За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
Късна нощ на международното летище Индира Ганди в Делхи. След почти 8 часов полет, най-после тътря уморени крака към автобуса, който ще ме отведе до хотела и мечтаната възглавница. Високият брадат индийски шофьор в бяла роба и огромна чалма на главата чевръсто поема багажа ми и ме оставя в ръцете на очакващия туристически агент. Процъфтяващият туристически бизнес в Индия никога не спи и конкуренцията е безмилостна, а подобни “агенти” причакват туристите на всеки ъгъл. По навик се приготвям да му благодаря и да го отмина, но днес е различно. Престоят ми е тридневен и има сериозна тенденция да ми е последен, така че съм решил да се разходя до Агра - средновековната столица на могулски Хиндустан. Не че не съм ходил и преди, но този път, след като мина през мавзолея на Акбар в Сикандра и Агра Форт, възнамерявам да остана да преспя в Агра, за да видя величественият Тадж Махал по изгрев, когато, по думите на множество пътешественици, той е най-красив, а на връщане да посетя “съвършения град” Фатепур Сикри построен от Акбар, най-великия владетел от династията на могулите. След кратък пазарлък с туристическия агент, договаряме подробностите – кола с шофьор, хотел, вечеря и никакъв гид! Осемчасовият полет ми беше дал прекрасна възможност да прочета достатъчно за местата на които отивах и нямах никаква нужда от някой от прословутите индийски “гидове”, по-заинтересован да ме отведе в бижутерския магазин, услуга за която той получава от собственика по някоя друга рупия, отколкото да ми разкаже нещичко за историята на страната.
След бърз и прекалено кратък сън, в 6 часа сутринта от рецепцията ме информират, че колата ме чака. Душ, закуска, и половин час по-късно вече сме на път. Докато все още дремя на задната седалка пред погледа ми се редуват монотонните сцени на прашните улици на Делхи – камион, рикша, крава … камион, рикша, крава … Когато час и половина по-късно се поразбуждам и най-после посягам към апарата, все още сме в предградията на Делхи, а навън през прозореца продължават да се редят камион, рикша, крава …
Жени перат на улицата, деца тичат в прахоляка. На всяко кръстовище ни очакват просяци, винаги готови да се усмихнат пред апарата и да протегнат за подаяния ръчичката на заспало бебе.
Три часа след тръгване от хотела спираме за закуска в крайпътна страноприемница, приличаща на индуски храм.
Пред портата ме посреща семейство музиканти. Облечени в традиционни носии, под звуците на традиционен инструмент изпълняват традиционен танц. След това главата на семейството гордо демонстрира половин метровите си мустаци.
И отново на път сред камиони, препълнени рикши и вездесъщите крави.
Най-после след 5 часа път пристигаме в Агра. Основан през 1502 година от афганския владетел на Делхи Сиканер Лорди на 200 километра надолу по течението на течащата през Делхи река Ямуна, градът става негова столица през 1504 година. 22 години по-късно младият турчин Бабур, потомък на Тимур и Чингиз Хан, със своите 25 000 отлично подготвени бойци побеждава милионната армия на сина на Сикандер Лорди – Ибрахим и слага началото на най-великата династия в Индия – династията на могулите. Бабур (1483-1530) бил известен като авантюрист, поет, войн и велик държавник. Въпреки че не харесвал Агра, както и цяла Индия, той нямал никакво намерение да се връща в родната си Фаргана. Бабур прави Агра своя столица, а династията, която той основава, управлява Индия до завладяването на Делхи от Персите през 1739 година, като запазва своето влияние чак до 1858 година, когато Британците свалят от власт Шах Бахадур II.
