Манастирът е разположен в северната част на средните Родопи по поречието на р. Асеница и се намира на 10 км от Асеновград. Основан е през 1083 г. от двамата братя грузинци Григорий и Абасий Бакуриани, висши военачалници в армията на византийския император. Това е вторият по големина манастир в България след Рилския. В двора на манастира има няколко църкви, най-посещаваната от които е храмът "Св. Богородица", където се намира и една от чудотворните икони на Дева Мария. Бачковският манастир покорява със своята духовност и величие и омайва с красиво изографисаните стени на църквите, по-голяма част от които са дело на Захари Зограф. Църквата Св. Никола, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841 г., дело на ръката му.
Бачковската обител се посещава не само от богомолци, но и от хиляди български и чуждестранни туристи. Масово, по стара традиция, поклонници се стичат от всички краища на страната на двата големи манастирски празника – храмовия празник "Успение Богородично" на 15 август и "Преполовение" – 25 дни след Великден.