За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
Крепост Патмос
Намира се на полуостров вдаден в язовир Кърджали /това е полуостровът, който е срещу нас, когато снимаме, онази толкова фотогенична извивка на язовира/, при устието на река Боровица.
Крепостта е разположена на скалист връх, висок над 400 м. а източната и южната и страна представляват отвесни скали, съответно естествена, непреодолима преграда към нея. Северната крепостна стена е изградена само на места, защото и тук няма много нужда от фортификация. Добре запазена е западната крепостна стена с две кули. Наличието на тези кули, а също и на трикорабната, триапсидна базилика с почти долепена до нея масивна сграда, за която се предполага, че е била на повече от два етажа /на първия етаж е имало складове за храна, а вторият може би е бил жилище на духовно лице/ , та наличието на тези строежи, дава основание на някои автори да се съмняват, че това е Патмос. Тя е твърде голяма и по площ /10 дка./, за да бъде само отбранително укрепление, за каквото пише Георги Акрополит. И така остава едно съмнение, че имената са разменени и това е Кривус, за която може да се каже, че действително е малка.
Базиликата в крепостта е построена върху основите на по-стара, която е датирана към периода на ранното християнство – Vв. Последните преустройства в нея са извършени около ХІІ – ХІVв.
В преданията се говори, че по време на войната 1253-1254г., която българския цар Михаил ІІ Асен води за отвоюване на Родопските крепости, край Патмос е загинал виден български военачалник.
И тъй като не съществува крепост на леснодостъпно място /все по върховете ги правят и от три места естествено ограждат не само срещу враговете, но тук дълбоко подозирам и заговор срещу съвременните баир будали /, то съответно и панорамата, до която най- после се докопвате, си заслужава .
Моняк /Мнеакос/
Да снимаш изгрева или залеза на Моняк /пак си на връх и можеш да се въртиш на всички посоки, които фотографията изисква/, си е повече от удоволствие. И пак спорове и недоизяснени още в исторически план обстоятелства за функцията на крепостта, но за това по-после.
Моняк се намира на скалист хълм /586м./, наречен Шеста крепост, близо до с.Широко поле.
А от селото до отсрещния бряг на язовир Студен кладенец при с. Лисиците е опнат най- дългия за Балканския полуостров въжен мост.
И така крепостта се състои от външен и вътрешен град. И отново непристъпни скали, на които не им трябва допълнително укрепление от югоизток и североизток. Има крепостна стена от северната и югозападната страна.
Укрепената площ е над 20000 кв.м. Входът е от запад и е охраняван от масивна кула с неправилна трапецовидна форма. Интересното при тази кула е че не е имала вход, а подхода към нея се е извършвал във височина и в долните етажи се е слизало отгоре. Предполага се, че тези приземни етажи са били складови помещения и така защитниците на кулата остават изолирани и с достатъчно припаси, дори след падане на крепостната стена.
Друго интересно нещо от крепостта Моняк е нейното снабдяване с вода, при положение , че се намира на скалист връх и естествен водоизточник не е открит.
Малко езерце, разположено под северната крепостна стена е било един от главните източници на вода на крепостта, но то не е извор, а скална пукнатина, която събирала дъждовната вода от цялото плато /ей, винаги съм казвала, че тия древните са били по-умни и рационални от нас/. Единственото неудобство било, че това съоръжение се намирало извън крепостните стени и това наложило изкопаването на малък проход в стената. И така пазени от защитниците на крепостната стена и скрити в скалния улей, по който се достига до водоизточника, жителите на крепостта са разполагали с вода и по време на обсада.
За мирно време крепостта разполагала и с още един водоизточник – цистерна извън крепостната стена, за дъно на която служела естествена скала, само допълнително издялана и дооформена. Интересното е, че тази цистерна се е пълнела с вода от онова скално езерце, чрез глинен водопровод, части от който са разкрити при разкопките. Е стига толкова за водата,за кули, крепостни стени и т.н. – те са за специалистите и за интересуващите се. Сега да обърнем малко внимание на интригата и жълтата хроника.
