода, има климатик и си обслужван от усмихнати стюардеси, т.е. обстановката е почти като в нашенските влакове… Средната скорост е 230-250 км/ч, които реално не се усещат и стопяват огромните разстояния неусетно. До мен седи момиченце, което ме гледа с любопитство и започва разговор с една от моите придружителки.
Разбрах, че пита, защо имам руса коса и сини очи, защо съм толкова различен и откъде идвам. Не знаех, че мога да изглеждам екзотично на когото и да било… Неусетно съм задрямал, часовата разлика и недоспиването си казват думата. Пристигаме в Шанхай, от влака се изсипват няколко хиляди човека и аз започвам да осъзнавам значението на израза „целия китайски народ”… Шанхай (Shanghai)!!! Град, който трудно може да се опише. Град, който трябва да се види!! Ето кратко уики-инфо: Шанхай е един от четирите градове-провинции в Китайската народна република. Като такъв той има статут на провинция и е подчинен пряко на централното правителство. Градската агломерация на Шанхай е най-голямата в Китай, следват Пекин и Тяндзин. Шанхай е най-големият град в Китай. Населението му е 18 450 000 души. Разположен е на делтата на река Яндзъ. Името „Шанхай“ буквално означава „на морето“. Шанхай в даден момент дори се превръща в третия най-голям финансов център в света, след Ню Йорк и Лондон, и най-натовареният търговски град от Далечния изток. След идването на комунизма през 1949 г., Шанхай страда от тежките данъци на централната власт и от края на навлизането на чужди капитали. Днес той се счита и за един от моторите на китайската икономика и финанси. Бях поразен от небостъргачите, модерните сгради от метал и стъкло, пъстрото космополитно множество и от размера на всичко това!
Хващаме такси за фабриката, която трябва да посетя по програма в самия град. Вадя апарата и започвам да стрелям в движение в непрекъснат спор с шофьорът, който ми обяснява че климатика работел и прозорецът трябвало да е затворен. Съгласявам се, няколко снимки през прозореца, на следващото кръстовище пак отварям небрежно прозореца и т.н. Китайците са много дружелюбен народ, за тях е чест на масата да има много повече отколкото може да се изяде/изпие. Хубаво е да опиташ от (почти) всичко, което ти се предлага. Наздравиците са разделени за мъжете и жените и затова е хубаво да не избързвате, докато не разберете дали вас ви включва. Нашенското „на екс!” е заменено с тяхното „наполовина”. Наздраве е нещо като „сша-сша”. Разбрах, че тяхната китайска храна няма нищо общо с нашата си, българска „китайска храна”. На вид си приличат, но вкуса е напълно различен, доста често подлютен.
В Китай това, че някой бърза няма кой знае какво значение, там бързат бавно… Междувременно след около едночасово пътуване в мегаполиса, и след като объркахме пътя на няколко пъти, най-накрая намираме фабриката, където ни чакат директно за обяд. Това, че има работа не е от значение, първо ще се подкрепим пък после… Тук вече решавам, че ще хапна една най-обикновена пилешка пържола на скара, без сосове, без заливки- нищо, просто „grill, barbeque” -oбяснявам аз на моите придружители. Най-обикновеното пилешко се оказа една цяла кокошка, без перата, с глава, крака, нокти и т.н. и нарязана на „резенчета” . Гледката беше неповторима, жалко че не снимах. Оказа се, че не „били разбрали”, но пък за тая сметка бях удостоен с честта да опитам „пиле на пара”, голям китайски деликатес… Вечерта след задължителния душ слагам един по-представителен тоалет (риза + панталон), който се задържа на мен точно докато излязох от фоайето на хотела. Тайфуна вече затихваше, но страхотната влага и жега обезсмисляше всякакви дрехи освен бермуди и тишъртка. Шанхай е мегаполис ,в който живота тече интензивно, туристите са на почит и определено има къде да се позабавляваш (стига да имаш време за това). Тук Джеки Чан е герой, не пропуснах възможността да се снимам с негова восъчна фигура в естествен размер, поставена директно на един от централните булеварди:
За вечеря се оказахме в типично китайско ресторантче, по моя идея. Помолих за вилица и нож, защото въпреки интензивното обучение, на което бях подложен, яденето с пръчици си е цяло изкуство за белия човек. Получих вилица и нож, които със сигурност бяха от времето на Мао и Културната революция. Когато помолих да ги сменят се оказа, че са единствения комплект, все пак бяхме в типичен китайски ресторант (и то по мое желание). Последвалото приключение с главно действащо лице гладен българин, китайски пръчици за хранене и специалитети от местната кухня си е достойно за възхвала… Който не вярва, нека поизгладнее и след това да се опита да изяде каквото и да било с две клечки, аз лично ще го почерпя. Следващия, трети ден е за посещение на фабрика в град Hangzhou. Сутринта рано сме на Южната жп гара на Шанхай за да хванем влака.
