В зарана стана РунтаВелко,
вълнуваше се той от среща през деня ,
със РунтаВелка имаше такава,
и цяла нощ от размисли не спа.

Оправи си тоалета стриктно,
козината с четка приглади,
знаейки,че Велка е модерна,
и рунтав няма да го одобри.

На срещата в уреченото време,
с цветя в ръка,шампанско във торба
гореше Велко от вълнение......
Кога ли ще пристигне Тя!

И ето,в този миг прекрасен,
видя той бъдещата си жена,
букета от вълнение изпусна,
но беше най-щастливият на света!

На пилона млад лемур танцува,
в ритъм кърши своята снага
и поглежда ту на ляво,ту на дясно,
търси своята муза за това.

А жена му вкъщи,чака го със топла супа,
сготвена с любов за своя мил лемур,
а той -мръсника, в дискотеката,във таз хралупа
всичките лемурки подмамил.

Но стана тя ,каквато стана,
maksimos от някъде се появи,
щракна той лемура на пилона,
и снимка на жена му изпрати!

Така наказват се лемурите лъжливи,
кавга,развод,и всичко приключи,
защото на света една жена те чака
само с топла супа....но уви!

(18) Vian: Радвам се че ти хареса! Уилям Шекспир,ето още едно:

Но истината, тя е благодат!
Тя по-прекрасна прави красотата.
Което радва в розовия цвят,
е не самият цвят, а аромата.
И нека храста с болните листа
да бъде с тоя кървав цвят и с този
уханен дъх и с тази красота,
която имат истинските рози.
Но той на вид изглежда само чист,
а вехне със отровено дихание.
Не тъй умира розовият лист:
смъртта на листа е благоухание.
Когато ти напуснеш този свят,
в стиха ми ще ухае твоя цвят.