Разгледах профила ти. Обърнах внимание, че си между малка и млада.
Защото свободата наистина е привилегия на взръстните, тъй като тя е първо представа за света - нещо, което възрастните имат повече от децата и младите хора и второ, свободата е преди всичко пълномерна отговорност - нещо, което по принцип възрастните имат, а децата и младите хора няма нужда да имат.

После разгледах и останалата серия с коня и видях, че наистина си написала под една от снимките с коня "свобода".
Значи, казах си, наистина това е представата на тази деликатна млада госпожица за свободата - природата на открито (въпреки, че е в околоградска среда. Значи близостта на града е условие за свободно движение), жената на коня (която въпреки привързаността си към коня - суперинтелигентно животно - жената е облечена в червено. Значи има нужда повече да я видят, отколкото да се порее с коня в безбрежната природа) и безбрежността, която във всичките ти снимки от серията е затворена от тарабите на конефермата.

Аз съм доста критичен и дребните детайли ми се струват прекалено едри и красноречиви.
Но отлично зная, че поколенията сменят нагласите към класическия символизъм и урбанистиката става ясен критерий за всяко фототворчество. Още повече, тъкмо колоритът, гамата, хармонията на тоновете в тоналността се сменят най-много и най-бързо и ефективно през погледа на деликатните млади хора.

Аз само изказах една класическа концепция за коня и свободата, но уважавам безусловно авангарда на младостта.
Ще изчакам да видя, как ще се развиеш в творческото си мислене и амбицираните си постижения. Затова сега няма да гласувам тук.
Пожелавам ти обич към фотографията, обич към света, обич към хората и обич към изкуствата на хората.
Успехи, Находка!