Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки манастир, намиращ се в Северна България на 5 километра югозападно от Дряново и на 15 километра от Габрово. Манастирът е основан през Втората българска държава, като по време на турското робство два пъти е бил разрушаван и ограбван. На днешното място е възстановен през 1845 г.

До него води асфалтов път и има спирка на железопътанта линия Русе-Момчилград. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В Дряновския манастир са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет. По време на Априлското въстание от 1876 г тук идват и се укрепват 200 четници от Търновски, ръководени от Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков. Знаменосец на четата бил Димитър Русчуклийчето. На 30 април въстаниците били обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 хиляди турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен.На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били убити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил обесен в Търново.

След въстановяването на манастира през 1945 г. в двора му бил издигнат мавзолей. В него са положени костите на загиналите. Близо до манастира е туристическата хижа "Бачо Киро". Една пътека от хижата води до Дряновската пещера, която също носи името Бачо киро. Тя е електрифицирана и така посетителите могат да се възхитят на пещерните форми. Прекрасни кътчета са Синия вир и ждрелото(каньонът) на Дряновската река.

Храм-паметникът „Рождество Христово“, известен като Шипченски манастир, е православна църква изградена над град Шипка. Манастирът е изграден в стила на руските църкви от 17 век. Подбно на другите части от комплекса при паметника Шипка, храмът е посветен в памет на руските войници и български опълченци, загинали през освободителната Руско-турска война от 1877 - 1878г.

Средствата за построяването му са набрани чрез дарения събрани предимно в Русия, но също и в България. Инициативата за построяването му е била на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на руския пълководец генерал Скобелев.[1] Строежът е започнат през 1885 и завършва през 1902 г. под ръководството на руски архитекти.

Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости. Огромните камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Откриването и освещаването на храма съвпада с 25 годишнината от Шипченските боеве.

Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 година храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата.

Позлатата на куполите на храма и многоцветната украса греят на фона на планината. Храмът „Рождество Христово“ представлява пищно зрелище, прекрасен образец на богато украсен и зографисан храм. На главния вход се издига впечатляващата камбанария с височина 53 м. Храмът и камбанарията са изградени по проект на арх. А.И.Томишенко. Църквата е стенописвана два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и А. Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев.

Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е долепена камбанария висока 53 m със 17 камбани. По външните стени на черквата са вградени 24 мраморни плочи с имената на 18 491 руски воини и български опълченци, дали живота си при боевете на връх Шипка и край Казанлък.

В криптата под храма в 17 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.

Манастирският комплекс притежава църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.