Легендата за Луда Яна

Феодалът Красен, който живеел в крепост на юг от днешно Панагюрище, имал красива дъщеря Яна. Тя била буйна и обичала да подражава на мъжете - заедно с тях ходела на лов и умело въртяла сабя, точно хвърляла копие, а стрелите й винаги попадали в целта. На един лов, организиран от баща й, Яна не се появила. Тръгнали да я търсят. Но от един съседен връх към ловджиите се спуснала група конници, начело със сина на друг местен владател. Това бил Никола, син на феодала Душко. На коня на Никола седяла и Яна. Те били влюбени. Никола поискал ръката на Яна от Красен.
- Моята дъщеря е родена да се омъжи за богат и по-силен човек, приближен до царския трон - смръщено заявил Красен.
Дълго ридаела и се молила Яна, но бащата бил непреклонен. През една тъмна и потайна нощ обаче Никола, подпомогнат от свои верни другари, откраднал момичето. Двамата изчезнали в Душковата крепост. Красен събрал многоброен отряд войска и ги повел на север, за да накажат Никола и Душко. След тежък бой те разбили бранителите и разграбили цялата крепост. Никола и Яна намерили убежище в горските гъсталаци. Оттам те нападали често яниния баща. След едно такова сражение Никола бил ранен. Яна отвела любимия си при изворите на реката, където денонощно се грижела за него. Но Никола умрял.
Яна дълго страдала и духът й никога не намерил покой. С оръжие в ръка тя мъстяла на всички противници на нейното щастие. Днес легендата за нея звучи като химн на младостта и искрената любов, отразен във водите на буйната едно време река, която и днес пресича центъра на Панагюрище.

Обикновеният турист не знае нищо за калето, чийто зидове и днес стърчат в самота върху един от множеството хълмове, сред дивите акации, на изток от с. Бъта. Малцина панагюрци са ходили до там, макар сериозните археологически проучвания да започват през 1976 г. и крепостта да става популярна сред местните жители. Иманярите обаче живо се интересуват от земята на Красен. В работата за настоящата статия (публикувана за първи път през 2002 г.) журналистическият ми фотообектив се натъкна на три пресни иманярски рова в южната част на крепостта, както и на редовно използвано огнище, край което бяха разпръснати празни кутии от бира, кола, опаковки на готови храни и бутилки от минерална вода.
Откъсвайки се обаче от злокобната разруха на днешния ден и успокоявайки мислите си, човек неволно се пренася в други епохи. Той не е смущаван дори от постоянно сновящите насам-натам гущери, нито от жуженето на дивите пчели. Поглеждайки на запад, той съзира хълма край с. Баня, в гъсталаците на който е скрито друго кале. Пред погледа се ширва като на длан цялата долина около Банска Луда Яна, а точно под крепостта в своеобразно ждрело се вие Панагюрска Луда Яна.
Жилището на кастрофилакса
Във въображението започват да хвърчат бранителите на древната крепост, които тичат между външната стена и Цитаделата. Седнал върху стена, част от вътрешната сграда, човек си дава сметка, че тук в ранновизантийската епоха е живял кастрофилаксът - управителят на крепостта.

Средновековната крепост "Красен" край Панагюрище и легендата за Луда Яна
Още древните траки са населявали района на "Красен" в края на бронзовата епоха. Първите каменни градежи са от късната античност и ранновизантийската епоха (ІV-VІ в.), преди Аспарух да обяви край Плиска, че "тук ще бъде България". Животът на селището е прекъснат за около 300 г. от варварските нашествия и трайното заселване на славяните. През Х в. възниква старобългарско неукрепено селище. През следващите 200 г., по времето на Втората българска държава, крепостта е надстроена и се възражда за живот. Твърдината престава да съществува като градски център и административна единица след турското нашествие в края на ХІV в.

Най-ранните сведения за крепостта са на Васил Чолаков в неговото “Описание на село Панагюрище”, публикувано в Цариград през 1866 г. За нея са писали още Константин Иречек в “Пътувания по България” и Павел Делирадев в “Принос към историческата география на Тракия” и др. В местността на 2 км. на изток от с. Бъта има две крепости - Голям и Малък Красен, както и Подградие - тераса, с наклон към коритото на р. Луда Яна. Регулярното проучване на обекта започва през 1976 г. Основната работа на екипа е насочена към цялостно разкриване на Голам Красен. Проучванията на Малък Красен са сондажни, а в Подградието са извършени разкопки със спасителен характер - сега там са обработваеми площи. Научно-популярно тези проучвания се представят пред широката панагюрска общественост за първи път.

Средновековният град Красен е бил не само военностратегически и административен център. Откритите монети от мед, бронз и сребро говорят за усърдна търговия. Това са емисии на Лициний І, Константин І, Юстиниян І, Тиберий Константин, Алекси І Комнин, Маниул І Комнин, Иван-Александър и Иван-Срацимир.Особено ценна находка е печатът на един от владетелите на крепостта. Той е от две шарнирно свързани помежду си части, с прецизна изработка - произведение на ювелирството. От двете външни страни са гравирани четирилистни розети. А от вътрешните в негатив са гравирани изображения. Едното е на св. Георги с надпис "о Агиос Георгиос", а на другата - монограм на името Рафаил, разположен в кръст. Печатът няма аналогия със сроден на себе си в нашата страна. Отнесен е към периода ХІІІ-ХІV в. Особеното е, че в средата на ХІV в. Пловдив вече е бил под турско управление, което навежда на мисълта, че крепостта е била носител на българщината и християнството.