Преди време, когато язовирът не е бил още направен е имало село: Дарец. Когато решили да го правят, изселили хората. Поляните, които сега са над водата са нивите на хората, а местността останала да носи името на злополучното село. Сега има множество вилички на местни хора, на техни гости дошли от близо и далеч, решили и те да си направят къщичка в района. Старото дърво, което се вижда е дъбът, където всяка година хората от селото колели курбан. Преди 10-15 години до дъба направиха праклис - Св.Георги Победоносец. Откриването му беше на Гергьовден и всяка година на празника има традиция да се коли курбан там. На вековното дърво закачиха две люлки, още когато направиха параклиса, за да се люшкат момите /далечен спомен от езическото ни минало, съхранен в приказките за слънцето, което искало да си открадне девойка, докато се люшкала на люлката - Слънчова невеста :) /. Някои от хората гледат пчели. Страхотен мед, сбран от акация, дива мента и още много билки. Има останки от римски път, скален манастир /от който не е останало почти нищо, освен стените от скали/. От няколко години на Дарец целогодишно живеят няколко човека. Всеки е приятелски настроен там. Има бунгала на едно предприятие от Кърджали, но не зная дали все още продължават да ги дават на желаещи.