Бобошевският манастир „Свети Димитър“ е недействащ български православен манастир, построен през ІХ-Х век, южно от днешния град Бобошево, Област Кюстендил. В миналото е бил известен и като Руенски, но понастоящем това име носи друг, действащ манастир в района, построен над село Скрино в края на ХХ век.

Намира на около 4 км над град Бобошево. От манастира днес е оцеляла само манастирската църква, която е реставрирана изцяло и една стопанска постройка по пътя за манастира.

Манстирската църква представлява малка, еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 м на 2.66 м и височина 5,50 м. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 м и дълбока 0,70 м. В източната стена, в ляво от апсидата, има полукръгла ниша (0,45 х 0,52 х 0.37 м.) а в северната стена — четвъртита (0,20 х 0,20 х 0,25 м.). На запад се намира входът, висок 1,85 м и широк 1,25 м. Сводът е полуцилиндричен. През 1864 г. е прибавен притвор с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на наоса е застлан с каменни плочи.

Цялата вътрешност на църквата, без притвора, е изписана с традиционната за този тип църкви стенопис. В нея са застъпени няколко художествени традиции; фигурите са раздвижени, образите — емоционални, а лицата изразителни. Тоновете са тъмни, наситени, добре хармониращи. Правят впечталение многофигурните композиции. На свода се виждат три големи медальона, като централно е изобразена фигурата на Христос, обкръжена от четири ангела. Отстрани, в по-малки медальони, са разположени пророците Мойсей, Аарон, Йезекиил и др. Под тях са нарисувани два пояса от сцени: горен, включващ големите празници Рождество, Кръщение, Разпятие и др., и долен — с Христовите страсти. По северната и южната стени на църквата, над Страстите, е изобразен още един фриз от медальони с образите на светците войни, тримата мъже от вавилонската пещ и др. В долната част на стените са изписани образите на светци в цял ръст. На западната стена е изобразено Успение Богородично, под което на двете страни на вратата са изписани канонизираните владетели Константин и Елена и Архангел Михаил.

Църквата е построена след 1481 г., а стенописите датират от 1488 г. според надписа над входната врата в наоса, който гласи :

" + Изволениемъ отца и поспешениемъ сина и съвършение святого духа, сей святи божественни храмъ святого и славного великомученика и мироточьца Христова Димитриа потруди и пописа отъ свода иеромонахъ Неофитъ съ синови си попа Димитромъ и Богданомъ. Прости ихъ Богъ. Аминъ. Въ лето 6996 (1488) въ царя Баязитъ бега. Обладающе сие хоры освещени епископъ киръ Йаковъ."

Свети Димитър - стенопис в наоса.

Ктиторският надпис от 1488 г.

Христос Пантократор - фрагмент от сцената Дейсис в наоса.

Иконите от иконостаса на църквата (от 1729 г.) се съхраняват в криптата на храм-паметника "Свети Александър Невски", а част от запазените ръкописни книги, преписвани и запазени в манастира се съхраняват в Църковно-историческия музей (София).

Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.).

Църквата е била част от манастирския комплекс на средновековния манастир „Свети Димитър“. Манастирът възниква в началото на Х век, като първоначално се намира на над с.Скрино. В манастира започва своя монашеския път и св. Йоан Рилски. Манастирът е разрушен след завладяването на България от османските турци. Възстановен е по времето на султан Баязид II (1481-1512), но не на старото си място, а на югоизток - над Бобошево. В продължение на няколко века манастирът е важно средище на просветата не само за монашеското братство, но и за българския народ. След Освобождението манастирът постепенно обеднява и запустява - в него престават да идват монаси и управлението му се поема първо от бобошевската община, а впоследствие - от местните свещеници. Освен църквата манастирският комплекс към 1930 г. включва още жилищни постройки, готварница, фурна, хамбар и стопански постройки - плевня, обори, ракиджийница. По това време манастирът притежава 694 дка земя по източните склоноове на Руен, от която 300 дка гори, 250 дка ниви, 100 дка пасища, 30 дка ливади, 10 дка овощни градини, 4 дка зеленчукови градини, както и 5 дка лозе в пролома на река Струма, и един метох в Бобошево.

Реставрацията на стенописите, представянето на екстериора и интериора и благоустрояването на околната среда са осъществени през 2005 г. с финансовата помощ на Фондация „Л.Г.Левентис”, Европейския съюз и Община Бобошево.

Църквата носи името на Свети Димитър, известен и като Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец - православен светец, роден е в Солун през III век.


Инфо - Уикипедия :)