След смъртта на Бабур на престола застава неговият син Хюмаюн. Останал на трона 26 години, историците го описват като герой между трагедията и фарса. Пристрастен към опиума и алкохола, през 1540 година той изгубва престола на една от най-големите империи на света и се укрива в Персия. След 15 годишно изгнание, той успява да завземе отново изгубените си територии и през 1555 година се завръща на трона, година преди преждевременната си смърт. Най-ценното наследство, което Хюмаюн оставя на империята е синът му Акбар. Най-великият от могулските владетели, Акбар поема престола едва 13 годишен и властва до смъртта си през 1605 година, като оставя империята по-голяма отколкото по времето на нейния основател Бабур. Акбар ще остане в историята с реформаторските си идеи за управление на огромната си империя. Създал една от първите държавни администрации, той избирал своите министри и съветници според способностите им, а не според кастовата им принадлежност. За да обедини многоликата нация, той създава нова религия, наречена “Религия на Бога”. Тя съдържа в себе си елементи от Исляма, Индуизма, Сикхската и Християнската религии и представлява по-скоро начин на религиозно поведение, отколкото отделна религия. С нея Акбар цели да отслаби влиянието на Исляма чрез сближаване на духовния с материалния сват, като по този начин засилва своя собствен контрол върху властта. Тези негови идеи намират отражение и в архитектурата. Известен още и като велик строител, той изгражда по-голямата част от крепостта в Агра и “съвършения град” на победата Фатепур Сикри. Навсякъде в тези отлично запазени до днес места се открива уникалната смесица от ислямски и индуски архитектурни елементи, придаващи неповторимо изящество и грандиозност на постройките. Кулминация на архитектурния стил на императора е неговата собствена гробница, започната от самия него няколко години преди смъртта му и довършена от неговия син Джахангир. Тя е разположена символично върху руините на двореца Барадари, построен от Сиканер Лорди когато той премества столицата си от Делхи в Агра. Местността носи и до днес името Сикандра и се намира само на няколко километра преди Агра по пътя от Делхи. Чудесно място за начало на разходка из столицата на империята на Акбар и отправен път към любимия му Фатепур – на около 40 километра от там.
От самото начало мавзолеят е бил почитан еднакво от мюсюлмани и индуси. Четирите минарета, красящи ъглите на главната порта носят ислямски елемент и са новост в строителството на гробници. По-късно внукът на Акбар Шах Джахан ще използва идеята при построяването на Тадж Махал.
Камъкът за строежа, добиван наблизо, е обработен по традиционен за индусите начин. Лесният за обработка червен пясъчник бил разрязван на големи плочи, след което се обработвал подобно на дървен материал.
Грандиозната порта към парка, в дъното на който е разположен мавзолеят, е изкусно украсена с инкрустации от разноцветен камък.
Просторна градина, където свободно се разхождат маймуни и сърни, води към самата гробница.
Преддверието към залата с кенотафа на Акбар е богато украсено с многоцветни геометрични и цветни инкрустации. Строфите, инкрустирани по стените с изящно калиграфско майсторство на цветист Персийски език, описват паркът-мавзолей като земен символ на небесния рай. В текста, написан от един от приближените на трона благородници по лична молба на престолонаследника Джахангир, се повтаря многократно мотото на “Религията на Бога” “Аллаху Акбар”, означаващо едновременно Аллах е велик и Акбар е Бог.
Нескончаемо множество от туристи и поклонници се стича през преддверието към кенотафа.
Тесен сводест коридор води към залата за поклонение, докато истинският саркофаг с тленните останки на Акбар се намира в крипта, непосредствено под празния кенотаф в залата за поклонение.
Пиринчените фенери, висящи на вериги от високия, колоритно изографисан свод на преддверието и в самата зала, били добавени от британските колонизатори да осветяват пътя на посетителите. Мъждивата им светлина хвърля причудливи сенки и създава мистична атмосфера в залата за поклонение.
На излизане от мавзолея силната дневна светлина, струяща през ювелирно резбованите каменни плочи на изхода извиква у посетителя усещане за прераждане и го кара да се замисля за вечността на душата.
По краткия път от Сикандра до крепостта Агра отново си проправяме път измежду безбройни рикши. Неволно се замислям за иронията във факта, че колкото по-бедна е нацията толкова по-дружелюбни са хората. Това важи особено за Индия. Обикновените бедни хора по улиците са винаги готови да се усмихнат и да поздравят странника, докато във “високоразвитите” азиатски държави като Япония и Корея в очите на добре облечените и образовани минувачи се чете неприкрита неприязън към всеки пришълец.
Докато се промъкваме из задръстените улици на Агра, пред обектива ми попада младо момиче, носещо на главата си претоварен леген с брикети от кравешки тор. Изведнъж си давам сметка, че накъдето и да се обърна виждам жени, носещи тежки товари на главите си. Това ме навежда на мисълта за ролите на жените и мъжете в обществото …
Пътят завива край мътните води на река Ямуна и се озоваваме пред дебелите двойни стени на крепостта Агра Форт. Пътешествениците от онова време твърдели, че каменните блокове, от които са изградени стените на форта са толкова плътно подредени, че между тях не може да бъде пъхнато дори острието на нож.
