Годината била 1839-та. Дядо Иван Топала от Боженци - учител, лечител, търговец по него време, бил по търговия във Видин. Така се случило, че любимата кадъна на видинския паша си навехнала крака и трябвало някой да го намести, без обаче да я докосва. Знаете, кадъна не

се гледа, камо ли да се пипа. Бай Иван намерил решение. Той казал да доведат един кон, конят изял много овес без да пие вода. След това качили жената на коня, както мъж язди - краката на кадъната от двете страни на корема на коня. Под корема на животното прокарали едно въженце и с него вързали двата крака н ажената. След това завели коня на чешмата, да се напие с много вода. Корема му се издул и опънал въжето, така и кракът бил наместен... Пашата останал доволен и искал платил на дядо Иван. Дядо Иван обаче отказал да вземе каквито и да било пари. Той казал: "Имам си всичко. Но искам разрешение да построя църква в Боженци
Източник:http://radulov.blog.bg/turizam/2008/05/23/prikazni-istorii-ot-bojenci.195411