Църквата е паметник на културата изградена през 1811 г., по-късно преустроена; трикорабна псевдобазилика с купол; 109 икони с висока художествена стойност от ХVІІ в., ценност - стенописи, оригинално резбовани стари царски двери, богато украсен с резба архиерейски трон и апликиран дървен таван.

Легендата разказва че е построена от богат турчин, който имал болно дете. Жена му сънувала Архангел Михаил, който и посочил къде да отиде и да изкъпе детето. След изкъпването детето оздравяло, а турчина в знак на благодарност изпратил писмо до валията с молба да му разреши да изгради църква. Валията отказал. Тогава турчина, заедно с българи започнал да носи големи дървени трупи и да огражда мястото с висока ограда, под предлог "да може ханъмата да се къпе необозпокоявана от чужди очи в лечебния извор". В ограденото място турчина изградил тази черква.