Минавам по подвижния мост над, все още пълния с вода ров и влизам през портата Амар Синкх. Главният вход на форта има интересна история. Портата е построена от внука на Акбар Шах Джахан през 1665 година в чест на Рао Амар Синкх. Брат на управителя на Джодпур и висш придворен благородник, един ден Рао Амар участвал в съвещание на императорския двор, когато придворният ковчежник го нагрубил. В отговор Рао Амар ударил ковчежника, после, осъзнавайки непростимото си поведение в присъствието на императора, яхнал коня си и прескочил високите стени на крепостта. Конят, разбира се умрял на място, а за своето провинение Рао Амар бил екзекутиран. Въпреки това, дълбоко впечатлен от куража на благородника Шах Джахан наредил в негова чест да бъде построена порта на южния вход на форта.
Акбар започва строителството на Агра Форт през 1565 на мястото на стария форт Бадалгар, който той разрушил. Според историческите сведения, той построил повече от 50 сгради, защитени от двойни, на места тройни стени. Мястото на крепостта е стратегически подбрано на брега на река Ямуна. Днес в коритото й лениво се носят мръсните води от няколкото притока, вливащи се в нея надолу по течението от Делхи, докато почти всичката й вода се отбива за нуждите на столицата. По онова време, разбира се, тя била широка и пълноводна, а водите й не само представлявали непреодолимо препятствие за нападателите, но осигурявали на обитателите вода за пиене и разхлаждане през горещите летни дни в специално изградената мрежа от канали и шадравани, изкуство в което местните майстори били ненадминати.
Повечето от сградите, построени от Акбар били съборени от неговия внук Шах Джахан, който не ги смятал за достатъчно пищни и предпочитал белия мрамор пред червения пясъчник, с който дядо му строял. Много от оцелелите постройки били разрушени от по-късните нашественици: филистинци, индийци и британци. От строежите на Акбар до наши дни са оцелели стените на крепостта с наблюдателните кули и бойници,
барабанните кули “Накар Канас”, издигнати над портите за да оповестяват пристигането на императора,
и покоите на владетеля, към които по-късно добавил своите пристройки синът му Джахангир, поради което сградата е известна като Акбар Махал или Джахангири Махал, според различните историци.
Тук Акбар прекарвал мирното време, когато не водел войските си в бой за завладяване на нови територии, с изключение на 14-те години прекарани в любимия му град на победата Фатепур. Арката на главния вход води към вътрешен двор, изпълнен изцяло в индуски стил. Постройките вероятно помещавали имперската библиотека, спалните на императора, покоите на неговите Раджпут принцеси и харемът, който според някои източници съдържал 5000 жени! Ъгловатите очертания на арките са типични за индуския архитектурен стил, а конзолите на покрива са пищно гравирани от местните майстори с геометрични, цветни и животински мотиви, включващи любимите за индусите слонове и папагали, изрично забранени в чисто Ислямските сгради.
По-нататък следва обширна сенчеста тераса, гледаща към реката, откъдето Акбар се наслаждавал на любимите си игри – бой със слонове, които се провеждали в пространството между външната и вътрешната крепостни стени. В годината на смъртта му 1605, от тук той наблюдавал и историческата битка със слонове между сина му Салим и внука му Кусару.
Дългоочакваният първороден син на Акбар, Салим се възкачва на трона 36 годишен и приема титлата Джахангир или Завоевател на Света. Акбар не одобрявал пристрастието на Салим към алкохола и опиума и открито подготвял сина му Кусару за наследник на престола. В отмъщение, Салим поръчал убийството на приближения на Акбар Абу’л Фейсал. С посредничеството на придворните дами, размириците в семейството приключили през Септември 1605, когато Акбар уредил битка между слоновете на Салим и Кусару. Слонът на Салим победил и той наследил трона след смъртта на баща си, по-късно същата година. Въпреки опасенията на баща му, Джахангир царувал успешно до смъртта си през 1627. Архитектурните му способности били скромни и дори довършването на гробницата на Акбар му отнело няколко години на значителни трудности и съмнения, но затова пък Джахангир останал в историята като покровител на изкуствата и създател на много красиви градини.
