-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
Омръзна ми да бъда интелигентна! От днес ставам проста!
За контакти
- Имейл адрес: elenajs@abv.bg
- Skype: elenajs1
Оборудване
Фотоапарати:
- PENTAX Pentax K 200D
- PENTAX Pentax K20D
Обективи:
- CARL ZEISS Macro-Prakticar 2.8/55
- USSR Таир-3 300/4,5
- USSR MC Гелиос-44М-4 58/2.0
- ASAHI Takumar-A Zoom 1:4 70-200mm
- PENTAX PENTAX SMC DA 18-55MM F/3.5-5.6
- PENTAX PENTAX SMC DA 50-200MM F/4-5.6 ED
- TAMRON TAMRON SP AF17-50mm F/2.8 XR Di II LD Aspherica
- TAMRON TAMRON SP MF90MM F/2.5 MACRO MC
- PENTAX smc PENTAX DA 16-45 mm. F/4 ED AL
Потребителя няма добавени албуми.
Потребителя няма добавени любими снимки.
Коментари оставени към Автора
| Заглавие | Коментар | Автор |
|---|---|---|
| *** / | ||
|
 |
|
| *** / | ||
|
|
|
|
| *** / | ||
|
|
 |
|
| *** / | ||
|
|
|
|
| *** / | ||
|
|
+++!
|
|
| *** / | ||
|
|
|
|
| Добро утро, България! / | ||
|
Уникално !
|
|
| *** / | ||
|
Много красиво!
|
|
| Снимка без име / | ||
|
Чудно!
|
|
| *** / | ||
|
Вълшебство!
|
|
Коментари оставени от Автора
(6) spstefanov: Повяхна от мъка туй девойче ;)
Темата за вграждането присъства на много места в нашия фолклор. Казват, че само вариантите на тази песен са над 50.
ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА
Троица братя града градяха,
деня го градят по ясно слънце,
нощя се сипе по месечина.
Троица братя сговор сториха:
„Чието либе най-рано дойде
да ми донесе ранна прогимка,
да го вградиме в Бялаго града.”
Всяко си либе на либе каза,
Струнино либе сал не й каза,
ами й каза и я нареди:
— Ой, Струно, Струно, млада
невясто,
утре ми, либе, рано подрани,
та си обаняй малкото дете,
па си го повий и нахрани го,
и нахрани го, и приспи си го,
па ми изпечи ранни хлебове,
и опери си бялото пране,
па ми сготви ранна прогимка,
и донеси я на Бяла града.
Струна невяста рано подрани,
та си направи много работи,
дето нареди нейното либе;
па си наготви ранна прогимка,
и сготвила я, и отнела я.
Кога я видя нейното либе,
нейното либе ником уникна,
ником уникна, сълзи зарони.
Като ги видя Струна невяста,
тя си на либе тихо говори:
— Оти ми, либе, ником уникна,
ником уникна, сълзи оброни?
— Ой Струно, Струно, млада
невясто,
изпуснал съм си сребърен пръстен,
сребърен пръстен със червен
камък —
изпуснах си го в Бялаго града!
— Ой либе, либе, Струнино либе,
рипна ще Струна, извади ще го.
Рипнала Струна в Бялаго града,
да си извади сребърен пръстен.
Струнини стрици, същи девери,
камък по камък, дърво по дърво,
та си вградиха Струна невяста.
Струна невяста викна заплака:
— Ой, стрици, стрици, същи девери,
изградете ме от дясна страна,
от дясна страна на Бяла града,
та да си храня малкото дете,
малкото дете със прясно мляко.