Най-дълго очакваният ден за момчетата през пролетта е денят, в който се уруглюва. Това става на “Сирни заговезни”, когато се заговява за дългите “Велики пости”. На тези два дни вечерта и момчетата, и възрастните си устройват разни увеселения, тъй като такива през “Велики пости” не се разрешават.
Първата работа, която се извършва като стигнат на определеното място, е да накладат голям огън. Такива огньове се наклаждат и на други места. Около огъня се складирват уруглювици (забити сухи черешови кори на кол) и докато се мръкне изпробват пищовите като гърмят. Вечерта бавно спуска своя воал и тогава се започва най-важното – запалват уруглювиците и всяко момче започва да тича нагоре – надолу, като върти запалената уруглювица. Огън, гърмежи и викове изпълват околностите.

Празникът започва с обичая "Ялова сватба" - маскарад, и е пресъздаден с дефиле от долния до горния край на Троян. Най-отпред на дефилето вървят музиканти следвани от каруца с кон, в която се возят булка, младоженец, кум, кума и доктор (булката и младоженеца са преоблечени мъже). Кумът държи счупено решето и ряпа вместо бъклица с която черпи околните да си пийнат. Характерно за яловата сватба е че участниците се обличат в обратни дрехи – мъжете в женски, а жените в мъжки.