През 1611 Джахангир се жени за красивата Меруниса, дъщеря на неговия главен министър – персийският авантюрист Гияс Бег на когото младият император имал пълно доверие и дори го наричал Итимад-уд-Даула – опора на правителството. След сватбата Меруниса получава титлата Нур Махал или Светлината на Двореца, а не след дълго и Нур Джахан – Светлината на Света. Когато силите на Джахангир започнали да го напускат, амбициозната му съпруга практически управлявала сама империята от харема, дори участвала в сражения, носена на специална носилка, окачена между два слона. Голямата кръгла вана пред главния вход на Джахангири Махал била един от сватбените подаръци на Джахангир за любимата му Нур Джахан. Когато тя се къпела в нея, във водата плували листа от розов цвят, а прислугата изсипвала от горе топла вода с аромат на рози - любимият парфюм на двореца. Инкрустираната мраморна фасада на сградата също е дело на Джахангир.
След смъртта на Джахангир, престола наследява не първородният му син Кусару, а по-малкият Курам. Възкачил се на трона, подобно на баща си на 35 години в резултат на няколко годишни интриги и въстания, той си присвоява титлата Шах Джахан – Властелин на Света. Царуването му започва щастливо. Съпругата му Арджуманд Бану, приела титлата Мумтаз Махал или Избраницата на Двореца, го съпровождала навсякъде, дори в бойните му походи. През 17-те години брак до трагичната й смърт по време на раждане на 14-то им дете, тя била неговата любов, най-близък довереник и ценен съветник. Венецът на архитектурния талант на Шах Джахан, едно от чудесата на света – Тадж Махал, стои като вечен символ на неговата любов.
Способен държавник, но и талантлив архитект, той бил известен със страстта си към белия мрамор. По време на своето царуване в Агра, той добавил към крепостта множество красиви мраморни постройки, запазени и до днес в цялата си прелест. Още тук личи умението му да съчетава изчистените линии на традиционното ислямско строителство с фините и изкусно гравирани детайли, характерни за индуските майстори, определящо уникалният му архитектурен стил и достигнало кулминация в Тадж Махал.
Между отлично запазените постройки от периода на Шах Джахан са: изящната миниатюрна джамия Нагина Масджид,
залата за публични аудиенции Диван-и-Ам, където императорът се изправял всяка сутрин пред своите поданици да решава важни публични дела и да раздава правосъдие,
Диван-и-Кас - място за частни аудиенции, където императорът и неговите съветници решавали въпроси от държавно значение. На бялата платформа на откритата тераса сядал владетелят, а на черната срещу него, главният му министър.
Закритите помещения до терасата предлагали подслон при лошо време, а дворът отдолу се използвал за прегледи на царската менажерия.
Непосредствено до Диван-и-Кас започва комплекс от сгради, характеризиращи изтънчения вкус на Шах Джахан и олицетворяващи любовта му към Мумтаз Махал. Това са палатите на възлюбената му, които включват няколко помещения с изящно инкрустирани с цветен камък стени, мраморни паравани и специални ниши за вази с цветя и маслени лампи. Проветриви тераси с изглед към реката, двор с градина, баня и осмоъгълната кула Мусаман Бурдж допълват покоите на кралицата.
В дясно от тях е любимото място за почивка на Шах Джахан, Кас Махал. Постройката представлява павилион с пет арки, където императорът се оттеглял уморен в късния следобед, заобиколен от своите книги, придворните художници и музиканти.
“Гроздовата” градина Ангури Баг в подножието пред Кас Махал, чиято реставрация все още не е завършена, била специално подредена от най-изкусните градинари колекция от цветя и плодове, предназначена да разхлажда и изпълва с аромат въздуха, който владетелят вдишвал докато си почива. От трите страни на градината се намират помещения за жените от придворната прислуга.
Павилионите в ляво и дясно на Кас Махал били предназначени за двете му любими дъщери Джаханара и Рошанара. Заоблените, продълговати, позлатени покриви са изпълнени в Бенгалски стил. Гравирани мраморни паравани и парапети от към страната на реката пропускат светлината и освежаващия вятър, и задържат лятната горещина отвън. Таваните били оцветени в златно и синьо, а по стените висели килими и гоблени.
