“Звънчарство - производството на овчарски звънци в българските земи е известно още преди Хр. При разкопки на тракийското селище в с. Варвара, Пазарджишко, между костите на животни е намерен бронзов звънец с свободно закрепен език. Сведения за звънци, макар и много бегли, намираме и в старобългарската книжнина. Звънците са познати и през Втората българска държава.

Звънчарите изработват различни по големина бронзови и медни звънци. Бронзовите звънци са лети. В повечето краища на Южна България те се наричат тунчове, тучове. С същото име, както и с названието джура летите звънци са известни и между преселниците българи от някои покрайнини на Източна и Западна Тракия. В Родопската област те се казват чанове. Медните звънци са ковани и са различни по форма, се наричат меденяци, тюмбеци, лумбаци; по-малките се казват клопатари, гломатари, хлопки, татралки и пр.; плоските са известни с общото име траки и пр. Най-дребните звънци се употребявали за украса на файтонджийските сбруи, а най-едрите стигали до няколко килограма, се поставяли на овни и козли в големите стада, предимно в Родопите.”