Кръстатата казарма

Сградата на Кръстатата казарма е построена от независимия турски феодален владетел Осман Пазвантоглу, с помощта на полски фортификатори между 25.05.1800 и 14.05.1801 г. Тя е издигната на мястото, където се е намирала градината на Стария сарай(двореца на пашата) и е била известна като къща на агата на еничарите(използвана като канак на еничарите). Покрит дървен мост я свързвал с построената в съседство оръжейна работилница.
Кръстатата казарма е масивна двуетажна сграда със застроена площ към 1260 м2 във формата на равнораменен кръст. Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Не е известно първоначалното вътрешно разпределение на сградата, тъй като е променяно няколко пъти съобразно с изискванията на новите служби. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани многократно и не са известни оригиналното им място и вид. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор.
Във вътрешното пространство на казармата особено внушителни са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено през два етажа. Ходовата линия е естествено насочена към четирите срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори. Централното ядро е една от най-представителните части на сградата.
Обособени са четири почти самостоятелни вътрешни двора. Входовете в сградата, разположени в ъглите на диагоналите на средищното квадратно ядро, определят развитието на две нови оси, различни от осовите линии на самата казарма, преминаващи през коридорите на отделните крила, решени по схемата на кръст. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по-късен период, е изградена и израства и часовниковата кула, която сега не съществува.
След Освобождението тя служела за съд и казарма на българската войска. Реставрирана. В нея се намира етнографската сбирка на Историческия музей – Видин.

Библиотеката на Осман Пазвантоглу.
Библиотеката е каменна, квадратна по форма постройка, покрита с купол от оловна ламарина. Над входа й е вграден надпис: “Аз, Осман Пазвантоглу, построявам тази библиотека, която съдържа разни скъпоценни книги, от тях посетителят да извлича знания и да благославя покойната ми майка”. Вътре са били съхранявани редки османски ръкописи и старопечатни книги, които днес се пазят в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Видинските османски документи, регистри и кадийски сиджили от ХVІІ - ХІХ век, постъпват в отдела около 1887 г. Предполага се, че кадийската архива, данъчни и имотни регистри от Видинския санджак са пазени преди Освобождението в библиотеката на Осман Пазвантоглу.
До нея се намира сградата на джамията, построена също от Осман Пазвантоглу. Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Минарето има на върха си стилизиран връх на пика. Пазвантоглу я е посветил на баща си, посечен във Видин по заповед на султана. Има сведения, че е съществува и трута сграда в която се е помещавало мероятно медресе(училище) или завие (малка мюсюлманска религиозна обител). Както библиотеката, така и джамията на Осман Пазвантоглу се отличават с това, че купула на библиотеката и минарето завършват с фигура на стилизирана пика. Според повечето източници това е бил знак, с който Осман Пазвантоглу е подчертавал своята независимост на турски феодален владетел от Султана. Според други източници тази форма е заимствана от върха на знамето на войсковата част, в която е служил Осман Пазвантоглу.
Осман Пазватоглу е най-известният владетел на Видинска област по време на турското робство. Роден е през 1758 г. във Видин. Той произхождал от богато видинско еничерско семейство. На няколко пъти, заедно с баща си Йомер Пазватоглу е бил изселван.
Като владетел Осман Пазватоглу успял да откъсне голяма територия от централната власт в Цариград и да се разпорежда като независим владетел (1793-1807 г.). Възползва се от вътрешните размирици в Османската империя, избухнали в края на XVIII в., е подкрепен от местното християнско население и български хайдушки войводи(Кондьо войвода, Хайдут Велко), като през 1794 г. завладява Видин. Малкоизвестен факт е, че Индже войвода е бил във Видин по времето на владетелството на Осман Пазвантоглу. Провъзгласява се за негов независим владетел, организира своя армия и сече монети. Установява дипломатически отношения с някои европейски държави, между които и Франция. През 1798 г. отряд от 300 войници на Осман Пазвантоглу превзема Свищов. През 1799 г. той е утвърден за управител на Видинския пашалък. Високата порта предприема незабавни действия за ликвидирането му. Султан Селим III предприел три похода срещу Видин и на два пъти войските му безуспешно обсаждали града.
След утвърждаването му за управител на Видинския пашалък против него се обявяват редица съседни феодали. Поради финансови затруднения е принуден да разпусне част от войската си, като оставя при себе си малобройна дружина. През 1797 год. Осман Пазвантоглу завладява София. В края на 18 век сраженията между войските Осман Пазвантоглу и тези на султана сатат причина за опожаряването на Берковица. През 1805 г. Войската на Осман Пазвантоглу е разбита от кладовските феодали и той окончателно се затваря във Видинската крепост, където скоро след това умира във Видин на 5 (17) февруари 1807 г. Интересен факт е, че около смъртта му се предприемат действия, които целят противопоставяне на част от населението на Видин на религиозна и етническа основа. Неприятел на Одман Пазвантоглу му сложил отрова в храната. Разнесъл се слух, че лекарят евреин го отровил. И турците искали да избият всички видински евреи. Осман обичал своя лекар и му вярвал, затова, като научил какво е настроението в града, го защитил. Така били спасени видинските евреи. Това дава основа за възникване и просъществуване на един от многото еврейски празници, наричани Пурим, един от който е известен като Видинския празник.