През 1648 Шах Джахан премества столицата си в Делхи и управлява империята от там, докато десет години по-късно бива свален от престола от третия си син Аурангзеб. Фанатичен мюсюлманин, той убива братята си и завзема престола със сила, след което затваря остаряващия си баща в Агра Форт. Изпълнен с недоверие към него, той дори издава заповед да се построи миниатюрната джамия Мина Масджид зад покоите на Мумтаз Махал, за да не се налага баща му да ходи до Джама Масджид в другия край на крепостта, от където можел да избяга. Шах Джахан прекарва последните осем години до смъртта си в двореца, където преживял най-щастливите дни от живота си. Затворен в покоите на своята кралица, бившият император прекарвал времето си вперил поглед надолу по реката към мавзолея, който той й построил.
Оставен на грижите на любимата си дъщеря Джаханара, той бродел покрусен из пустите тераси на осмоъгълната кула Мусаман Бурдж …
… Акбар Махал …
и Кас Махал без да откъсва замъглен от сълзи поглед от Тадж Махал, в очакване на деня, когато смъртта ще го върне отново при любовта на живота му Мумтаз Махал.
Следва продължение!
След бърз и прекалено кратък сън, в 6 часа сутринта от рецепцията ме информират, че колата ме чака. Душ, закуска, и половин час по-късно вече сме на път. Докато все още дремя на задната седалка пред погледа ми се редуват монотонните сцени на прашните улици на Делхи – камион, рикша, крава … камион, рикша, крава … Когато час и половина по-късно се поразбуждам и най-после посягам към апарата, все още сме в предградията на Делхи, а навън през прозореца продължават да се редят камион, рикша, крава …
Жени перат на улицата, деца тичат в прахоляка. На всяко кръстовище ни очакват просяци, винаги готови да се усмихнат пред апарата и да протегнат за подаяния ръчичката на заспало бебе.
Три часа след тръгване от хотела спираме за закуска в крайпътна страноприемница, приличаща на индуски храм.
Пред портата ме посреща семейство музиканти. Облечени в традиционни носии, под звуците на традиционен инструмент изпълняват традиционен танц. След това главата на семейството гордо демонстрира половин метровите си мустаци.
И отново на път сред камиони, препълнени рикши и вездесъщите крави.
Най-после след 5 часа път пристигаме в Агра. Основан през 1502 година от афганския владетел на Делхи Сиканер Лорди на 200 километра надолу по течението на течащата през Делхи река Ямуна, градът става негова столица през 1504 година. 22 години по-късно младият турчин Бабур, потомък на Тимур и Чингиз Хан, със своите 25 000 отлично подготвени бойци побеждава милионната армия на сина на Сикандер Лорди – Ибрахим и слага началото на най-великата династия в Индия – династията на могулите. Бабур (1483-1530) бил известен като авантюрист, поет, войн и велик държавник. Въпреки че не харесвал Агра, както и цяла Индия, той нямал никакво намерение да се връща в родната си Фаргана. Бабур прави Агра своя столица, а династията, която той основава, управлява Индия до завладяването на Делхи от Персите през 1739 година, като запазва своето влияние чак до 1858 година, когато Британците свалят от власт Шах Бахадур II.
След смъртта на Бабур на престола застава неговият син Хюмаюн. Останал на трона 26 години, историците го описват като герой между трагедията и фарса. Пристрастен към опиума и алкохола, през 1540 година той изгубва престола на една от най-големите империи на света и се укрива в Персия. След 15 годишно изгнание, той успява да завземе отново изгубените си територии и през 1555 година се завръща на трона, година преди преждевременната си смърт. Най-ценното наследство, което Хюмаюн оставя на империята е синът му Акбар. Най-великият от могулските владетели, Акбар поема престола едва 13 годишен и властва до смъртта си през 1605 година, като оставя империята по-голяма отколкото по времето на нейния основател Бабур. Акбар ще остане в историята с реформаторските си идеи за управление на огромната си империя. Създал една от първите държавни администрации, той избирал своите министри и съветници според способностите им, а не според кастовата им принадлежност. За да обедини многоликата нация, той създава нова религия, наречена “Религия на Бога”. Тя съдържа в себе си елементи от Исляма, Индуизма, Сикхската и Християнската религии и представлява по-скоро начин на религиозно поведение, отколкото отделна религия. С нея Акбар цели да отслаби влиянието на Исляма чрез сближаване на духовния с материалния сват, като по този начин засилва своя собствен контрол върху властта. Тези негови идеи намират отражение и в архитектурата. Известен още и като велик строител, той изгражда по-голямата част от крепостта в Агра и “съвършения град” на победата Фатепур Сикри. Навсякъде в тези отлично запазени до днес места се открива уникалната смесица от ислямски и индуски архитектурни елементи, придаващи неповторимо изящество и грандиозност на постройките. Кулминация на архитектурния стил на императора е неговата собствена гробница, започната от самия него няколко години преди смъртта му и довършена от неговия син Джахангир. Тя е разположена символично върху руините на двореца Барадари, построен от Сиканер Лорди когато той премества столицата си от Делхи в Агра. Местността носи и до днес името Сикандра и се намира само на няколко километра преди Агра по пътя от Делхи. Чудесно място за начало на разходка из столицата на империята на Акбар и отправен път към любимия му Фатепур – на около 40 километра от там.
