Бургаски вечери

Пейо Пантелеев

Бургаски вечери, рибарски мрежи
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.

Не сте ли слизали ничком по гребена
на уморените, вечни вълни,
гдето почиват синьо зелени
бури родени от зли ветрове

Припев:
Там е зеленият бряг на мълчанието
Чайки и гларуси там не летят.
Там е закотвен черния вятър
Мъртвия хор на стария свят

Спомени, спомени идват отлитат
Стари приятели от минали дни.
Вий не забравяйте, кой ви остави
толкова синя добра тишина.

Говори се, че Византийската армия е била повече от 60000 души.От тях са се спасили само около 1000 - 2000 конника от не влязъл в действие отряд, избягали по пясъчната коса от десния фланг на византийската армия благодарение на това, че са бягали само 10 километра по косата за да се скрият във владения по това време от византйците Анхиало, на "прабългарски" -Тутхом, или сегашно Поморие.От българска страна загубите са около 20000 войници - предимно пехотинци от различните видове пехота и то предимно от централната част на бойния строй.И от двете страни пленници не са взимани. Битката несъмнено е била образец за изучаване от Военните стратези по това време , а и дълго след това.

Тази тактика и водене на сражението, но и стратегията на водене на цялата война от Дунавския дял на България против цялата коалиция организирана от Византия е описана много добре от Сун Дзъ в неговия сборник за "Изкуството на войната". Явно в България владетелите и военачалниците са били обучавани на древно военно и бойно изкуство с корени от Азия. Прави впечатление правилната подредба на войските на Симеон, правилният подбор на местността и правилно избраният момент на сражението, както и високият дух на войните му, дори и точно премереното влизане в боя на самия владетел на бял кон с елитната си войска облечена в блестящи на слънцето доспехи.

Интересно е да се отбележи, че подобна тактика е използвал и Хана на Волжска България - Габдула Челбир през септември 1223 година. Тогава на Самарската Луга (битка)- известна сега като Жигули той разбива войските на самия Чингис хан. А битката е известна като "Овнешката битка", тъй като всеки от останалите живи и пленени татари (около 4000 души) е разменен за по един овен, а предводителят на татарската войска - Уран - сина на Субетей багатур като по-глупав - за 10 овена.- според Татяна Ярулина в книгата си "Величието на Волжска България
от Уикипедия