За да коментирате, моля, влезте в профила
си!
eto vi ne6to za ku4eta,po molba na priqtel...
Азиатският вълкодав е познат у нас и в родината си като средноазиатска овчарка. От всички вълкодави в света азиатецът има най-законното право да носи тази титла. Боят с вълк е ужасяваща сцена, неговите зъби не прехапват кожата на опонента, а я режат като бръснач. Твърде малко са кучетата, които могат да противостоят на вълка в бой и тези кучета са носители на уникални качества.
Какво куче търсите?
Ако ви трябва силно, спокойно, безстрашно, хармонично, здраво, мощно, непретенциозно, вярно към своите и недоверчиво към чужди хора животно - спрете се на средноазиатец. За него може да се говори много, и все суперлативи. Колко породи знаете, чиято история можете да проследите 4 хиляди години назад? Съществуват достоверни сведения, че средноазиатецът и най-близкият му роднина - кавказецът, са кучета, произлезли от легендарните тибетски мастифи. Средноазиатските овчарки са споменати в литературни източници като бойните кучета, благодарение на които Александър Македонски не е успял да нахлуе в Централна Азия.
Тези кучета са създадени в едно от най-тежките за живот места в света, в огромния регион от Южен Урал и кавказките степи на север, до склоновете на Памир и Устюрт на юг, от Тяншан на изток, чак до западните брегове на Каспийско море. Почти 100-градусовата температурна амплитуда, нажежените пустини, засухата и вечният глад са създатели както на особен тип хора, така и на особени кучета. Огромни, хитри животни, готови цели дни да тичат след коня на чобанина, да посрещнат степния вълк на бой, седмици наред да се хранят с по някоя суха пита хляб и след всичко това да са силни и изпълнени с енергия. Никой скотовъдец в тези условия не може да оцелее без такова куче. Туркмените го наричат "алабай" (пъстър, шарен, нещо като нашето "Шаро"), казаците и киргизите "бай-тобет". Близка до тази порода се е запазила и при монголците.
Азиатският вълкодав е едно от "седемте съкровища на човека" по онези места: овце, коне, жена, деца, дом, куче и оръжие (в тази последователност). През хилядите години служба при хората средноазиатското куче не е получило грам глезене, не е разбрало какво е мързел и се е приспособило към много страшен живот. Алабаят има къс косъм, което улеснява отглеждането му в апартамент. В същото време гъстото подкосмие му позволява да се приспособи към всякакви температури - от студ до зной. За разлика от кавказката овчарка азиатската не е учена на агресивност към хора, напротив, такива кучета са били отстранявани. Това далеч още не значи, че азиатецът спокойно ще гледа непознат да проявява дързост по отношение на стопанина или собствеността му. Никой вредител няма шанс срещу поверените на това куче обекти.
Когато съпровожда стопанина си по неутрална територия, кучето остава равнодушно към околния свят. Спрете ли се някъде обаче, за броени минути пространството около вас ще се превърне в охраняема зона. Не си струва чужд човек да се опитва да навлезе в нея, защото азиатецът охранява ревностно всичко "свое". Азиатците се поддават на дресура по-лесно от кавказците, но от тях не може да се очаква да ви гледат в очите и с нетърпение да чакат да им хвърлите топка. Кучето по-скоро ще лежи спокойно и ще контролира обстановката.
В това антидекоративно куче няма никаква суета, може би затова някои ги приемат за мързеливи и пасивни. Те имат стабилна психика, бързо се адаптират към всякакви условия и не лаят за щяло и нещяло. Лесно понасят дългия преход и пътувания, не се нуждаят от удобства и много грижи. Не изразяват емоциите си открито, но в редките случаи, когато се "усмихват" с очи, човек може да види безкрайната им любов и привързаност. Азиатецът няма да припка наоколо, той безшумно ще се приближи и ще бутне огромната си глава в ръцете ви или просто ще се допре до вас с един особен, лукав поглед. Съвсем различно е отношението му към другите кучета. Тук трябва много сила и знания, за да го възпитате. Не са много градските кучета, които ще могат да противодействат на 80-килограмовия гигант, готов да защити с кръв честта си. Кутрето от тази порода трябва да знае, че е длъжно да отстъпва на хора и животни, но никой не трябва да го обижда или унижава, защото той ще помни дълго. Алабаят е страшен в битка. Той е почти неуязвим. За жалост, у нас много хора вземат такова куче, за да се покажат по-силни и страшни от другите, а това не е животно за човек с комплекси.