От самото начало мавзолеят е бил почитан еднакво от мюсюлмани и индуси. Четирите минарета, красящи ъглите на главната порта носят ислямски елемент и са новост в строителството на гробници. По-късно внукът на Акбар Шах Джахан ще използва идеята при построяването на Тадж Махал.
Камъкът за строежа, добиван наблизо, е обработен по традиционен за индусите начин. Лесният за обработка червен пясъчник бил разрязван на големи плочи, след което се обработвал подобно на дървен материал.
Грандиозната порта към парка, в дъното на който е разположен мавзолеят, е изкусно украсена с инкрустации от разноцветен камък.
Просторна градина, където свободно се разхождат маймуни и сърни, води към самата гробница.
Преддверието към залата с кенотафа на Акбар е богато украсено с многоцветни геометрични и цветни инкрустации. Строфите, инкрустирани по стените с изящно калиграфско майсторство на цветист Персийски език, описват паркът-мавзолей като земен символ на небесния рай. В текста, написан от един от приближените на трона благородници по лична молба на престолонаследника Джахангир, се повтаря многократно мотото на “Религията на Бога” “Аллаху Акбар”, означаващо едновременно Аллах е велик и Акбар е Бог.
Нескончаемо множество от туристи и поклонници се стича през преддверието към кенотафа.
Тесен сводест коридор води към залата за поклонение, докато истинският саркофаг с тленните останки на Акбар се намира в крипта, непосредствено под празния кенотаф в залата за поклонение.
Пиринчените фенери, висящи на вериги от високия, колоритно изографисан свод на преддверието и в самата зала, били добавени от британските колонизатори да осветяват пътя на посетителите. Мъждивата им светлина хвърля причудливи сенки и създава мистична атмосфера в залата за поклонение.
На излизане от мавзолея силната дневна светлина, струяща през ювелирно резбованите каменни плочи на изхода извиква у посетителя усещане за прераждане и го кара да се замисля за вечността на душата.
По краткия път от Сикандра до крепостта Агра отново си проправяме път измежду безбройни рикши. Неволно се замислям за иронията във факта, че колкото по-бедна е нацията толкова по-дружелюбни са хората. Това важи особено за Индия. Обикновените бедни хора по улиците са винаги готови да се усмихнат и да поздравят странника, докато във “високоразвитите” азиатски държави като Япония и Корея в очите на добре облечените и образовани минувачи се чете неприкрита неприязън към всеки пришълец.
Докато се промъкваме из задръстените улици на Агра, пред обектива ми попада младо момиче, носещо на главата си претоварен леген с брикети от кравешки тор. Изведнъж си давам сметка, че накъдето и да се обърна виждам жени, носещи тежки товари на главите си. Това ме навежда на мисълта за ролите на жените и мъжете в обществото …
Пътят завива край мътните води на река Ямуна и се озоваваме пред дебелите двойни стени на крепостта Агра Форт. Пътешествениците от онова време твърдели, че каменните блокове, от които са изградени стените на форта са толкова плътно подредени, че между тях не може да бъде пъхнато дори острието на нож.
Минавам по подвижния мост над, все още пълния с вода ров и влизам през портата Амар Синкх. Главният вход на форта има интересна история. Портата е построена от внука на Акбар Шах Джахан през 1665 година в чест на Рао Амар Синкх. Брат на управителя на Джодпур и висш придворен благородник, един ден Рао Амар участвал в съвещание на императорския двор, когато придворният ковчежник го нагрубил. В отговор Рао Амар ударил ковчежника, после, осъзнавайки непростимото си поведение в присъствието на императора, яхнал коня си и прескочил високите стени на крепостта. Конят, разбира се умрял на място, а за своето провинение Рао Амар бил екзекутиран. Въпреки това, дълбоко впечатлен от куража на благородника Шах Джахан наредил в негова чест да бъде построена порта на южния вход на форта.
