Всеки човек е едно странно дърво,
с клони – ръце, протегнати към бъдещето
и корени – спомени далеч назад.
Кой ще разбере моят език от листа?

Отдавна мойте ръце са впити в черната пръст
аз чувствам земният пулс – туптят сърца.
Това са ваште деди, които спят край мен.
Аз виждам в техния сън прекрасен свят.
Свят без омраза, в който няма войни,
жестокост, злоба и страх, за да няма сълзи.
Там тичат коне по зелена трева,
няма дим и мъгла, а блести светлина!

Протягам свойте листа, оглеждам синият свод -
бучи моторен шум, метален звън.
Машини идват към мен, вървят роботи в строй
с дълбококоп копаят насам.
Аз, който растях с ваште детски игри,
макар че дълго живях сега ще ме отсекат.
Аз, който без глас прося милост от вас.
„ХОРА, СПРЕТЕ!” - моля без глас,
не за мен, а за вас прося милост без глас.
„ХОРА, ЧУЙТЕ!” – шум от мотори, метален звън.
„ХОРА, СПРЕТЕ! СПРЕТЕ! СПРЕТЕ!”
„НО ТЕ ЩЕ МЕ ОТСЕКАТ!”
„ТЕ ЩЕ МЕ ОТСЕКАТ!”
„ХОРА, СПРЕТЕ!”
„НО ТЕ ЩЕ МЕ ОТСЕКАТ!”