(5) tzvety: Внушително и красиво е! Височината на свода е близо 60 метра и тази зала има 7 отвора. Там живее най-голямата колония прилепи в България и много скални лястовици. За съжаление държавата още не е взела никакви мерки за съхраняването и опазването на този уникален свят :)
Деветашката пещера
Деветашката пещера се намира на десния бряг на р. Осъм, на 18 км североизточно от гр. Ловеч и на 2 км от с. Деветаки. Известна е още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвора на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата клона.
Входът на пещерата е широк 35 м и висок 30 м. На около 40 м навътре той се разширява, като образува просторна зала с площ 2400 кв.м. Височината й достига 60 м, а на места - 100 м.
От централната зала на около 200 м от входа, се отделят два клона. Левият е дълъг повече от 2 км. През него протича малка рекичка, която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм. Десният е сух и топъл. Входът му има височина 2,5 м и ширина 5,70 м. Навътре се разширява и образува правоъгълна зала, дълга 50 м и широка 10-15 м. Този клон завършва чрез една малка галерия с кръгло помещение, известно под името Олтара.
Добрите условия за живот, които предлага Деветашката пещера - големи размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана, в съседство с извори и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност - привличат вниманието на човека от най-дълбока древност.
На културните останки в пещерата пръв обръща внимание Г. Кацаров, който през 1927 г. прави два малки сондажа. По сериозни проучвания са предприети в началото на 50-те години във връзка с превръщането на Деветашката пещера в склад за горивни материали. Тогава В. Миков и Н. Джамбазов провеждат спасителни археологически разкопки като са направени няколко сондажа в различните й части. Благодарение на тях става известно, че пещерата е обитавана с известни прекъсвания през почти всички исторически епохи. Разкопките са подновени през 1992 г. от М. Стоянов, а от 1993 г. насам се ръководят от н.с. Венцислав Гергов.
Най-ранните следи от човешко присъствие са от средната старокаменна епоха (палеолит) преди ок. 70 000 г.пр.Хр. Първите обитатели вероятно са били неандерталците. Те изработвали своите оръдия от каменни отломки, чиито краища изостряли чрез очукване. След тях, през късния палеолит (45 000 - 13 000 г.пр. Хр.), се заселили представители на нов вид човек - хомо сапиенс фосилис (разумен изкопаем човек). Появяват се и първите оръдия изработени от кост.
Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха (неолита) - VІ хил.пр.Хр.
Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха (енеолит) - V хил. пр.Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Открити са голям брой керамични съдове, каменни и костени оръдия, медни шила, медна кукичка за въдица и други дребни находки от камък, кост и глина.
Деветашката пещера е населявана и през бронзовата и желязната епоха.
През римската епоха в централната част, над изворчето е изградено светилище. При проучването на останките от сградата е намерена оброчна плочка с изображение на Артемида.
По-късно през средновековието пещерата не е обитавана постоянно. Откритите материали свидетелстват, че тя вероятно е била използвана като убежище при опасност.