Едната интрижка се заформя в днешно време, след разкритието, че южната тераса в крепостта е била застроена с дървени бараки за войниците и спомагателния персонал на отбраняващия града гарнизон. По направените проучвания се достига до извода, че запаси от храна и вода са предвидени само за защитниците. На крепостта липсва градоустройство. В мирно време крепостта се пази и обслужва от малък гарнизон /плюс жените и децата/, а по време на война отваря портата и прибира вътре всички селяни от околността със семействата и стадата им. За това възможност има, място в крепостта бол. Така се увеличава войската , а и хранителните припаси. И така въпросът е „какво е Моняк”? Най-голямата крепост, административен център на Ахрида, или твърдина без градоустройство само с един гарнизон, сложена там да отбранява земите по поречието на Арда?
Другия интересен факт, извън битките около Моняк идва от древността. Изглеждал е много живописно кацнал на хълма. Тук под неговите стени през 1206 г. по време на похода си във вътрешността на Родопите, Анри разполага лагера си и по сведение на хрониста маршал Вилардуен, тук рицарите-кръстоносци научават за смъртта на Балдуин в Търново. Тук под стените на Моняк се провежда Баронския съвет, който избира за император на Латинската империя, Анри.
Устра
Е, какво да ви кажа за Устра? Тази крепост е мъчение и... и... и... и като се качиш горе просто не ти се иска да слезеш. Преодоляваш лекия световъртеж , след като си „допълзял” по скалата до онази дупка избушена направо в стената /то това чудо и врата няма като хората, а камо ли подстъп към нея/, изправяш се пред една от най-шеметните гледки на Родопите и естествено оставаш тук завинаги.
Една от най-високо разположените у нас крепости, стои на връх 1014м. и е охранявала пътя Констанция /Симеоновград/, Макроливада /Узунджово/, Моняк, Маказа, Бяло море. Заема площ от 1286кв.м. и в нея са запазени останки от три кули, жилищни сгради , складове за храна и водохранилища. На места останките от строежи достигат до 10м и това е най – запазената в днешно време крепост в Родопите /добре, че до нея се стига трудно, иначе досега камък върху камък да не е останал от нея/. Ненапразно по красота я наричат Царевец на Родопите, а иначе по своята функция си е най-обикновена стражева крепост...
По данни е съществувала още по времето на Симеон и е била негово владение, но той я преотстъпва на византийския император срещу титлата „василеопатор”-висш настойник на византийския император. След смъртта на Симеон крепостта трайно остава византийско владение и следващото съобщение за нейното преминаване в български ръце /при цар Михаил ІІ Асен/, идва от Георги Акрополит, който описва събитията през 1253-1254г. по следния начин:
"Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд.Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана, която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници ,поради внезапното нападение, понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно, трети естествено бяха уморени от дългата служба, тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос, Перущица, Кричим, Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос, който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра, Перперикон, Кривус и разположеният край Адрианопол град, наречен Ефраим"....
По непотвърдени от историята данни се смята, че Устра е била българска и по времето на цар Иван-Асен ІІ.
Е, само едно стражево укрепление и то твърде за кратко време българско, но пък панорамата отгоре си заслужава. А тия древните са знаели не само как да се защитават, ами са се и радвали на една от най-прекрасните гледки в Родопите-хитреци и естети.
Кривус
Ако в края на село Башево не срещнеш местен човек, който да те упъти и точно да ти покаже пътечката, скрита в дървета и храсталаци, водеща към крепостта, то можеш да се юрнеш по почти отвесния надолу склон, слизащ към меандъра на Арда, стига да имаш здрави гащи и да си малко нещо луд. Че точно това ни предстоеше беше ясно, но добре, че се появи този възрастен човечец и ни заведе досами пътеката. На връщане, по някое време, естествено я изгубихме и изпълзяхме от гората, кой как може, като византийци след як бой.
Това е същата крепост, за която има съмнение, че може да е сбъркана с Патмос, поради факта, че заема твърде малка площ, няма открити на нея базилики или други сгради, говорещи за градоустройство - само стени и отбранителни кули.
Намира се на хълм, обграден от три страни от един от прословутите меандри на Арда.
Вътрешната крепост има размери 40х50м и се намира в западната част. Построена през Хв. като един от пазителите по поречието на Арда. Снабдяването с вода е ставало от реката, чрез подземен тунел.
За нея научаваме от същия текст на Георги Акрополит, който цитирах по-горе, че е била отвоювана от цар Михаил ІІ Асен, през 1253-1254 г.
И отново красиви Родопи!!!
А остана още толкова много! За следващия път!