Малко трудно се снима от движещ се с 250 км/ч влак, но пък класическо оризово поле не е за изпускане:
Малко инфо за Hangzhou: Ханджоу е административен център на югоизточната провинция Джъдзян. Населението е от 2 636 700 жители (към 2003 г.). Намира се в часова зона UTC+8 на 180 км югозападно от Шанхай. Градът се намира на брега на залива Ханджоу, където река Цянтан се влива в Източнокитайско море. Има пристанище и се явява важен транспортен възел. Ханджоу е стар център на занаятите и текстилната индустрия, известен с производството на памук и коприна. Гарата:
Китайско „ново строителство”:
След приключване на работа имах само около час за да видя старинната част на Hangzhou и алеята водеща към езерото. Вече не валеше, но аз трябваше да се боря с падащия мрак, в който китака е най-доброто решение… Но колкото-толкова.
Ръчното гравиране на яйца е една от атракциите:
Помещение, в което се практикува традиционната китайска медицина, базирана само на лечение с билки и природни продукти. На място екип от лекари преглежда желаещите, разценката е според ценза и стажа на лекаря, а илачите може да ги купите направо от щанда:
Уличен артист:
Магазин за кибрити с образите на всякакви знаменитости- от Мао, през Сталин и Че Гевара, та чак до Мусолини и Хитлер!!
В Китай е евтино, даже много евтино. 1 юан е около 20 стотинки (грубо). Снимка с рикшата на древен китайски император струва само 3 юана (60 стотинки)
Последен, четвърти ден, отново в Шанхай. Имам няколко часа до самолета, които решавам да уплътня с посещение до старата част на града. Речено-сторено:
Статуя на класически китайски дракон, символът на краля:
Вниманието ми е привлечено от група хора, играещи валс и друга, изпълняваща синхронни движения с мечове. С почуда разбирам, че това са пенсионери, участващи в специални програми за развлечение на хората от третата възраст. Така се вживяват в това, което правят, че за тях външния свят не съществува…
Знаех, че Китай е огромна държава, но нямах реална представа колко точно. На път за летището хващаме метро за около половин час и след това влака-стрела. Това чудо на техниката се строи около 20 години и сега осигурява бърз и надежден транспорт. Сами сметнете какво разстояние се изминава с тази скорост за 15мин:
Като всичко, така и моето пътешествие си има край. В Заключение? Само ще кажа- идете, вижте, опитайте! …
инж.Георги Ив.Георгиев- Blackthrone
Летището Франкфурт е втория по големина терминал в Европа, толкова е голям, че до по-отдалечените точки се возиш на влакче, а риска да си изпуснеш самолета при кратко време между полетите –реален! Оттам се прави връзка със самолета за Nanjing, който е и първата ми спирка. Огромният Боинг на Луфтханза е комфортен и снабден с всички удобства за път над 10 часа. Имам късмета да съм до прозореца (илюминатора освен това е сравнително чист!!), уверявам се, че фото-чантата и съдържанието и се чувстват комфортно и с интерес следя информацията, която ни дава капитанът. Летим на около 10-11 км височина, външната температура варира от -42С до -50С, средната скорост е около 970 км/ч. Прекосяваме Полша, Естония, за известно време се вижда Балтийско море и залеза над северния руски бряг. Следва Санкт Петербург, Москва, в просъница мяркам, че пресичаме Монголия. Наближаваме Nanjing и за моя изненада самолетът потъва в бяла пелена. Казвам за изненада, защото досега времето беше ясно и слънчево. Изненадата ми беше още по-голяма, когато разбрах, че в момента над Китай преминава тайфун и Nanjing е в центъра му (за това малко по-късно)… Още с пристигането виждам само хора с маски, които раздават листовки за симптомите на свинския и птичия грип и подробни инструкции какво се прави дори само при съмнение за такива. Това ми действа леко потискащо, навявайки ми асоциации с филма „Зараза” с Дъстин Хофман… Да си призная не знаех нищо за Nanjing, мислех си че е градче от няколко стотин хиляди души. Е „градчето” се оказа с население от над 6 000 000 души, основано преди 2 000 години. Ето кратка информация от уикито: Nanjing е град в Източен Китай, административен център и най-голям град на провинция Дзянсу. Nanjing е с население от 6 126 165 жители (2000 г.) и площ от 6596 км². Намира се в часова зона UTC+8. Отстои на 300 км западно от Шанхай и на 1200 км южно от Пекин. Градът е разположен на 15 м надморска височина, на брега на река Яндзъ и има речно пристанище достъпно и за морските кораби, а също и аерогара. Nanjing е един от най-древните китайски градове и неведнъж е бил столица на страната и резиденция на нейните управители. Китай е държава в която реда се цени, разбираш го от полицаите на всяка крачка, всевъзможните гардове и служители, които са навсякъде. Не на последно място попълваш сума ти формуляри с подробна лична информация, цел на посещението, къде ще бъдеш, при кого, кой ще отговаря за теб докато си там и т.