Акбар започва строителството на Агра Форт през 1565 на мястото на стария форт Бадалгар, който той разрушил. Според историческите сведения, той построил повече от 50 сгради, защитени от двойни, на места тройни стени. Мястото на крепостта е стратегически подбрано на брега на река Ямуна. Днес в коритото й лениво се носят мръсните води от няколкото притока, вливащи се в нея надолу по течението от Делхи, докато почти всичката й вода се отбива за нуждите на столицата. По онова време, разбира се, тя била широка и пълноводна, а водите й не само представлявали непреодолимо препятствие за нападателите, но осигурявали на обитателите вода за пиене и разхлаждане през горещите летни дни в специално изградената мрежа от канали и шадравани, изкуство в което местните майстори били ненадминати.
Повечето от сградите, построени от Акбар били съборени от неговия внук Шах Джахан, който не ги смятал за достатъчно пищни и предпочитал белия мрамор пред червения пясъчник, с който дядо му строял. Много от оцелелите постройки били разрушени от по-късните нашественици: филистинци, индийци и британци. От строежите на Акбар до наши дни са оцелели стените на крепостта с наблюдателните кули и бойници,
барабанните кули “Накар Канас”, издигнати над портите за да оповестяват пристигането на императора,
и покоите на владетеля, към които по-късно добавил своите пристройки синът му Джахангир, поради което сградата е известна като Акбар Махал или Джахангири Махал, според различните историци.
Тук Акбар прекарвал мирното време, когато не водел войските си в бой за завладяване на нови територии, с изключение на 14-те години прекарани в любимия му град на победата Фатепур. Арката на главния вход води към вътрешен двор, изпълнен изцяло в индуски стил. Постройките вероятно помещавали имперската библиотека, спалните на императора, покоите на неговите Раджпут принцеси и харемът, който според някои източници съдържал 5000 жени! Ъгловатите очертания на арките са типични за индуския архитектурен стил, а конзолите на покрива са пищно гравирани от местните майстори с геометрични, цветни и животински мотиви, включващи любимите за индусите слонове и папагали, изрично забранени в чисто Ислямските сгради.
По-нататък следва обширна сенчеста тераса, гледаща към реката, откъдето Акбар се наслаждавал на любимите си игри – бой със слонове, които се провеждали в пространството между външната и вътрешната крепостни стени. В годината на смъртта му 1605, от тук той наблюдавал и историческата битка със слонове между сина му Салим и внука му Кусару.
Дългоочакваният първороден син на Акбар, Салим се възкачва на трона 36 годишен и приема титлата Джахангир или Завоевател на Света. Акбар не одобрявал пристрастието на Салим към алкохола и опиума и открито подготвял сина му Кусару за наследник на престола. В отмъщение, Салим поръчал убийството на приближения на Акбар Абу’л Фейсал. С посредничеството на придворните дами, размириците в семейството приключили през Септември 1605, когато Акбар уредил битка между слоновете на Салим и Кусару. Слонът на Салим победил и той наследил трона след смъртта на баща си, по-късно същата година. Въпреки опасенията на баща му, Джахангир царувал успешно до смъртта си през 1627. Архитектурните му способности били скромни и дори довършването на гробницата на Акбар му отнело няколко години на значителни трудности и съмнения, но затова пък Джахангир останал в историята като покровител на изкуствата и създател на много красиви градини.
През 1611 Джахангир се жени за красивата Меруниса, дъщеря на неговия главен министър – персийският авантюрист Гияс Бег на когото младият император имал пълно доверие и дори го наричал Итимад-уд-Даула – опора на правителството. След сватбата Меруниса получава титлата Нур Махал или Светлината на Двореца, а не след дълго и Нур Джахан – Светлината на Света. Когато силите на Джахангир започнали да го напускат, амбициозната му съпруга практически управлявала сама империята от харема, дори участвала в сражения, носена на специална носилка, окачена между два слона. Голямата кръгла вана пред главния вход на Джахангири Махал била един от сватбените подаръци на Джахангир за любимата му Нур Джахан. Когато тя се къпела в нея, във водата плували листа от розов цвят, а прислугата изсипвала от горе топла вода с аромат на рози - любимият парфюм на двореца. Инкрустираната мраморна фасада на сградата също е дело на Джахангир.
