Страхотно е!
Стихотворението също!
...
Сътворих за тебе дом
високо горе там, във висините.
Звездното небе ни е подслон,
Луната - люлка за мечтите.
Перце от ангел за милувка,
дяволско копито за екстаз.
Оркестър влюбени щурчета
опъват струните в захлас.
В огнището от сгушени светулки
къкри биле тайнствен елексир
(омайниче и незабравка за кадем
ще сложа най-подир)
Жар птица пламъка подклажда
на тази дълго чакана любов.
Орисница прошепва клетва:
До мен да си със всеки изгрев нов,
зареян в синевата му безкрайна
името ми да мълвиш...
Едно забравих да попитам,
дали умееш... да летиш!?

Адриана Зарева