н. След всички процедури, попълване на бланки и т.н. най-накрая излизам от летището. Намирам посрещачите си, които учудващо разпознавам веднага (китайците не са чак толкова еднакви, колкото ни се струват примерно в Илиенци) и разбирам, че потегляме за първата ми работна среща. В момента, който прекрачих прага на летището разбрах какво е тайфун (не много силен и вече попреминаващ)- страшна влага от която полепваш веднага от глава до пети, нещо между ситен дъжд и роса, които се въртят от вятъра във всички посоки и това гарнирано с жега… Та в тези условия с тъга си помислих, че кой знае какви снимки няма да излязат. Да оставим факта, че небето през цялото време беше сиво (да, сиво- не прегоряло!) и поради смога, който е постоянен над големите градове. До фабриката, която беше целта на моето посещение в Nanjing пътуваме около час и половина по първокласен път. Посрещат ни любезно, продукцията като цяло е добре , но за съжаление след работа нямам възможност да видя много от града поради неспиращия дъжд. Сутринта на следващия ден ставаме много рано за да хванем влака до Шанхай. На гарата с радост установявам, че дъждът почти е спрял и плахо вадя канончето. Брегът на река Яндзъ, пред жп гарата:
ЖП-гарата на Nanjing, отвън и вътре. Сравнения с Централна гара –София няма да правя, най-малко заради безупречната чистота, с която блестеше всичко:
Друго интересното на китайските жп гари е скенера за оръжие на входа, през който се минава задължително. Достъп до пероните нямаш, изхода към тях са затворени с масивни стъклени прегради, които се отварят като дойде влака. Впечатли ме двойната проверка на билетите- и на влизане и на излизане от влака, при всички случаи в присъствието на служители на реда. Определено китайските жп линии не биха вършили работа на някои наши мургави събратя, свикнали да се возят „аванта”. Иначе във влака дават вода, има климатик и си обслужван от усмихнати стюардеси, т.е. обстановката е почти като в нашенските влакове… Средната скорост е 230-250 км/ч, които реално не се усещат и стопяват огромните разстояния неусетно. До мен седи момиченце, което ме гледа с любопитство и започва разговор с една от моите придружителки.
Разбрах, че пита, защо имам руса коса и сини очи, защо съм толкова различен и откъде идвам. Не знаех, че мога да изглеждам екзотично на когото и да било… Неусетно съм задрямал, часовата разлика и недоспиването си казват думата. Пристигаме в Шанхай, от влака се изсипват няколко хиляди човека и аз започвам да осъзнавам значението на израза „целия китайски народ”… Шанхай (Shanghai)!!! Град, който трудно може да се опише. Град, който трябва да се види!! Ето кратко уики-инфо: Шанхай е един от четирите градове-провинции в Китайската народна република. Като такъв той има статут на провинция и е подчинен пряко на централното правителство. Градската агломерация на Шанхай е най-голямата в Китай, следват Пекин и Тяндзин. Шанхай е най-големият град в Китай. Населението му е 18 450 000 души. Разположен е на делтата на река Яндзъ. Името „Шанхай“ буквално означава „на морето“. Шанхай в даден момент дори се превръща в третия най-голям финансов център в света, след Ню Йорк и Лондон, и най-натовареният търговски град от Далечния изток. След идването на комунизма през 1949 г., Шанхай страда от тежките данъци на централната власт и от края на навлизането на чужди капитали. Днес той се счита и за един от моторите на китайската икономика и финанси. Бях поразен от небостъргачите, модерните сгради от метал и стъкло, пъстрото космополитно множество и от размера на всичко това!
Хващаме такси за фабриката, която трябва да посетя по програма в самия град. Вадя апарата и започвам да стрелям в движение в непрекъснат спор с шофьорът, който ми обяснява че климатика работел и прозорецът трябвало да е затворен. Съгласявам се, няколко снимки през прозореца, на следващото кръстовище пак отварям небрежно прозореца и т.н. Китайците са много дружелюбен народ, за тях е чест на масата да има много повече отколкото може да се изяде/изпие. Хубаво е да опиташ от (почти) всичко, което ти се предлага. Наздравиците са разделени за мъжете и жените и затова е хубаво да не избързвате, докато не разберете дали вас ви включва. Нашенското „на екс!” е заменено с тяхното „наполовина”. Наздраве е нещо като „сша-сша”. Разбрах, че тяхната китайска храна няма нищо общо с нашата си, българска „китайска храна”. На вид си приличат, но вкуса е напълно различен, доста често подлютен.
