По решение на Св. Синод на БПЦ, на 26.06.2011г., беше отслужена панихида при гроба на един истински национален герой – Български екзарх Йосиф (в света Лазар Йовчев; роден на 5 май 1840 г. в будния подбалкански град Калофер – починал на 20 юни 1915 г.). На гроба му под страничния свод на софийската митрополитска катедрала „Св. Неделя” се помоли Негово Светейшество Българският патриарх Максим заедно с митрополитите Видински Дометиан, Западно- и Средноевропейски Симеон и Русенски Неофит, викария Знеполски епископ Йоан, Тивериополски епископ Тихон, който отслужи св. литургия в чест на празника на всички български светии и произнесе проповед за приснопаметния екзарх Йосиф. Имаше също клирици и много миряни.
Като предстоятел на БПЦ, за своето близо 40-годишно (от 1877 до 1915 г.) служение - наистина „Церкви и Отечеству”, Екзархът е духовен баща на целокупния български народ. Успявя да реализира в значителен мащаб своята мисия - да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“. До Балканската война (1912) в екзархийския диоцез са включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, и още 8 епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от екзархийски наместници.Той организира просветата на българските деца и младежи, плащане на учители, ръкополагане и назначаване на свещеници, строеж на храмове и манастири. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт. Екзархът завещава цялото си лично имущество за народополезни цели. Състоянието представлява суми на влогове в банки в България, Великобритания, Австро-Унгария и Русия, ценни книжа от български държавни заеми и облигации от заеми на градските управи на Киев, Харков и Херсон.