Едно от първите неща, които създателите на тази порода учат кучетата си и което се забравя от много собственици днес, е да научат от малко кучето си да дава - било то играчка, храна или дори кокала си. За тези създания не важи правилото да се обучава след 7-мия месец. Напротив, до този момент кучето вече трябва да е усвоило основите на послушанието: "не", "седни", "легни", "място", "ела тук" и "ред". Командата "не" е най-важна и се обучава с всякакви методи. Някои специалисти предварително разхвърлят наоколо храна и извеждат кучето на дълъг повод. Когато се хвърли към нея, го дърпат рязко с команда "не!" Съветват също да не давате кучето си за обучение и да не следвате конвенционалния път за дресура - към всеки алабай трябва да се подхожда индивидуално и с внимание.
Всякакви прояви на агресия към стопанина и семейството му трябва да бъдат пресечени на секундата. На този змей не трябва да му минава и сянка на съмнение, че хората са по-слаби от него, но не забравяйте, че е важна не толкова силата, с която кучето ще се накаже, колкото необратимостта на наказанието. Но без цупене! Наказанието е незабавно, а после всичко е нормално. Най-добре е да имате приятелското отношение към кучето си и да сте справедливи. Трябва да помните, че средноазиатецът се сформира бавно и пораства напълно чак към третата година. Едногодишното 70-сантиметрово чудовище като нищо може да клекне пред старата болонка на съседите - това не значи, че е пъзльо, просто е бебе.
Пазете лапите на подрастващото куче,защото ставите трудно издържат на шеметния му растеж. Не го карайте да тича след колелото, по-добре го разхождайте дълго, но спокойно по 1-1,5 часа сутрин и вечер. Когато порасне, ще ви следва упорито по пътя Ком-Емине и обратно, но не насилвайте дребосъка.
Ако се постараете с възпитанието, ще имате уникално куче. Не се мотайте с дресурата, един такъв неуправляем гигант е опасна работа. У нас има клуб "Средноазиатска овчарка", можете да се свържете с него чрез Българската републиканска федерация по кинология - там ще ви дадат съвети как да възпитате и отгледате новото си куче най-добре.
eto i nqkolko snimki
http://www.dankolov.hit.bg
Азиатският вълкодав е познат у нас и в родината си като средноазиатска овчарка. От всички вълкодави в света азиатецът има най-законното право да носи тази титла. Боят с вълк е ужасяваща сцена, неговите зъби не прехапват кожата на опонента, а я режат като бръснач. Твърде малко са кучетата, които могат да противостоят на вълка в бой и тези кучета са носители на уникални качества.
Какво куче търсите?
Ако ви трябва силно, спокойно, безстрашно, хармонично, здраво, мощно, непретенциозно, вярно към своите и недоверчиво към чужди хора животно - спрете се на средноазиатец. За него може да се говори много, и все суперлативи. Колко породи знаете, чиято история можете да проследите 4 хиляди години назад? Съществуват достоверни сведения, че средноазиатецът и най-близкият му роднина - кавказецът, са кучета, произлезли от легендарните тибетски мастифи. Средноазиатските овчарки са споменати в литературни източници като бойните кучета, благодарение на които Александър Македонски не е успял да нахлуе в Централна Азия.
Тези кучета са създадени в едно от най-тежките за живот места в света, в огромния регион от Южен Урал и кавказките степи на север, до склоновете на Памир и Устюрт на юг, от Тяншан на изток, чак до западните брегове на Каспийско море. Почти 100-градусовата температурна амплитуда, нажежените пустини, засухата и вечният глад са създатели както на особен тип хора, така и на особени кучета. Огромни, хитри животни, готови цели дни да тичат след коня на чобанина, да посрещнат степния вълк на бой, седмици наред да се хранят с по някоя суха пита хляб и след всичко това да са силни и изпълнени с енергия. Никой скотовъдец в тези условия не може да оцелее без такова куче. Туркмените го наричат "алабай" (пъстър, шарен, нещо като нашето "Шаро"), казаците и киргизите "бай-тобет". Близка до тази порода се е запазила и при монголците.