Елена Стефанова - elenajs
Намира се на полуостров вдаден в язовир Кърджали /това е полуостровът, който е срещу нас, когато снимаме, онази толкова фотогенична извивка на язовира/, при устието на река Боровица.
Крепостта е разположена на скалист връх, висок над 400 м. а източната и южната и страна представляват отвесни скали, съответно естествена, непреодолима преграда към нея. Северната крепостна стена е изградена само на места, защото и тук няма много нужда от фортификация. Добре запазена е западната крепостна стена с две кули. Наличието на тези кули, а също и на трикорабната, триапсидна базилика с почти долепена до нея масивна сграда, за която се предполага, че е била на повече от два етажа /на първия етаж е имало складове за храна, а вторият може би е бил жилище на духовно лице/ , та наличието на тези строежи, дава основание на някои автори да се съмняват, че това е Патмос. Тя е твърде голяма и по площ /10 дка./, за да бъде само отбранително укрепление, за каквото пише Георги Акрополит. И така остава едно съмнение, че имената са разменени и това е Кривус, за която може да се каже, че действително е малка.
Базиликата в крепостта е построена върху основите на по-стара, която е датирана към периода на ранното християнство – Vв. Последните преустройства в нея са извършени около ХІІ – ХІVв.
В преданията се говори, че по време на войната 1253-1254г., която българския цар Михаил ІІ Асен води за отвоюване на Родопските крепости, край Патмос е загинал виден български военачалник.
И тъй като не съществува крепост на леснодостъпно място /все по върховете ги правят и от три места естествено ограждат не само срещу враговете, но тук дълбоко подозирам и заговор срещу съвременните баир будали /, то съответно и панорамата, до която най- после се докопвате, си заслужава .
Моняк /Мнеакос/
Да снимаш изгрева или залеза на Моняк /пак си на връх и можеш да се въртиш на всички посоки, които фотографията изисква/, си е повече от удоволствие. И пак спорове и недоизяснени още в исторически план обстоятелства за функцията на крепостта, но за това по-после.
Моняк се намира на скалист хълм /586м./, наречен Шеста крепост, близо до с.Широко поле.
А от селото до отсрещния бряг на язовир Студен кладенец при с. Лисиците е опнат най- дългия за Балканския полуостров въжен мост.
И така крепостта се състои от външен и вътрешен град. И отново непристъпни скали, на които не им трябва допълнително укрепление от югоизток и североизток. Има крепостна стена от северната и югозападната страна.
Укрепената площ е над 20000 кв.м. Входът е от запад и е охраняван от масивна кула с неправилна трапецовидна форма. Интересното при тази кула е че не е имала вход, а подхода към нея се е извършвал във височина и в долните етажи се е слизало отгоре. Предполага се, че тези приземни етажи са били складови помещения и така защитниците на кулата остават изолирани и с достатъчно припаси, дори след падане на крепостната стена.
Друго интересно нещо от крепостта Моняк е нейното снабдяване с вода, при положение , че се намира на скалист връх и естествен водоизточник не е открит.
Малко езерце, разположено под северната крепостна стена е било един от главните източници на вода на крепостта, но то не е извор, а скална пукнатина, която събирала дъждовната вода от цялото плато /ей, винаги съм казвала, че тия древните са били по-умни и рационални от нас/. Единственото неудобство било, че това съоръжение се намирало извън крепостните стени и това наложило изкопаването на малък проход в стената. И така пазени от защитниците на крепостната стена и скрити в скалния улей, по който се достига до водоизточника, жителите на крепостта са разполагали с вода и по време на обсада.
За мирно време крепостта разполагала и с още един водоизточник – цистерна извън крепостната стена, за дъно на която служела естествена скала, само допълнително издялана и дооформена. Интересното е, че тази цистерна се е пълнела с вода от онова скално езерце, чрез глинен водопровод, части от който са разкрити при разкопките. Е стига толкова за водата,за кули, крепостни стени и т.н. – те са за специалистите и за интересуващите се. Сега да обърнем малко внимание на интригата и жълтата хроника.
