-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
Literature, Visual arts, Sled dogs
Занимание/Професия:
хореография
За контакти
- Имейл адрес: athanna@ymail.com
- Skype: Athanna2
Оборудване
Фотоапарати:
- CANON Canon EOS 350D
Обективи:
- CANON CANON EF-S 18-55MM F/3.5-5.6 USM
- CANON CANON EF-S 55-250MM F/4-5.6 IS
Потребителя няма добавени албуми.
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
Снимка без име / | ||
![]() |
Харесвам! :)
|
|
Снимка без име / | ||
![]() |
!:-)
|
|
Снимка без име / | ||
![]() |
(1) SSG:
|
|
Снимка без име / | ||
![]() |
Харесва ми!
|
|
Снимка без име / | ||
![]() |
Красиво!
|
|
Снимка без име / | ||
![]() |
(6) cielo: да
|
|
Снимка без име / | ||
![]() |
Много хубаво! :)
|
|
Снимка без име / | ||
![]() |
много хубав кадър
|
|
Снимка без име / | ||
![]() |
(4) Vlad_bg: ДА !
|
|
З. във висока тонална гама / | ||
![]() |
на мен ми харесва
|
Последователи:
0 души следват Athanna Fox
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
Есен - фрагмент-импресия (автор: моя милост)
Попита ме дали изпадаха листата. Дали ги отвя вятърът. Дали си отидоха. Всичките...
Изчезнаха ли цветовете, отнесени, откраднати от някой буреносен облак на есента?!
Попита ме. А аз мълчах. Вперила поглед в голите клони. "Убиица ли е есента", питах се. Гледах какво става, когато студът изтръгне одеянията на лятото... "Убиица ли е есента?!"... Наблюдавах как клоните заспиват, оставайки дълбоко безчувствени за топлите лъчисти воали на слънцето.
"Уби...."
"Какво?"
За миг реших да дам израз на мислите си и усетих как вече те лъжа. Настойчиво и продължително се вглеждах в пъстрите ти очи. Ти все още очакваше моят отговор. И в този момент вече разбирах. Топлото лято си отиваше, но се раждаха цветовете на нов свят. Една друга реалност обсипваше сърцето ми с музиката на дъгите си. В меките отблясъци на сребърните й паяжини бяха скрити звезди. Не бе изчезнало нищо. Не бе избягало. Нещата просто бяха променили облика си. И никое от тези неща не бе потънало в света на мъртвите. Красивите листа, чрез които дърветата се галят едно друго... Листата, чрез които дават израз на танците си при полъх, са се превърнали в голи клони. В ръце, между които бушува вятър. Отчаяно борещи се да се достигнат, да се докоснат.
Листата са си отишли. Били са откраднати.
И птичките са си отишли. Пусти и тихи са гнездата им.
Ала звездите са тук.
Това, че са далеч, е също толкова вярно, както и че няма листа. Защото сега са именно тук. Мъжукащи между клоните като техни украшения. Сливащи се с клоните. Неразделни от клоните. Осъзнах, че светът около тебе никога не заспива. Ти си този, който заспива в света. Есента не отвява цветовете, ала ти сам ги открадваш от себе си... Тогава си спомних, че обичам листата. И едно бе останало у мен. Извадих го от джоба на палтото си и ти го подадох. Беше толкова мъничко. И исках да ти напомня за мен...