Като ученичка участвах в конкурс по рецитиране на тема "Вапцаровата Вяра!" Петнадесет деца рецитираха стиха на Вапцаров "Вяра", за съжаление и аз бях в това число :(( На първо място се класира моя приятелка с следното стихотворение:
ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

А аз успях да хвана 3-то място, но на журито толкова им беше писнало от стихотворението, което рецитирах, че въобще не разбра, че изпуснах цял куплет :))
Така, че нека не бъдем буквалисти! Пък и мечето гледам е нещо замечтано в облаците, не е тъжно, нито пък скучае!!!