Из приказката на Шарл Перо „Котаракът в чизми”
……Най-сетне котаракът стигнал до хубав замък. Той принадлежал на един човекоядец, който имал несметни богатства.
Котаракът първо се погрижил да узнае какъв е този човекоядец и какво знае да прави. После поискал да му се представи, като казал, че не би желал да мине покрай замъка му, без да има честа да го поздрави.
Човекоядецът го посрещнал толкова учтиво,
колкото може да бъде един човекоядец, и го настанил да си почине.
- Хората разправят - рекъл котарака, - че имаш дарбата да се превръщаш във всякакви животни, че можеш да се превърнеш например в лъв, в слон…
- Това е вярно - отвърнал грубо човекоядецът - и ще ти го докажа.
Щом я видял, котаракът се хвърлил върху нея и я изял.
А в това време царят стигнал до замъка и пожелал да влезе вътре.
Котаракът чул шума на каляската по подвижния мост, излязъл отпред и рекъл на царя:
- Добре дошъл царю честити, в замъка на маркиз дьо Караба.
- Как маркизе, - се провикнал царя - и този замък ли е твой?! Не съм виждал втори като този двор и като постройките, които го заобикалят. С голямо удоволствие ще ги посетя.
- Маркизът подал ръка на принцесата. Последвали царя, който се качвал пръв по стълбата, и влезли в голяма зала.
Там ги чакала великолепна трапеза. Човекоядецът я бил сложил за приятелите си, които този ден щели да му гостуват, но като узнали че царят бил в замъка, не посмели да влязат.
Царят бил очарован от добрите обноски на маркиза, също като дъщеря си. Не му излизали от ума и неговите големи богатства, та след петата или шестата чаша превъзходно вино, казал:
- Маркизе, от теб зависи да станеш мой зет.
Маркизът се поклонил ниско, приел честа, която му направил царят за да му даде за жена хубавата принцеса и това го изпълнило с неочаквано щастие.

Вдигнали сватба още същия ден.

КОТАРАКЪТ СТАНАЛ БЛАГОРОДНИК И ВЕЧЕ САМО ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ ТИЧАЛ ПОДИР МИШКИТЕ.