След свирепото потушаване на Априлското въстание, през 1876 г., Батак се превръща в символ на българското мъченичество и саможертва по пътя към свободата. 5000 души са безмилостно избити от башибозушките орди по много подъл начин. Османците обещали да се изтеглят от града, ако жителите му предадат оръжието си. За да спасят домовете си хората се съгласили. Но щом се разоръжили, башибозукът се нахвърлил върху тях и започнало масово избиване. Мъжете и децата изклали веднага, а жените първо изнасилвали, след което ги посичали. Около 2000 души успели да се спасят в църквата „Св. Неделя”. Но храмът се оказал твърде тесен и скоро хората започнали да умират от задушаване. Вътре нямало вода и живите започнали да пият кръвта на мъртвите. Жените копаели пода с голи ръце, за да намерят подпочвена вода. След три дни разбрали, че са обречени и отворили портите. Османците ги чакали в двора на църквата и нападнали полумъртвите българи. Тези които не били избити били помохамеданчени. Така едва около 300 жители на Батак посрещат Освобождението през 1878 г.