-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Рождена дата: 02.01.1988 г.
- Местоположение: Bulgaria , Karlovo
фотография,компютри
За контакти
- Липсва информация
Оборудване
Фотоапарати:
- NIKON Nikon D3100
- NIKON Nikon COOLPIX L120
Обективи:
- NIKKOR AF-S DX Zoom-Nikkor 18-55mm f/3.5-5.6G VR
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
Водопада днес / | ||
(7)petracho:Да, точно това искам "размиване" на водата. Ще пробвам и това :) Благодаря
|
||
"Завръщане" / | ||
(4) dobnej, (6) angelova88: Така е... и тогава снимката щеше да има друго заглавие... ;)
|
||
Водопада днес / | ||
Според мен тук клин не е необходим - осветеността е (почти) равномерна... По-скоро още по-затворена бленда, още по-ниско ISO - за по-добро "размиване" на движението на водата... ако това целиш, разбира се... :)
|
||
Разходка на гребната / | ||
Хубаво!
|
||
Give me five .... / | ||
С това рамкиране - на съответния фон! Иначе губи смисъл... за мен, поне... :)
|
||
Give me five .... / | ||
:)))У нас има същия хубавец!
|
||
Give me five .... / | ||
Готино!:)
|
||
Give me five .... / | ||
Чудесно мъниче!
|
||
Give me five .... / | ||
+++!
|
||
Give me five .... / | ||
!!!
|
Коментари оставени от Автора
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!