Профил на obraz_nevuzmojen

0
снимки
0
гласове
0
влияние
0
любими
0
следвания

За мен

Рождена дата: 20.02.1965 г.

За контакти

Имейл адрес: ekh65@abv.bg

Оборудване

Фотоапарати:

CANON Canon PowerShot SX30 IS

Обективи:

Няма добавени

Потребителя няма добавени албуми.

Дата Рейтинг Посещения

Коментари оставени от Автора

Следваща
Последна страница
Общо страници : (2051)

Заглавие	Коментар
Слънчо / 30.06.2020 16:08:11
	.
***** / 30.06.2020 16:07:59
	https://www.youtube.com/watch?time_continue=14&v=ZPPaKOtZTug&feature=emb_title
Юни / 30.06.2020 16:07:02
	.
Кладенецът / 15.10.2018 11:20:40
	.
Зад оградата / 01.07.2018 19:29:23
	.
- / 24.02.2018 15:35:47
	.
Тест на следящия фокус на Canon EOS M / 24.02.2018 15:30:22
	.
Рилски манастир / 12.01.2018 16:34:16
	.
В ледената привечер / 18.12.2017 22:17:41
	.
"Кайсии" по никое време / 30.10.2017 14:46:37
	.

Следваща
Последна страница
Общо страници : (2051)

Коментари оставени към Автора

Заглавие	Коментар	Автор
"Само свят отеснял като длан" / 03.03.2011 00:01:57
	:)!	zarzavat
"Само свят отеснял като длан" / 02.03.2011 23:10:57
	(16) RATTONNI: да	dobnej
"Само свят отеснял като длан" / 02.03.2011 22:56:24
	:))	mm_stan
"Само свят отеснял като длан" / 02.03.2011 22:55:56
	Прекрасен кадър! Чудесно заглавие и стихове! Поздравления, Еми!	vilinik
"Само свят отеснял като длан" / 02.03.2011 22:05:35
	Добра снимка!	Hristo53
"Само свят отеснял като длан" / 02.03.2011 21:53:36
	(2) ilavi17:	bayivobg70
"Само свят отеснял като длан" / 02.03.2011 21:48:04
	(11) obraz_nevuzmojen: Чудесна поезия!!! Харесва ми идеята!	slan4ice
"Само свят отеснял като длан" / 02.03.2011 21:46:31
	(12) obraz_nevuzmojen: ;)...Не бяха красиви! Бяха истински!	P_E_T_I_O
"Само свят отеснял като длан" / 02.03.2011 21:45:01
	(9) P_E_T_I_O: Благодаря и на теб от сърце за красивите думи! :)	obraz_nevuzmojen
"Само свят отеснял като длан" / 02.03.2011 21:44:30
	Свят за тебе автор: nikikomedvenska Аз веднъж съм живяла за тебе, но светът ми бе колкото длан. Пресолена надежда за хлебец - нямах друго какво да ти дам. Нямах никакви нови посоки - бях утъпкала всеки сокак. И ме гледаше Бог отвисоко как провлачвах по нивите крак да нареждам ръкойки от лани и, събрала зърно по зърно, да ги стривам с напукани длани на горчиво безхлебно брашно. Беше тъжно, и смешно, и лудо - нека Бог за греха ми прости, че по съмнало още те будех да пируваш със шепа трохи. И обула мечтите на босо, кътах спомени с теб. Като дар. Денем ходех по-гола от просяк, вечер бях по-честита от цар. Но добрата магия е кратка, а животът ни - вълчи капан.... Нямам път, нито брод за нататък... Само свят, отеснял като длан.	obraz_nevuzmojen