Едната интрижка се заформя в днешно време, след разкритието, че южната тераса в крепостта е била застроена с дървени бараки за войниците и спомагателния персонал на отбраняващия града гарнизон. По направените проучвания се достига до извода, че запаси от храна и вода са предвидени само за защитниците. На крепостта липсва градоустройство. В мирно време крепостта се пази и обслужва от малък гарнизон /плюс жените и децата/, а по време на война отваря портата и прибира вътре всички селяни от околността със семействата и стадата им. За това възможност има, място в крепостта бол. Така се увеличава войската , а и хранителните припаси. И така въпросът е „какво е Моняк”? Най-голямата крепост, административен център на Ахрида, или твърдина без градоустройство само с един гарнизон, сложена там да отбранява земите по поречието на Арда?
Другия интересен факт, извън битките около Моняк идва от древността. Изглеждал е много живописно кацнал на хълма. Тук под неговите стени през 1206 г. по време на похода си във вътрешността на Родопите, Анри разполага лагера си и по сведение на хрониста маршал Вилардуен, тук рицарите-кръстоносци научават за смъртта на Балдуин в Търново. Тук под стените на Моняк се провежда Баронския съвет, който избира за император на Латинската империя, Анри.
Устра
Е, какво да ви кажа за Устра? Тази крепост е мъчение и... и... и... и като се качиш горе просто не ти се иска да слезеш. Преодоляваш лекия световъртеж , след като си „допълзял” по скалата до онази дупка избушена направо в стената /то това чудо и врата няма като хората, а камо ли подстъп към нея/, изправяш се пред една от най-шеметните гледки на Родопите и естествено оставаш тук завинаги.
Една от най-високо разположените у нас крепости, стои на връх 1014м. и е охранявала пътя Констанция /Симеоновград/, Макроливада /Узунджово/, Моняк, Маказа, Бяло море. Заема площ от 1286кв.м. и в нея са запазени останки от три кули, жилищни сгради , складове за храна и водохранилища. На места останките от строежи достигат до 10м и това е най – запазената в днешно време крепост в Родопите /добре, че до нея се стига трудно, иначе досега камък върху камък да не е останал от нея/. Ненапразно по красота я наричат Царевец на Родопите, а иначе по своята функция си е най-обикновена стражева крепост...
По данни е съществувала още по времето на Симеон и е била негово владение, но той я преотстъпва на византийския император срещу титлата „василеопатор”-висш настойник на византийския император. След смъртта на Симеон крепостта трайно остава византийско владение и следващото съобщение за нейното преминаване в български ръце /при цар Михаил ІІ Асен/, идва от Георги Акрополит, който описва събитията през 1253-1254г. по следния начин:
"Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд.Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана, която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници ,поради внезапното нападение, понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно, трети естествено бяха уморени от дългата служба, тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос, Перущица, Кричим, Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос, който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра, Перперикон, Кривус и разположеният край Адрианопол град, наречен Ефраим"....
По непотвърдени от историята данни се смята, че Устра е била българска и по времето на цар Иван-Асен ІІ.
Е, само едно стражево укрепление и то твърде за кратко време българско, но пък панорамата отгоре си заслужава. А тия древните са знаели не само как да се защитават, ами са се и радвали на една от най-прекрасните гледки в Родопите-хитреци и естети.
Кривус
Ако в края на село Башево не срещнеш местен човек, който да те упъти и точно да ти покаже пътечката, скрита в дървета и храсталаци, водеща към крепостта, то можеш да се юрнеш по почти отвесния надолу склон, слизащ към меандъра на Арда, стига да имаш здрави гащи и да си малко нещо луд. Че точно това ни предстоеше беше ясно, но добре, че се появи този възрастен човечец и ни заведе досами пътеката. На връщане, по някое време, естествено я изгубихме и изпълзяхме от гората, кой как може, като византийци след як бой.
Това е същата крепост, за която има съмнение, че може да е сбъркана с Патмос, поради факта, че заема твърде малка площ, няма открити на нея базилики или други сгради, говорещи за градоустройство - само стени и отбранителни кули.
Намира се на хълм, обграден от три страни от един от прословутите меандри на Арда.
Вътрешната крепост има размери 40х50м и се намира в западната част. Построена през Хв. като един от пазителите по поречието на Арда. Снабдяването с вода е ставало от реката, чрез подземен тунел.
За нея научаваме от същия текст на Георги Акрополит, който цитирах по-горе, че е била отвоювана от цар Михаил ІІ Асен, през 1253-1254 г.
И отново красиви Родопи!!!
А остана още толкова много! За следващия път!
Елена Стефанова - elenajs
За да коментирате, моля, влезте в профила си!