Азиатският вълкодав е едно от "седемте съкровища на човека" по онези места: овце, коне, жена, деца, дом, куче и оръжие (в тази последователност). През хилядите години служба при хората средноазиатското куче не е получило грам глезене, не е разбрало какво е мързел и се е приспособило към много страшен живот. Алабаят има къс косъм, което улеснява отглеждането му в апартамент. В същото време гъстото подкосмие му позволява да се приспособи към всякакви температури - от студ до зной. За разлика от кавказката овчарка азиатската не е учена на агресивност към хора, напротив, такива кучета са били отстранявани. Това далеч още не значи, че азиатецът спокойно ще гледа непознат да проявява дързост по отношение на стопанина или собствеността му. Никой вредител няма шанс срещу поверените на това куче обекти.
Когато съпровожда стопанина си по неутрална територия, кучето остава равнодушно към околния свят. Спрете ли се някъде обаче, за броени минути пространството около вас ще се превърне в охраняема зона. Не си струва чужд човек да се опитва да навлезе в нея, защото азиатецът охранява ревностно всичко "свое". Азиатците се поддават на дресура по-лесно от кавказците, но от тях не може да се очаква да ви гледат в очите и с нетърпение да чакат да им хвърлите топка. Кучето по-скоро ще лежи спокойно и ще контролира обстановката.
В това антидекоративно куче няма никаква суета, може би затова някои ги приемат за мързеливи и пасивни. Те имат стабилна психика, бързо се адаптират към всякакви условия и не лаят за щяло и нещяло. Лесно понасят дългия преход и пътувания, не се нуждаят от удобства и много грижи. Не изразяват емоциите си открито, но в редките случаи, когато се "усмихват" с очи, човек може да види безкрайната им любов и привързаност. Азиатецът няма да припка наоколо, той безшумно ще се приближи и ще бутне огромната си глава в ръцете ви или просто ще се допре до вас с един особен, лукав поглед. Съвсем различно е отношението му към другите кучета. Тук трябва много сила и знания, за да го възпитате. Не са много градските кучета, които ще могат да противодействат на 80-килограмовия гигант, готов да защити с кръв честта си. Кутрето от тази порода трябва да знае, че е длъжно да отстъпва на хора и животни, но никой не трябва да го обижда или унижава, защото той ще помни дълго. Алабаят е страшен в битка. Той е почти неуязвим. За жалост, у нас много хора вземат такова куче, за да се покажат по-силни и страшни от другите, а това не е животно за човек с комплекси.
Едно от първите неща, които създателите на тази порода учат кучетата си и което се забравя от много собственици днес, е да научат от малко кучето си да дава - било то играчка, храна или дори кокала си. За тези създания не важи правилото да се обучава след 7-мия месец. Напротив, до този момент кучето вече трябва да е усвоило основите на послушанието: "не", "седни", "легни", "място", "ела тук" и "ред". Командата "не" е най-важна и се обучава с всякакви методи. Някои специалисти предварително разхвърлят наоколо храна и извеждат кучето на дълъг повод. Когато се хвърли към нея, го дърпат рязко с команда "не!" Съветват също да не давате кучето си за обучение и да не следвате конвенционалния път за дресура - към всеки алабай трябва да се подхожда индивидуално и с внимание.
Всякакви прояви на агресия към стопанина и семейството му трябва да бъдат пресечени на секундата. На този змей не трябва да му минава и сянка на съмнение, че хората са по-слаби от него, но не забравяйте, че е важна не толкова силата, с която кучето ще се накаже, колкото необратимостта на наказанието. Но без цупене! Наказанието е незабавно, а после всичко е нормално. Най-добре е да имате приятелското отношение към кучето си и да сте справедливи. Трябва да помните, че средноазиатецът се сформира бавно и пораства напълно чак към третата година. Едногодишното 70-сантиметрово чудовище като нищо може да клекне пред старата болонка на съседите - това не значи, че е пъзльо, просто е бебе.
Пазете лапите на подрастващото куче,защото ставите трудно издържат на шеметния му растеж. Не го карайте да тича след колелото, по-добре го разхождайте дълго, но спокойно по 1-1,5 часа сутрин и вечер. Когато порасне, ще ви следва упорито по пътя Ком-Емине и обратно, но не насилвайте дребосъка.
Ако се постараете с възпитанието, ще имате уникално куче. Не се мотайте с дресурата, един такъв неуправляем гигант е опасна работа. У нас има клуб "Средноазиатска овчарка", можете да се свържете с него чрез Българската републиканска федерация по кинология - там ще ви дадат съвети как да възпитате и отгледате новото си куче най-добре.
eto i nqkolko snimki
http://www.dankolov.hit.bg
кво за песовете, нещо неможах да схвана
Mnogo interesna statiq Ivado, blagodarq! 
За да коментирате, моля, влезте в профила си!