През XIII век преди Христа „Бегликташ" e било главно светилище на тракийското племе „скирмиани"- най-древните металурзи в Тракия. Те населявали крайбрежните хълмове на Странджа и снабдявали с медна руда другите тракийски племена. Древното светилище на скирмианите е посветено на свещения брак между Богинята майка и Бога Слънце.

Основните ритуали, извършвани в светилището, са свързани с дароприношения на горски плодове, ябълки, грозде и хляб, както и на четирите свещени течности: вода - символ на водните стихии, вино - символ на земята, мляко - символ на въздуха и зехтин - символ на огъня.

Върху централния камък, оформен като легло и наречен „брачно ложе", жрецът и жрицата представяли свещения брак между Бога Слънце и Богинята Майка в нощта преди лятното равноденствие, след което се извършвало тайнството на раждането на Хероса - цар и главен жрец на племето. Така Хероса , озарен от първите лъчи на изгрева и получил безсмъртие, преминавал под арката на Апостол Таш - гигантски скален къс с формата на обърнато сърце и бил посрещан от множеството поклонници. Главният жрец гадаел за времето и съдбата на племето с помощта на специални магически предмети.

Интересна част от светилището е и лабиринтът - система от скални коридори, през които „непосветените" преминавали в стремеж към духовно израстване. Лабиринтът е с два изхода – ляв, свързан с мистиката и жреческата професия, и десен, който се асоциира с рационалното и прагматичното в живота. Вероятно тук са били довеждани млади момчета, които със завързани очи е трябвало да преминат през изпитанието. Излизайки през десния изход на лабиринта, те попадали на следващо върховно изпитание - подземното царство на Хадес. Така те повтаряли подвига на Орфей, който, според легендата, слязъл в подземния свят и с помощта на боговете успял да се завърне.