В Китай това, че някой бърза няма кой знае какво значение, там бързат бавно… Междувременно след около едночасово пътуване в мегаполиса, и след като объркахме пътя на няколко пъти, най-накрая намираме фабриката, където ни чакат директно за обяд. Това, че има работа не е от значение, първо ще се подкрепим пък после… Тук вече решавам, че ще хапна една най-обикновена пилешка пържола на скара, без сосове, без заливки- нищо, просто „grill, barbeque” -oбяснявам аз на моите придружители. Най-обикновеното пилешко се оказа една цяла кокошка, без перата, с глава, крака, нокти и т.н. и нарязана на „резенчета” . Гледката беше неповторима, жалко че не снимах. Оказа се, че не „били разбрали”, но пък за тая сметка бях удостоен с честта да опитам „пиле на пара”, голям китайски деликатес… Вечерта след задължителния душ слагам един по-представителен тоалет (риза + панталон), който се задържа на мен точно докато излязох от фоайето на хотела. Тайфуна вече затихваше, но страхотната влага и жега обезсмисляше всякакви дрехи освен бермуди и тишъртка. Шанхай е мегаполис ,в който живота тече интензивно, туристите са на почит и определено има къде да се позабавляваш (стига да имаш време за това). Тук Джеки Чан е герой, не пропуснах възможността да се снимам с негова восъчна фигура в естествен размер, поставена директно на един от централните булеварди:
За вечеря се оказахме в типично китайско ресторантче, по моя идея. Помолих за вилица и нож, защото въпреки интензивното обучение, на което бях подложен, яденето с пръчици си е цяло изкуство за белия човек. Получих вилица и нож, които със сигурност бяха от времето на Мао и Културната революция. Когато помолих да ги сменят се оказа, че са единствения комплект, все пак бяхме в типичен китайски ресторант (и то по мое желание). Последвалото приключение с главно действащо лице гладен българин, китайски пръчици за хранене и специалитети от местната кухня си е достойно за възхвала… Който не вярва, нека поизгладнее и след това да се опита да изяде каквото и да било с две клечки, аз лично ще го почерпя. Следващия, трети ден е за посещение на фабрика в град Hangzhou. Сутринта рано сме на Южната жп гара на Шанхай за да хванем влака.
Малко трудно се снима от движещ се с 250 км/ч влак, но пък класическо оризово поле не е за изпускане:
Малко инфо за Hangzhou: Ханджоу е административен център на югоизточната провинция Джъдзян. Населението е от 2 636 700 жители (към 2003 г.). Намира се в часова зона UTC+8 на 180 км югозападно от Шанхай. Градът се намира на брега на залива Ханджоу, където река Цянтан се влива в Източнокитайско море. Има пристанище и се явява важен транспортен възел. Ханджоу е стар център на занаятите и текстилната индустрия, известен с производството на памук и коприна. Гарата:
Китайско „ново строителство”:
След приключване на работа имах само около час за да видя старинната част на Hangzhou и алеята водеща към езерото. Вече не валеше, но аз трябваше да се боря с падащия мрак, в който китака е най-доброто решение… Но колкото-толкова.
Ръчното гравиране на яйца е една от атракциите:
Помещение, в което се практикува традиционната китайска медицина, базирана само на лечение с билки и природни продукти. На място екип от лекари преглежда желаещите, разценката е според ценза и стажа на лекаря, а илачите може да ги купите направо от щанда:
Уличен артист:
Магазин за кибрити с образите на всякакви знаменитости- от Мао, през Сталин и Че Гевара, та чак до Мусолини и Хитлер!!
В Китай е евтино, даже много евтино. 1 юан е около 20 стотинки (грубо). Снимка с рикшата на древен китайски император струва само 3 юана (60 стотинки)
Последен, четвърти ден, отново в Шанхай. Имам няколко часа до самолета, които решавам да уплътня с посещение до старата част на града. Речено-сторено:
Статуя на класически китайски дракон, символът на краля:
Вниманието ми е привлечено от група хора, играещи валс и друга, изпълняваща синхронни движения с мечове. С почуда разбирам, че това са пенсионери, участващи в специални програми за развлечение на хората от третата възраст. Така се вживяват в това, което правят, че за тях външния свят не съществува…
Знаех, че Китай е огромна държава, но нямах реална представа колко точно. На път за летището хващаме метро за около половин час и след това влака-стрела. Това чудо на техниката се строи около 20 години и сега осигурява бърз и надежден транспорт. Сами сметнете какво разстояние се изминава с тази скорост за 15мин:
Като всичко, така и моето пътешествие си има край. В Заключение? Само ще кажа- идете, вижте, опитайте! …
инж.Георги Ив.Георгиев- Blackthrone
Редактирано от администратор , 22.07.2015 17:43:49
За да коментирате, моля, влезте в профила си!