След смъртта на Джахангир, престола наследява не първородният му син Кусару, а по-малкият Курам. Възкачил се на трона, подобно на баща си на 35 години в резултат на няколко годишни интриги и въстания, той си присвоява титлата Шах Джахан – Властелин на Света. Царуването му започва щастливо. Съпругата му Арджуманд Бану, приела титлата Мумтаз Махал или Избраницата на Двореца, го съпровождала навсякъде, дори в бойните му походи. През 17-те години брак до трагичната й смърт по време на раждане на 14-то им дете, тя била неговата любов, най-близък довереник и ценен съветник. Венецът на архитектурния талант на Шах Джахан, едно от чудесата на света – Тадж Махал, стои като вечен символ на неговата любов.
Способен държавник, но и талантлив архитект, той бил известен със страстта си към белия мрамор. По време на своето царуване в Агра, той добавил към крепостта множество красиви мраморни постройки, запазени и до днес в цялата си прелест. Още тук личи умението му да съчетава изчистените линии на традиционното ислямско строителство с фините и изкусно гравирани детайли, характерни за индуските майстори, определящо уникалният му архитектурен стил и достигнало кулминация в Тадж Махал.
Между отлично запазените постройки от периода на Шах Джахан са: изящната миниатюрна джамия Нагина Масджид,
залата за публични аудиенции Диван-и-Ам, където императорът се изправял всяка сутрин пред своите поданици да решава важни публични дела и да раздава правосъдие,
Диван-и-Кас - място за частни аудиенции, където императорът и неговите съветници решавали въпроси от държавно значение. На бялата платформа на откритата тераса сядал владетелят, а на черната срещу него, главният му министър.
Закритите помещения до терасата предлагали подслон при лошо време, а дворът отдолу се използвал за прегледи на царската менажерия.
Непосредствено до Диван-и-Кас започва комплекс от сгради, характеризиращи изтънчения вкус на Шах Джахан и олицетворяващи любовта му към Мумтаз Махал. Това са палатите на възлюбената му, които включват няколко помещения с изящно инкрустирани с цветен камък стени, мраморни паравани и специални ниши за вази с цветя и маслени лампи. Проветриви тераси с изглед към реката, двор с градина, баня и осмоъгълната кула Мусаман Бурдж допълват покоите на кралицата.
В дясно от тях е любимото място за почивка на Шах Джахан, Кас Махал. Постройката представлява павилион с пет арки, където императорът се оттеглял уморен в късния следобед, заобиколен от своите книги, придворните художници и музиканти.
“Гроздовата” градина Ангури Баг в подножието пред Кас Махал, чиято реставрация все още не е завършена, била специално подредена от най-изкусните градинари колекция от цветя и плодове, предназначена да разхлажда и изпълва с аромат въздуха, който владетелят вдишвал докато си почива. От трите страни на градината се намират помещения за жените от придворната прислуга.
Павилионите в ляво и дясно на Кас Махал били предназначени за двете му любими дъщери Джаханара и Рошанара. Заоблените, продълговати, позлатени покриви са изпълнени в Бенгалски стил. Гравирани мраморни паравани и парапети от към страната на реката пропускат светлината и освежаващия вятър, и задържат лятната горещина отвън. Таваните били оцветени в златно и синьо, а по стените висели килими и гоблени.
През 1648 Шах Джахан премества столицата си в Делхи и управлява империята от там, докато десет години по-късно бива свален от престола от третия си син Аурангзеб. Фанатичен мюсюлманин, той убива братята си и завзема престола със сила, след което затваря остаряващия си баща в Агра Форт. Изпълнен с недоверие към него, той дори издава заповед да се построи миниатюрната джамия Мина Масджид зад покоите на Мумтаз Махал, за да не се налага баща му да ходи до Джама Масджид в другия край на крепостта, от където можел да избяга. Шах Джахан прекарва последните осем години до смъртта си в двореца, където преживял най-щастливите дни от живота си. Затворен в покоите на своята кралица, бившият император прекарвал времето си вперил поглед надолу по реката към мавзолея, който той й построил.
Оставен на грижите на любимата си дъщеря Джаханара, той бродел покрусен из пустите тераси на осмоъгълната кула Мусаман Бурдж …
… Акбар Махал …
и Кас Махал без да откъсва замъглен от сълзи поглед от Тадж Махал, в очакване на деня, когато смъртта ще го върне отново при любовта на живота му Мумтаз Махал.
Следва продължение!
За да коментирате, моля, влезте в профила си!