Една гробищна църква построена през първата половина на ХХв. в свободна България не се очаква да има някаква история, освен скучното построена ..., осветена ... стенописана. Но не винаги е така.
С разрастването на града гробищата станали парк, а в държавата се появил войнстващ атеизъм. За разлика от турците, които оставяли поне по-малките християнски храмове да действат и позволявали да се поправят, то комунитическата власт далеч не била така толерантна. И тъй за дълго храмът беше склад. Само формата и един изчовъркан стенопис над входа напомняше за някогашното предназначение на постройката.
Възстановяването започна в годините на перестройката. Според "градска легенда" един човек на два пъти сънувал, че трябва да се поднови дейността на храма. Питал Ванга и тя също му казала, че трябва да го направи и лобирала пред сем. Живкови. не знам доколко е вярно, но "демокрацията" завари храма действащ. С новото време се появиха и някои нови характерни за прехода декорации като решетки, огради и две доста неугледни стопански постройки, които за щастие лятната зеленина ги закрива.

Акве Калиде (Термополис) се е намирал при днешните Бургаски минерални бани. Малко известен и както се вижда от снимката днес в по-голямата си част под земята. Това, което се вижда на снимката е постройка намираща се в близост до някогашния и сегашен извор захранващ с минерална вода банята. При почистването на извора неотдавна бяха намерени и антични монети. В духа на днешната сензационно-археологическо новинарство селището беше обявено за "Градът на Тервел" - макар че няма кой знае какво основание да се нарича така повече от някое от селищата в Сев. България.

Арменската черква "Сурп Хач" е може би най-красивия християнски храм в Бургас. Може би се дължи и на обстоятелството, че постройката от 1853г. е сред най-старите, тъй като следосвобожденската църковната архитектура в града не е особенно впечатляваща. Постройката се радва и на сравнително добре оформено околно пространство, тъй като останалите храмове са обградени от паркинги или търговско-павилионни­ вериги. Остава надеждата, че и това пространство няма да бъде завзето от автомобилно-павилион­ното нашествие.