Мястото е обгърнато с мистика не само заради името а и заради странните неща които се случват там. Истината е че дори месното население го е страх да преминава през моста след залез слънце. Името му е красноречиво „Дяволския” или както го наричат българомохамеданското население”‘Шейтан кюприя”. Има няколко легенди откъде произлиза името му. Една то тях гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола. Друга гласи, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, която скоро след това починала. Според хората в Ардино това е самата жена на майстора изградил моста, а той вградил нейната сянка сянка нарочно за да бъде той здрав и издръжлив. Удивително е, че за 500г. мостът не е реконструиран нито веднъж и по същия начин по който вие преминавате, така са преминавали българи които все още са били под турско робство.
Дяволския мост се намира на територията на община Ардино, област Кърджали. Построен е в началото на Х V век – 1515-1518 година от българския майстор мостостроител уста Димитър от с. Неделино, като и до днешни дни е устоял на напора на буйните води на р. Арда. Изграден е от местен камък. Той не е претърпял никакви преустройства благодарение на висококачествения си градеж и отлично избраното място за ситуиране в хидравлично отношение. Има три отвора, от които един централен за преминаване на водата и няколко ниши. Дяволския мост е част от античен път, още от 5-то хилядолетие преди Христа, който впоследствие е използван и през Средновековието.