Сградата на Еврейската Синагога във Видин е построена със съдействието и спомоществавателството на еврейската общност от множество населени места в Княжество България за кратък период от време(за една година) - в 1894 г. за еврейски молитвен дом. Построяването и става възможно най-вече благодарение на направените дарения от евреите търговци - голяма част от населението на кв. Калето във Видин. Тя е втората по големина Еврейска Синагога след тази в София. Дори в някои отношения от гледна точка на архитектурата я превъзхожда, поради това, че в нея е съчетана употребата на древноеврейски и класически форми.
Авторът на архитектурния проект засега е неизвестен. Ситуирана е свободно в триъгълен парцел, с отсечен остър ъгъл. Планът на сградата е напълно симетричен, с правилна форма, от типа трикорабна едноапсидна базилика, с притвор, галерии и четири кули. Вътрешните размери на молитвената зала са 21/10 м. Интериорът е колоритен, с елементи на древноеврейски и класически архитектурни форми. Притворът е покрит с кръстати сводове, на стената има две мраморни плочи и два релефа с бронзови надписи на еврейски език. Трите кораба са разделени от стройна аркада върху колони, които са чугунени, лети, бронзирани. Те имат база и кубични капители малоазийски тип, а тялото им е канелирано. Орнаментите на капителите - спирали, палмети, плетеници и акантови листа, са били оцветени. Арките са сегментни. Подът е настлан с мозайка и дъски. Олтарът е поставен върху подиум в абсидата Той повтаря вероятно архитектурата на древноеврейски храм - централна част, две кули, арки и колони, а над олтара - символ на слънцето.
Централният кораб на молитвената зала, която е с много добри акустични качества, е покрит с цилиндричен свод с ребра, а страничните кораби и галериите - с кръстати сводове. Оцветяването им е в синьо, с рисувани бронзови шестоъгълни звезди. Олтарът е бил оцветен в синьо, бяло, червено и бронз. Интериорът на залата създава усещане за лекота и простор. Главната фасада е внушителна. Решена е с един издаден напред черен обем и две странични кули. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решетка във вид на шестоъгълна звезда е поставен в центъра на аркадата. Четирите кули са с арковидни прозорци, събрани по двойки, с цветни стъкла и фина декоративна решетка. От 1950 г. постройката е загубила основната си функция и е била използвана за склад, което е влошило изключително много състоянието й. Днес сградата е в процес на реставрация, но в същност продължава да се руши.
В последните няколко години не липсват опити за възстановяването на тази сграда, която е паметник на културата от национално значение. Едно от тези предложения е на кметът на Община Видин за превръщането и в Национален паметник на Холокоста. Един друг проект е предвиждал залата да се използва за концертна зала, но тази идея също не е намерила до сега рализация.
А не трябва ли се помисли тази сграда да бъде реставрирана, като бъде с многофункционално предназначение в сферата на конгресния и бизнес туризъм, като запази и своята принадлежност към културната сфера и като историческа забележителност. Един културен и информационен център от международно значение на крайдунавските градове във Видин според мен би подхождал в достатъчна степен към потребностите на развитие на града и региона.
За тези, които ще проявят интерес към фотографията е необходимо да се посочи, че и други фотолюбители са заснели тази историческа и културна забележитебеност на гр.Видин.
http://www.4coolpics.com/show.php?id=51211
Красимира Дечева
kdecheva

Darksorrow
ivaylo.v.petrov
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=107920&USER_ID=5904

Църквата „Св.Николай Мириклийски чудотворец” във Виден е построена през 1926 година. Тя е разположена в комплеса от сгради до Палатата на Видинската митрополия.
В нея са изградени три галерии, от която една за църковния хор и две странични. Стените на тази църква са изцяло изографисани.
До нея се намира Мавзолеят на Екзарх Антим ІТой е квадратна куполна постройка от бял врачански камък. Построен е през 1934 г. по проект на арх. Илия Попов. Над входа е поместен портрет на Антим I, изпълнен с мозайка. Вътре помещението е изографисано и има каменна седяща скулптурна фигура на първия български екзарх, изработена от скулптора Иван Дудолов. Долу в подземието в саркофаг са положени останките на екзарх Антим I.
Непосредствено до тях се намира и паметникът на Стойко Владиславов(епископ Софроний Врачански)